Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производството по делото е във фаза на постановяване на решение. Постъпила е искова молба от Й.Ц.Й. -ВТАК,като пълномощник на Т. Д. Ц. и П. В. Ц. ,двамата от гр.П.,ул."Хр.С.”,№ ...,В.А.Твърди се в молбата ,че ищците са родители на С. П. Ц.,починала в нощта на 31.05.2007 год. срещу 01.06.2007 год.Смъртта на дъщеря им настъпила при ПТП причинено виновно от И.А.А.Същият при управление на МПС”Опел Вектра” с ДК № ... ..,в пияно състояние,на третокласен път № ....,от с.Б. за гр.П.,при км.43-ти нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на С. Ц..Този вредоносен резултат бил неизбежен и настъпил непосредствено вследствие на травмите получени при произшествието,т.к. сърцето на починалата получило удар и натиск с голяма сила в детайл от купето на автомобила,в момент на диастола – изпълнено с кръв.Твърди се ,че вината на А. била безспорно установена в с влязла в сила присъда по НОХД №../... год.В наказателното производство били уважени граждански искове срещу деликвента за обезщетяване на причинените на ищците имуществени вреди в размер по на 100 000 лв. на всеки от тях,ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането .Издадени били изпълнителни листове. Твърди се,че в гражданско-правен аспект деянието на А. представлявало деликт,от който на ищците са причинени неимуществени вреди.Между тях като родители и починалото им дете съществували изключителни привързаност и обич.Живеели в едно домакинство,имали ежедневни и много близки контакти.Смъртта на детето прекъснала тези отношения и буквално сринала емоционалния им свят.Причиненото от деликвента А. съставлявало по смисъла на закона неимуществени вреди подлежащи на репариране.Твърди се,че ответникът ЗК”Б. И.” сключил задължителна застраховка „ Гражданска отговорност на автомобилистите” по полица № ..../..... с валидност от 05.05.2007 год. – до 04.05.2008 год. за лекия автомобил,при управлението на който са причинени вредите.Това ангажирало пряката му отговорност за репариране на вредите причинени виновно от застрахованото лице.Твърди се,че ищците представили на ответника издадените в тяхна полза изпълнителни листи и поискали плащане на присъденото спрямо деликвента обезщетение.Образувана била ликвидационна преписка/щета/ № *. Застрахователят,ответник в настоящото производство ,предложил да заплати на ищците по 20 000 лв.,като обосновал отказа си с обстоятелства сочещи според него голяма степен на съпричиняване на вредоносния резултат.Твърди се,че такова съпричиняване липсва,поради което намират за справедлив размера определен от наказателния съд - по 100 000 лв. на всеки от тях. Прави се искане съдът да постанови решение,с което да бъде осъден ответника З. к. "Б. И.” –С. да заплати на всеки един от ищците по 100 000 лв. обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на С. П. Ц. настъпила при ПТП описана подробно в исковата молба,заедно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.Претендират се разноски. Ответникът Застрахователна компания „Б. И.” ,с ЕИК .....,със седалище и адрес на управление гр.С.,район „Т.”,ЖК”И. В.”,ул.”Б.”,Б.8представлявано от Р. И. Я. –Председател на УС и Изпълнителен директор и К. М. – член на УС и Изп.директор,чрез пълномощника В. Н. – юрисконсулт прави възражение за недопустимост на иска.Във връзка със същото събитие ищците вече се били снабдили с изпълнителни листове срещу виновния водач застрахован по застраховка”Гражданска отговорност”В рамките на наказателното производство са били предявени граждански искове,които са уважени в размер на по 100 000 лв. за всеки от ищците.Твърди се,че правото на деликтно обезщетение и правото на пряк иск са във функционална връзка,т.к. макар и дължими на различни основания и двете са насочени към обезщетяване на едни и същи вреди,породени от един и същ факт- настъпилото по вина на застрахования деликвент увреждане.Близките можели да търсят обезщетение алтернативно,а не кумулативно или от деликвента или от застрахователя.,чиято отговорност е гаранционно-обезпечителна.Присъждането на новото обезщетение по предявените искове би било в противоречие с основния правен принцип- за едни и същи вреди да се претендира обезщетение два пъти,като същото би довело до неоснователно обогатяване. Дори ищците да не били реализирали вземането си по изпълнителния лист,това обстоятелство не било основание да се направи друг извод.Правото на иск на увредените лица се погасявало с осъждането на ответника отговарящ на едно от двете основания.От друга страна виновния водач имал право да иска от застрахователя застрахователното обезщетение,ако е удовлетворил увредения,съгласно действащите към момента на събитието разпоредба на чл.229 от КЗ. Прави се искане съдът да прекрати производството по делото поради недопустимост на предявените искове. На следващо място спори исковете по основание и размер.Спори исковете за присъждане на лихва. Прави възражение за неподсъдност на съда.По възражението за местна подсъдност съдът се е произнесъл с определение от .... год. Съдът като се запозна наведените с исковата молба и отговора по чл.131 ГПК на ответната страна твърдения и приложените доказателства приема за установено следното: Установява се от събраните доказателства и не се спори от страните,че с влязла в сила присъда по НОХД № ...../... год. на ВТОС И. А. А. е признат за виновен в това,че .... год. при управление на МПС”Опел Вектра” с ДК № ....,в пияно състояние,на третокласен път № ....,от с.Б. за гр.П.,при км.43-ти нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на С. П. Ц..Този вредоносен резултат бил неизбежен и настъпил непосредствено вследствие на травмите получени при произшествието,т.к. сърцето на починалата получило удар и натиск с голяма сила в детайл от купето на автомобила,в момент на диастола – изпълнено с кръв.Ищците Т. Д. Ц. и П. В. Ц. ,родители на починалата С. Ц. , са предявили в наказателното производство граждански искове за сумата от 100 000 лв. на всеки от тях,които са уважени и за които има издадени изпълнителни листове.Ищците предявили за плащане на застрахователя издадените в тяхна полза изпълтителни листове и поискали плащане на присъденото им спрямо деликвента И. А. А. обезщетение по сключената застраховка”Гражданска отговорност на автомобилистите”.Образувана била ликвидационна преписка/щета// № *....Застрахователят,ответник в настоящото производство, предложил да заплати на ищците по 20 000 лв.,като обосновал отказа си с обстоятелства сочещи според него голяма степен на съпричиняване на вредоносния резултат.Според ищците такова съпричиняване липсвало,поради което намират за справедлив размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди,този определен от наказателния съд в размер на 100 000 лв. на всеки от двамата. Изложеното налага извод за основателност на направените възражения за недопустимост на предявените искове по следните съображения: Безспорно е,че извършителя на ПТП-то И. А. А. отговаря пред увредените ищци на основание на деликт по чл.45 ЗЗД,а застрахователят отговаря на основание застрахователно правоотношение,като законодателят не е предвидил солидарна отговорност.При наличие на непозволено увреждане,какъвто в случая е налице в резултат от виновното поведение на А.,увреденото лице може да търси обезщетение за причинените му вреди или от застрахования или от застрахователя.Изложеното по –горе сочи,че ищците вече са упражнили това свое право,като са насочили исковете си срещу застрахования,който е и пряк причинител на вредата.Това е станало в хода на наказателното производство,в което ищците са предявили граждански искове и които са уважени с влязъл в сила съдебен акт,като им е присъдено обезщетение на всеки от двамата по 100 000 лв.Ищците са предявили изпълнителните листи през застрахователя за изпълнение,като последният предложил да им заплати значително по – малък размер – по 20 000 лв. на всеки.След като не получили сумата по изпълнителните листи ищците предявили срещу застрахователя пряк иск по чл.226 КЗ за присъждане на обезщетение в размер на присъденото в наказателното производство.Правото на деликтно обезщетение по чл.45 от ЗЗД и правото на пряк иск по чл.226 от КЗ са във функционална връзка,т.к. дължими на различни основания и двете са насочени към обезщетяване на едни и същи вреди,породени от един и същ факт – настъпилото по вина на застрахования деликвент увреждане.Близките могат да търсят обезщетение или от застрахования деликвент или пряко от застрахователя.,като законодателят не е предвидил солидарна отговорност на двата субекта./Така т.1 на ППВС 7/77 год./Тези два иска – прекия срещу застрахователя или деликтния по чл.45 ЗЗД могат да бъдат предявени само при условията на евентуалност,което налага извод,че кумулативното им предявяване е недопустимо.След като решението срещу прекия извършител,застрахования деликвент, е влязло в сила, за увредения остава правото да събере присъденото в негова полза обезщетение за вреди.В тази връзка твърдяното обстоятелство,за липса на плащане не дава основание на ищците да искат осъждане и на застрахователя за вече присъдените им суми.Това е така защото при евентуално уважаване на иска против застрахователя ищците биха се снабдили с още един изпълнителен лист за същите вреди,а увреденият не може да разполага с две отделни изпълнителни основания за едно и също вземане.При разглеждане на исковете и тяхното уважаване би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищците.В случая ищците не претендират други неимуществени вреди,а се позовават на решението на ВТОС и претендират присъдените суми срещу прекия извършител,за които има изпълнителен лист и които не са платени. По изложените съображения предявените искове като недопустими следва да бъдат оставени без разглеждане ,а производството по делото прекратено.По допустимостта в процеса съдът е задължен да следи служебно по всяко време на делото. С протоколно определение от ... год. съдът е” дал ход на делото”.С определение от .... год. съдът е „дал ход на делото по същество” и е обявил,че ще се произнесе с решение.Определенията на съда по движение на делото могат да се отменят от съда,който ги е постановил .С цитираните определения не се слага край на делото,поради което същите следва да бъдат отменени като неправилни ,а производството по делото прекратено. Водим от горното и на основание чл.253 ГПК съдът О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ протоколни определения от ..... год. и от ..... год. като неправилни. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените с искова молба В.№.../.... год. от Й. Ц.Й.,адвокат –ВТАК,пълномощник на Т. Д. Ц. с ЕГН – * и П. В. Ц. ,с ЕГН – *,двамата от гр.П.,ул.”Х. С.”,№ ...,В.А против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ”Б. И.”” ,с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление гр.С.,район „Т.”,ЖК”И. В.”,ул.”Б.”,Б.8 представлявано от Р. И. Я. –Председател на УС и Изпълнителен директор и К. М. – член на УС и Изп.директор,чрез пълномощника В. Н. – юрисконсулт, искове за заплащане на всеки от ищците по 100 000 лв. обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на С. П. Ц. настъпила при ПТП в нощта на 31.05. 2007 год. срещу 01.06.2007 год.,заедно със законната лихва от датата на увреждането – 01.06.2007 год. до окончателното плащане като недопустим. ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № .... по описа на съда за 2011 год. ВТОС. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда за прекратяване производството по делото може да се обжалва пред ВТАС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването. Окръжен съдия : |