№ 3382
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Л. Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20251100505173 по описа за 2025 година
Образувано е по въззивна жалба на К. И. К. срещу Решение № 5613/30.03.2025 г. по
гр.д. № 25373/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 83-ти състав. В жалбата са
развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение.
Поддържа се, че изводът на съда, че страните са били в интимна връзка противоречи на
доказателствената съвкупност по делото, а показанията на свидетеля Р.В.Д. неправилно не са
били кредитирани. Желае се отмяна атакувания съдебен акт и постановяване на друго
решение, с което да се отхвърли молбата за защита по реда на Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН) на Н. П. П.. Претендира се присъждане на сторените разноски в
двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН въззиваемата страна Н. П. П. не е депозирала отговор
на въззивната жалба.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от ответник в
първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването, насочена
е срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл.258 ГПК във вр.с чл.17 ЗЗДН,
валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Н. П. П. за защита от
домашно насилие, извършено от К. И. К. на 31.03.2024 г., описано в молбата.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за извършено от него насилие.
С Решение № 5613/30.03.2025 г. по гр.д. № 25373/2024 г. по описа на Софийски
1
районен съд, ГО, 83-ти състав е издадена срещу К. И. К. заповед за съдебна защита като
същият е задължен, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на Н. П. П. и му е наложена забрана по чл.5, ал.1, т.3, пр.1
ЗЗДН да приближава последната на по-малко от двеста метра, освен в съдебни сгради или
сгради на органи на полицията, за срок от осемнадесет месеца, считано от 30.03.2025 г., като
е призпаднато времето на действие на издадената по същото дело заповед за незабавна
защита от 21.05.2024г. Със съдебното решение К. И. К. е осъден да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от 25 лева, представляваща държавна такса за
първоинстанционното производство.
Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивният срок по чл.10, ал.1
ЗЗДН (в приложимата редакция на бр. 66 от 2023 г.) от пострадало лице в лично качество
(чл.8, т.1 ЗЗДН), поради което е налице е валидно сезиране на СРС от процесуално
легитимирана страна.
Доводите в жалбата касаят неправилно установена фактическа обстановка,
неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ.
неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
В сезиращата молба се сочи, че страните се познават от 2021 г., скоро след това
започнали интимна връзка, през 2022 г. заживели съвместно в условията на фактическо
съжителство, продължило до Великденските празници на същата година, когато настъпила
раздялата им. През 2023 г. поддържали само интимни отношения.
Съгласно чл.3, т.2 ЗЗДН, в приложимата редакция на ДВ, бр. 69 от 2023 г., защита по
този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с
което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
Въззиваемият е оспорил наличието на трайност в интимните отношения с
въззиваемата, поради което намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че е
бил в интимна връзка с Н. П. П..
Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 6 ДР на ЗЗДН, интимна връзка
представлява съвкупност от доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения
между две физически лица от мъжки и женски пол, независимо от това дали споделят едно
домакинство и чието възникване, съдържание и прекратяване не са обект на правно
регулиране от друг закон, като трайни са отношения с продължителност поне от 60 дни.
От показанията на свидетеля Ц.С.А. се установява, че страните били интимни
приятели, живеели заедно в апартамент на въззиваемата в столичния жилищен квартал
„Младост“, разделили се и впоследствие отново се събрали. По време на съвместното им
съжителство свидетелят им гостувал с партньорката си два до три пъти, като оставал с
преспиване. При тези посещения страните спали в една стая.
Доколкото твърденията в сезиращата молба за съвместно съжителство на страните на
2
съпружески начала през 2022 г. не е оспорено от въззивника и се доказва от показанията на
свидетеля А., то К. И. К. попада в обхвата на лицата по чл.3, т.2 ЗЗДН, срещу които
молителят в първоинстанционното производство може да търси защита по реда на този
закон.
Обстоятелството, че въззивникът има деца от други жени, с които също е поддържал
връзка, не е в състояние да опровергае горните изводи, доколкото съжителството с Н. П. П.
обективно не препятстват възможността К. И. К. да поддържа интимни отношения и с трети
лица. Следва да се посочи, че представените пред първоинстанционния съд удостоверения за
раждане налагат извод, че децата на въззивника са родени преди твърдения и неоспорения
период на съвместното съжителство на страните.
Въз основа на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН се установява, че на 31.03.2024 г.
около 23:00 часа в гр.София, ул. ********* въззивникът нанесъл удар с юмрук в областта на
челюстта на въззиваемата. Декларацията съдържа данни за време, място и начин на
осъществяване на акта на домашно насилие и същият е описан по начин, идентичен с този в
сезиращата молба. Поради това, декларацията е годно доказателствено средство по смисъла
на чл.13, ал.2, т.3 ЗЗДН. Доколкото не се твърди и установява наличие на свидетели, станали
очевидци на описаното в сезиращата молба съприкосновение на горепосочената дата или на
аудио и/или видео записи от срещата между страните, то съдът следва да издаде заповед за
защита само на основание приложената декларация по аргумент от новелата на чл.13, ал.3
ЗЗДН.
Събраната по делото доказателствена съвкупност не оборва изложеното в
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗД. Въз основа на съдебномедицинска експертиза № 99/2024 г.,
изготвена от съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД се доказва в производството, че при осъществен на 01.04.2024 г. в
08:30 часа личен преглед при Н. П. П. са констатирани оток и кръвонасядане по лигавицата
на горната устна, резултат от действие на твърди и тъпи предмети. В експертизата е
направено заключение, че травматичните увреждания при въззиваемата могат да бъдат
получени по време и начин, който същата е съобщила при предварителните сведения.
Последните са в съзвучие с времето и механизма на осъществяване на акта на домашно
насилие, отразен в декларацията и сезиращата молба. Наличието на травматични
увреждания при Н. П. П. се установява и от приетите като писмени доказателства по делото
амбулаторен лист и данните от преглед в Клиника по лицево – челюстна хирургия на
УМБАЛ „Александровска“ ЕАД.
Идентичен механизъм на настъпване на травматичните увреждания е поддържан от
въззиваемата по време на психологически сесии, проведени с психолог А.Ц.. Въз основа на
издаденото от същата удостоверение изх. № К-152/08.11.2024 г. се установява, че при
провеждане на сесиите молителят в първоинстанционното производство е била в
емоционална криза с характерна симптоматика на хора, жертви на домашно насилие –
изпитвала е страх, тревога, объркване, срам и вина.
Показанията на свидетеля Р.В.Д. не са в състояние да оборят доказателствената сила
3
на декларацията, доколкото разказаните от него събития не могат да се свържат
недвусмислено с процесната дата, а твърденията му за причината за съхранения спомен за
вечерта на 31 март 2024 г. се базират на споделеното от въззивника за проблеми с
полицията. Макар да помни добре тази дата свидетелят не е в състояние да посочи периода
от време, през който е пребивавал в гр.Добринище. Същевременно показанията на този
свидетел са вътрешно противоречиви - същият сочи, че на 31 март е бил на гости на
възизвника в гр.Добринище, а сетне твърди, че е бил на гости при други хора.
С оглед възраженията във въззивната жалба следва да се посочи, че не съществува
законово изискване за установяване на конкретна връзка между въззивника и
административния адрес, на който се твърди да е осъществен акта на домашно насилие.
Броя, вида и продължителността на наложените от първоинстанционния съд мерки за
защита съответстват на характера и интензивността на акта на домашно насилие и са от
естество да осигурят постигане на целите по чл.1а ЗЗДН.
При постановяване на първоинстанционното решение не са нарушени императивни
правни норми.
При съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции, то
първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора въззивникът дължи такса в размер на 12,50 лева за
въззивната жалба.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5613/30.03.2025 г. по гр.д. № 25373/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 83-ти състав.
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавни такси в размер на 12,50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4