Р Е Ш Е Н И Е
№ 196/26.2.2018г. гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести февруари две
хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ГАЙДАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НАНКИНСКА
ТРАЙЧО АТАНАСОВ
при секретар:.К.Апостолова
прокурор:Н Арнаудова
като разгледа докладваното от съдията Гайдаров ЧНД № 1403/17г
по описа на ВОС за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закон за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС обн. ДВ бр.15 от
23.02.2010г., изм. и доп. бр.55 от 19.07.2011г./.
Образувано е въз основа на изпратено чрез Министерство на правосъдието на
Р. България Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР, издадено
въз основа на решение за признаване и изпълнение на решение за налагане на
финансова санкция влязло в сила на 09.04.2015г. спрямо българския гражданин П.Й.К..
От извършена справка по Наредба № 14
от 18.11.2009г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на
съдебната власт до регистъра на населението – национална база данни „Население”
се установи, че засегнатото лице е с постоянен адрес:***, поради което компетентен да разгледа и да се произнесе по представеното
решение, съгласно чл. 31 ал. 1 ЗПИИРКОРНФС е Окръжен съд Варна.
Представителя на ВОП счита, че следва да се откаже изпълнението на
финансовата санкция тъй като са изтекли две години и е настъпила погасителната
давност за изпълнение на наказанието глоба.
Засегнатото лице К. моли съда да откаже изпълнението на финансовата
санкция.
Съдът след като съобрази доказателствата по делото и становищата на
страните прие за установено следното:
От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР от 24.02.2005 г. на Съвета относно прилагане на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции се установява, че с Решение №18 Gs 112 Js 61/14 , влязло в сила на 09.04.2015г. от съдебен орган на
издаващата държава Районен съд Дюзбург- Рурорт ФРГ е наложена финансова санкция - парична сума в размер на 1644.78 евро на
българския гражданин П.Й.К. Мюрсел ,като наказание глоба за това че при работа на моторен кораб А-Роза Силва
намиращ се в пристанището Дойц на гр.Кьолн е допуснал изхвърляне на отпадъци от
боя в река Райн, което е нарушение наказуемо съгласно параграф 324 алинея 1 от
НК на ФРГ.
Касае се за влязъл в сила акт на съдебен
орган на държава - членка на ЕС, с което е била ангажирана административно наказателна
отговорност на българския гражданин. Същият представлява решение за налагане на
финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1. т. 3
ЗПИИРКОРНФС, което подлежи на признаване и изпълнение по реда на този
закон. С оглед квалификацията на извършеното от К. деяние, същото е от кръга на
изрично посочените по чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, за които не се изследва
двойна наказуемост.
Съгласно направената декларация в удостоверението, в проведеното наказателно
производство К. е уведомен за правата си съгласно законодателството на
издаващата държава.
Декларирано е в удостоверението, че на издаващия орган е известно, че в
изпълняващата държава няма издадено решение по отношение на същото лице за
същите деяния и че такова решение издадено в която и да е друга държава,
различна от взелата решението държава или в изпълняващата държава не е
изпълнено.
От представеното удостоверение е видно, че съгласно законодателството на
искащата държава ФР Германия погасителната давност за деянието изтича на
08.04.2020г. Съгласно Българското законодателство чл.82 ал.1 т.5 от НК
наложеното наказание глоба не се изпълнява ако са изтекли две години от
налагането на наказанието. Видно от удостоверението наложеното наказание на К.
е влязло в сила на 09.04.2015г. С оглед преценка на обстоятелството дали е
настъпила абсолютната погасителна давност за конкретното наказание която е от 3
години по Българското законодателства, решаващият съд на два пъти изиска
справка от компетентните органи на ФР Германия за предоставяне на информация
предприемани ли са действия от немските власти по изпълнението.Въпреки писмото
и напомнителното, исканата информация не постъпи.Извода от този факт е, че след
като няма предприети преди това действия по изпълнение на наказанието глоба
спрямо К. то към настоящият момент е погасено по давност, тъй като от влизане
на сила на решение Gs 112 Js 61/14 , влязло в сила на 09.04.2015г до настоящият момент са
изтекли повече от две години.
При така изложените фактически положения, съдът намира, че са налице
основанията на чл. 35, т. 3 от
ЗПИИКОРНФС, за да бъде отказано изпълнението на решението на чуждия
съд и по тези съображения и на основание,
чл. 16, ал.7 т.2
от ЗПИИРКОРНФС, съдът
,
Р Е Ш И:
НЕ ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на Решение №18 Gs 112 Js 61/14 , влязло в сила на
09.04.2015г. от съдебен орган на издаващата държава Районен съд Дюзбург- Рурорт ФРГ, с
което е наложена финансова санкция - глоба в размер на 1644.78
евро равностойни на 3216.91лв. на българския гражданин П.Й.К. ***.
На основание чл. 38,
ал. 1 т.2 от ЗПИИРФОРНФС незабавно да се уведоми компетентния орган на
издаващата държава Районен съд Дюзбург- Рурорт ФРГермания на посочения по
делото адрес, за отказа да се изпълни решението и основанията за това.
Копие
от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава да се изпрати на
Министерство на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд– гр. Варна в
7-дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.