О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА Втори състав, в закрито
заседание на четвърти
февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 285 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Постъпила е жалба от НПО
„Проватон“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Провадия, ***, чрез Председателя Д.Г.Д., против Решение № 350/23.01.2020 г.
на ОИК-Варна, с което е отказано прекратяването на пълномощията на общинския
съветник Г.Х.А., обявен за избран за общински съветник с Решение № 299/28.10.2019 г. на ОИК-Варна. Решението се оспорва с доводи за
допуснати нарушения на материалния закон. Счита , че се установява
несъвместимост по отношение на избрания за общински съветник Г.Х.А.. Сочи се,
че лицето в качеството си на общински съветник едновременно представлява
търговско дружество със сто процента общинско участие, съгласно справка от
Търговския регистър. Сочи се, че лицето не е отправило писмено предупреждение
до дружеството в установения в ЗМСМА срок, а такова е отправено до Кмета на
Община Варна. Сочи се, че няма решение за освобождаването му от длъжността на
член на съвета на директорите, поради което срокът за вписване на това
обстоятелство в Търговския регистър не е започнал да тече. Моли за отмяна на
решението и прекратяване на пълномощията на общински съветник на Г.Х.А..
Правният си интерес обосновава със специалния статут на НПО „Проватон“ и целите
на сдружението, за развитието и утвърждаването на гражданското общество.
Съдът след като се запозна с представените доказателства и като извърши проверка на допустимостта на
жалбата, за което е длъжен да следи служебно, прие следното от фактическа и правна страна:
С Решение № 299/28.10.2019 г. на
ОИК-Варна Г.Х.А. е избран за общински съветник в Община-Варна, под № 12 за мандат
2019 г.- 2023 г. Положил е клетва на
първото заседание на Общински съвет –Варна на 11.11.2019 г., видно от
Протокол № 1 /11.11.2019 г. на заседание на ОС-Варна. На 11.11.2019 г. Г.Х.А. е
подал молба до Кмета на Община-Варна, заведена с рег. № РД19021189ВН/11.11.2019
г. , за прекратяване на договора за възлагане на управление и освобождаването
му като член на Съвета на директорите в „Дворец на спорта и културата“
ЕАД-Варна, считано от деня на изборите 27.10.2019 г. На същата дата е подал молба до Председателя
на ОС-Варна, с която го уведомява за подадената молба до Кмета на Община-Варна.
Молба със същото съдържание е подадена на 11.11.2019 г. до Съвета на директорите при „ДКС“ ЕАД-Варна.
Уведомен е и Председателят на
ОИК-Варна с молба вх.№ 689/15.11.2019 г.
На 13.11.2019 г. Г.А. е подал декларация за несъвместимост по чл.35,ал.1,т.1 от
Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество, в която е декларирал обстоятелството, че заема длъжността Председател
на СД на „ДСК-Варна“.
На 16.01.2020 г. в Община-Варна е
постъпил сигнал от Председателя на НПО „Проватон“ до ОИК –Варна с вх.№
РД20000865ВН. Със същия уведомява, че съгласно Търговски регистър към датата на
избирането на Г.Х.А. за член на ОС-Варна, е бил член и на Съвета на директорите
на „Дворец на спорта и културата“ ЕАД, чийто едноличен собственик е
Община-Варна. В сигнала се сочи , че по отношение на това лице има
несъвместимост за заемането на длъжността общински съветник на основание
чл.34,ал.5,т.1 от ЗМСМА.
От ОИК-Варна е изискана
информация от ОС-Варна относно твърденията в сигнала и е уведомен общинския
съветник с предоставяне на възможност за писмени възражения. На 17.01.2019 г. е
получено писмо от ОС-Варна с приложени уведомления до Кмета на Община-Варна, до
Председателя на ОС-Варна от 11.11.2019 г. и декларацията за несъвместимост по
чл.35,ал.1,т.1 от ЗПКОНПИ от 13.11.2019 г.
На 21.01.2020 г. в ОИК-Варна е
получено възражение от Г.Х.А., с което е приложил уведомления до Кмета на
Община-Варна, до Председателя на ОС-Варна от 11.11.2019 г., до СД на „ДСК“ ЕАД
от 11.11.2019 г.
На заседание на ОИК-Варна
документирано с Протокол № 39/23.01.2020 г., е прието Решение № 350/23.01.20202
г., с което комисията е отказала да прекрати пълномощията на общинския съветник
Г.Х.А., обявен за избран за общински съветник с Решение № 299/28.11.2019 г.
Предвид установеното от фактическа страна, по отношение допустимостта на
жалбата, съдът намира следното:
Правоотношенията във връзка с
предсрочното прекратяване на пълномощията на общинските съветници са уредени от
материално правна и процедурна страна в нормата на чл. 30 ЗМСМА.
С разпоредбата на чл.34, ал.1,т.5 от ЗМСМА е въведена забрана за общинския
съветник да бъде член на
управителен, надзорен или контролен съвет, съвет на директорите, контрольор,
управител, прокурист, търговски пълномощник, синдик или ликвидатор на търговски
дружества с общинско участие или директор на общинско предприятие.
Производството по проверка по
сигнали , обезпечаване на участието на засегнатия общински съветник, сроковете
и правомощията на ОИК са регламентирани в ал. 6 на чл.
30 от ЗМСМА. Към тях спада и правомощието, респ задължението й след
прекратяване пълномощията на общинския съветник, да обяви за избран за общински
съветник следващия в листата кандидат. С разпоредбата на чл.30,ал.8 от ЗМСМА е
предвидена възможност за оспорване на решенията и отказите, определени са легитимираните да ги оспорват лица, уреден е
процесуалният ред за оспорване, като законодателят
е използвал техниката на препращане към реда по чл. 459 Изборния
кодекс / ИК/. С разпоредбата са определени трите категории правни субекти, на които
законодателят е предоставил правната възможност да оспорват решенията и
отказите: На първо място това са заинтересуваните лица. На второ място са
централните ръководства на партиите, компетентни съгласно устава. На трето
място са ръководствата на коалициите, компетентни съгласно решението за
образуване на коалиция, които са представени в общинския съвет. И в трите
случая е допустимо оспорването да се провежда от упълномощени от тях лица.
Съгласно Тълкувателно решение №
1/30.03.2009 г., постановено по тълк. дело № 6/2008 г. на ОС на ВАС
"Решенията на общинската избирателна комисия по чл. 30, ал.6,
изр.2 и чл. 42, ал.3,
изр.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация,
с които се отказва предсрочно прекратяване пълномощията на общински съветници и
правомощията на кметове, не подлежат на оспорване". С приемането на чл.30,ал.8 от ЗМСМА / обн. ДВ, бр. 32 от
2011 г., в сила от 19.04.2011 г. / посоченото тълкувателно решение е загубило своето действие.
Основният спорен въпрос по делото
е дали жалбоподателят попада в някоя от трите категории правни субекти,
легитимирани да оспорват акта на ОИК. В самата жалба е вписано, че се подава от
Д.Г.Д. като председател на НПО „Проватон“. В същото си качество, той е подал и
сигнала до ОИК-Варна, въз основа на който е започнато производството пред ОИК.
За разлика от централните ръководства на партиите и на ръководствата на
коалициите, на които законодателят в чл. 30, ал. 8
от ЗМСМА директно е признал
право на оспорване, то по отношение на жалбоподателя подлежи на изследване въпросът дали имат
качеството на заинтересовано лице в конкретното производство. Съгласно разпоредбата
на чл. 147, ал.
1 АПК - право да оспорват административните актове имат гражданите,
чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него
или за които той поражда задължения. Преценени на тази плоскост юридическото
лице с нестопанска цел, какъвто правен статут има „Проватон“ и което не е адресат на оспореното решение на ОИК не попада
в обхвата на цитираната разпоредба. Обстоятелството, че председателят на
сдружението е подал сигнал пред ОИК, не го прави участник в административното
производство. Видно от разпоредбата на чл. 30, ал. 6
от ЗМСМА, комисията е задължена да образува производство при
получаване на документи по ал. 4, т. 10
от закона - т. е. това производство не е обвързано с направено
нарочно уведомление или искане. Дори на това основание, уведомителят не
може да се легитимира, като страна в
административното производство и не би могло да му се признае право на
оспорване.
Неоснователно жалбоподателят
претендира за принципно наличие на правен интерес за сдружението, предвид
специалния му статут и цели. Във всеки конкретен случай правният интерес
подлежи на обосноваване и доказване, което не е направено. Видно от тълкувателно решение № 2
от 12.02.2010 г. по т. д. № 4/2009 г. на общото събрание на
Върховния административен съд, такъв правен интерес подлежи на доказване дори в
случаите, когато сдружения с нестопанска цел оспорват подзаконови нормативни
актове.
Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ
гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове,
които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Според решение № 21 от 26 октомври 1995 г.
по к. д. № 18/1995 г. на Конституционния съд на РБ задължително конституционно
условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Наличието на
такова "засягане" е необходимото условие за възникване на процесуален
правен интерес от съдебно обжалване. Административният акт "засяга"
по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията
граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или
законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно
право или законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното
основание за включване на административния акт в кръга на съдебнообжалваемите
актове и легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на
административния акт. Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права
или законни интереси не са нарушени или застрашени. Решаващ е правният ефект на
административния акт, дали и доколко с него се засягат права и интереси на
жалбоподателя. Правният интерес е процесуалноправно понятие, тъй като се
свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита на засегнати
права, свободи и законни интереси. Затова съдебната практика и теорията винаги
са били трайни в разбирането, че правният интерес трябва да е пряк, личен и
непосредствен.
С решение № 5
от 17.04.2007 г. на КС по к. д. № 11/2006 г. Конституционният съд на
РБ изрично посочва, че легитимация, без да се обосновава правен интерес и без
нарушаване или застрашаване на лични права на жалбоподателя, би могла да има
нежелан ефект по отношение на различни правни субекти, затова заинтересоваността
следва да е правомерна, лична и обоснована. Но не може всеки правен субект да
оспорва всеки акт на ОИК, дори и да е със значим обществен интерес. Допустимо е
обжалване само на този индивидуален административен акт, който засяга правната сфера на
жалбоподателя като правен субект.
Участието в административното
производство по издаване на оспореното решение чрез подаването на сигнал също
не може да обоснове правен интерес от обжалване. Не фактическото участие, а
засягането на права, свободи и законни интереси предопределя възможността за
подаване на жалба пред съда срещу индивидуален, общ или нормативен
административен акт.
След като не изпълнява критериите по чл. 147, ал.
1 АПК, жалбоподателят не може да се счита за заинтересовано лице и не доказва
законово защитен правен интерес от оспорване на решението на ОИК.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав счита, че жалбата на НПО „Проватон“, чрез Председателя
Д.Г.Д., против Решение № 350/23.01.2020 г. на ОИК-Варна, с което е отказано
прекратяването на пълномощията на общинския съветник Г.Х.А., обявен за избран
за общински съветник с Решение № 299/28.10.2019 г. на ОИК-Варна е недопустима,
предявена при липса на правен интерес от оспорването.
Поради изложеното и на основание
чл.159,т.4 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на НПО „Проватон“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Провадия,
***, чрез председателя Д.Г.Д., против Решение № 350/23.01.2020 г. на ОИК-Варна,
с което е отказано прекратяването на пълномощията на общинския съветник Г.Х.А.,
обявен за избран за общински съветник с Решение № 299/28.10.2019 г. на
ОИК-Варна.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 285/2020 г. по описа на Административен
съд-Варна.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд, в седмодневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: