РЕШЕНИЕ
№ 18697
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110105950 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление /АДРЕС/, представлявано от Х.М. и Д.М., с който е поискало да бъде установено
по отношение на ответника Б. Т. Д., ЕГН **********, с адрес /АДРЕС/, че същия дължи на
ищеца следните суми: сумата от 1263,00 лева (хиляда двеста шестдесет и три лева),
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №903379/07.07.2017 г.,
сключен между "К." ЕАД и Б. Т. Д., като вземането по договора е прехвърлено от "К." ЕАД в
полза на „А.Б.Б.“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/ от 02.03.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 06.07.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 179,49 лева (сто седемдесет и девет лева и 49 стотинки),
представляваща договорна лихва, сумата от 476,79 лева (четиристотин седемдесет и шест
лева и 79 стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 31.07.2017 г. до
23.02.2021 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между „К.“ ЕАД и ответника е сключен Договор за
потребителски кредит №903379/07.07.2017 г. Ищецът развива подробни съображения
относно дължимите и претендирани лихви и неустойки, които са предвидени в договора за
кредит.
Ищецът аргументира активната си материална легитимация по иска, със сключен с
„К.“ ЕАД договор за цесия, с който последното му е прехвърлило вземането си от ответника.
В срока за отговор, ответникът по делото не е депозирал такъв.
С Определение постановено в о.с.з. от 07.10.2024г., производството по делото е
прекратено в частта по предявения иск за сумата от 179,49 лева, представляваща договорна
лихва
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява.
1
Ответника, редовно призован, не изпраща представител.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 36620/2022 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 1263,00 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит №903379/07.07.2017 г., сключен между "К." ЕАД и Б. Т. Д.,
като вземането по договора е прехвърлено от "К." ЕАД в полза на „А.Б.Б.“ ЕООД по силата
на Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 02.03.2021 г., ведно със законна
лихва от 06.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 179,49 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 31.07.2017 г. до 31.12.2018 г., сумата от 476,79 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 31.07.2017 г. до 23.02.2021 г. С
възражение от 04.11.2022 г. ответникът е оспорил заповедта с мотив, че не дължи.
На 07.07.2017 г. ответникът е сключил Договор за потребителски кредит №903379 с
„К.“ АД, за сумата от 1263,00 лв., платима на 7 месечни вноски, всяка от които по 20,.07 лв.,
като последната погасителна вноска е с падеж 31.01.2018г.
Ищеца е представил Приложение № 1 – условия на кредита, СЕФ и Общи условия на
„К.“ АД.
От приложения по ч.гр.д.№ 36620/2022 г. на СРС Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 02.03.2021г., е видно, че ищецът е сключил с "К." ЕАД договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който са прехвърлени 130 вземания. Цесията
е потвърдена от цедента, за което е представено потвърждение.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че ответникът и
„К.“ АД са се намирали в облигационни отношения по Договор за потребителски кредит
№903379 с „К.“ АД от 07.07.2017 г. Това обстоятелство, както и получаването от страна на
заемателя на уговорената заемна сума от 1263,00 лв. не се оспорва от ответника.
Видно от съдържанието на представения и неоспорен договор, изплащането на
предоставената в заем сума, е следвало да стане на 7 погасителни вноски, първата от които
на 31.07.2017г., а последната на 31.01.2018 г. Ответника не е ангажирал доказателства за
заплащане на главницата, поради което същата се дължи в пълен размер, а именно – сумата
от 1263,00 лв.
С неплащане на първата погасителна вноска, ответника е изпаднал в забава, считано
от 31.07.2017г. (датата на първата погасителна вноска) и доколкото иска за лихва не е
оспорен по размер, то същия следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищеца има право на разноски, каквото искане изрично е
направил. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в
настоящето производство да се произнесе и по разноските, направени в предхождащото го
заповедно такова, като разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. С оглед
на това и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 350,52 лв., от които 100,52 лв., представляваща
разноски за внесена ДТ, а сумата от 250лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Водим от горното, Софийски районен съд,
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Т. Д., ЕГН **********, с адрес
/АДРЕС/, че дължи на „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление /АДРЕС/, представлявано от Х.М. и Д.М., следните суми: сумата от 1263,00
лева (хиляда двеста шестдесет и три лева), представляваща главница по Договор за
потребителски кредит №903379/07.07.2017 г., сключен между "К." ЕАД и Б. Т. Д., като
вземането по договора е прехвърлено от "К." ЕАД в полза на „А.Б.Б.“ ЕООД по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 02.03.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК - 06.07.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 476,79 лева (четиристотин
седемдесет и шест лева и 79 стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от
31.07.2017 г. до 23.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед №20591/19.07.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 36620/2022 г. на СРС, 159
състав.
ОСЪЖДА Б. Т. Д., ЕГН **********, с адрес /АДРЕС/, да заплати на „А.Б.Б.“
ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление /АДРЕС/, представлявано от
Х.М. и Д.М., сумата от 350,52 лева (триста и петдесет лева и 52 стотинки), представляваща
направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д. №36620/2022 г. по описа на
СРС, съобразно изхода по делата.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело №36620/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3