№ 3537
гр. Варна, 21.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
мл.с. Х. Р. Митев
като разгледа докладваното от мл.с. Х. Р. Митев Въззивно гражданско дело №
20243100501572 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното
Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6237/27.01.2024 г. по описа на
РС-Варна, подадена от Народно събрание на Република България чрез
процесуалния му представител Е. Ц. против Решение № 3930 от 02.12.2023 г.,
постановено по гр.д. № 16349/2022 г. по описа на Районен съд - Варна В
ЧАСТТА МУ, с която е осъдено на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати на ищцата А. Б. А. обезщетение за вредите
(имуществени и неимуществени), които последната е понесла в резултат на
приетия при достатъчно съществени нарушения на ПЕС § 50 от ПЗР на
ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ, бр.98/2018 г. и влязъл в сила на 01.01.2019 г., с
който били направени промени в Закона за Митниците, чрез изменение на
чл.10, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) чрез добавяне на изр.второ, което
гласи: „Митническите служители, които са митнически органи по смисъла на
закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или
не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер“, включващо:
неполучената от ищцата основна заплата за периода от 08.07.2019 г. до
13.07.2020 г. вкл. в нетен размер от 18 388,76 лв.,
ведно с мораторната лихва върху всяка неполучена основна заплата,
считано от първо число на месеца, следващ месеца, в който е дължима до
датата на подаване на исковата молба ( до12.12.2023 г. вкл. ) в общ размер от
5005,00 лв.,
както и лихвата от датата на подаване на исковата молба - 13.12.2022
год. до датата на изплащане на главницата,
понесените от ищцата неимуществени вреди, описани в исковата молба,
1
конкретизирани в уточнителна молба: влошаване на здравето на ищцата,
развиване на силно чувство за безпокойство, напрежение по цялото тяло,
проблеми със съня, често събуждане и получаване на паник атаки,
невъзможност за концентрация, както и развиване на чувство за
непълноценност, неувереност размер на 5001,00 лв., ведно с лихвата от датата
на завеждане на иска - 13.12.2022 г. до изплащането на главницата.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за недопустимост на
съдебното решение, поради липса на пасивна процесуалноправна легитимация
на Народно събрание на Република България. Националното законодателство
не предвижда възможност да бъде ангажирана отговорност на НС във връзка с
осъществяване на законодателна дейност. Общите съдилища не са
компетентни да се произнасят по отношение на законосъобразността и
противоконституционността на законите, поради което гражданският съд не е
компетентен да разгледа настоящия спор. ЗОДОВ изчерпателно изброява
случаите които попадат в приложното му поле, като законодателната дейност
не е сред тях, поради което народното събрание не е процесуален субституент
на рада на ЗОДОВ. Орган на законодателна власт не може да отговаря за вреди
на частно правни субекти, поради липса на пряка казуална връзка –
приложението на законите винаги е опосредено от действието или
бездействието на орган на изпълнителната, местната или съдебната власт, за
които изрично е предвидена такава отговорност по ЗОДОВ.
Отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ възниква тогава, когато
за нейното реализиране няма друг ред, установен в специален закон съгласно
чл. 8, ал. 3 от ЗОДВ. В процесния случай размера на дължимо обезщетение се
определя от Закона за държания служител/ ЗДСл/.
На следващо място в жалбата се излагат следните аргументи за
неправилност на решението: Първоинстанционният съд не е изследвал
материално правните предпоставки за реализиране на отговорността по
ЗОДОВ. Не е коментирал сочената от ответника практика СЕС, както и
наведените доводи за неприложимост на чл. 45 от ДФЕС. Дори да се приеме,
че е налице нарушение на правна норма от законодателството на ЕС, то не е
съществено.
Посочва се, че не е налице причинно - следствена връзка, като в случая
те е опосредена от акт, издаден от директора на агенция „ Митници“ – заповед
за прекратяване на служебно правоотношение. Именно директорът на
Агенция „Митници“, по силата на КРБ и осигурената от законодателя
непосредствена приложимост на общностното право, неговия „директен
ефект“ и примата му над националния правен ред, е овластен да преценява
съответствието на приетите закони с правото на Европейския съюз и да
приложи това право с приоритет пред националния закон.
Продължилата една година незаетост на ищцата не се дължи на
нарушение на правото на ЕС, а на нежеланието лицето да си намери работа,
тоест дължи се на поведението на самата ищца, поради което за процесния
2
период не се дължи обезщетение.
Размерът на дължимото обезщетение на ищеца е определен изрично в
чл. 104, ал. 1 ЗДСл - „за цялото време, през което не заема държавна служба,
но не за повече от 6 месеца“ При наличието на нарочна регламентация - чл.
104, ал. 1 ЗДСл, ищецът не може да разшири обема на отговорността на
органа по назначаването, още повече не може да търси отговорност от
законодателния орган.
Твърди се, че съдът неправилно е определил размера на
неимуществените вреди. Със заповед № 3511 от 14.07.2020 г., след процесния
период, на ищцата е определена основна заплата от 1470 лв., няма логика
възнаграждението на ищцата за процесните месеци да е 1577 лв. Крайният
период който ищцата може да иска обезщетение е 01.07.2020 г. дата на която е
влязло в сила решението на ВАС, а не 13.07.2020 г. дата на която се е явила на
работа. Оспорва се ищцата да е търпяла неимуществени вреди.
Моли да се обезсили обжалваното решение като недопустимо, в
условията на евентуалност, моли да се отмени като неправилно в обжалваното
му част и вместо него се постави решение, с което се отхвърли предявените
искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А.
Б. А., с който се моли съда, да остави без уважение въззивната жалба, като
неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната
му част. Претендира разноски.
Държавата представлявана от министерството на финансите не е
депозирало становище по въззивната жалба.
Контролираща страна Прокуратурата на Република България не е
депозирала становище.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба с вх. №
16190/27.02.2024 г. от А. Б. А., чрез адв. В. против решение № 3930/02.12.2023
г. по гр.д. №16349/2022 г. по описа на ВРС в частта, в която е отхвърлена
исковата претенция за изплащане на обезщетение за понесените от нея вреди
от неполученото допълнителни възнаграждения за постигнати резултати
/ДВПР/ в размер на 1270 лв. /за периода от 08.01.2019 г. до 13.07.2020 г./,
претърпени от законодателната дейност на НС, осъществена при съществено
нарушение на ПЕС, ведно с лихва върху него, считано от датата на подаване
на исковата молба.
Посочва, че звеното в което е работила ищцата продължава да
съществува и в него служителите получават ДВПР. От атестационните оценки
на ищцата за последните години, от които се определя ДВПР, се установява, че
3
поставената й оценка е най – висока. Това оборва съмнението на съда, че за
периода на исковата претенция, тя не би положила същите усилия за да
изпълни поставените й задачи по същия начин и в срок. Изтъква, че според
практиката на СЕС обезщетението за вреди, причинени от неприлагане на
правото на Съюза, трябва да бъде равностойно на претърпяната вреда. Ако НС
не беше приело §50 от ПЗР на ЗИД на ЗКПО(Обн. в ДВ бр.98/2018 г.) с който е
изменен чл.10, ал.1 от ЗМ, ищцата би получила ДВПР поне в размерите, които
е посочило вещото лице.
Моли да се отмени решението на ВРС в тази част и да се постанови
друго решение, с което да се уважи исковата претенция за изплащане на
обезщетение за понесените от ищцата вреди от неполученото ДВПР в размер
на 1270 лв. за периода от 08.01.2019 г. до 13.07.2020 г., претърпени от
законодателната дейност на НС, осъществена при съществено нарушение на
ПЕС, ведно с лихва върху него, считано от датата на подаване на исковата
молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозирано становище на насрещната ВЖ от
Държавата чрез Министъра на финансите, в което излагат съображения за
недопустимост на предявените в условията на евентуалност искове срещу
държавата и за неоснователност на насрещната жалба.
В срока по чл. 263 от ГПК контролираща страна Прокуратурата на
Република България не е депозирала становище на насрещната въззивна
жалба.
В срока по чл. 263 от ГПК Народното събрание не е депозирало отговор
на насрещната въззивна жалба.
Насрещната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален
представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Към настоящото производство е присъединена за разглеждане и
постъпила частна жалба от Държавата представлявана от министъра на
финансите срещу определение № 4892/24.04.2023 г., постановено по гр. дело
№ 16349/22 г. по описа на Районен съд-Варна, с което оставена без уважение
искането инкорпорирано в молба рег. № 1372/08.01.2024 г., депозирана от
ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите за изменение на
постановеното по делото Решение № 3930/02.12.2023 г. по гр.д. № 16349/2022
г. по описа на ВРС, 42-ри състав, в частта за разноските, чрез допълването му,
като бъдат присъдени разноски в полза на молителя в производството по гр.д.
№ 16349/2022 г. по описа на ВРС, 42 състав, досежно неразгледания от съда
евентуален иск, като неоснователно, на основание чл. 248 ГПК.
В жалбата се излагат съображения, че на ответника по евентуално
предявения иск се дължат разноски, дори когато евентуалният иск не е
4
разгледан.
На се постъпили отговори на частната жалба от Народното събрание, А.
Б. А. и Прокуратурата.
Жалбата е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирани лица
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 6237/27.01.2024 г. по
описа на РС-Варна, подадена от Народно събрание на Република България
чрез процесуалния му представител Е. Ц. против Решение № 3930 от
02.12.2023 г., постановено по гр.д. № 16349/2022 г. по описа на Районен съд -
Варна В ЧАСТТА МУ, с която е осъдено на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от
ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати на ищцата А. Б. А. обезщетение за
вредите (имуществени и неимуществени), които последната е понесла в
резултат на приетия при достатъчно съществени нарушения на ПЕС § 50 от
ПЗР на ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ, бр.98/2018 г. и влязъл в сила на
01.01.2019 г., с който били направени промени в Закона за Митниците, чрез
изменение на чл.10, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ) чрез добавяне на
изр.второ, което гласи: „Митническите служители, които са митнически
органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са
привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление
от общ характер“, включващо:
неполучената от ищцата основна заплата за периода от 08.07.2019 г. до
13.07.2020 г. вкл. в нетен размер от 18 388,76 лв.,
ведно с мораторната лихва върху всяка неполучена основна заплата,
считано от първо число на месеца, следващ месеца, в който е дължима до
датата на подаване на исковата молба ( до12.12.2023 г. вкл. ) в общ размер от
5005,00 лв.,
както и лихвата от датата на подаване на исковата молба - 13.12.2022
год. до датата на изплащане на главницата,
понесените от ищцата неимуществени вреди, описани в исковата молба,
конкретизирани в уточнителна молба: влошаване на здравето на ищцата,
развиване на силно чувство за безпокойство, напрежение по цялото тяло,
проблеми със съня, често събуждане и получаване на паник атаки,
невъзможност за концентрация, както и развиване на чувство за
непълноценност, неувереност размер на 5001,00 лв., ведно с лихвата от датата
на завеждане на иска - 13.12.2022 г. до изплащането на главницата.
ПРИЕМА за разглеждане насрещна въззивна жалба с вх. №
16190/27.02.2024 г. от А. Б. А., чрез адв. В. против решение № 3930/02.12.2023
5
г. по гр.д. №16349/2022 г. по описа на ВРС в частта, в която е отхвърлена
исковата претенция за изплащане на обезщетение за понесените от нея вреди
от неполученото допълнителни възнаграждения за постигнати резултати
/ДВПР/ в размер на 1270 лв. /за периода от 08.01.2019 г. до 13.07.2020 г./,
претърпени от законодателната дейност на НС, осъществена при съществено
нарушение на ПЕС, ведно с лихва върху него, считано от датата на подаване
на исковата молба.
ПРИЕМА за разглеждане частна жалба с вх. № 16191/27.02.2024 г.
подадена от Държавата, представлявана от Министъра на финансите срещу
определение № 4892/24.04.2023 г., постановено по гр. дело № 16349/2022 г. по
описа на Районен съд-Варна, с което оставена без уважение искането
инкорпорирано в молба рег. № 1372/08.01.2024 г., депозирана от Държавата,
представлявана от Министъра на финансите за изменение на постановеното
по делото Решение № 3930/02.12.2023 г. по гр.д. № 16349/2022 г. по описа на
ВРС, 42-ри състав, в частта за разноските, чрез допълването му, като бъдат
присъдени разноски в полза на молителя в производството по гр.д. №
16349/2022 г. по описа на ВРС, 42 състав, досежно неразгледания от съда
евентуален иск, като неоснователно, на основание чл. 248 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
15.10.2024 г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6