№ 20018
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20251110127111 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. В. Б. срещу „** с която е
предявен иск за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на
ответника суми, предмет на образуваното срещу ищеца по искане на дружеството
изпълнително дело № ** по описа на ЧСИ ***, рег. № 844 в КЧСИ, поради
погасяването им по давност.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил длъжник по посоченото
изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден на 24.08.2016 г. по гр.
д. № 25346/2016 г. по описа на СРС, 33-ти състав, за сумите от 1500,00 лева –
главница, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2016 г. до окончателното
изплащане, 4394,24 лева – договорна лихва за периода от 11.08.2005 г. до 26.06.2012 г.,
и 867,53 лева – разноски по делото. Релевирани са доводи за недължимост на
присъдените по силата на изпълнителния лист суми поради погасяването им по
давност. Преди образуването на процесното изпълнително дело имало образувано
друго такова по същия изпълнителен лист – изп. д. № ***, което било прекратено на
17.02.2021 г. на основание чл. 433, ал. 1 ГПК. Ищецът сочи, че началният момент на
погасителната давност спрямо задълженията му бил последното валидно
изпълнително действие, извършено на 10.05.2018 г. Последващи действия, годни да
прекъснат погасителната давност, не били извършени, поради което към датата на
1
образуване на настоящото дело приложимата към вземанията петгодишна погасителна
давност била изтекла. Въз основа на изложеното е направено искане за уважаване в
цялост на предявения иск и за присъждане в полза на ищеца на сторените по делото
разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „*** за
отговор, като с постъпилия такъв в законоустановения едномесечен срок дружеството
признава в цялост исковата претенция. Отправя искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на ищеца в минимален размер.
В молба с вх. № 358222/03.11.2025 г. ищецът е направил изрично искане за
постановяване на решение при признание на иска.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази процесуалното поведение на страните по делото, намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 237 ГПК, за постановяване на решение при
признание на иска, поради следното:
Предявеният по делото иск с правно основание по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1,
предл. 3 ГПК е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество.
Преди приключване на устните състезания по делото и двете страни са заявили
искане за постановяване на решение при признание на иска, като съдът приема, че са
налице предпоставките за постановяване на такова по реда на чл. 237 ГПК.
Съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. Съгласно чл. 237, ал. 3 ГПК съдът не може да постанови решение при
признание на иска, когато признатото право противоречи на закона или на добрите
нрави, или когато е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
В разглеждания казуси всички законови предпоставки за постановяване на
решение при признание на иска са налице – ответникът е признал иска, а ищецът е
поискал съдът да постанови решение съобразно признанието. Спазени са и
изискванията, установени в чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави, и е такова, с което ответната страна може да
се разпорежда.
Въз основа на изложеното, предявеният иск следва да бъдат уважен изцяло, като
на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви за неговата
основателност.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат ищецът, но не се установява
същият реално да е сторил такива, тъй като е освободен от задължението за заплащане
2
на държавна такса по делото. В полза на процесуалния представител на ищеца следва
да се присъди възнаграждение за безплатно оказана правна защита в хода на
производството на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в размер на 500,00 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, на основание чл. 439 ГПК,
вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК, че Н. В. Б., ЕГН: **********, не дължи на „**, ЕИК:
**, сумата от 1500,00 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от
12.05.2016 г. до окончателното изплащане, сумата от 4394,24 лева – договорна лихва
за периода от 11.08.2005 г. до 26.06.2012 г., и сумата от 867,53 лева – разноски по
делото, представляващи предмет на изпълнително дело № ** по описа на ЧСИ ***,
рег. № 844 в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. №
25346/2016 г. по описа на СРС, 33-ти състав, поради погасяване по давност на
вземанията.
ОСЪЖДА „**, ЕИК: **, да заплати на адвокат И. Г. * , ЕГН: **********,
САК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв. сумата от 500,00 лева,
представляваща възнаграждение за безплатно оказана правна защита и съдействие на
ищеца Н. В. Б. в хода на първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3