Р Е Ш Е Н И Е
28.01.2021 г.
Номер 24 2 0 2 1 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на деветнадесети януари 2 0 2 1 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла Кърлова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 287 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 213 и сл. от ЗУТ.
Е. С. С. ***, чрез пълномощника си адв. З., е подал жалба срещу Отказ на Кмета на Община Дупница, обективиран в писмо изх. № 94-Е-363/1/18.07.2016 г. на За Кмет на Община Дупница /съгласно Заповед № 2419/14.07.2016 г./, с която му е отказано издаването на разрешение да се изработи проект за изменение на ПУП – ПРЗ с обхват ПИ 68789.610.136, представляващ: УПИ ІV – 3993, в кв. 8а по регулационния план на гр. Дупница. Изложени са доводи за нищожност на отказа, издаден от некомпетентен орган, не в предвидената форма, незаконосъобразен, издаден в нарушение на процесуалните правила. Прави се искане за отмяна на обжалвания отказ, като излага подробни мотиви за това. Моли да се присъдят направените разноски по делото.
Ответната страна, чрез адв. В., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да се остави в сила оспореният отказ. Претендира разноски по делото.
Кюстендилският административен съд,като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна, поради което ще я уважи. Съображенията за това са следните:
Административното производство е започнало по заявление с вх. № 94-Е-363/06.07.2016 г. до Кмета на Община Дупница, депозирана от Е.С.С., с искане за издаване на разрешение за изработването на проект за изменение на ПУП - план за регулация, в обхват на УПИ ІV – 3993, кв. 8а по регулационния план на гр. Дупница. Същият е собственик на 377/682 кв.м. от терена на поземлен имот – УПИ ІV – 3993, в кв. 8а по ПЗР на гр. Дупница /нот. акт за покупко – продажба на застроен недвижим имот № 160, том 2, дело № 696/1997 г. на ДН при ДРС/. От заявлението е видно, че е направено искане по чл. 135 ал. 1 от ЗУТ за издаване за предписание за изработване на ПУП – Проект за изменение на регулацията с цел делба на УПИ ІV-3993, кв. 8а по регулационния план на гр. Дупница на два самостоятелни УПИ.
Към заявлението са представени и: копие от решение на КОС по гр. дело № 825/1995 г.; копие от скица за разпределение ползването на парцел УПИ ІV-3993, изготвена от в.л. по гр. дело № 825/1995 г.; скица – предложение по чл. 135 ал. 2 от ЗУТ; техническо задание по чл. 125 от ЗУТ; скица на имота от Община Дупница; скица на имота от СГКК-Кюстендил.
Със съобщение от 20.07.2016 г. оспореното писмо е било обявено на жалбоподателя, за което са приложени съответните писмени доказателства /лист 35 по делото/.
Жалбата е депозирана от съсобственик на УПИ ІV- 3993, в кв. 8а по регулационния план на гр. Дупница, с искане за обявяване на нищожност на оспореното писмо, поради което и на основание чл. 149 ал. 5 от АПК се явява процесуално допустима.
В съдебното производство са приети и: експертно заключение от вещото лице инж. Д.Х., което не е оспорено от страните и съдът приема за компетентно изготвено. Констатациите и изводите на експерта са, че изготвеното техническо задание за ПУП – изменение на ПР отговаря на изискванията заложени в чл. 19 ал. 1 т. 1 от ЗУТ, касаещи минималните стойности за лице – 14 м. лице и за площ 300 кв.м.; предложената промяна на дворищната регулация не съответства на правото на собственост според първичния документ, а именно договор за доброволна делба на недвижим имот от 04.09.1971 г., съотносим към регулационния план на гр. Дупница, одобрен със Заповед № 1837 от 24.03.1958 г. на Министерство на комуналното стопанство и балгоустройство, поради съществени различия в конфигурацията на имотите, визуализирани със зелен и жълт щрих на Приложение № 1; несъответствия в площите /по първичен документ за собственост и по ПУП-ИПР/, които са извън нормативно допустимите стойности съгласно чл. 19 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за създавнето и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри; разпоредбите на чл. 134 ал. 1 т. 2 от ЗУТ нямат отношение към конкретния казус; не е установено наличието на становище на Гл. архитект на общината.
Оспореният отказ е издаден от компетентен орган в писмена форма. По отношение компетентността на издателя на акта, която е предпоставка за неговата валидност, констатациите са за наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на Кмета на Община Дупница, т.е. не е налице нищожен административен акт, каквото е основното твърдение изложено в жалбата, поради следните съображения:
Съгласно чл. 135 ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, компетентен да се произнася по искания за изменение на подробни устройствени планове е кметът на общината. В случая, обжалваното писмо с изх. № 94-Е-363/1/18.07.2016 г. е подписано от К. М. – за кмет на Община Дупница /съгласно Заповед № 2419/14.07.2016 г. на инж. М.Ч. – Кмет на Община Дупница/. Съгласно Заповед № 2419/14.07.2016 г., на основание чл. 39 ал. 2 и чл. 44 ал. 2 от ЗМСМА във връзка с ползване на платен годишен отпуск, Кметът на Община Дупница е възложил на К. М. – Зам. кмет по социалните дейности на Община Дупница да изпълнява правомощията му по чл. 44 ал. 1 от ЗМСМА, да издава необходимите заповеди, съгласно чл. 44 ал. 2 от ЗМСМА, както и заповеди за назначаване на комисии за провеждане на всички процедури и др. В чл. 44 ал. 1 т. 13 от ЗМСМА са уредени правомощията на кмета на общината да възлага или разрешава изработването на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея и одобрява определени устройствени планове при условията и по реда на Закана за устройство на територията, както и организира изпълнението им. Видно от горецитираната заповед, Кметът на Община Дупница изрично е възложил функциите си по чл. 44 ал. 1 от ЗМСМА, в това число и тези по чл. 44 ал. 1 т. 13 от закона, а именно да възлага или разрешава изработването на устройствени планове и техни изменения на заместващия го зам. кмет – К. М.. Делегирането е правомерно, доколкото изрично са делегирани правомощията по чл. 44 ал. 1 т. 13 от ЗМСМА и в този смисъл не е налице нищожност на издадения административен акт.
С оглед пълнота на изложението, съдът ще изложи мотиви и по същността на спора.
Изменението на влязъл в сила подробен устройствен план/план за застрояване/, както и отказът за това, се извършва със заповед на кмета на общината по реда на чл. 136, във вр. с раздел ІІІ на глава седма от ЗУТ, при съгласие на всички пряко заинтересувани собственици на имоти по чл. 131 ал. 2 т. 1 /имотите на самия план/, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях, съгласно чл. 134 ал. 2 т. 6 от ЗУТ. Съответно чл. 131 ал. 1 от ЗУТ гласи, че заинтересувани лица в производството по одобряване на ПУП и на техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане – по данни от кадастралния регистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В ал. 2 на същия текст е посочено, че непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са: 1. имотите – предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота – предмет на плана; 5. имотите, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване на културното наследство или в забранени, охранителни или защитени зони, вкл. такива за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот.
Съгласно чл. 134 ал. 2 т. 6 от ЗУТ влезлите в сила ПУП могат да се изменят, когато е налице съгласие на всички собственици по чл. 131 ал. 2 т. 1 от ЗУТ, като и на носителите на ограничени вещни права върху тях, както и на концесионерите.
Съдът констатира, като факт от доказателствата по делото, че собственикът на 377/682 кв. м. от имот УПИ ІV – 3993, в кв. 8а по ПЗР на гр. Дупница не е представил доказателства за съгласието на останалите от собствениците на имота по чл. 131 ал. 2 т. 1 от ЗУТ, съгласно чл. 134 ал. 2 т. 6 от ЗУТ. Не е представен предварителен договор, сключен между собствениците на засегнатите имоти, съгласно чл. 15 ал. 3 от ЗУТ.
В конкретният случай се иска разрешение
за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135
ал. 3 от ЗУТ. Касае се за мотивирано предписание по чл. 135 ал. 3 от ЗУТ, което
е административен акт по смисъла на чл. 214 ал. 1 от ЗУТ и подлежи на съдебен
контрол. Това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването
на проект за ПУП. В случая е направено искане по чл. 135 ал. 1 с представена
скица – предложение по ал. 2 на разпоредбата, като преценката е за съответствие на предложението с
правилата и нормите по устройство на територията, както и с общия устройствен
план на населеното място.
Липсата на предварителен договор по чл. 15 ал. 3 от ЗУТ, какъвто в случая е бил необходим, но не е приложен към заявлението по чл. 135 ал. 1 от ЗУТ, е дал основание на административния орган да уведоми заявителя да отстрани недостатъците на основание чл. 30 от АПК, като съответно неизпълнението на указанието е довело до отказ да се разреши изработването на проект за ПУП – ПР, съгласно чл. 135 ал. 3 пр. 2 от ЗУТ. Заявителят е имал възможност да представи исканото съгласие от останалите собственици на засегнатите имоти, от което същият не се е възползвал, нито в 3 – дневния срок по чл. 30 от АПК, нито в един последващ етап, касаещ административното производство.
От всички доказателства по делото безспорен за съда е изводът, че не са били изпълнени условията на чл. 134 ал. 2 т. 6 от ЗУТ, а именно липса на съгласие на всички пряко заинтересувани собственици на имота, което е било съобразено при издаването на оспореният отказ и като процесуално и материално законосъобразен съдът ще го остави в сила, без да обсъжда останалите наведени доводи за незаконосъобразност в жалбата.
С оглед изхода на делото, неговата сложност и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът ще присъди на ответника деловодни разноски в размер на 100 лева, дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК,Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.С. ***, ЕГН **********, чрез адв. Д. З., против Отказ, обективиран в писмо изх. рег. № 94-Е-363/1/18.07.2016 г. на за Кмет на Община Дупница /съгласно Заповед № 2419/14.07.2016 г./.
Осъжда Е.С.С., с посочени по – горе данни и адрес, да заплати на Община Дупница с адрес: гр. Дупница, пл. ”Свобода“ № 1”, сумата от 100 /сто/ лева, дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: