Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– ИХТИМАН, пети състав, в открито
заседание на
06.04.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря
Надя Борисова, като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
86 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на С.Б.С. против Наказателно постановление № ……. от 16.11.2020 г. на
началника група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение
на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП на въззивника
е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца.
В жалбата
се претендира отмяна на наказателното постановление.
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално
легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.
Разгледана
по същество е основателна.
Административнонаказващият
орган не е установил правилно фактическата обстановка в обжалваното наказателно
постановление и въззивният съд не споделя изводите му.
От фактическа страна:
На
20.09.2020 г. следобед по автомагистрала „Тракия“ с посока на движение към гр.
София жалбоподателят управлявал специален автомобил марка „ДАФ“, модел „ЛФ 180
ФА“ – газовоз с рег. № СВ0663ВР.
След
гр. Пазарджик възникнал технически проблем с превозното средство. Камионът
започнал да се движи много бавно и не можел да развие скорост по-висока от 50
км./ч. Жалбоподателят С. се обадил на колегата си – свид. Райчев, за да се
посъветва с него относно причината за техническата неизправност и как да
продължи движението си, защото бил на участък от пътя, на който има голямо
изкачване. Последният го уведомил, че е възможно да се е включила някоя измежду
многото защити на газовоза. Посъветвал го да влезе в аварийна лента и да
продължи движението си, като предположил, че е възможно проблемът да изчезне.
Жалбоподателят го послушал, влязъл в лентата за принудително спиране, като по
този начин пропуснал и движещите се в активната лента МПС.
На
20.09.2020 г. около 16.39 часа в община Ихтиман по автомагистрала „Тракия“
около 27-ми км. с посока на движение към гр. София бил спрян от свидетелите С.
и Г. – полицейски служители при ОДМВР – София.
За
констатираното управление в лентата за принудително спиране свид. С. – в
качеството на младши автоконтрольор, съставил срещу жалбоподателя Акт за
установяване на нарушение на чл. 58, т. 3, пр. 1 ЗДвП № 207141 от 20.09.2020 г.
Въз основа
на АУАН е издаденото обжалваното в производството Наказателно постановление № 20-1204-002400
от 16.11.2020 г. на началника група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“,
с което за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр.
1 от ЗДвП на въззивника е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства, обективирани в обясненията на жалбоподателя С.С. и в показанията
на свидетеля Спас Райчев.
От обясненията на жалбоподателя се установяват фактите около
придвижването му по автомагистралата, възникналата техническа неизправност и
движението му в лентата за принудително спиране. Те намират подкрепа в
показанията на свид. Райчев. Изброените гласни доказателствени източници са
логични, непротиворечиви и следва да бъдат кредитирани в цялост. Те оборват
констатациите в АУАН за липса на техническа неизправност на МПС-то, поради
което разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП не намира приложение.
Не спомагат за разкриване на обективната истина показанията на двамата
полицейски служители С. и Г.. Те нямат абсолютно никакъв спомен за случая и
излагат твърдения как процедират при установяване на подобен тип нарушения, след
като прочитат на глас фактическата обстановка, описана в АУАН. С оглед на
липсата на всякаква конкретика в показанията им те не следва да се кредитират.
От
показанията на свид. С. може да се направи извод, че е напълно вероятно
полицейските служители да не са възприели наличието на техническа неизправност
като основателна причина за движение в лентата за принудително спиране. Това е
така, защото при разпита си в съдебно заседание той излага, че дори и да е
имало техническа неизправност по камиона, водачът му не е имал право да го
управлява в лентата за принудително спиране. Последното съждение освен, че
противоречи на чл. 58, т. 3 ЗДвП, който позволява движение в тази лента при
техническа неизправност, косвено подкрепя обясненията на жалбоподателя и
показанията на свид. Райчев.
От правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Издадените
АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е
съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН,
подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните
признаци от обективна страна на извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП. При
съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. Описани са
всички съставомерни признаци на вмененото нарушение.
Съдът
не споделя правните изводи на АНО. Жалбоподателят незаконосъобразно е наказан за
нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП за
това, че на 20.09.2020 г. около 16.39 часа в община Ихтиман по автомагистрала
„Тракия“ около 27-ми км. с посока на движение към гр. София е управлявал
специален автомобил марка „ДАФ“, модел „ЛФ 180 ФА“ – газовоз с рег. № СВ0663ВР
в ленатата за принудително спиране.
Моторното
превозно средство, управлявано от жалбоподателя, е проявило техническа
неизправност непосредствено преди проверката. Вследствие на това се е движело с опасно ниска
за автомагистрала скорост – до 50 км./ч. и на основание чл. 58, ал. т. 3, пр. 1
от ЗДвП същият е имал право да се движи в лентата за принудително спиране, тъй
като попада в предвиденото изключение. Като
е приел обратното актосъставителят и АНО е допуснал неправилно приложение на
материалния закон.
Това налага отмяна на наказателното
постановление.
Претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя – адв. Оцетаров, за присъждане на разноски е неоснователна, тъй
като липсват доказателства такива да са направени.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63,
ал. 1 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ………. от 16.11.2020 г. на началника група към
ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: