РЕШЕНИЕ
№ 705
гр. Пазарджик, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220100490 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, представляван от
юрисконсулт З. в качеството му на универсален правоприемник на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, твърди, че на 11.05.2015 г. е сключил с
ответника К. А. Б. (с предишни имена Й. К. А.) договор за потребителски
паричен кредит № РLUS-11274187, по силата на който ищецът се е задължил
да предостави на ответника потребителски кредит за закупуване на стоки и
услуги в размер на 3 000 лв., а ответникът се е задължил да върне сумата в
срок до 20.11.2017 г. на 30 равни месечни погасителни вноски, всяка от които
в размер на 170.69 лв., при ГЛП в размер на 35.68 % и ГПР в размер на 46.70
%. Общата стойност на плащанията по кредита била в размер на 5 120.70 лв.
През периода от 20.07.2015 г. до 09.05.2016 г. по кредита била заплатена сума
в общ размер на 1 639 лв. След 09.05.2016 г. заплащането на погасителните
вноски било преустановено, а на 20.11.2017 г. настъпил срокът за заплащане
на последната погасителна вноска. Поради това предявява искова молба
против кредитополучателя за заплащане на дължимите суми по договора за
кредит, както следва: главница в размер на 2 526.45 лв., възнаградителна
лихва за периода от 20.03.2016 г. до 20.11.2017 г. в размер на 673.70 лв. и
мораторна лихва за периода от 20.11.2017 г. до 09.02.2023 г. в размер на 1 339
1
лв., ведно със законната лихва от датата на получаване на исковата молба от
ответника до окончателното изплащане. Претендира присъждане на
разноските по делото. Ангажира писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Й. К. А. чрез пълномощника си
адвокат Л. К. намира исковете за допустими, но по същество за неоснователни
и недоказани. Признава, че между страните е бил сключен договор за
потребителски паричен кредит № РLUS-11274187 от 11.05.2015 г. с
посочените в исковата молба параметри, но възразява, че вземанията са
погасени по давност с изтичане на 5-годишен давностен срок за главницата и
3-годишен давностен срок за лихвата, считано от датата на изтичане на срока
на договора – 20.11.2017 г., до 20.11.2022 г. Поради това моли за отхвърляне
на исковете и присъждане на разноските по делото.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 11.05.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в
качеството на кредитор и Й. К. А. в качеството на кредитополучател е
сключен договор за потребителски паричен кредит № РLUS-11274187, по
силата на който кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на 3 000 лв. при ГЛП в размер на 35.68 %
и ГПР в размер на 46.70 %, а кредитополучателят се е задължил да го върне в
срок до 20.11.2017 г. на 30 броя месечни погасителни вноски, всяка от които в
размер на 170.69 лв., дължими на падежни дати съгласно погасителния план,
включен в договора за паричен заем. Кредитополучателят е поел задължение
да заплати застрахователна премия в размер на 504 лв., разделена съгласно
чл. 2 от договора на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой
погасителни вноски и представляваща част от всяка месечна погасителна
вноска, както и такса ангажимент в размер на 105 лв., гарантираща съгласно
чл. 2 от договора сключване на договора при фиксиран лихвен процент и
платима при усвояване на кредита чрез удържането й от кредитора от общия
размер на кредита. Общата дължима сума по кредита е 5 120.70 лв.
Сумата по кредита в размер на 2 895 лв. е преведена от кредитора „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България на кредитополучателя Й. К.
А. с платежно нареждане от 12.05.2015 г. по банкова сметка с IBAN
************ в ОББ АД.
По договора са постъпили плащания в общ размер на 1 739 лв., както
следва: на 20.07.2015 г. – 155 лв., на 11.08.2015 г. – 210 лв., на 11.09.2015 г. –
183 лв., на 19.10.2015 г. – 171 лв., на 14.12.2015 г. – 350 лв., на 05.01.2016 г. –
120 лв., на 09.02.2016 г. – 50 лв., на 28.03.2016 г. – 200 лв., 03.05.2016 г. – 100
лв., на 09.05.2016 г. – 100 лв., на 13.07.2016 г. – 100 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
2
за заплащане на главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за
потребителски кредит.
Основателността на исковата претенция предполага съществуване
между страните на валидно облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит, предоставяне на заемната сума на ответника и
настъпване на изискуемостта на вземанията. Осъществяването на тези
юридически факти следва да бъде установено от ищеца при условията на
пълно и главно доказване.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Поради това
неговата действителност следва да се съобрази на първо място с изискванията
на специалния закон – ЗПК и на следващо място – с общите изисквания за
валидност на договорите съгласно ЗЗД. На основание ТР № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС съдът следи служебно за нищожността на договора или на
отделни негови клаузи, ако нищожността произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит, е
необходимо същият да отговаря на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и
ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. В противен случай договорът е
недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, а съгласно § 1, т.
1 от ДР на ЗПК общият разход по кредита за потребителя включва всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и
възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално
застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси. Посочването на размера на ГПР в договора за
потребителски кредит не е самоцелно, а е необходимо, защото дава на
потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му
позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора.
Поради това посочването му в договора за потребителски кредит е условие за
действителността на самия договор, а неспазването на това изискване води до
недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
3
В случая в договора за паричен кредит формално е посочен размерът на
ГПР – 46.70 %, но не и видът и размерът на всички разходи, от които се
формира ГПР, така както те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в
Приложение № 1 към закона, поради което не може да се приеме, че са
спазени особените изисквания на закона съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Нито в договора, нито в условията по договора за кредит не е посочено какви
точно разходи, освен възнаградителната лихва от 35.68 %, са включени в ГПР
и какво е стойностно измерение в проценти на всеки един от формиращите
ГПР компоненти. Така например в договора за кредит е уговорено заплащане
на застрахователна премия в размер на 504 лв. и такса ангажимент в размер
на 105 лв. Тяхното плащане представлява разход за кредитополучателя,
свързан с договора за кредит, и са били известни на кредитора към момента
на сключване на договора за кредит. Въпреки това от съдържанието на
договора не може да се установи дали тези плащания са включени в размера
на ГПР и какъв процент от размера на кредита представляват те на годишна
база. Елементарните математически изчисления показват, че при главница от
3 000 лв. и обща сума, която кредитополучателят трябва да върне – 5 490 лв.,
действителните разходи по кредита представляват 70.69 % от размера на
кредита. Невярното посочване на размера на ГПР противоречи на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора за потребителски
кредит съгласно чл. 22 от ЗПК.
На следващо място уговореният ГЛП от 35.68 % противоречи на
добрите нрави, установени в гражданския и търговски оборот. Съгласно
установената съдебна практика клаузата за заплащане на възнаградителна
лихва противоречи на добрите нрави, когато надвишава три пъти размера на
законната лихва за забава, а по обезпечените кредити – два пъти. Към
момента на сключване на договора за потребителски кредит – 11.05.2015 г.,
размерът на законната лихва по просрочени парични задължения, определена
по реда на чл. 1, ал. 1 от ПМС № 426 от 18.12.2014 г., е 10 %. Кредитът не е
обезпечен. Следователно максималният размер, до който може да бъде
уговаряна възнаградителна лихва е 30 %. Уговореният в случая ГЛП
надхвърля допустимия съгласно морала размер, противоречи на добрите
нрави, на принципа за справедливост и добросъвестност в гражданския и
търговския оборот и за еквивалентност на насрещните престации.
Възнаградителната лихва е съществен елемент от съдържанието на договора
за потребителски кредит, предоставен от кредитна институция, предоставяща
заеми по занятие, което изключва възможността да бъде сключен без
уговорката за заплащане на възнаградителна лихва. Липсват и повелителни
правила на закона, които да заместят нищожната клауза на договора, поради
което договорът за потребителски кредит е нищожен съгласно чл. 26, ал. 4 от
ЗЗД.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит бъде
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност
4
на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК е 2 895 лв., която сума кредиторът е
предоставил на кредитополучателя след удържане на такса ангажимент в
размер на 105 лв. От размера й следва да бъдат приспаднати направените
плащания по кредита, чийто размер е 1 739 лв. Остава дължима сума в размер
на 1 156 лв., а вземанията за възнаградителна и мораторна лихва са
недължими на основание чл. 23 от ЗПК.
Ответникът е направил възражение за погасяване на вземанията по
давност, което е с правно основание чл. 110 от ЗЗД. Предвид
недействителността на договора за потребителски кредит и липсата на
валидно договорно правоотношение между страните погасителната давност
се подчинява на правилата на неоснователното обогатяване. Давностният
срок съгласно чл. 110 от ЗЗД е петгодишен и според чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и
ППВС № 1/1979 г. започва да тече от момента на престирането, извършено
без основание – в случая от 12.05.2015 г. Давността е прекъсната с
извършване на частични плащания от длъжника в полза на кредитора, всяко
от които представлява признание на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ от
ЗЗД. В този смисъл погасителната давност е прекъсната на 20.07.2015 г.,
11.08.2015 г., 11.09.2015 г., 19.10.2015 г., 14.12.2015 г., 05.01.2016 г.,
09.02.2016 г., 28.03.2016 г., 03.05.2016 г., 09.05.2016 г. и 13.07.2016 г. От
последното прекъсване на давността до датата на предявяване на исковата
молба – 10.02.2023 г., са изтекли повече от пет години, което налага да се
приеме, че погасителната давност за вземането е изтекла. Дори да се приеме,
че сключеният между страните договор за потребителски кредит е валидно
учреден и е породил правни последици, то считано от уговорения краен срок
за изплащане на кредита – 20.11.2017 г., до датата на предявяване на исковата
молба – 10.02.2023 г., също са изминали повече от пет години, поради което
давността отново би била изтекла. Следователно предявените искове следва
да бъдат отхвърлени изцяло, а на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноските
по делото следва да се възложат в тежест на ищеца.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното и
заплатено от ответника адвокатско възнаграждение, но същото е
неоснователно, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на
700 лв. е под минимално установения размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
Франция, действащ чрез регистрирания в Република България клон „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********, седалище и
5
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда
14, представлявано от законния представител Д. Т. Д., против Й. К. А., ЕГН
********** от гр. Пазарджик, ул. „********** искове с правно основание чл.
9 от ЗПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на главница в размер на 2 526.45 лв., възнаградителна лихва в размер на
673.70 лв. за периода от 20.03.2016 г. до 20.11.2017 г. и мораторна лихва в
размер на 1 339 лв. за периода от 20.11.2017 г. до 09.02.2023 г., дължими на
основание договор за потребителски паричен кредит № РLUS-11274187,
сключен на 11.05.2015 г., ведно със законната лихва от датата на получаване
на исковата молба от ответника до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Франция, действащ чрез регистрирания в Република България
клон „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 14, представлявано от законния представител Д. Т. Д., да
заплати на Й. К. А., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „*********
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6