Присъда по дело №1075/2021 на Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ КЪМ НОХД 1075/21.

Производството е образувано по внесен ОА от РП Пазарджик.
Обвинението е против Й. Д. Й., за това, че :
На 04.07.2016 г. в гр. Пазарджик съзнателно се е ползвал от
неистински официален документ - копие на Свидетелство за завършено
основно образование Серия Е-92 с рег.№2543-34/03.07.1992 г. на което е бил
придаден вид, че е издадено от ОУ-Интернат „Христо Смирненски“
с.Априлци, обл.Пазарджик на негово име, с поставена частна заверка „вярно с
оригинала“, като го е представил пред В. АНД. П. - системен оператор в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Пазарджик, за да докаже, че
притежава степен на завършено образование, необходима за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, като от него за самото съставяне на
документа не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по
чл.316 във връзка е чл.308, ал.2 във връзка е ал.1 от НК

Производството се проведе в отсъствие на подсъдимия на съответното
процесуално основание.
В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на
Районна прокуратура, който пледира подсъдимият да бъде признат за виновен
и получи полагащото се наказание лишаване от свобода, изтърпяването на
което се отложи за минимално възможния изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимия не оспорва съставомерността на
приписаното му деяние и настоява за приложение на чл. 66 от НК като сочи
конкретни основания за отмерване на наказанието.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.301
НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено
следното:
Подсъдимият Й.Й. не е придобивал правоспособност за управление на
МПС-во и не притежавал свидетелство за управление на моторно превозно
средство /СУМПС/, издадено от компетентните власти на Р.България, или
друга държава.
Поради това искал да придобие правоспособност за управление на
МПС, като узнал, че за целта е необходимо да притежава документ,
1

удостоверяващ завършено минимум основно образование. Й. не притежавал
такова, а липсата му се явявала пречка същият да получи свидетелство за
управление на МПС. Поради тази причина обвиняемият по неустановен
начин се сдобил със Свидетелство за завършено основно образование,
издадено на негово име Серия Е-92 с рег.№2543-34/03.07.1992 г., на което бил
придаден вид, че е издадено от ОУ-Интернат „Христо Смирненски“
с.Априлци, обл.Пазарджик.
След като положил успешно теоретичен и практически изпит, на
04.07.2016г. Й. отишъл в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-
Пазарджик. Там пред св. В.П. - системен оператор в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР гр.Пазарджик, представил пълен набор от документи,
необходими за издаване на СУМПС, в т.ч. и Свидетелство за завършено
основно образование Серия Е-92 с рег.№2543- 34/03.07.1992 г., на което бил
придаден вид, че е издадено от ОУ-Интернат „Христо Смирненски“
с.Априлци, обл.Пазарджик, на негово име - в оригинал и копие. Св. П.
сравнила копието на горепосочения документ с оригинала на същия и
върнала оригинала на обвиняемия. На обв. Й.Й. било издадено СУМПС
№*********, което той получил лично на 08.07.2021 г.
След като РП-Пазарджик била сезирана за наличие на данни за
извършено престъпление от общ характер, било образувано настоящото
досъдебно производство.
В хода на разследването била изискана информация от РУО гр.
Пазарджик /л.78 от ДП/, като от предоставената такава е видно, че
Свидетелство за завършено основно образование Серия Е-92 с рег.№2543-
34/03.07.1992 г. не съществува в регистрационната книга на ОУ Интернат
„Христо Смирненски“ с. Априлци, обл. Пазарджик. Посоченото учебно
заведение било закрито през 2002 г., а документацията в частта относно
учениците се съхранява в ОУ „Отец Паисий“ с. Гелеменово, обл. Пазарджик.
Директорът на ОУ „Отец Паисий“ с. Гелеменово, обл. Пазарджик /л.82
от ДП/ е установил с писмена информация, че няма данни лицето Й. Д. Й. да
се е обучавал в ОУ Интернат „Христо Смирненски“ с. Априлци, обл.
Пазарджик, а Свидетелство за завършено основно образование Серия Е-92 с
рег.№2543-34/03.07.1992 г. не съществува в регистрационната книга и
съответно такова не е издавано от посоченото учебно заведение.
Експертно е установено, че ръкописният текст „вярно с оригинала“ и
подписът след него върху ксерокопие на Свидетелство за завършено основно
образование Серия Е-92 с рег.№2543- 34/03.07.1992 г. са положени от Й. Д.
Й..
При тези констатации последният бил привлечен като обвиняем за
разследваното престъпление, а впоследствие и с настоящия обвинителен акт -
2

предаден на съд за извършването му.
Данните по делото досежно фактите, релевантни за обективната страна
на инкриминираното престъпление, не са спорни. Те са изводими от всички
доказателствени източници, интегрирани и ценени в проведеното съдебно
следствие – показанията на разпитания по делото свидетел В. П., прочетените
от ДСП обяснения на подсъдимия , както и приложените писмени
доказателства.
Направените пълни самопризнания на подсъдимия по инкриминираните
с обвинителния документ факти, са изцяло подкрепени от показанията на
свидетеля, представеното копие на Свидетелството за завършено основно
образувание, данните от РУО Пазарджик и ОУ „Отец Паисий“ с. Гелеменово.
Събраните доказателства по делото са напълно непротиворечиви,
еднопосочни, взаимно допълващи се и в своята съвкупност визират ясно
инкриминираната ситуация по начина, по който тя е описана в
обстоятелствената част на ОА.
Подсъдимият е обвинен в извършване на документно престъпление –
съзнателно ползване на неистински официален документ – свидетелство за
завършена степен на образование - основно, без същият да може да отговаря
за престъпно създаване на същите.
Няма спор и е установено, че той нелегално се е снабдил с процесното
СУМПС, за което е дал детайлни и саморазобличаващи го обяснения, но не е
установен начина за това снабдяване и отговорните лица.
Представянето на документа пред контролния орган в лицето на св. П. е
имало за цел удостоверявате на съдържащите се в него факти, а именно че
лицето притежава основна степен на завършено в РБ образование.
Касае се до официален по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК документ.
Издаването на тези документи – за удостоверяване завършена степен на
образование става по установен ред и форма , от длъжностно лице и то в
кръга на службата му. Документът е бил неистински, тъй като му е бил
придаден вид, че представлява изявление на лицето/лицата , което се
сочи/сочат като негов/техен автор, а не на това, което действително го е
съставило.
Тъй като се касае до документ, удостоверяващ право за управление на
МПС , правилно авторът на ОА се е насочил към по-тежконаказуемия състав
на чл. 308, ал.2 от НК и е обвинил подсъдимия в извършване на престъпно
ползване на неистински официален документ –свидетелство за завършено
основно образование.
3

Подсъдимият е съзнавал, че ползва неистински документ за
удостоверяване на завършено основно образование, което е представил като
водач на МПС и пред свидетеля като служител на СПП при ОД на МВР
Пазарджик и то за да докаже притежавана степен на образование.
Несъмнено е съзнавал неистинността на документа ( виж обясненията
му ), знаел е, че никога не е придобивал образование от удостоверената
степен и го е ползвал именно за да докаже отразеното в него обстоятелство
С оглед горното Съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление по чл. 316 вр. Чл. 308, ал.2 НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следваше да се
наложи на подсъдимия съдът взе предвид критериите за неговата
индивидуализация, както и целите, които следва да се постигнат с налагането
му визирани в чл. 36 от НК.
Необремененият съдебен статус на подсъдимия, придобитите
впечатления от предоставената за него характеристика ( писмена и от
неопроверганите му обяснения), както и степента на обществена опасност на
деянието ( което отчита висок ръст в последните години) предпоставиха
решението за отмерване на наказанието, което , с оглед и тежестта на
деянието, се определи на четири месеца лишаване от свобода.
Видът и размерът на това наказание, наред с чистото съдебно минало на
дееца, както и преценката, че за постигане на промени в съзнанието на дееца
и общопревантивен ефект не е наложително реално изтърпяване на
наказанието, обосноваха приложение на чл. 66, ал.1 от НК и изтърпяването на
наказанието се отложи за изпитателен срок от три години.
Възпитателната работа се възложи на Община Пазарджик.
Разноските по делото, на осн. чл. 189, ал.3 от НПК и предвид изхода му
– се възложиха в тежест на подсъдимия – 156 лева в полза на ОД МВР
Пазарджик.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си, което обяви на
страните като разясни възможностите и сроковете за обжалване и
протестиране.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	42
Дата:	16 юли 2021 г. (в сила от 3 август 2021 г.)
Съдия:	Елисавета Радина

Дело:	20215220201075
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 юли 2021 г.

Присъда по дело №1075/2021 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите