№ 361
гр. Велико Търново , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20204110102012 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл. 200,ал.1 от КТ , вр. с чл.86 от ЗЗД
Ищецът М. Г. Т. твърди, че между него и ответника, чрез клона му в
гр.Велико Търново е сключен трудов договор, по силата на който е
изпълнявал длъжността " Общ работник, промишленост" с работно място в
гр. Велико Търново. Излага, че на 26.02.2020 г. при изпълнение на
служебните си задължения извършвал маневра с електрическа палетна
количка, когато изведнъж загубил равновесие, след което количката се
задействала, тръгнала напред и го ударила. Заявява, че с разпореждане от
18.03.2020 г. на ТП на НОИ Велико Търново злополуката била призната за
трудова по смисъла на чл. 55,ал.1 от КСО. Излага, че е претърпял множество
физически травми , описани в исковата молба, както и душевни такива. Сочи,
че освен неимуществените вреди-болки и страдания е претърпял и
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от него разходи за лечение.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 40 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат на трудовата злополука и сумата от 569,10 лева имуществени вреди.
Претендира законна лихва върху главницата от деня на увредата до
окончателното изплащане и разноски. В съдебно заседание чрез
пълномощника си адв.М. от САК поддържа предявената претенция.
1
Ответникът " Мегапорт" ЕООД, гр.Варна в срока и по реда на чл. 131 от
ГПК е депозирал писмен отговор на иска. Счита иска за неоснователен и
недоказан. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между ищеца и
клона на дружеството в гр.Велико Търново. Не оспорва, че на 26.02.2020 г. е
настъпила злополука, призната за трудова по реда на закона. Излага, че
причина за злополуката е груба небрежност, проявена от страна на работника,
на който работодателят е осигурил необходимите условия за безопасен труд и
е извършил съответните инструктажи. Изтъква, че работникът с действията си
сам е поставил в опасност здравето си , поради което счита, че са налице
предпоставките на чл.201,ал.2 от КТ относно намаляване на обезщетението на
това основание. Оспорва претенцията като завишена по размер. В съдебно
заседание чрез пълномощника си адв.Н. от ВАК поддържа изложеното
становище. Претендира разноски.
След като се запозна със становищата на страните и обсъди събраните
по делото доказателства, съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника видно от
приложения трудов договор № 4824/22.01.2020 г. , по силата на който е
заемал длъжността " общ работник промишленост". Видно от Разпореждане
№ 5104-04-15/18.03.2020 г. на ТП на НОИ Велико Търново декларираната от
работодателя по реда на чл. 60,ал.1 от КСО злополука с М. Г. Т. е приета за
трудова. Установено е, че по време на нощна смяна около 00,15 часа на
26.02.2020 г. изпълнявайки служебните си задължения работникът
извършвайки маневра с електрическа палетна количка в цех "Конфекция" , за
да подходи към палет с руло , което е трябвало да бъде преместено, губи
равновесие, по невнимание задейства управлението, количката тръгва напред
и го удря. Пострадалият получава фрактура на фибулата на левия крак.
Налице е внезапно увреждане на здравето, станало по време и във връзка с
извършваната работа. Разпореждането на НОИ е влязло в законна сила на
4.06.2020 г. След злополуката ищецът е постъпил за лечение в Отделение по
ортопедия и травматология на МОБАЛ Велико Търново, където е престоял
от 26.02.2020 г. до 4.03.2020 г. с поставена окончателна диагноза "счупване
само на фибулата, открито". От приложените амбулаторни листи за
медицински прегледи се установява извършването на ежемесечни прегледи на
2
ищеца , като на същия са издавани болнични листи за временна
неработоспособност за периода от 26.02.2020 г. до 8.08.2020 г. включително.
Проведено е и лечение в отделението по физиотерапия и рехабилитация към
МОБАЛ Велико Търново от 21.07.2020 г. до 28.07.2020 г. според
приложената епикриза издадена от отделението. Окончателната диагноза
приета в епикризата е "физикална терапия и рехабилитация при болести на
опорно-двигателен апарат". За престоя в болницата ищецът е заплатил сумата
от 40,60 лева за седем леглодни , според удостоверението от 4.03.2020 г.
Видно от фактура № 700000004779/4.03.2020 г. ищецът е заплатил сумата от
520 лева за поставянето на титаниев еластичен пирон. Приети са касови
бонове за сумата от 2,90 лева потребителска такса за медицински преглед и
сумата от 5,60 лева за закупен "ципрофлоксацин" /изписан като лечение
видно от епикризата от отделението по ортопедия и травматология/.
Работникът е бил с проведен начален инструктаж според извадката от книгата
за начален инструктаж, както и с проведен инструктаж на работното място.
Проведено е по заповед на управителя разследване на злополуката, за
резултатите от което не е приложен документ към настоящото дело. Събрани
са и гласни доказателства. Св.**** живее на съпружески начала с дъщерята на
ищеца.Познава го като работоспособен човек, който не се е оплаквал от
работата си. Според него ищецът нямал затруднения с ходенето преди
злополуката. Веднага след като разбрал за станалото на сутринта свидетелят
посетил ищеца в болницата и видял, че той се превива от болки , а
манипулации не му били извършвани поради прекъснати здравни осигуровки.
След като потърсили съдействие от работодателя, но не получили ответ,
платили необходимите суми и на ищеца била направена операция с поставяне
на имплант. Престоят в болницата бил около седмица, но ищецът не можел
да се оправя без чужда помощ около три-четири месеца, тъй като раната се
инфектирала и той не можел да се обслужва сам. Ищецът станал много
нервен, налагало се дъщеря му, бившата му съпруга и дори майката на
свидетеля да му помагат. Болничните му продължили около 5-6 месеца.
Според свидетеля сега ищецът не може да носи тежко, не може да кляка, не е
стабилен при ходене. Изпитва болки особено при промяна на времето.
Относно инцидента му казал, че електрическата палетна количка му
притиснала крака. Св. ***** работи при ответника на длъжност " началник
смяна", а по време на инцидента бил " организатор производство". Твърди, че
3
ищецът работил около месец преди злополуката. Направен му бил
първоначален инструктаж, а за работата, която извършвал не бил необходим
ежедневен инструктаж, тъй като същата не е с повишена опасност.
Свидетелят посочва, че забелязал старание у ищеца, но той не можел да си
изпълнява задълженията добре, имал проблем с ходенето, влачел си краката.
След като един път станал инцидент с електрическата палетна количка, при
който ищецът блъснал някакво устройство, свидетелят извикал началник
смяната и му казал, че трябва да работи с механична палетна количка, а не с
електрическа, тъй като не може да борави правилно с нея. Свидетелят заявява,
че при постъпване на работа се обяснява как функционират количките и кое
копче за какво е и твърди, че ищецът сам е натиснал копчето за задействане
на количката , при което тя го е затиснала, тъй като не може тя да се
задейства сама. Св. ***** е експерт по здравословни и безопасни условия на
труд при ответника. Заявява, че след като разбрала за злополуката сутринта
отишла в болницата и видяла ищеца, който станал от леглото и излязъл на
терасата да пуши цигара. Обяснил и, че залитнал неволно, при което натиснал
копчето и задвижил количката, която му притиснала крака. Свидетелката
сочи, че не се изисква документ за управлението на този вид палетна количка,
а в завода има разчертани пътеки, които са свободни. Направило и
впечатление , че ищецът имал някакъв проблем с ходенето , замятал си
крака. Знаела за инцидента, при който ищецът бутнал с електрическа количка
една от машините и тогава началниците му наредили да не използва такива
колички. По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза. Според
заключението на вещото лице вследствие на трудовата злополука от
26.02.2020 г. на ищеца е причинена разкъсно-контузна рана и отворена
фрактура на малкия пищял на лявата подбедрица. Фрактурата е получена
вследствие на удара от палетната количка върху страничната част на лявата
подбедрица, където се е реализирал директен удар с голяма енергия върху
сравнително малка площ. В случая се касае за причинена средна телесна
повреда , която е със срок на лечение и възстановяване около три-четири
месеца, но в конкретния случай оздравителния период е продължил по-
дълго, заради забавеното вторично срастване на раната получена при
злополуката, удължено костно срастване и удължено възстановяване
функцията на съседната лява глезенна става. В съдебно заседание вещото
лице поддържа изготвеното заключение. Заявява, че е прегледал ищеца около
4
година след злополуката. Установил по контролните снимки, че за разлика от
м. юли, през м. септември ищецът е имал добър костен калус . Сочи срок на
възстановяване от около 4-5 месеца след травмата.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Иска е процесуално допустим, депозиран от активно процесуално
легитимирано лице срещу пасивно процесуално легитимиран ответник и в
законоустановения срок. По същество иска е частично основателен.
Разпоредбата на чл. 200, ал.1 от КТ урежда специален вид отговорност за
работодателя при причинени на работника вреди при трудова злополука или
професионална болест, довели до временна неработоспособност , трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт, като работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган, или друг
работник или служител имат вина за настъпването им. Според чл. 55,ал.1
от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало
през време и във връзка, или по повод на извършваната работа, както и при
всяка работа, извършена в интерес на предприятието, което е причинило
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност, или
смърт. За да се реализира имуществената отговорност на работодателя за
вреди причинени по повод трудова злополука е необходимо да се установят
кумулативно следните предпоставки: злополука, призната за трудова по
съответния ред, причинени вреди за работника изразяващи се в
неблагоприятни последици-в случая- болки и страдания; последните да са в
пряка причинно-следствена връзка със злополуката , настъпила по време на
работа и по повод извършването и. Предвидено е, че работодателят е длъжен
да обезвреди работника при този специален вид договорна отговорност, като
отговорността е обективна и настъпва независимо от обстоятелството дали
той самият, или друг негов работник или служител са виновни за
увреждането. Отговорността на работодателя / освен при умишлено
причиняване от страна на работника- арг. от чл. 201,ал.1 от КТ / не отпада и
същата би могла да бъде само намалена, ако се установи проявена
небрежност от страна на работника, като законът изисква в този случай не
каква да е проявена небрежност, а груба небрежност. Константната практика
на ВКС приема, че грубата небрежност представлява неполагането на
5
грижата, която би положил и най-небрежният човек , зает в сътоветната
дейност при подобни условия, липса на елементарно старание и внимание и
неспазване на основни технологични правила за работа и безопасност /
Решение № 178 от 02.01.2019 г. по гр. д. № 4579/2017 г. на III г. о. на ВКС ,
Решение № 125 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 4417 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение/. При направено възражение за
съпричиняване основано на допусната груба небрежност от страна на
работника следва да се преценят конкретните обстоятелства , при които е
настъпила злополуката, поведението на работника, какво е било неговото
дължимо поведение при изпълнение на конкретната дейност , какви правила е
следвало да спазва и в крайна сметка, в резултат на кои негови действия е
настъпила вредата. При доказване на поведение на работника
квалифициращо се като груба небрежност дължимата обезвреда може да се
редуцира, като степента на съпричиняване следва да бъде определена въз
основа на конкретния принос на увреденото лице. При събрания
доказателствен материал по делото не е спорно наличието на трудово
правоотношение между страните, по силата на което ищецът е изпълнявал
длъжността "общ работник промишленост" в клона на предприятието в
гр.Велико Търново. Установено е, че на 26.02.2020 г. в 00,15 часа при
изпълнение на възложената му работа ищецът е претърпял злополука, приета
за трудова по смисъла на чл. 55,ал.1 от КСО по законовия ред от
компетентния орган-ТП на НОИ Велико Търново. Установи се още, че в
резултат на злополуката ищецът е претърпял телесни увреждания изразяващи
се в разкъсно-контузна рана и отворена фрактура на малкия пищял на лявата
подбедрица. Доказано е, че ищецът е лежал в отделението по ортопедия и
травматология седем дни, при което му е направена операция и е поставен
титаниев еластичен пирон, след което е бил в болнични поради временна
неработоспособност до 8.08.2020 г. Провеждана е и физиотерапия в
отделението по физиотерапия и рехабилитация на МОБАЛ Велико Търново.
При тези факти, които не се спорят от страните основният въпрос, на който
следва да се отговори е налице ли е съпричиняване поради проявена груба
небрежност от страна на ищеца и ако е, каква е неговата степен с оглед
компенсацията на вини между работодателя и увреденото лице. От събраните
доказателства става ясно, че при подхождане към пакет с руло, което
трябвало да бъде преместено ищецът по негови обяснения изведнъж загубил
6
равновесие , след което количката се задействала и го ударила. В
разпореждането на НОИ е прието, че ищецът по невнимание вследствие
загубата на равновесие е задействал управлението на количката, която го е
ударила. Няма преки свидетели очевидци на инцидента, тъй като оказалите
първа помощ колеги на ищеца не са видели как е пострадал. Св. ***** счита,
че ищецът сам е задействал управлението на количката, след като се е спънал,
тъй като няма начин тя да се задвижи , ако копчето не е натиснато. Св.*****
получила обяснение от ищеца, че неволно е залитнал и така натискайки
копчето е задвижил палетната количка, която му притиснала крака.
Обсъждайки обясненията на ищеца и свидетелските показания, кредитирани
от съда в тази им част съдът счита, че с най-висока степен на вероятност
причината за задвижване на количката е неволното и задействане от ищеца,
който залитайки се е подпрял на копчето за нейното пускане. По делото не е
изяснено каква е причината за залитането на ищеца и загубата му на
равновесие, но няма доказателства , а и липсват твърдения работодателят да
не е осигурил необходимите условия на труд, с оглед което ищецът да е
пострадал. Както бе отбелязано по-горе, за да се уважи релевираното от
ответника възражение за съпричиняване от страна на работника следваше да
се установи поведение на ищеца квалифициращо се като груба небрежност. В
случая и св. ***** и св. ***** заявиха, че извършваната от ищеца работа не е
източник на повишена опасност и че освен доказано проведените му начален
и инструктаж на работното място, не е имало специални правила и
инструкции, разписани от работодателя и свързани с безопасността на труда
на конкретното работно място, които ищецът да не е изпълнил. Св.***** и
св.***** обясниха, че ищецът не се е справял много добре с управлението на
електрическата палетна количка и изложиха, че след случай, при който
ищецът е бутнал с такава количка друга машина, св.***** му разпоредил да
работи с механична палетна количка. По делото липсват доказателства, че
това разпореждане на св.***** е отправено в писмена форма. Отделно от
горното св.***** обясни, че не се изисква специално обучение за работа с
електрическа палетна количка, просто при постъпване на работа се обяснява
кое копче за какво служи. Според него, за да се научи новопостъпил да
работи добре с такава количка, трябва да минат няколко месеца, а ищецът е
работил едва от един месец преди настъпването на злополуката. С оглед
горното не се доказва от ответника, че ищецът с поведението си е допринесъл
7
за настъпването на злополуката. Няма разписани технологични правила за
безопасност, които ищецът да е нарушил и така да е причинил злополуката.
Не се установи ищецът да е имал поведение несъответстващо на дължимата
от него грижа, която и най-небрежният работник да е положил в подобна
ситуация. Установеният механизъм на злополуката не води до извода за
проявена груба небрежност, при която отговорността на работодателя да
бъде намалена в съответната степен. Дори ищецът залитайки неволно да е
натиснал копчето, то това негово поведение не може да се квалифицира като
груба небрежност. Ответникът навел това възражение не доказа, че ищецът е
залитнал, тъй като не е спазил разписани инструкции за безопасност при
работа и елементарни правила на поведение при извършване на конкретната
работа. Напротив доказа се, че такива конкретни инструкции няма, не се
провежда специално обучение за работа с електрическите палетни колички, а
доброто боравене с тях изисква опит от поне три -четири месеца, какъвто не е
бил налице у ищеца. Относно залитането му дължащо се на някакви негови
физически особености , каквите се наведоха от свидетелите на ответника,
същите не се потвърждават , доколкото св.**** отрича ищецът да е имал
проблеми при ходене, а вещото лице също не заявява подобни особености..
Дори да е имало такива ответникът е следвало да прецени горното в унисон с
извършваната от ищеца работа и ако е считал, че същият не може да я
изпълнява безопасно за себе си и за околните, да го премести на друга
длъжност, или да предприеме други мерки. Изложеното обосновава
недоказаност на възражението за съпричиняване проявено чрез груба
небрежност по смисъла на чл. 201,ал.2 от КТ от страна на работника. С оглед
това и безспорно доказаните вреди, претърпени от ищеца- физически и
психически болки и страдания, съдът следва да определи дължимото
обезщетение по правилото на чл. 52 от ЗЗД по справедливост . Съгласно
трайно установената съдебна практика справедливостта не е абстрактно
понятие, а следва да се прецени след обсъждане на редица обективни
критерии- характер и степен на увреждането, обстоятелствата, при които е
получено, продължителността, интензитета на вредоносните последици,
степента на възстановяване, трайни последици останали за лицето, възрастта,
социалното положение, икономическите условия в страната към увреждането
и пр. Ищецът е лежал в ортопедично отделение седем дни, при което му е
направена операция с поставен пирон, бил е в болнични пет месеца,
8
наложило се е провеждане на болнично физиотерапевтично лечение, тъй като
извънболничното такова не е дало необходимите резултати. Според св.****
раната се е инфектирала, наложило се е да ходи непрекъснато на прегледи, да
приема лекарства и тъй като не е можел да стъпва и да се обслужва сам окоо
три -четири месеца е ползвал помощта на своите близки, което го направило
изключително нервен.Съдът няма основания да не кредитира показанията на
този свидетел, тъй като те кореспондират и с медицинските документи и с
експертизата на вещото лице. Вещото лице, чието заключение не се спори от
страните и се кредитира от съда като компетентно и обосновано сочи, че при
нормален за такъв вид травма оздравителен процес от три-четири месеца, при
ищеца възстановяването е продължило около 4-5 месеца. В този аспект
показанията на св.***** за изпушена цигара от ищеца на терасата на
болничната стая, до която е стигнал на собствен ход не опровергават нито
периода на лечение, нито извършените манипулации и рехабилитации, нито
доказаните изпитани от ищеца болки и страдания, несъмнено в резултат на
откритата травма. От друга страна следва да се има предвид, че ищецът
според вещото лице се е възстановил и макар и вероятно все още да изпитва
болки /според св.****/ съдът приема същото за съответстващо с оглед
травмата-счупване и неминуемите възрастови изменения в костната структура
на човека. Имайки предвид възрастта на ищеца, физическите и психическите
болки и страдания, липсата на трайно увреждане в резултат на злополуката ,
периодът на възстановяне и социално-икономическите условия в страната
съдът счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди възлиза на 20 000 лева. До този размер иска е
основателен и доказан и следва да се уважи, като за разликата от 20 000 лева
до пълния претендиран размер от 40 000 лева следва да се отхвърли, като
неоснователен. Относно иска за сумата от 569,10 лева представляваща
обезщетение за имуществените вреди -заплатен болничен престой,
лекарства, титаниев пирон, съдът счита, че същият се доказа безспорно по
размер , поради което следва да бъде уважен изцяло. Следва да се присъди и
законна лихва върху главницата от деня на увреждането - 26.02.2020 г. до
окончателното изплащане.
При този изход на делото ответникът дължи разноски съобразно
уважената част от претенцията. Същите се претендират от пълномощника на
9
ищеца на основание чл. 38,ал.2 от ЗА и съобразно закона и чл. 7,ал.2,т.4 от
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
, вр. с чл.78,ал.1 от ГПК възлизат на 1147 ,07 лева, които ответникът следва да
заплати на адв.М. от САК. Ответникът претендира разноски в размер на 1730
лева адвокатски хонорар за "Мегапорт" ЕООД и 1730 лева адвокатски
хонорар за "Мегапорт" ЕООД, клон Велико Търново. Относно претенцията за
разноски на клона настоящият състав се е произнесъл по тяхната
недължимост и определението му е потвърдено с Определение №
234/5.03.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 179/2021 г. на ВТОС. На основание чл. 78,ал.3
от ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от
иска, възлизащи на 852,86 лева, които ищецът следва да заплати. Ищецът
следва да заплати и направените разноски за СМЕ съобразно отхвърлената
част от претенциите в размер на 147,90 лева по сметка на ВТРС, ведно с 5
лева такса при издаване на изп.лист. На основание чл. 78,ал.6 от ГПК
ответникът следва да заплати държавна такса върху уважените искове в
размер на 822,76 лева и разноски за СМЕ в размер на 152,10 лева , ведно с 5
лева такса при служебно издаване на изп.лист.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "МЕГАПОРТ" ЕООД с ЕИК ********* ,седалище и адрес на
управление гр.Варна , бул."Вл.Варненчик" № 281 ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. Т. с
ЕГН ********** от гр. *****, вх.Б, ет.5,ап.15 по иск с правно основание
чл.200,ал.1 от КТ, вр. с чл.86 от ЗЗД сумата от 20 569,10 / двадесет хиляди
петстотин шестдесет и девет лева и 10 ст./ главница, от които 20 000 /двадесет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди -болки и страдания и 569,10 / петстотин шестдесет и девет лева и 10
ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на трудова злополука настъпила на 26.02.2020 г., ведно със законна
лихва върху главницата от 26.02.2020 г. до окончателното изплащане, като за
разликата от 20 000 / двадесет хиляди/ лева до пълния предявен размер от 40
000 / четиридесет хиляди / лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
10
ОСЪЖДА "МЕГАПОРТ" ЕООД с ЕИК ********* ,седалище и адрес на
управление гр.Варна , бул."Вл.Варненчик" № 281 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
М.М. М. от САК сумата от 1147,07 /хиляда сто четиридесет и седем лева и 7
ст./ представляващо присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.
38,ал.2 от ЗА съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. Г. Т. с ЕГН ********** от гр. *****, вх.Б, ет.5,ап.15 да
заплати на "МЕГАПОРТ" ЕООД с ЕИК ********* ,седалище и адрес на
управление гр.Варна , бул."Вл.Варненчик" № 281 сумата от 852,86 /
осемстотин петдесет и два лева и 86 ст./ представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА "МЕГАПОРТ" ЕООД с ЕИК ********* ,седалище и адрес на
управление гр.Варна , бул."Вл.Варненчик" № 281 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС сумата от 822,76 /осемстотин
двадесет и два лева и 76 ст./ представляваща държавна такса и сумата от
152,10 / сто петдесет и два лева и 10 ст./ разноски за заплатено
възнаграждение на вещо лице, ведно с 5 /пет/ лева такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. Г. Т. с ЕГН ********** от гр. *****, вх.Б, ет.5,ап.15 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС сумата от
147,90 / сто четиридесет и седем лева и 90 ст./ разноски за заплатено
възнаграждение на вещо лице, ведно с 5/пет/ лева такса при служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново,
чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11