Р Е Ш Е Н И Е
№153
гр. Велико Търново, 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
и с участието |
|
на прокурора |
Светлана Иванова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10031 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът А.А.А. ***, чрез процесуалния си представител *** Х.С.Т. от
ВТАК, е обжалвал решение №260026 от 10.11.2020 г., постановено по АНД №208/2020
г. по описа на Свищовският районен съд като неправилно.
От касационната жалба не може да се изведе аргументи за това в какво се
състои неправилността на обжалваното решение,но от представената по делото
писмена защита е видно, че се претендира неправилност на решението поради
нарушен закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Поддържа се,
че неправилно съдът не констатира допуснато в хода на
административно-наказателното производство нарушение, проявлението на което е
довело до ограничаване на правото му на защита. Извън това, касаторът счита, че
неправилно съдът е приел, че нарушението е несъмнено установено чрез събраните
в хода на съдебното дирене доказателства. Съдът не е отчел и обстоятелството,
че липсват каквито и да са общественоопасни последици от поведението на
касатора. Поддържа се, че касаторът, като млад шофьор, наскоро придобил
правоспособност да управлява МПС, на процесната дата за пръв път е управлявал
МПС при липса на голя опити при неблагоприятни пътни условия /разпилян пясък/,
поради което е било налице поднасяне. С тези и други аргументи моли решението
да се отмени, като вместо него се постанови друго решение, с което да се отмени
наказателното постановление.
Ответникът по касация, Районно управление – Свищов не заема становище
по спора, прокурорът дава заключение за правилност на въззивното решение.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил наказателно
постановление №20-0352-000291 от 24.05.2020 година на началника на РУ – Свищов,
с което на настоящият касатор на
основание чл.175а, ал.1, предложение трето от ЗДвП е наложена глоба от 3000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
За да постанови този правен резултат съдът, с оглед приетата
административно-наказателна преписка и изслушаните по делото свидетелски
показания е приел, че на 15.05.2020 година в 22,55 часа в град Свищов, на кръстовището
на две улици /“33 ти Свищовски полк и Георги Матев/ е управлявал лек автомобил
„БМВ 318 ТДС“ с номер ***, собственост на трето лице, като е използвал отворен
за обществено ползване път за други цели, извън неговото предназначение за превоз
на хора и товари, като извършвал демонстративни маневри, представляващи
умишлено форсиране на двигателя, приплъзване на задните колела и поднасяне в
дясно на посоката на движение на автомобила, като е създал опасност за
останалите участници в движението. Съдът
е установил посочената физическа обстановка както с оглед на АУАН, така и с
оглед разпита на свидетелите, единият от които е актосъставител, а другият е
очевидец. Показанията на свидетелите Р.и Е.също са обсъдени, като са
кредитирани частично.
От правна страна съдът е приел, че АУАН и НП са формално
законосъобразни актове, като при издаването им не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, разписани в ЗАНН.
По същество съдът е приел, че поведението на касатора се вписва в
състава на чл.175а, ал.1, предложение трето от ЗДвП, тъй като то представлява
нарушаване на разпоредбата на чл.104б, т.2 от същия закон. При това съдът – с
оглед обективираното посредством движението на автомобила и неговите технически
характеристики, е констатирал умишлено нарушение, макар това да е без значение
за съставомерността на деянието.
Решението е правилно. Не са налице касационни основания за отмяната му.
Всички признаци на състава на съответно претендираното нарушение се
съдържат в разпоредбата на чл.175а, ал.1, предложение трето на ЗДвП, според
която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който ползва отворените за обществено
ползване пътища за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Субект на нарушението е водач по смисъла на §6, т.25
от ДР на ЗДвП, който ползва отворен за обществено ползване /по смисъла на §1,
т.7 от ДР на ЗП/ чрез активно действие – управление на ППС, но не за да превоза
хора или товари, а със съвсем друга цел, като тази цел може да бъде и
демонстративно управление чрез поднасяне на МПС, като деянието може да е
умишлено или самонадеяно извършено.
Спор, че касаторът има качеството на водач при извършването на
деянието, липсва. Липсва спор и ,че е управлявано конкретното описано и в АУАН
и в НП моторно превозно средство, което е собственост на трето лице.
В акта за установяването на нарушението, с който е учредено
административно-наказателното производство е описано, че управлението от страна
на водача представлява демонстративни маневри, които се изразяват в умишлено
форсиране на двигателя, приплъзване на задните колела и поднасяне на автомобила
в дясно по посоката му на движение.
Този акт е подписан без възражение от настоящият касатор. Такова не е
подавано и впоследствие.
Посочените обстоятелства се потвърждават и от изготвената и представена
по делото докладна записка /лист12 от първоинстанционното дело/. Тези
обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетеля Димитров, който е
съставил акта за нарушение, като те са изцяло потвърдени от показанията на
свидетелката Д.. Свидетелските показания на свидетелите Р.и Е.правилно не са
кредитирани напълно от съда. Свидетелят Е.е брат на касатора и благоприятните за
него факти, които изнася, имат ниска доказателствена стойност. От друга страна
показанията на свидетеля Р.се изолирани и не съдържат яснота, пълнота и конкретика
по отношение на точното време и място на случилото се, което дискредитира
тяхната доказателствена стойност.
При обективирането на тези надлежно доказани пред съда обстоятелства
правилно е прието от съдебния състав, че е налице съставомерно поведение по
текста на чл.175а, ал.1, предложение трето от ЗДвП. Неопитността на водача да
управлява МПС със задно задвижване е ирелевантна, доколкото след като е
съзнавал, че му липсва опит да управлява
адекватно такова МПС, касаторът не е следвало да го управлява и то в тъмната
част от денонощието.
Без значение е обстоятелството, че в НП е прието, че с поведението си
касаторът създава опасност за останалите участници в движението по пътищата,
тъй като е достатъчно да се съдържа описание на всички признаци а претендирания
състав. Посочената последица не е съставомерна, а има значение за характера и
степента на обществената опасност на съответното деяние. Впрочем както е имал
възможност да отбележи касационният състав например в решение № 24 от 2019
година по КНАХД №10038/2019 година по описа на АСВТ създаването на опасност за
останалите участници в движението не е елемент от обективната страна на
нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, както и не е елемент от чл. 175а от ЗДвП, на основание на която е наложеното административно наказание, а е описано
като обстоятелство, при които е извършено основното нарушение, каквито са
изискванията на разпоредбата на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Оплакването за необоснованост на фактическите изводи на съда досежно
механизма на деянието е неоснователно. Обратно, предвид пълното съвпадение на
обстоятелствената част на АУАН, срещу който няма възражение, с
обстоятелствената част на НП и с показанията на свидетелите Димитров и Дечева,
съдът правилно е установил надлежния механизъм на поведението на касатора в
качеството му на водач на процесното МПС, като посочения механизъм се обуславя
и от начина на задвижването му чрез задните колела. Дали деянието е извършено с
пряк умисъл или е извършено при самонадеяност е без значение в конкретния
случай – арг. от чл.7, ал.2 от ЗАНН.
Следва обжалваното решение да се остави в сила.
Разноски на ответника за касационното производство не се следват, тъй
като такива не са претендирани.
Водим от горното Административният
съд – Велико Търново, първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение№260026 от 10.11.2020
г., постановено по АНД №208/2020 г. по описа на Свищовският районен съд
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :