Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 94

 

 

гр. Добрич, 28.12.2012г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и дванадесета година в състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

при участието на секретаря М.А.

разгледа докладваното от съдия Момчева н.а.х.д. № 1363 по описа на Добричкия районен съд за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И.Д.Д. ЕГН ********** срещу НП № 497/12 от 10.05.2012г., издадено от Началник РУП към ОД на МВР – гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 150 от ЗДвП на основание чл. 177 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло.

Въззиваемата страна редовно уведомена, не се представлява.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. В тази насока материалноправната компетентност на наказващия орган и на длъжностното лице, възбудило административнонаказателното производство произтичат от Заповед № Iз-1687/02.08.2010г. на Министъра на вътрешните работи, служебно известна на съда. АУАН е съставен в присъствие на двама свидетели и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 29.04.2012г. около 22.10 часа в гр. Добрич по ул „отец Паисий” управлява л.а. ТХ 73 09 ХА, след като не притежава свидетелство за управление на МПС – свидетелството му е отнето с АУАН № 5005 25 от 29.04.2012г.

С посоченото е нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП, съобразно която всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управеление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152 ал. 1 т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152 ал. 1 т. 4.

Показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН са еднопосочни и безпротиворечиви, поради което се кредитират изцяло от съда. Представените по делото доказателства установяват по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, с оглед на което следва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Съвсем обосновано и законосъобразно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя: по чл. 177 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, съгласно посочената норма наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушения.

В настоящият случай, съдът намира, че така наложеното предвидено от законодателя в нормата на чл. 177 ал. 1 т. 1 от ЗДвП административно наказание „глоба”, чийто размер е индивидуализиран в размер над минималния, предвиден от законодателя се явява завишен, предвид факта, че от извършеното от жалбоподателя административно нарушение не са налице вредни последици.

Ето защо, настоящият състав намира, че административното наказание следва да бъде определено в размер на минималния, предвиден в закона, а именно: по чл. 177 ал. 1 т. 1 от ЗДвП глоба в размер на 100 лв.

Съдът намира, че така определеното административно наказание би ответствало на тежестта на нарушението и би изпълнило целите на административно наказателната превенция, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

          

ИЗМЕНЯ НП № 497/12 от 10.05.2012г., издадено от Началник РУП към ОД на МВР – гр. Добрич, с което на И.Д.Д. ЕГН ********** за нарушение по чл. 150 от ЗДвП на основание чл. 177 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв., като:

Намалява размера на наложеното административно наказание глоба по чл. 177 ал. 1 т. 1 от ЗДвП на 100 лв.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

                  

 

Районен съдия:

/М. Момчева/