№ 1063
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в закрито
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Соня Найденова
Стойчо Попов
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20201100509879 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 13.05.2019г., постановено по гр.д. № 60665 /2016 г. по описа
на СРС, съдът осъжда Й. Г. ИВ., ЕГН ********** да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК ******* на
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 2 450,26 лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия за абонатен № 384136 за периода от месец май.2014 г. до месец
април.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2016 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 249,68 лв.,
претендирана като законна лихва за забава за периода от 08.08.2014 г. до 01.09.2016 г.
Съобразно с изхода на правния спор съдът е разпределил разноските между страните.
Недоволен от съдебното решение в неговата осъдителна част е останал ответникът -
Й. Г. ИВ., която в законоустановения срок е подава настоящата въззивна жалба като твърди,
че съдът неправилно е определил размера на задължението на базата на неправилно
установено количество доставена топлинна енергия.
В срок не е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца - „Т.С.”ЕАД.
Третото лице помагач – „Н.“ ЕАД не представя становище.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
доводите на въззивника и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
1
Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на
обжалване и в законоустановения срок, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, в обжалваната част, а по
отношение на неговата правилност, съдът намира следното:
По делото е безспорно, че в процесния период сградата, в която се намира имотът на
въззивника е топлоснабдена, като няма спор и за това, че между страните е налице
облигационно отношение и че именно жалбоподателят е задълженото лице в качеството на
собственик. Спорен пред въззивната инстанция е само въпросът за размера на реално
потребеното количество топлинна енергия, съответно за размера на дължимата на
въззиваемия цена. Във връзка с така повдигнатия спорен въпрос, въззивната инстанция
намира следното:
Неоснователно е възражението на въззивника, за неправилно приет от
първоинстанционния съд размер на предоставената до имота топлинна енергия и съответно
за размера на дължимата за нея продажна цена. Количеството на топлинна енергия, която е
доставена до имота, както и размерът на дължимата цена за него е установена по делото чрез
две съдебни експертизи, които правилно са били кредитирани от първоинстанционния съд
като обективно и компетентно изготвени. Същите се кредитират и от настоящия съд, поради
което присъдената с първоинстанционното съдебно решение цена за доставена топлинна
енергия се явява правилно определена.
Доколкото не са направени други възражения от страна на въззивника и не са налице
предпоставки за извършване на служебна проверка на правилността на съдебното решение,
съдът намира, че същото следва да бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор въззиваемата страна има право на направените от нея
разноски. В случая обаче от нейно име не е подаден отговор на въззивната жалба и нейният
процесуален представител не се е явявал в съдебни заседания. Единствената дейност, която е
осъществена от юрисконсулта на дружеството е подаването на бланкова молба, с която се
заявява, че в насроченото съдебно заседание няма да се яви представител на въззиваемия и
се иска от съда да потвърди решението, като се присъдят разноски за процесуално
представителство на основание чл. 78, ал.8 ГПК. Съдът намира, че посоченото процесуално
действие на юрисконсулта на дружеството не изпълва съдържанието на осъществено
процесуално представителство по смисъла на чл. 78, ал.8 ГПК, поради което разноски в
полза на въззиваемия не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 13.05.2019г., постановено по гр.д. №
60665/2016 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на Т.С. ЕАД – Н.
ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3