Решение по дело №408/2020 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юни 2021 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Юлита Николова Георгиева Трифонова
Дело: 20201610200408
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

                                      Р Е Ш Е Н И Е

                          Гр.Берковица, 01.06.2021г.

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……... ……... втори наказателен състав в публично заседание на 25май……………..………….през две хиляди двадесет и първа година..... …. …………………. …в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Т.Йорданова............……........…. ……........………………и в присъствието на прокурора..…… …....…..като разгледа докладваното от съдията Георгиева..…... ……………………... ……... АН дело №408 по описа за 2020г…........... ………....и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба на А.Р.К. ***  и ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 20-0370-000808 от 28.10.2020 г. на Началника на РУ- Вършец с което на основание  чл. 638, ал. 3 вр.  с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането  (КЗ), му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400,00 лв. за нарушение на чл. 483, ал.1,т.2 от КЗ.

В жалбата се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление. Изтъкват се доводи ,че неправилно е квалифицирано нарушението ,както и че  неправилно  е наложено наказанието .Поради изложените причини, се иска от съда да отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят  не се явява,не се явява и пълномощникът му.В представено писмено становище същият моли НП да бъде отменено и доразвива доводите , изложени в жалбата . Оспорва наказателното постановление откъм законосъобразност и правилност, като навежда твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила касаещи задължителното му съдържание, както и неправилно приложение на материалния закон.

АНО, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е основателна.

С акт за установяване на административно нарушение от 14.10.2020 г. е било констатирано, че на 14.10.2020 г. в 18. 00 часа в гр. Вършец на кръстовище на ул.“Република“ и ул.“Васил Левски“  жалбоподателят А.К. е управлявал  лек автомобил марка "Ситроен",  рег. № RG85300 държава Нидерландия като при извършена проверка от контролните органи се констатирало, че за автомобила няма валидна за територията на Република България застраховка "Гражданска отговорност". За горното нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ на място бил съставен АУАН в присъствието на водача К., който го подписал без възражения. Въз основа на АУАН от компетентния орган било издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя . за нарушението е наложена глоба в размер на 400 лева, като било прието от АНО, че същото е представлява нарушение на чл.483 ал.1 т.2 от КЗ и на основание чл.638 ал.3 във връзка с чл.461 т.1 от КЗ наложил съответната глоба.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Описаното в НП нарушение е квалифицирано по  чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ, която норма въвежда задължението за сключване на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за всяко лице, което управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка. По нататък ал. 2 на същия член пояснява, че лицето по ал. 1, т. 2 е длъжно да сключи гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на граничния контролно-пропускателен пункт, от който влиза на територията на Република България. Анализът на текста показва, че нормата е директно приложима само за МПС с регистрация в трета държава и то при влизането на територията на Р. България, тъй като елемент от обективния състав на нарушението е МПС-то да е регистрирано на територията на Трета държава. Съгласно легалните дефиниции в пар. 1, т. 6 и т. 7 от допълнителните разпоредби на КЗ: т. 6 "Държава членка" е държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство и т. 7. "Трета държава" е държава, която не е държава членка по смисъла на т. 6. В конкретния случай, процесното МПС е регистрирано в Норвегия , не в Нидерландия/Холандия/,както е посочено в АУАН и НП и съответно е с норвежки регистрационни табели. Към датата на констатиране на нарушението 14.10.2020 г. обаче Норвегия   е държава- страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство и в този смисъл  се явява „държава членка“ . Следователно процесното МПС не е от трета държава, а от държава  членка и изобщо не попада в обективния обхват на горната разпоредба. Нещо повече, нормата на чл. 483, ал. 4 изрично предвижда, че не се сключва договор за гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторно превозно средство от друга държава членка, каквато е била и Норвегия, т. е. в конкретния случай за жалбоподателя по принцип не съществува материално-правното задължение за сключване на застраховка ГО по отношение на конкретния автомобил.

При това положение, съдът намира от правна страна на първо място, че извършването на нарушението не е установено по несъмнен начин, и от събраните доказателства следва, че съставът му не е реализиран от обективна страна. На второ място, налице е неправилна квалификация на описаното нарушение по горепосочената правна норма, както и неправилно интерпретирани от юридическа гледна точка факти от състава на нарушението, които го обуславят, като неправилно е приложена нормата на  чл. 483, ал. 1, т. 2 от КЗ по отношение на автомобил с регистрация в държава–членка.

Горните пороци в НП обуславят неговата незаконосъобразност и налагат неговата отмяна.

По отношение на разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил искане за присъждане на разноски в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, пред настоящата инстанция. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в приложените Договори за правна защита и съдействие е удостоверено, че възнаграждението е заплатено изцяло и в брой.

Тъй като размерът на възнаграждението, винаги е функция на интереса, а в конкретния случай стойността на глобата е висока, а делото  се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намира, че по правилото на чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 4 от Наредбата следва да се определи в  посочения размер ,тъй като минималния размер за една инстанция за административно-наказателни дела е в размер на 300 лева за всяка инстанция. Т. е. на жалбоподателя следва да се възстановят разноски в поискания  в размер на 300 лева.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК "поемане на разноски от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Монтана като второстепенен разпоредител с бюджетни средства.

 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Съдът

 

                                   Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление Наказателно постановление № 20-0370-000808 от 28.10.2020 г. на Началника на РУ- Вършец с което на основание  чл. 638, ал. 3 вр.  с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането  (КЗ), с което на А.Р.К. ***  и ЕГН **********  е наложено административно наказание "глоба" в размер на 400,00 лв. за нарушение на чл. 483, ал.1,т.2 от КЗ

ОСЪЖДА ОДМВР- Монтана да заплати на жалбоподателя А.Р.К. ***  и ЕГН **********  сумата от 300 лв. представляващи направени от същия разноски по водене на делото, за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: