Решение по дело №662/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 36 от 25.06.2024 г., постановено по НАХД № 113 по описа за 2024г., Районен съд – Кнежа е отменил Наказателно постановление № 24-0285-000179 от 18.04.2024г. на Началник РУ в ОД на МВР - Плевен, РУ Кнежа, с което на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на М. М. М. от гр. Кнежа е наложена глоба в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, извършено на 22.03.2024г. в гр.Кнежа.

Със същото решение Районен съд – Кнежа е отменил и Наказателно постановление № 24-0285-000198 от 18.04.2024 г. на Началник РУ в ОД на МВР - Плевен, РУ Кнежа, в частта по т. 1, с която на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП на М. М. М. от гр.Кнежа е наложена глоба в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, извършено на 28.03.2024г. в гр. Кнежа; както и е потвърдил Наказателно постановление № 24-0285-000198 от 18.04.2024г. на Началник РУ в ОД на МВР - Плевен, РУ Кнежа, в останалата му част.

Срещу решението в отменителната му част е подадена касационна жалба от Началник РУ Кнежа при ОД на МВР – Плевен, чрез главен юрисконсулт Г. К., в която са наведени доводи, че съдебният акт в тази част е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон. Счита се, че е незаконосъобразно и нецелесъобразно в едно съдебно производство да се разглежда законосъобразност на две отделни наказателни постановления. Посочва се, че чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 41, ал.1 от НПК указва възможност за обединяване на производства, но само когато деянията имат връзка помежду си и правилното им изясняване налага това, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай, тъй като се касае за установени две нарушения извършени на различно място в различни дата и час. Счита се още, че съдът не е изпълнил задължението си за пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото и разкриването на обективната истина. Сочи се, че съдебното производство е проведено формално, като в съдебно заседание са разпитани трима свидетели и не става ясно кой от тях към кое административно-наказателно производство има отношение, както и съдът не е съобразил, че един от двата АУАН е подписан от нарушителя без възражение. Посочва се, че при постановяване на съдебния акт не е обсъдена и представената по преписката Справка № УРИ285Р-2714/10.04.2024г., която ясно и недвусмислено пояснява, че нарушителят не е посетил транспортна комисия (ТОЛЕК) за освидетелстване и издаване на необходимите документи за управление на МПС на лица с трайни увреждания на горни крайници или опорно двигателния апарат (така наречените инвалиди), каквото е изискването на Наредба № 3 от 11 май 2011г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от различните категории. Твърди се също, че никъде в СУМПС не е посочен код съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, когато лицето има медицински ограничения. Посочва се още, че не е обсъдено, че лицето не попада в изключенията на чл. 137 "а", ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗДвП, тъй като тези хипотези касаят лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан, както и лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди. Счита се, че в хода на съдебното производство не е доказано, че физическото състояние на водача не му позволява ползването на обезопасителен колан, изхождайки от хипотезата, че за физическо състояние, което не позволява на лице - водач на МПС да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (т.е. стоящи извън субективните възприятия на лицето) е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Посочва се съдебна практика. В заключение се моли за отмяна на решението на РС-Кнежа в обжалваната му част.

От ответника не е депозирано писмено становище по делото.

В съдебно заседание касаторът Началникът на РУ Кнежа при ОД на МВР – Плевен се представлява от юрисконсулт К., която поддържа касационната жалба. В допълнение сочи, че за да бъде прието едно медицинско удостоверение за водач, който управлява МПС, то същият следва да бъде освидетелстван от ТОЛЕК, съобразно Наредба №3/11.05.2011г. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част.

В съдебно заседание ответникът – М. М. М. се явява лично и със служебен защитник адв.Найденов, който твърди, че законът не предвижда специален ред, нито определя документи, с които да се установява физическото състояние предвидено в наредбата, което е основание да не се ползва предпазен колан. Моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

С Наказателно постановление № 24-0285-000179 от 18.04.2024г. на Началник РУ в ОД на МВР - Плевен, РУ Кнежа, е ангажирана административно-наказателната отговорност на М. затова, че на 22.03.2024г. в 19:23часа в гр.Кнежа, [улица]до №50, с посока на движение към [улица], като водач на л.а. Ауди А3 с рег.№[рег. номер], извършва следното нарушение: Управлява МПС-то без поставен обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила. Нарушението е квалифицирано по чл.137А ал.1 от ЗДвП.

С Наказателно постановление № 24-0285-000198 от 18.04.2024 г. на Началник РУ в ОД на МВР - Плевен, РУ Кнежа, е ангажирана административно-наказателната отговорност на М. затова, че на 28.03.2024г. в 16:39часа в гр.Кнежа, [улица]срещу №3, с посока на движение към кръгова връзка, управлява собствения си л.а. Ауди А3, зелен на цвят, с рег.№[рег. номер], като при извършената проверка се установява, че водачът не е поставил обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила и десен фар не свети на къси светлини през светлата част на денонощието. Нарушенията са квалифицирани по чл.137А ал.1 и по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Районният съд е приел, че събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват по несъмнен начин описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Счел е, че двете НП са издадени от компетентен за това орган. Посочил е, че не се спори по делото, а и жалбоподателят не отрича, че на дати 22.03.2024г. и 28.03.2024г. е управлявал собствения си л.а. без да е използвал обезопасителен колан, съгласно разпоредбата на чл.137А ал.1 от ЗДвП, както и че на дата 28.03.2024г. управлявал МПС в нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, а именно движещите се по пътя ППС да са технически изправни. За спорно по делото съдът е счел обстоятелството дали М. е извършил нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП, предвид представения от него медицински документ, че е освободен от поставянето на предпазен колан по време на шофиране. В тази връзка съдът е приел, че по делото липсват данни документа да е неистински или неавтентичен, поради което не може да се направи категоричен извод, че М. е осъществил от обективна и от субективна страна нарушението по чл.137А ал.1 от ЗДвП, за което е санкциониран с двете НП. Предвид последното районният съд е отменил изцяло Наказателно постановление № 24-0285-000179 от 18.04.2024г. и частично Наказателно постановление № 24-0285-000198 от 18.04.2024г. относно нарушението по чл.137А ал.1 от ЗДвП. За безспорно доказано съдът е приел извършването на нарушението по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което М. е санкциониран с Наказателно постановление № 24-0285-000198 от 18.04.2024г., като в тази част е потвърдил наказателното постановление.

Решението в отменителната му част, касаеща санкциониране на М. с двете наказателни постановление за нарушение на чл.137А ал.1 от ЗДвП, е правилно. Същото е съответно на доказателствата по делото и материалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за недоказано нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП от водача на МПС. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. В ЗАНН не се съдържат разпоредби предвиждащи възможност за обединяване от съда на производства по обжалване на две отделни наказателни постановления, които са с идентичен нарушител, но по силата на чл.84 от ЗАНН намира приложение чл.41 ал.3 от НПК. В случая разглеждането на жалбата срещу двете НП в едно производство не се е отразило на преценката на съда относно законосъобразността им. По делото са събрани доказателства и по двете административно-наказателни преписки за извършените от М. нарушения на различни дати на задължението за поставяне на обезопасителен колан по време на управление на МПС. Призовани и разпитани са актосъставителите и свидетелите по актовете. В обжалваното решение ясно и недвусмислено са изложени мотиви относно всяко едно от нарушенията, респ. посочена е фактическата обстановка по всяко едно от нарушенията, предмет на обжалваните НП и са въведени правните изводи на съда. Налице е изричен диспозитив по двете НП, който ясно сочи волята на съдебния състав. Ето защо, според настоящия касационен състав, съвместното разглеждане на жалбата срещу двете НП не е довело до опорочаване на съдебния акт и не е основание за неговата отмяна.

По съществото на спора, а именно дали М. е осъществил състава на нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП, касационната инстанция също споделя изложените мотиви на районния съд. Според хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП освободени от задължението за ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не позволява неговото използване. За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (стоящи извън субективните възприятия и желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Законът не предвижда спазването на специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача. В случая, М. е представил медицински документ, изхождащ от ЛКК от дата 20.03.2024г., от което се установява, че на лицето е установено сигнификантна стеноза на LAD, третирана с PCI с имплантация на медикамент излъчващ стент, поради което е освободено от поставянето на предпазен колан за срок от една година. Т.е. липсата на задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на управление на автомобила изрично е удостоверено от комисия от медицински лица с официално издаден документ, а не е предоставено на преценка и тълкуване от съда дали съставлява такова извинително състояние. Представените доказателства, сочещи на заболяване/състояние, свързани с имплантация на медикамент излъчващ стент обуславя наличието на изключение по смисъла на чл. 137А, ал. 2 от ЗДП, при което употребата на колан би била причина за смущаване здравето на водача. При това положение, правилно районният съд е приел наличието на факти, изключващи отговорността на водача за констатираното нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДП. В тази връзка следва да се посочи, че сочената от касатора наредба се отнася до условията и реда за установяване физическата годност на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, респ. за водачите, които подменят своите СУМПС, какъвто М. не е. Ето защо решението, с което двете НП са отменени за нарушенията по чл.137А ал.1 от ЗДвП следва да бъдат оставени в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 36 от 25.06.2024 г., постановено по НАХД № 113 по описа за 2024 г. на Районен съд – Кнежа.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.