О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е №833
гр.Пловдив, 30.07.2020г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО МИНЕВ
като разгледа ЧНД № 1367
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.243, ал.4 и сл. от НПК.
С постановление от
08.07.2020г., постановено по преписка № 7517/2015г., Окръжна прокуратура
гр.Пловдив е прекратила наказателното
производство по досъдебно производство – сл. дело № 243/2014г. по описа на ОСО
при ОП – Пловдив, водено срещу Д.И.Л. за престъпление по чл. 219, ал. 4, пр. 1 вр. ал.1 от НК.
Постановлението е обжалвано
от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ София, чрез
упълномощен представител – ***/чрез ***/, които имат право на това, предвид
посочването им като пострадали от престъплението, за което е образувано и
водено досъдебното производство. В жалбата се твърди, че постановлението е
незаконосъобразно и необосновано, тъй като при наличие на достатъчно данни за
осъществено престъпление наказателното производство е прекратено. Настоява се,
че допълнителното разследване отново е непълно, не са изяснени докрай причините
за констатираните липси, предвид което се иска отмяна на прокурорското
постановление и връщане на делото, със задължителни указания за правилно прилагане на закона.
Наказателното производство, по
приложеното досъдебно производство се прекратява за четвърти пореден път от
Окръжна прокуратура Пловдив, като предходните постановления в този смисъл, също
са били обект на съдебен контрол и са били отменени, с даване на указания за
извършване на допълнителни процесуални действия. Дадените указания са
изпълнени.
Съдът, след като се запозна с жалбата,
с постановлението на Окръжна прокуратура
– гр. Пловдив и с приложените към делото материали, намира, че жалбата е ДОПУСТИМА, но разгледана по същество, същата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След
преценка на доказателствата по делото се установява следното: Досъдебното
производство е било образувано срещу неизвестен извършител, първоначално за
престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр с чл.201, вр с чл.26, ал.1 НК извършено в
гр.Карлово, обл.Пловдив. В хода на разследването РП – Карлово приела, че не е
извършено престъпление по посочената правна квалификация, но пък са налице
данни за такова по чл.219, ал.4, вр с ал.1, вр чл.26, ал.1 НК, което пък
наложило изпращане на делото на ОП – Пловдив по компетентност. Последната
приела за наблюдение делото и с Постановление от 19.01.2016г. /л.97, т.6/ към
наказателна отговорност по последната правна квалификация бил привлечен Д.И.Л.,
ЕГН ********** за това, че в периода 05.10.2012г. до 14.10.2014г. в гр.Карлово,
при условията на продължавано престъпление и в качеството си на длъжностно лице
– *** на ***, не е положил достатъчно грижи за стопанисването и
запазването на повереното му имущество – регламентирани в чл.22 от ЗДРВВЗ,
чл.13, ал.1 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по
държавните резерви и военновременни запаси – приета с ПМС № 234/21.10.2003г.,
чл.16, ал.1 от с.з., чл.8, т.5,6,8 и 9
от Договор за съхранение военновременни запаси №83/10.10.2008г., както и
чл.11 от същия договор и от това е последвало разпиляване на имущество –
1841.50кг графитни електроди Ф200 с нипели на обща стойност 7734.30лв;
27 420 кг Фероманган 2 на стойност 81 717.80лв и 34 010кг
Фероманган 6 на стойност 95 235.69лв; 144кг феросилиций на стойност
318.24лв или всичко на обща стойност 185 006лв, собственост на ДА”ДРВВЗ” –
София, като деянието е в особено големи размери, представляващо особено тежък
случай.
Обвиняемият заемал поста ***
на *** от 2006г. През 2008г. бил сключен договор - №
83/10.10.2008г., между ДА”ДРВВЗ” – София и
посоченото дружество, по силата на който последното следвало да
съхранява от инкриминираните вещи както следва: графитни електроди с тегло
21,668 тона; фероманган 63,430 тона и феросилиций 12,625 тона. След сключване
на договора регулярно били извършвани проверки от служители на ДА ”ДРВВЗ” като
до 2013г. липси не били констатирани. От
своя страна търговското дружество, което било задължено по силата на чл.15,
ал.5 от НУРОДДРВВЗ да изпраща ежегодно
отчетен документ за съхраняваните материали, също не констатирало подобни липси
и ежегодно изпращало до ДА”ДРВВЗ” Ведомост за движение на наличностите на
материали и стоки, в които не посочило подобни липси, включително и за 2012г.
Последната проверка от служители на ДА”ДРВВЗ” била извършена на 05.10.2012г. и
тя също не установила липси. Съгласно отразеното в констативния протокол от
същата би следвало в склада стопанисван от дружеството да са се намирали към
момента на тази проверка 287бр. графитни електроди с нипели, които били със
средно претеглено тегло по 78кг, изчислено като общо тегло 21 668кг,
фероманган 2 бил определен като такъв с тегло 29 420кг, фероманган 6 с
тегло 34 010кг и феросилиций 12 625кг. Проверката обаче не била
извършена чрез претегляне на материала, а като били броени електродите и
умножени по средно посочено тегло, а останалите по теглото, отразено на
съдовете, в които се намирали – метални палети, биг-бег торби и варели. На 25 и
26.03.2013г. била извършена нова проверка като този път графитните електроди с
нипелите били преместени в база на ДА „ДРВВЗ“ в с.Долна махала и там били
претеглени. Така се установило наличие на 255 бр. графитни електроди и 394 бр.
нипели с тегло от 19 826.50 кг. От това следвало, че е налице липса на
1841.50 кг. На 25.06.2013г. била извършена проверка, която установила липса на
фероманган 2 с тегло 27 420 и на фероманган 6 с тегло 34 010 кг, тъй
като всъщност торбите и палетите съдържали камъни и други инертни материали, а
само горния слой представлявал фероманган. На 13 и 14.10.2014г. била извършена
нова проверка, която констатирала липса на 144кг феросилиций. Това било
установено отново чрез претегляне. Установено е по делото, че за процесния
период посочените материали се съхранявали в обособен отделен склад, който
попадал в охраняемия периметър на дружеството. Достъп до този склад нямали
други лица освен МОЛ, както и проверяващите. Самото дружество не съхранявало
други материали на същото място. До склада достъп имали само определени лица –
МОЛ и проверяващите. През останалото време бил заключен и с поставени лепенки
на вратите. За МОЛ бил определен с нарочна заповед свид. В.Й.К., а в
периода 2011 и 2012г. свид. М.Х.С..
Всъщност от показанията на свидетелите е видно, че на практика материалите в
склада са били наследени от по-рано. Хронологията сочи, че тези материали се
съхранявали още от държавното дружество ***, а в последствие, след
неговото преобразуване били „наследени” от ***. Те се водили като
задбалансови активи, тъй като били чужда собственост и се водили само по тегло,
а не и по брой /досежно електродите и нипелите/. На практика до март 2013г. и
проверяващите не контролирали наличностите чрез претегляне, а по общ брой за
електродите и нипелите, и по тегло отразено върху съдовете, в които се намирали
останалите вещества. Единствената промяна била подмяната на разкъсани биг-бег
торби, но без нищо да се изнася от склада.
Видно от заключението на
извършената съдебно-счетоводна експертиза /л.60-73, т.3/ в счетоводството на
търговското дружество няма акт, съгласно който последното да е приело за
съхранение инкриминираните вещи. Самите договори /защото такива са сключвани и
преди 2008г./ са сключвани на база ведомостите за движение на наличностите на
материали и стоки. Според същото заключение е налице разминаване и в методите
за контрол на оставените на съхранение материали, поради което не може да се
посочи с категоричност от вещото лице какви реално материали са били депозирани
за съхранение в склада на ***. От една страна по договор
е възложено съхранение на материали с определено тегло, а проверките до март
2013г. не са били извършени чрез претегляне.
Горното фактическо положение
се установява от показанията на свидетелите и протоколите за извършени
проверки, а така също и от другите писмени доказателства по делото. Според
настоящата инстанция тези факти правилно са приети за установени от страна на
държавното обвинение и на база на тях са направени правилни правни изводи за
липса на престъпление от страна на обв. Л. На първо място следва да се посочи,
че в един продължителен период от време на практика не е извършван надежден
контрол на наличностите в склада, който на практика се явява наследен от ***.
Макар да има сключен договор за определени материали, също посочени с тяхното
тегло, доколкото препраща към ведомостите, по делото не е установено, а и не е
възможно да се установи с оглед посоченото в ССчЕ, поради липса на документи с
подобно съдържание, какво е било реално количеството материали в склада към
момента на сключване на процесния договор. Досежно останалите материали не е
правено изследване дали в съдовете се съдържат съответните такива, а едва през
2013г. било установено че вътре имало инертни материали. Това само по себе си
дискредитира обвинението и прави невъзможно доказването на момента, в който се
е формирала тази липса. На следващо място твърди се, че именно обв. Л. не е
положил достатъчно грижи за съхранение на имуществото. Установява се обаче, че
той е назначил МОЛ, материалите са били в склад с ограничен достъп /включително
служителите на ДА „ДРВВЗ“ в показанията си сочат, че при отваряне на вратите за
извършване на проверка е имало лепенки или връв с печат, макар непоставен от
тях/, а складът се намирал в охранявания район на предприятието. При това
положение не може да се твърди, че обвиняемия не е взел мерки за опазване на
имуществото. Не се установява и акт на разпореждане от негова страна с
посочените материали. Следва да се прави разлика между отговорността на
търговеца, страна по договора – ***, и физическото лице - ****.
Самите нарушения на чл.22 от ЗДРВВЗ, чл.13, ал.1 от Наредбата за условията и
реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременни
запаси – приета с ПМС № 234/21.10.2003г., чл.16, ал.1 от с.з., чл.8, т.5,6,8 и
9 от Договор за съхранение военновременни запаси №83/10.10.2008г., както и
чл.11 от същия договор вменени на обвиняемия сочат изисквания към дружеството
търговец и отговорност на последното. Ето защо несъстоятелно е твърдението в
жалбата, че неизпълнението на договора от страна на дружеството, по силата на
което то получавало и възнаграждение, влече след себе си непременно наказателна
отговорност на управителя му. Да се приеме това означава да се вмени обективна
отговорност на физическото лице, което е недопустимо. За да е налице
престъпление от страна на обв. Л. би следвало той виновно да е извършил
престъплението. А такива доказателства не са налице в процесния казус. Не е
основателно и възражението, че щом обв. Л. има достъп до склада, от това се
презюмира, че лично той или разпореждайки на служители е виновен за
установените липси. Такива доказателства не са събрани. Установени са лицата,
упражнявали фактическа власт върху инкриминираните вещи. Това са свидетелите
В.К. и М.С. Техните показания напълно кореспондират обаче с показанията на служителите
на ДА „ДРВВЗ“ досежно начина на осъществяване на контрол от последните, който
както бе посочено по-горе не дава възможност по несъмнен начин да се прецени
какво количество реално от материалите е било налично в склада на дружеството
към момента на подписване на договора. Липсват каквито и да е доказателства,
които да сочат на неправомерно разпореждане с вече наличните такива към момента
на сключване на договора през 2008г., а и преди това. При така изяснената
фактическа обстановка, и липсата на възможност за събиране на други
доказателства чрез способите на НПК законосъобразен е извода за липса на
престъпление по чл.219, ал.4 вр. ал. 1 от НК поради което и следва атакуваното
постановление на ОП – Пловдив да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение
като неоснователна. Всички указания на съдилищата, дадени в предходните
производства по чл. 243 от НПК са изпълнени, но въпреки това не са събрани
безспорни и категорични доказателства за извършване на горното престъпление,
поради което и прокурорът правилно е прекратил наказателното производство.
Основателно е възражението
за допусната техническа грешка при изписване на една от цифрите досежно
воденото наказателно производство на л. 12, ред 3 от атакуваното постановление,
където вместо чл. 219 от НК е посочен чл. 249 от НК, но това не е самостоятелно
основание за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. На всички останали места в атакуваното постановление коректно е
посочено, че наказателното производство се води за престъпление по чл. 219, ал.
4 вр. ал. 1 от НК. Допуснатата техническа грешка не води до неяснота за какво
престъпление се води наказателното производство, което е видно и от изложените
в жалбата аргументи, сочещи за правилно разбрана правна квалификация.
Ето защо жалбата на Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ София следва да бъде оставена
без уважение като неоснователна, а атакуваното постановление на ОП – Пловдив –
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид изложените съображения
и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление по пр.пр. № 7517/2015год., с което Окръжна прокуратура – Пловдив е прекратила
наказателното производство по досъдебно производство – сл. дело № 243/2014год.
по описа на ОСО при ОП – Пловдив, водено против Д.И.Л. за престъпление по
чл.219, ал.4, вр ал.1 от НК, на основание чл.243, ал.1 т.1, вр. с чл.24, ал.1,
т.1 от НПК.
Определението
подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок пред Апелативен съд – Пловдив.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: