Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 262721/29.10.2021 г. , гр. Варна

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 30.09.2021 г., в състав:

      

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

        

при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5926  по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК и чл.59 от ЗЗД.

 

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца "М.М." ЕООД ЕИК:  *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника  "АОТ - 17" ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** No 39, aп. 63 обективно съединени искове , както следва:

- установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА  сумата от 1605,00 лв.  за ползване в периода от 11.05.2018г. до 10.07.2018г. под наем на едно открито (наземно) място за паркиране в незастроената част на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор: **********с площ по кадастрална скица: 2594 кв.м., находящ се на адрес: гр.Б. ул. Б. No **, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с граници - съседни поземлени имоти с идентификатори: *****,*****,*******,******,номер по предходен план: 07598.305.43, квартал 55, парцел: ХХ-1204, 1207, 1212, 1, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда -28.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 112/11.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.г.д № 18008/2018г. по описа на Районен съд-гр.Варна.

- в условията на евентуалност:

осъдителен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1605,00 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, като в периода от 11.05.2018г. до 10.07.2018г. е ползвал едно открито (наземно) място за паркиране в незастроената част на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор: **********с площ по кадастрална скица: 2594 кв.м., находящ се на адрес: гр.Б. ул. Б. No **, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с граници - съседни поземлени имоти с идентификатори: **********,**********,**********номер по предходен план: 07598.305.43, квартал 55, парцел: ХХ-1204, 1207, 1212, 1, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда: 05.06.2020г. до окончателното заплащане на задължението.

Моли се за присъждане на разноските по делото, включително и разноските в заповедното производство.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на предявените искове, навеждайки следните фактически твърдения:

Излага се, че ищцовото дружество "М.М." ЕООД с ЕИК: ********* е собственик на поземлен имот с идентификатор: **********с площ по кадастрална скица: 2594 кв.м., находящ се на адрес: гр.Б. ул. Б. No **, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с граници - съседни поземлени имоти с идентификатори: **********,**********,**********номер по предходен план (съгласно актуалната скица): 07598.305.43, квартал 55, парцел: ХХ-1204, 1207, 1212, 1.

"М.М." ЕООД е собственик на описания поземлен имот на основание три покупко-продажби, обективирани в следните нотариални актове, приложени към исковата молба:

1/ Нотариален акт от 24.06.2005г., вписан под No 129 в том III per. No 5018 дело No 447 от 2005г. по описа на нотариус Петър Петров с per. No 224 на Нотариалната камара, вписан вписан в Службата по вписванията - Варна с вх.рег. No 15793 от 28.06.2005г. под акт No 36 в том L дело No 11827;

21 Нотариален акт от 15.07.2005г., вписан под No 184 в том III per. No 5633 дело No 492 от 2005г. по описа на нотариус Петър Петров с per. No 224 на Нотариалната камара, вписан вписан в Службата по вписванията - Варна с вх.рег. No 17600 от 15.07.2005г. под акт No 112 в том LVI дело No 13299 и

3/ Нотариален акт от 27.12.2005г., вписан под No 124 в том VI per. No 10765 дело No 937 от 2005г. по описа на нотариус Петър Петров с per. No 224 на Нотариалната камара, вписан вписан в Службата по вписванията - Варна с вх.рег. No 36334 от 30.12.2005г. под акт No 165 в том CXVIII дело No 27729.

Исковата сума по установителния иск се претендира като наем на основание сключен договор за наем между страните. Договора за наем е сключен чрез отправяне на предложение от страна на Ищеца до Ответника и приемане на предложението с конклудентни действия от страна на Ответника, като в предложението, изпратено по електронен път на e-mail-a, с който Ищецът е имал комуникация с ответника, са били изрично посочени съществените условия за договора, а именно наемната цена: 30 лева на ден. Обстоятелствата във връзка със сключване на договора за наем по описания начин са следните:

Лек автомобил марка МЕРЦЕДЕС с рег.№ ******НС, собственост на Ответника "АОТ - 17" ЕООД е бил паркиран през месец май 2018г. на едно открито паркомясто в свободната дворна площ на поземлен имот: УПИ XX - 1204, 1207,1212, 1634 кв. 55 по плана на гр. Бяла, с индентификатор по кадастрална карта: **********находящ се на адрес: област Варна, община Бяла, гр. Бяла, ул. Б No **(с предишно наименование: Г.М.), който поземлен имот е собственост на ищеца.

След като е узнал за паркирания автомобил, на 05 май 2018г. ищецът чрез управителя си е изпратил на итветника чрез управителя му по електронна поща - на e-mail: omahel@rambler.ru и omahel@mail.ru уведомление, с което го информирал, че за ползване на паркомясто в посочения имот се плаща, като е посочил и цената: 30 лева на ден. В същото писмо ищецът е уведомил ответника, че ако не е съгласен с посочените условия за ползване на паркомястото, трябва в срок до 10.05.2018г. да премести автомобила си. Това уведомление представлява предложение за сключване на договор за наем при наемна цена 30 лева на ден.

Ответникът не преместил автомобила си, от което следва, че негласно се е съгласил с условията за ползване на паркомястото, и по такъв начин: чрез отправяне на предложение и приемането му чрез конклудентни действия: непреместване на паркрания автомобил, е сключен неформален наемен договор между страните при следните съществени условия: без определен срок, за ползване на едно открито паркомясто при цена от 30 лева на ден.

Впоследствие, на 27.09.2018г. ищецът изпратил по електронна поща на Ответника, на e-mail: omahel@rambler.ru и omahel@mail.ru писмо, съдържащо фактури от дати 25.06.2018г. и 16.07.2018г., като в писмото посочил, че не е извършено плащане по тези документи и ако в срок до 30.09.2020г. не постъпи плащане на указаната във фактурите банкова сметка, ***елното събиране на сумите. Към писмото са приложени фактури, издадени от ищеца към ответника на обща стойност 1605 (хиляда шестстотин и пет) лева - три броя:

- от дата: 25.06.2018г. на стойност 630 лева за ползване на едно паркомясто в периода от 11.05.2018г. до 31.05.2018г., при включени 21 дни в периода и цена за ползването 25 лева без ДДС на ден, което съставлява 30 лева с ДДС на ден,

-           от дата 25.06.2018г. на стойност: 750 лева за ползване на едно паркомясто в периода от 1.06.2018г. до 25.06.2018г. при включени 25 дни в периода и цена за ползването 25 лева без ДДС на ден, което съставлява 30 лева с ДДС на ден,

и

-           от дата 16.07.2018г. на стойност 225 лева за за ползване на едно паркомясто в периода от 26.06.2018г. до 10.07.2018г. при включени 15 дни в периода и цена за ползването 12,50 лева без ДДС на ден, което съставлява 15 лева с ДДС на ден.

Съгласно издадените фактури, претендираната обща сума в размер на 1605 (хиляда шестстотин и пет) лева е получена като сбор от сумите по трите фактури, по следния начин:

по фактурата от дата: 25.06.2018г. на стойност 630 лева задължението е: 21 дни х 30 лева с ДДС = 630 лева,

по фактурата от дата: 25.06.2018г. на стойност 750 лева задължението е: 25 дни х 30 лева с ДДС = 750 лева,

по фактурата от дата: 16.07.2018г. на стойност 225 задължението е: 15 дни х 15 лева с ДДС = 225 лева,

Общо: 630 лв. + 750 лв. + 225 лв. = 1605 лева с ДДС.

След като не постъпило плащане, ищецът е счел, че ответникът няма намерение да плати, затова входирал в PC-Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Понеже длъжникът е оспорил издадената заповед за изпълнение, ищецът има правен интерес да предяви установителен иск за вземането си.

Отделно от горното, в случай, че Съдът приеме, че не е налице договор между страните за ползване на едно паркомясто и отхвърли установителния иск, ищецът има интерес от водене на осъдителен иск срещу ответника, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца същата сума от 1605 (хиляда шестстотин и пет) лева, заедно със законната лихва, като обезщетение за неоснователно обогатяване, т.к. Ответникът се е обогатил неоснователно като си е спестил сумата, представляваща цената за ползване под наем на едно открито паркомясто в посочения имот.

Поради изложените обстоятелства, се предявяват исковете, съединени при условие на евентуалност.

С оглед на изложеното се моли за положително произнасяне по предявената искова претенция , както и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответното дружество   "АОТ - 17" ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** No 39, aп. 63, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирало отговор на исковата молба , в който се изразява становище , че предявеният установителен иск е  недопустим, а по същество неоснователен.

Излага се, че в настоящия случай, не е налице идентичност на вземането, т.к. в издадената Заповед за изпълнение № 112 / 11.01.2019 г. се претендира възмездяване на ползване на паркомясто в имот, собствен на ищеца и находящ се на адрес гр. Бяла, ул. Г.М. 49 ,  а с предявения установителен иск се претендира възмездяване на ползване на паркомясто в имот, находящ се на друг адрес: гр. Бяла, ул. Б.****На всеки от така сочените адреси се разполагат различни поземлени имоти и различни сгради.

Ако се приеме , че установителният иск е допустим, се счита , че същият е  неоснователен - по основание и по размер.

Ответникът оспорва въведените от ищеца фактически основания и обстоятелства, обуславящи претенцията му.

Правото на собственост на ищеца върху ПИ с идентификатор 07598.305.1028 по КККР на гр. Бяла не се е оспорвало от страна на ответника. Безспорно е, че в парцела е построена сграда, в която АЛЕКСАНДР ВИКТОРОВИЧ ОМАХЕЛ притежава право на собственост върху отделен обект. Съответно като суперфициарен собственик притежава правото по силата на чл. 64 от ЗС да се ползва от поземления имот, доколкото това му е нужно за използване на собствения му имот.

Още със закупуването на имота, физическото лице - А. О., както и всички останали етажни собственици в сградата, са били встъпили в договорни отношения с инвеститора и продавач - "М.М." ЕООД по повод извършване на услуги по управление и обслужването на комплекса. Писмени договори не са били сключвани, но условията на изпълнителя по договорите са били изпращани на собствениците по ел. път. Съгласието си с тези условия, собствениците са завявали чрез плащане на определената от Дружеството-изпълнител (ищеца) цена на договора. По силата на тези техни договорни отношения, ТД-ищец е предоставяло на етажните собственици определени по обем услуги, в което число и правото да паркират управлявани от тях автомобили в пределите на парцела и околоблоковото пространство.

Отделно от това, преди да придобие и ползва описания в ИМ автомобил, А. О. (сега управител на ТД-ответник) изрично още веднъж е договорил условията на паркирането с управителя на ТД-ищец – Е. С.Само след като пред него е било категорично заявено съгласието на собственика "М.М." ЕООД, действащо чрез управителя Е Сза "свободно" паркиране, Ал. О. е предприел възможните по българското законодателство стъпки и е придобил съответното МПС (на името на регистрирана от негово име фирма). В продължение на години, ползването на паркомясто в пространството около блока се е упражнявало от Ал. О. (едноличен собственик и управител на ТД-ответник) срещу заплащане на ежегодно обявяваната му такса за управление и поддръжка на комплекс "Танго", разположен на адрес гр. Бяла,ул. Б.**. Автомобилът с номер В 3318 НС, собственост на ТД - ответник, е бил паркирван само и единствено в пределите на ПИ 07598.305.1028 - до лятото на 2018 г. Отношенията между платеца Ал. О. и собственика на автомобила А. ЕООД се явяват вътрешни не касаят "кредитора" М.М. ЕООД, съответно не се отразяват на точното изпълнение (чл. 73 от ЗЗД).

Автомобилът с номер В 3318 НС, собственост на ТД - ответник не е бил паркиран в ПИ с адрес: гр. Бяла, ул. Г.М. 49 в процесния период 11.05.2018         г. - 10.07.2018 г.

ПИ с адрес гр. Бяла, ул. Г.М. 49 (идентификатор 07598.302.357) по заповедта за изпълнение не е идентичен с ПИ с адрес гр. Бяла, ул. Брегова 39 (идентификатор 07598.305.1028) по исковата молба.

Последно заплатената на ищеца цена за управление и обслужване в размер на 832,30 евро, включваща правото да се ползва паркомясто в пределите на к-с "Танго", е извършена на 27.12.2017 г. И обхваща периода 15.08.2017 г. до 15.08.2018 г., т.е. съответно и процесния период. Плащането е направено именно по договорите за управление и поддръжка, условията на които са приети от Александр Омахел и които включват правото да се паркира автомобил в двора на комплекса.

След известни спорове между управителите на двете Дружества - ищец и ответник, по повод изпълнението на услугите по управление и поддръжка, отношенията им са се влошили. Именно това обстоятелство провокира ищеца да отправи цитираното в ИМ писмо с изискване за заплащане на наем. В отговор, обаче, не е постъпило негово съгласие. Нито с конклудентни действия, ответното Дружество се е съгласило с така представените му условия.

На 05.03.2018 г., на ел. поща управителят на ТД-ответник получава уведомление от ТД-ищец за едноличната промяна на условията по действащите устни договори, касателно ползването на паркоместа в ПИ 07598.305.1028. Адресантът на уведомлението е бил наясно с невъзможността цитираното МПС да бъде преместено в предоставения срок. Александр Омахел е бил извън пределите на Pen. България и се е намирал в обичайното си постоянно местопребиваване и център на жизнените си интереси - в РФ. (от поставени печати в паспорта на управителя на ответното Дружество Александр Омахел е видно, че същият е притежавал тригодишна виза за РБ с валидност до 22.06.2019           г., като в рамките на действието й последното му влизане е на 24.06.2018 г. до 19.07.2018 г.

Въпреки отправеното към ответника предупреждение, процесният автомобил не е бил "евакуиран" от ищеца за сметка на ответника. На 05.05.2018 г., ответникът получава следващо - повторно уведомление, на което дава своя отговор и напомня на ищеца за срока на действие на взаимните им договорки и заплатените за периода суми. При първа възможност, веднага след пристигането си в България на адреса в гр. Бяла, ул. Брегова 39, Александр Омахел е преместил автомобила, а именно още на 25.06.2018 г. От този момент нататък, не е ползвал двора на к-с Танго, за да паркира процесния автомобил, т.е. не е ползвал ПИ 07598.305.1028.Александр Омахел не е ползвал и другия, посочен в заповедта за изпълнение, адрес - гр. Бяла, ул. Г.М. 49.

Въпреки горното, на А. О., като управител на А. ЕООД се представят за плащане фактури, непочиващи на реално постигнати договорки и реално предоставени услуги (доставки).

Оспорват се представените проформа фактури. С две проформа фактури с един и същ номер **********, издадени на една и съща дата 25.06.2018 г., са калкулирани еднолично различни "задължения". Проформа фактурите по правилата на счетоводството се издават при авансови плащания, преди предоставяне на доставката и извършвани задължително по банков път. Видно от проформа фактурата за сумата от 630 лв., същата е издадена на 25.06.18 г. за период 11.05.18 г. до 31.05.18 г., следващата - за сумата 750 лв. също е издадена за предходен период - 01.06.18 г. до 25.06.18 г. И при условие за заплащане в брой. Проформа фактура ********** от 16.07.2018 г. за сумата от 225 лв. е издадена отново за предхождащ период: 26.06.18 г. до 10.07.18 г., като поисканото възнаграждение е в размер на 15 лева дневно, вместо 30 лева. Проформа фактурите, обаче, не са били предявени на ответното ТД.

Еднолично определеният наем по исковата претенция, възлизащ на 30 лева дневно възнаграждение за ползване на паркомясто е неадекватно на пазарните цени, вкл. не съответства по размер на представените към ИМ разпечатки на предложения в интернет пространството. Поисканото подневно обезщетение, освен недължимо, е определено в прекомерен размер.

Въз основа на горното, неоснователна се явява акцесорната исковата претенция за законна лихва.

Във връзка с гореизложеното се моли да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените искови претенции.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Приобщени са по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 178, том ІІ, рег. № 3793, дело № 326 от 2005 г. (л. 8); нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 129, том ІІІ, рег. № 5018, дело № 447 от 2005 г. (л. 9, 10); нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 184, том ІІІ, рег. № 5633, дело № 492 от 2005 г. (л. 11);  нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 124, том VІ, рег. № 10765, дело № 937 от 2005 г. (л. 12, 13), и скица на поземлен имот № 15-672328-27.07.2020 г. (л. 40), от които се установява, че ищецът е собственик на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор: **********с площ по кадастрална скица: 2594 кв.м., находящ се на адрес: гр.Б. ул. Б. No **, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с граници - съседни поземлени имоти с идентификатори: **********,**********,**********номер по предходен план: 07598.305.43, квартал 55, парцел: ХХ-1204, 1207, 1212, 1.

От справка за собствениците и носителите на други вещни права за имот с идентификатор № ***********(л. 15,16) се установява, че на Ал. О. – управител на ответното дружество според представената справка от Търговския регистър за „АОТ - 17" ЕООД, е учредено право на строеж в поземлен имот, находящ се на ул. „Б.“ № **

По делото е приложен Договор № У-Т63 от 15.08.2012 г. (л. 54-58) между Александр Омахел и „МУУНСТОУН ПРОПЕРТИ МЕНЕДЖМЕНТ“ ЕООД, с който последният се задължава да предоставя услуги и извършва работи във връзка със съответното обслужване, поддръжка и управление на общото имущество в апартаментен комплекс „Танго“, с административен адрес в гр. Бяла, ул. „Брегова“ № 39,  в който се намира апартамент, собствен на Омахел. Представена е разписка за получаване на парична сума в размер на 832,30 евро от 27.12.2017 г. (л. 59,60) във връзка с изпълнението на договора.

Ангажирани са по делото електронни кореспонденции между управителите на дружествата – страни в производството - ел. писмо до ******@*******.** и до ******@****.** от 05.05.2018г. (л. 19-20) и ел. писмо до ******@*******.** и до ******@****.** от 27.09.2018г. (л. 21); ел. кореспонденция от 19.07.2018 г. с уведомление за неприемане на оферта (л. 61,62); ел. кореспонденция от 08.05.2018 г. със заявено несъгласие (л. 63, 64); ел. кореспонденция от 05.03.2018 г. за уведомление за преместване на автомобила на общински паркинг (л. 65, 66).

Приобщени са по делото проформа фактура № **********/25.06.2018г. (л. 22) и проформа фактура № **********/16.07.2018г. (л. 23), от които е видно, че на ответното дружество е начислена цена за паркомясто Танго от 11.05.2018 г. до 31.05.2018 г. в размер на 630 лв. с ДДС, от 01.06.2018 г. до 25.06.2018 г. - 750 лв. с ДДС, от 11.05.2018 г. до 31.05.2018 г. - 225 лв. с ДДС.

Установява се от представена страница от паспорт на управителя на ответното дружество с виза и печати от влизанията в РБ (л. 49) и удостоверение № УРИ 125560-720 от 20.05.2021 г. на ОД на МВР, сектор „Миграция“ – Варна (л. 109), че Александр Омахел има регистрирани пътувания през ГКПП на РБ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., а именно: на 24.06.2018 г., в 21:29 ч., е регистрирано влизане през ГКПП Аерогара Варна, а на 18.07.2018 г., в 10:38 ч., е регистрирано излизане през ГКПП Аерогара Варна.

Видно от пълномощно за управление на лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ рег. № В 3318 НС (л. 52) и договор за покупко-продажба на МПС от 05.08.2015г. (л. 53) превозното средство е купено от ответника. Собствеността на ответното дружество върху МПС-то се установява и от справка с вх. № 285595/29.04.2021 г. от ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ – Варна относно собствеността и статута на лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ рег. № В 3318 НС (л. 106-108), от която е видно още, че на 27.06.2018 г. регистрацията е прекратена по чл. 143, ал. 10 ЗДвП при уведомление от Гаранционен фонд, че автомобилът е без гражданска отговорност, а на 05.07.2018 г. е извършено служебно възстановяване при уведомление от фонда за валидна гражданска отговорност.

По делото е допуснатата съдебно-техническа експертиза, заключението по която е неоспорено от страните и възприето от съда като обективно и компетентно изготвено. Съгласно заключението , описаният в Заповед № 112/11.01.2019 г. имот представлява: паркомясто на адрес - гр. Бяла, Варненска област, ул." Г.М." №49. Паркомястото попада в поземлен имот 07598.302.357, област Варна, община Бяла, гр. Бяла, п.к. 9101, ул. "Г.М." № 49, вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 1090 кв. м, стар номер 128, квартал 22, парцел VII, съгласон КККР одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-47/18.08.2006 г.на Изпълнителния директор на АК, и изм. със Заповед за изменение на КККР №КД-14-03-463/13.04.2007 г.на Началник на СГКК-ВАРНА. Видно от представените извадки от действащата кадастрална карта на гр. Бяла, поземлен имот **********област Варна, община Бяла, гр. Бяла, ул. Брегова № 39, вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 2594 кв. м, стар номер 07598.305.43, квартал 55, парцел ХХ-1204,1207,1212,1,със заповед за одобрение на КККР, № РД-18-47/18.08.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, изм. със заповед за изменение на КККР № КД-14-03-790/28.06.2010 г.на Началник на СГКК - ВАРНА е РАЗЛИЧЕН от имота описан в Заповед №112/11.01.2019 г., а именно поземлен имот 07598.302.357. област Варна, община Бяла, гр. Бяла, п.к. 9101, ул. "Г.М." № 49, вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 1090 кв. м, стар номер 128, квартал 22, парцел VII, съгласон КККР одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-47/18.08.2006 г.на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР НА АК, и изм. със Заповед за изменение на КККР №КД-14-03-463/13.04.2007 г.на НАЧАЛНИК НА СГКК-ВАРНА. Отстоянието между двата имота е 872 м. един от друг.

Според вещото лице Р.И.П. откритото паркомясто в процесния недвижим имот с идентификатор: **********представлява неохраняемо паркомясто, с пряк достъп откъм улица Брегова. Същото е с релефни тротоарни плочи, с пряка видимост от КПП на хотела, но липсва изградена бариера за достъп до паркинга. Поради липса на обяви за отдаване под наем на такъв вид обекти за минал период / от 11.05.2018г. до 10.07.2018г./, изчислението на наема е извършено чрез корекция на актуалните наемни цени за подобни имоти, с корекционен коефициент получен от отношението на средната работна заплата към съответната година и средната работна заплата към 2021 г. Актуалният наем на процесното паркомясто възлиза на 7,13 лв/кв.м. Средният актуален месечен пазарен наем за процесното паркомясто е 80,16 лв./месец. Стойността на дължимия наем за процесното паркомясто, находящо се в поземлен имот с идентификатор: **********за периода от 11.05.2018г. до 10.07.2018г. възлиза на 106 лева.

По делото са ангажирани гласни доказателства посредством показанията на допуснатия на ищеца свидетел Иван Маринов Иванов.

От показанията на свидетеля Иван Маринов Иванов, роден 1973 г., без родство и дела със страните по делото, които съдът кредитира като обективни, последователни и формирани на основата на преки впечатления, се установява, че през периода от 2018 г. до 2019 г. той е назначен на работа във фирмата за обслужване, занимаваща с поддръжка и обслужване на басейн, намиращ се в гр. Бяла, ул. „Брегова“ №39, комплекс „Танго“, състоящ се от жилищна сграда, апартаменти и басейни. Иванов посочва, че познава собственика на фирмата ответник - А. О., откакто последният е закупил апартамент в комплекса в Бяла на името на жена си. Свидетелства, че лично е помагал за закупуване на автомобил Мерцедес  С – класа, 220, като е ходил заедно с Омахел, за да оглеждат автомобили, и го е съветвал в избора на подходящ. Не е провеждал разговори с Омахел относно ползването и паркирането на автомобила. Автомобилът се ползвал от Омахел и бил  паркиран постоянно, откакто е закупен, на паркинга пред комплекса до някъде лятото 2018 г., месец  06 - 07. Посочва, че всеки ден е в комплекса във връзка с работата си. Автомобилът се използвал, когато собствениците са в комплекса, а през останалото време нямало кой да го ползва. През 2018 г. Омахел бил в комплекса и е използвал автомобила, паркиран там отпреди идването му през тази година. МПС-то било паркирано пред комплекса, на първа линия, от лявата страна на сградата, но не на улицата, по всяко време на денонощието до момента, в който собственикът го махнал - или края на юни, или началото на юли, защото управителят на ищцовото дружество го е предупредил, че трябва да плаща за паркомястото. За кратко време, след като е преместил автомобила, е продължил да бъде в комплекса. Доколкото знае земята принадлежи на ищеца.

По делото са ангажирани гласни доказателства посредством показанията на допуснатия на ответника свидетел Радка Йорданова Стойчева.

От показанията на свидетелката Радка Йорданова Стойчева, родена 1963 г., без родство и дела със страните по делото, които съдът кредитира като обективни и последователни, само относно обстоятелствата, които се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че тя е работила като технически ръководител от 2011 г. до 31.01.2016 г. при ищеца. Тъй като чужди граждани нямат право да имат коли, използваният от управителя на ответното дружество автомобил е закупен на името на свидетелката, но тя е дала пълномощно на Омахел, за да може да я кара. Не знае , дали за паркирането се е заплащало отделно или като част от обслужваща такса. Свидетелства, че през летния сезон на 2018 г. Омахел е споделил за искането на Сафиан да заплаща 30 лв. на ден за паркиране и е поискал информация колко струва паркинг във Варна. Останалите показания на свидетеля досежно провеждани разговори пред блока не следва да бъдат взети предвид от съда, тъй като не може да се направи категоричен и подкрепен с други доказателства извод за истинността им.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Ш По допустимостта на исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК :

От изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№ 18008/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството ѝ на заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 28.11.2018 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 112/11.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено  Длъжник А. ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ *********, с адрес - Област ВАРНА, Община БЯЛА, ГР.БЯЛА УЛ.БРЕГОВА № 39, ап. 63, да заплати на Кредитор М.М. ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ *********, с адрес -Област ВАРНА, Община БЯЛА, ГР. БЯЛА УЛ. Г.М. № 49 сума в размер на 1605 лв. /хиляда шестстотин и пет/ лева – дължима ГЛАВНИЦА за ползване на парко място на адрес – гр. Бяла, Варненска област, ул.“Г.М.“ №49 за периода от 11.05.2018 год. до 10.07.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.11.2018 год. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото в размер на 32.10 лв. /тридесет и два лева и 10 ст./ лева – ВНЕСЕНА ДЪРЖАВНА ТАКСА и 400 лв. /четиристотин/ лева – АДВОКАТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ.

Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Дължими суми за ползване на парко място за периода от 11.05.2018 год. до 10.07.2018 год.        

Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист № 3237/23.04.2019 г.

След уважено възражение по реда на чл.423 от ГПК , съдът е указал на заявителя  да заведе иск по реда на чл.422 от ГПК.  Заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за дадените от съда указания и е представил доказателства за заведената искова молба в заповедното производство.

Видно от уточнителната молба на ищцовата страна с вх.№ 261958/21.08.2020г. , в настоящото производство е предявен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца  сумата от 1605,00 лв. за ползване в периода от 11.05.2018 г. до 10.07.2018 г. под наем на едно открито (наземно) място за паркиране в незастроената част на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор: **********с площ по кадастрална скица: 2594 кв.м., находящ се на адрес: гр. Бяла, ул. „Брегова“ № 39, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с граници - съседни поземлени имоти с идентификатори: **********,**********,**********номер по предходен план: 07598.305.43, квартал 55, парцел: ХХ-1204, 1207, 1212, 1, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 112/11.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д № 18008/2018г. по описа на Районен съд-гр.Варна.

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 или чл. 417 ГПК правопораждащи факти (Решение № 152/28.04.2014 г. по к. гр. д. № 7541/2013 г. на ВКС).

В конкретния случай в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 28.11.2018 г. се твърди, че длъжникът /ответник в исковото производство/ дължи сума за ползване на паркомясто, в незастроена част на дворно място, представляващо поземлен имот, находящ се в гр.Бяла  ул. „Г.М.“ № 49. В Заповед № 112/11.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 18008/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, е обективирано задължението на длъжника за сума в размер на 1605 лв. лева – дължима ГЛАВНИЦА за ползване на парко място на адрес – гр. Бяла, Варненска област, ул.“Г.М.“ №49 за периода от 11.05.2018 год. до 10.07.2018 год. Следователно не е налице разминаване между искането , обективирано в подаденото заявление  и обективираното вземане в издадената заповед по чл.410 от ГПК.

Фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси представляват основание на иска (Решение № 45/2010 г. по гр.д. 516/2009 г. на ВКС, Решение № 454/2010 г. по гр.д. № 195/2010 г. на ВКС, Решение № 80/2014 г. по гр.д №5554/2013 г. на ВКС), но както е прието и в Тълкувателно решение  № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по реда на чл. 422 ГПК не намират приложение правилата за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение. Следователно по този ред ищецът не може да измени основанието, твърдейки, че поземленият имот се намира на ул. „Брегова“ № 39.

Установи се от изготвеното заключение по съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно, пълно и компетентно изготвено, че процесният имот, в който попада откритото паркомясто - поземлен имот **********област Варна, община Бяла, гр. Бяла, ул. Брегова № 39, вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 2594 кв. м, стар номер 07598.305.43, квартал 55, парцел ХХ-1204,1207,1212,1,със заповед за одобрение на КККР, № РД-18-47/18.08.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, изм. със заповед за изменение на КККР № КД-14-03-790/28.06.2010 г.на началник на СГКК – ВАРНА, е РАЗЛИЧЕН от имота описан в Заповед №112/11.01.2019 г., а именно поземлен имот 07598.302.357. област Варна, община Бяла, гр. Бяла, п.к. 9101, ул. "Г.М." № 49, вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т), площ 1090 кв. м, стар номер 128, квартал 22, парцел VII, съгласно КККР одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-47/18.08.2006 г.на Изпълнителния директор на АК, и изм. със Заповед за изменение на КККР №КД-14-03-463/13.04.2007 г.на началник на СГКК-ВАРНА.  

Ако в заповедта за изпълнение на парично изпълнение по чл. 410 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист (получен от кредитора м. 05.2019 г.) има техническа грешка, тя следва да се релевира и отстрани по друг процесуален ред, но единствено при наличие на предпоставки за това.  В конкретния случай не е налице разминаване между волята на заявителя и обективираното в заповедта по чл.410 от ГПК вземане.

Правото на иск по чл. 422 ГПК е за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. Доколкото в исковото производство се претендира вземане за обезщетение за ползване на паркомясто , находящо се в друг недвижим имот, различен от посочения в издадената заповед по чл.410 от ГПК, то не е налице идентитет по отношение на вземането , предмет на заповедното производство и предмет на иска с правно основание чл.422 от ГПК.

Вследствие на изложеното, съдът намира, че производството по делото, образувано по предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, е недопустимо и следва да бъде прекратено.

 Съобразно тези изводи и на основание т. 13 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, исковият съд при това едновременно с прекратяване на производството, е компетентен да обезсили издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Поради настъпване на вътрешнопроцесуалното условие, съдът следва да се произнесе по релевирания в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Съгласно разясненията, дадени в 11.б. от Тълкувателно решение  № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. В конкретния случай ищецът твърди в условията на евентуалност, че ответникът неоснователно се е обогатил за негова сметка, като е паркирал на ул. „Брегова“ № 39 и претендира обезщетение за ползването.

Ето защо съдът намира, че производството по делото в тази частта е образувано по редовно предявена и допустима искова претенция, поради което следва да се произнесе по съществото на спора.

За успешното провеждане на предявената искова претенция с правно основание чл. 59 от ЗЗД в тежест на ищцовата страна е да установи наведените от него твърдения, обуславящи основателността на исковата претенция.

Разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД дава право на собственика да претендира обезщетение за ползването на определена вещ, от което е бил лишен по причина, че е налице неоснователно обогатяване на ползващото вещта лице за сметка на нейния собственик, който би могъл, ако вещта се намираше в негово държане, да извлича ползи от нея било лично, било като я отдава под наем.

За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД в тежест на ищцовата страна е да установи, в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва:  факта , че е собственик на процесната вещ, от чиято ползване е бил лишен; факта , че процесната вещ е ползвана от ответника  за процесния период от 11.05.2018г. до 10.07.2018г.; наличието разместване на имуществени блага от ищеца в полза на ответника; стойността на претендираната месечна цена за ползване на процесната вещ;

От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително че не е използвал процесната вещ или че е ползвал същата на правно основание, както и че ищецът не е бил лишен от ползването на процесната вещ.

В конкретния случай няма спор между страните, че ответникът е собственик на апартамент в комплекс, за чиято поддръжка и управление се грижи  ищеца. Не е спорно между страните, че ищцовото дружество е собственик на дворното място, върху което е изграден комплексът. Липсва спор и, че ответникът притежава лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ рег. № В 3318 НС.

Спорът се концентрира във въпросите , дали посоченото МПС е било паркирано на открито паркомясто, находящо се в гр. Бяла, ул. „Брегова“ № 39, комплекс „Танго“, през периода 11.05.2018 г. до 10.07.2018 г., съществува ли устна или друга уговорка между страните за използване на паркомястото срещу заплащане на наемна цена за посочения период и дали ответникът има право да паркира автомобила си там, понеже същото е предназначено да обслужва живущите в комплекса.

От ангажираните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че ответникът е използвал регулярно паркомястото, за да паркира автомобила си. Това обстоятелство не се отрича от страната, според която паркирането е уговорено предварително между управителите на двете дружества, а и се потвърждава от показанията и на двамата свидетели. Свидетелят Иванов, който има преки и всекидневни наблюдения , поради естеството на работата си – поддържане и почистване на басейна в комплекса, сочи, че автомобилът е бил паркиран винаги на първа линия, от лявата страна на сградата, включително и през процесния период – от преди 2018 г. до края на юни или началото на юли. По изложените съображения съдът намира, че лекият автомобил е бил паркиран на открито паркомясто, находящо се в гр. Бяла, ул. „Брегова“ №39, комплекс „Танго“, през периода от 11.05.2018 г. до 10.07.2018 г. Ирелевантно е къде се е намирал собственикът на автомобила за местоположението на МПС-то – дори и управителят на ответното дружество да е бил в чужбина до 24.06.2018 г., това не е пречка автомобилът да е паркиран пред комплекса, както безспорно се установи в настоящия случай. Недоказано остана твърдението на ответника, че още на 25.06.2018 г. след пристигането си в РБ е преместил МПС-то, като дори няма данни къде е паркирано то. Освен това от 27.06.2018 г. до 05.07.2018 г. регистрацията на автомобила е прекратена по чл. 143, ал. 10 ЗДвП при уведомление от Гаранционен фонд, че автомобилът е без гражданска отговорност.

Според трайно утвърдената съдебна практика, обективирана в Решение № 53/05.05.2009 г. по гр.д. № 5871/2007 г. на ВКС, Решение № 171/08.08.2014 г. по гр.д. № 4175/2013 г. на ВКС, Решение № 48/04.02.2020 г. по гр.д. № 3751/2019 г. на ВКС и др. паркомястото не притежава характеристиките на вещ – то е необособена и несамостоятелна част от друг, самостоятелен обект на правото на собственост. Затова неговият статут следва този на съответния самостоятелен обект. В настоящия случай,  както се посочи по-горе, липсва спор между страните, а и се установява от приобщените по делото нотариални актове и справки, че дворното място е изключителна собственост на ищеца, а на ответника е учредено право на строеж, тъй като той е руски гражданин, но според чл. 22 КРБ чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон. Паркомястото е ситуирано в дворното място и щом дворното място не е обща част, понеже не се притежава от всички собственици на апартаменти в комплекса, а е собственост на трето лице, то и паркомястото не е обща част. Видно и от уговореното в договора между управителя на ответното дружество и трето за спора дружество („МУУНСТОУН ПРОПЕРТИ МЕНЕДЖМЕНТ“ ЕООД“), с управител – управителя на ищцовото дружество, последното се задължава да предоставя услуги и извършва работи във връзка със съответното обслужване, поддръжка и управление на общото имущество в апартаментен комплекс, но обслужващата такса не включва цена за ползване на паркомястото – то не общо и изрично не е уговорено паркиране срещу заплащане на сума.

От друга страна правото на управителя на ответното дружество на строеж не му осигурява възможност да ползват местата за паркиране, тъй като то включва правомощия да се извършват само тези действия, необходими за пълноценно упражняване на ограниченото вещно право, като например право да ползват такава част от земята, която е необходима за достъп до сградата (в този смисъл е Решение № 2/17.06.2021 г. по гр.д. № 383/2020 г. на ВКС). Лицата не могат да използват паркоместата в комплекса само въз основа на правото си на строеж.

В конкретния случай не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че между страните е налице неформална уговорка за ползване на паркомястото през периода от 11.05.2018 г. до 10.07.2018 г. Видно от електронната кореспонденция между управителите на дружествата ищецът е направил оферта на ответника да ползва паркомястото срещу наемна цена, но ответникът изрично е заявил несъгласието си да плаща по-висока сума от устно уговорената по-рано цена. Ирелевантно е за спора в настоящото производство налице ли е била предходна уговорка между страните да се плаща за използване на паркомястото, защото в процесния период страните не са били обвързани от наемни правоотношения. Това е така, тъй като при липса на съгласие досежно същественото съдържание на уговорките, а именно относно обекта, който ще се ползва, наемната цена и периода, не може да се приеме, че паркирането на мястото при отправено предложение от ищеца представлява акцепт на офертата с конклудентни действия. Поради тези съображения, съдът намира, че страните не са обвързани от облигационно правоотношение.

От изложеното следва, че ответникът е паркирал автомобила си през периода от 11.05.2018 г. до 10.07.2018 г. без правно основание и дължи обезщетение на ищеца за ползването на дворното място, където е ситуирано паркомястото, тъй като се е обогатил за сметка на ищеца. С ППВС № 1/ 28. 05.1979 г. е прието, че неоснователно обогатяване е налице всякога при неоснователно разместване на имуществени ценности, т.е. не само при увеличаване имуществото на дадено лице, но и при спестени му средства за сметка на имуществото на друго лице. Задължението да се обезщети собственика на дворното място, произтича от създадената възможност ответникът да спести наема, който би плащал за ползването, а обедняването на ищеца се съизмерява със същата сума – пазарният наем за процесното имущество за съответния период (в този смисъл Решение № 88 от 28.08.2017 г. по к. т. д. № 834 / 2016 г. на ВКС). Използвайки без правно основание паркомясто, находящо се в дворното място на ищеца, ответникът избягва иначе необходимо изразходване на налични пари и с поведението си лишава ищеца от възможността да ползва мястото.

С оглед гореизложеното в полза на ищеца следва да бъде присъдена такава сума, каквато би могъл да получи, ако беше отдал паркомястото под наем - тази сума той би получил, а ползващото паркомястото лице дължи при осъществено ползване. Видно от изготвеното експертно заключение актуалният наем на процесното паркомясто, изчислен чрез корекция на актуалните наемни цени за подобни имоти, с корекционен коефициент получен от отношението на средната работна заплата към съответната година и средната работна заплата към 2021 г., възлиза на 7,13 лв/кв.м. Средният актуален месечен пазарен наем за процесното паркомясто е 80,16 лв./месец. Стойността на дължимия наем за процесното паркомясто за периода от 11.05.2018г. до 10.07.2018г. възлиза на 106,00 лева.

Ето защо и въз основа на изложените правни и фактически констатации, съдебният състав приема, че в конкретния случай са налице елементите от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 59, от ЗЗД. Искът следва да бъде уважен за сумата в размер на 106,00 лв. и да се отхвърли като неоснователен за разликата над присъдения до претендирания размер от 1605,00 лв.

Относно разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на заплатените от него съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, предвид  представения по делото списък с разноски по чл. 80 от ГПК (л. 129) и доказателствата за реализирани разходи. С оглед на изложеното, съдът намира, че следва да бъдат присъдени направените от ищеца в настоящото производство разноски, за които са налице доказателства за извършването им, в размер на 46,57 лв.

От своя страна ищецът следва да заплати на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция,  в размер на 452,03 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника / същото е в размер на 400,00 лв. и се присъжда частично , съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция/ което съдът намира за неоснователност , с оглед голямата фактическа и правна сложност на производството по делото.

Предвид направеното искане от ответника – длъжник в заповедното производство, ищецът следва да бъде осъден да заплати направените от длъжника разноски в заповедното производство в размер на 235,00 лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

                    Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5926/2020 г. по описа на ВРС – ХІ състав  В ЧАСТТА по предявения от ищеца "М.М." ЕООД ЕИК:  *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника  "АОТ - 17" ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** No 39, aп. 63  установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА  сумата от 1605,00 лв.  за ползване в периода от 11.05.2018г. до 10.07.2018г. под наем на едно открито (наземно) място за паркиране в незастроената част на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор: **********с площ по кадастрална скица: 2594 кв.м., находящ се на адрес: гр.Б. ул. Б. No **, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с граници - съседни поземлени имоти с идентификатори: *****,*****,*******,******,номер по предходен план:*********, квартал 55, парцел: ХХ-1204, 1207, 1212, 1, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда -28.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 112/11.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.г.д № 18008/2018г. по описа на Районен съд-гр.Варна, като недопустимо.

 

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 112/11.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 18008/2018 г. по описа на Районен съд – Варна и издадения въз основа на нея изпълнителен лист № 3237/23.04.2019 г.

 

ОСЪЖДА „АОТ - 17" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на  „М.М." ЕООД, ЕИК:  *********, със седалище и адрес на управление:*** размер на 106,00 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, като в периода от 11.05.2018 г. до 10.07.2018 г. е ползвал едно открито (наземно) място за паркиране в незастроената част на дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор: **********с площ по кадастрална скица: 2594 кв.м., находящ се на адрес: гр. Бяла, ул. Б. № **, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с граници - съседни поземлени имоти с идентификатори: **********,**********,**********номер по предходен план:**********, квартал 55, парцел: ХХ-1204, 1207, 1212, 1, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда- 05.06.2020г. до окончателното заплащане на задължението, на основание чл.59 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ  иска за разликата над присъдения до претендирания размер от 1605,00 лв., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА „АОТ - 17" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ  на  „М.М." ЕООД, ЕИК:  *********, със седалище и адрес на управление:*** размер на 46,57 лв. , представляваща сторени разноски в производството, съразмерно на уважената част,  на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА „М.М." ЕООД, ЕИК:  *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ  на „АОТ - 17" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** размер на 452,03 лв. представляваща сторени разноски в производството, съразмерно на отхвърлената част, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

ОСЪЖДА „М.М." ЕООД, ЕИК:  *********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ  на „АОТ - 17" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** размер на 235,00 лв. представляваща сторени разноски в заповедното производството по ч.гр.д. № 18008/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по делото, ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

 

 

 

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: