Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Кърджали, 18.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали
в открито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова като разгледа докладваното от съдия Шефки адм.дело № 177/2023 г. по описа на КАС и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл.
от АПК, във вр. с чл.76,
ал.5 от Закона за здравното осигуряване
/ЗЗО/.
Образувано е по жалба от МБАЛ “Д-р Атанас Дафовски”
АД, ***, ***, с ЕИК ***, подадена от Изпълнителния директор проф.д-р Т.
Ч., срещу Заповед
за налагане на санкции №РД-21-102/04.04.2023 г., издадена от
директора на РЗОК - Кърджали, в частта й по т.2, с която на жалбоподателя
е наложена финансова неустойка в размер на 600 лв. за нарушение на чл.292, т.6,б.»а» и чл.275,
ал.1, т.1 от НРД МД за 2020-2022г.
и чл.13, ал.1, т.1 от Индивидуален договор № ***/*** г.
Жалбоподателят намира оспорената
заповед за незаконосъобразна, като постановена при неправилно приложение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че
дейностите, касещи спорния случай са реално
извършени, при спазване на изискванията
на НРД МД за 2020-2022 г. Счита, че са спазени и индикациите за
хоспитализация, заложени в съответната клинична пътека /КП/. В писмено
становище, представено от пълномощник, поддържа жалбата. Намира за неправилни и
необосновани констатациите на проверяващия орган, според които е налице
нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ при лечението
на ЗОЛ А. Р. Р.. Иска отмяна на
оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът – Директор на
РЗОК - Кърджали, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето
й, като неоснователна. Сочи, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като съдържа
всички изискуеми от закона реквизити, издадена е от компетентен орган, и в нея са
посочени точно законовите разпоредби, нарушени виновно от страна на жалбоподателя.
В представеното писмено становище излага съображения, че по случая, описан в
т.1 от заповедта, нарушенията на условията и реда за оказване на медицинска
помощ са доказани и поради това са били налице предпоставките за санкциониране
на лечебното заведение за болнична медицинска помощ /ЛЗБМП/. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След
като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, настоящият
съд прие за установено следното:
Със Заповед №РД-20-18/12.01.2023
г. на директора на РЗОК - Кърджали, е наредена пълна проверка на лечебното
заведение - МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД, ***, по
изпълнение на изискванията на НРД МД 2020-2022г., Индивидуален договор №***/***
г. и ЗЗО. Във връзка с извършената проверка е изготвен протокол № ПП-56/20.02.2023
г. от контрольори при РЗОК - Кърджали, надлежно връчен на упълномощено лице, в
който, по отношение дейността на лечебното заведение за периода от 01.10.2022
г. до 30.11.2022 г., е установено нарушение на условията и реда за оказване на медицинска
помощ по КП №56.1„*** ***”, описано в т.1.2.
Съставен е и Протокол за неоснователно получени суми № РД-32-27/20.02.2023 г.
за случая по горната клинична пътека, както и доклад с вх.№ДЗ-273/31.03.2023 г. от проверяващия екип.
На 27.02.2023 г., в РЗОК- Кърджали е постъпило възражение от ИД на МБАЛ “Д-р Атанас Дафовски” АД, в т.ч. и срещу констатациите, съдържащи се в т.1.2 от протокол №ПП-56/20.02.2023
г., касаещи ЗОЛ А. Р. Р.
С писмо изх.№29-98-4/06.03.2023 г., директорът на РЗОК - Кърджали изпратил спора
на Арбитражната комисия на РЗОК- Кърджали.
Арбитражната комисия по чл.75 от ЗЗО, назначена
със Заповед №РД-09-61/17.03.2023 г. на директора на РЗОК, се е произнесла с Решение №2/20.03.2023 г., с което единодушно приела, че е налице
нарушение и потвърдила констатациите на контрольорите-длъжностни лица в РЗОК-Кърджали.
В решението е прието, че при извършения преглед в извънболничната
медицинска помощ, в двумесечен срок преди хоспитализацията на пациента, на
същия не е предписвана терапия и не е провеждано лечение за повлияване на болковия синдром, по повод диагнозата, с която е приет в
лечебното заведение за болнична помощ. Прието е поради горното, че не са били
налице индикации за хоспитализацията му по КП №56.1.
Въз основа на горното и
на основание чл.76, ал.2; чл.55, ал.2, т.2, т.3, т.5 и т.6б от ЗЗО, чл.424, ал.1,
чл.414, ал.4 и чл.416, ал.3 от НРД МД 2020-2022
г., е издадена Заповед за налагане
на санкции №РД-21-102/04.04.2023 г. на директора
на РЗОК - Кърджали, с която на ЛЗБМП е
наложена финансова неустойка в размер на 600 лв., за нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, описано в т.2 от заповедта. Според
посоченото в заповедта, при
отчетен случай по КП №56.1„*** ***”, с основна диагноза „***-***”, ЗОЛ А. Р. Р., с пролежани леглодни от *** г. до *** г., бил приет в „*** отделение“, без
индикации за хоспитализация по КП №56.1. Прието е, че в медицинската документация на
пациента липсват данни за проведено лечение в амбулаторни условия и
неповлияване на *** от
това лечение. Посочени са извършените прегледи на ЗОЛ в извънболничната
медицинска помощ, като е отразено, че на лицето не е предписана терапия за
повлияване на ***.
Горното е прието за нарушение на
изискванията на чл.292, т.6, б.“а“, чл.275, ал.1, т.1 от НРД МД
2020-2022 г. и чл.13, ал.1,т.1 от Индивидуалния договор. Прието е също, че
нарушението е извършено при условията на повторност,
поради наличието на влезли в сила Заповед за налагане на санкция №
21-92/12.04.2022 г. и Заповед за налагане на санкция № 21-245/04.10.2022 г.на
директора на РЗОК-Кърджали.
Издадената заповед е надлежно съобщена на
адресата, на 05.04.2023 г., а жалбата срещу нея е подадена на 18.04.2023 г.,
чрез органа, чийто акт се оспорва.
По делото е приложен
Индивидуален договор №***/*** г. за оказване на болнична медицинска помощ,
сключен между жалбоподателя и НЗОК, както и медицинската документация на ЗОЛ, посочено
в т.2 на процесната заповед.
Според
заключението на вещото лице д-р К.И. - специалист „***“, по назначената СМЕ, по
отношение на ЗОЛ А. Р. Р., визиран в т.2 от заповедта са били налице индикации за хоспитализация по КП № 56.1 - „*** ***”. Пациентът е постъпил
в *** отделение след лечение с ***, с ***, т.е., с ***. Според вещото лице, състоянието
на пациента попада в обхвата на болестните състояния, визирани в т. 1 от
индикациите за хоспитализация по КП 56.1 – ***. В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че в представената медицинска документация, няма
доказателства, от които да е видно, че на лицето е провеждано някакво изследване,
конкретно медикаментозно или друг вид лечение, предписано от специалист-***,
преди хоспитализацията. Заключението, че ЗОЛ А. Р. Р. е било лекувано при
амбулаторни условия, преди хоспитализацията е направено въз основа на представения
амбулаторен лист за извършен преглед.
При така описаните факти
се налагат следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като
подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване акт и от лице с правен интерес от
оспорването.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган – директора на РЗОК Кърджали,
който по силата на чл.74, ал.5 от ЗЗО, разполага с правомощието да издава заповеди
за налагане на санкция.
При извършената проверка не се констатираха и нарушения на административнопроизводствените правила, като при
издаването на заповедта е спазена процедурата, регламентирана в чл. 72- 76 от ЗЗО.
В т.2 от заповедта е описано нарушение на условията и реда за оказване
на медицинска помощ по чл.292,
т.6, б.“а“, чл.275, ал.1, т.1 от НРД МД 2020-2022г. Прието е, че при отчетен
случай по КП №56.1, касаещ
ЗОЛ А. Р. Р., хоспитализиран в периода *** г. – *** г., лицето е прието без
индикации за хоспитализация по горната КП.
Съгласно посочената
като нарушена разпоредба на
чл. 275, ал.1, т.1 от НРД МД 2020-2022г., за да бъде
хоспитализиран пациент за лечение по дадена КП, АПр и
КПр, следва да е с непрекъснати здравно-осигурителни
права и да са налице индикациите за хоспитализация, включени КП, АПр и КПр., а съгласно чл. 292,
т.6, б.„а“ от горния рамков договор, индикациите за хоспитализация, включващи
задължително обективни критерии за заболяването, диагностично доказани и
аргументиращи необходимостта от хоспитализация, са един от основните компоненти
на КП, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения.
Съгласно раздел II, т.1 от КП
№ 56.1, индикации
за хоспитализация по последната КП са *** и ***, неповлияващи се от
медикаментозното лечение, провеждано в амбулаторни условия и с поява на някой
от следните симптоми/синдроми: ***.
Съдът кредитира заключението на вещото лице в частта му, според която пациентът
е хоспитализиран с ***. В тази част заключението съответства на
приложената по делото медицинска документация. Съдът не кредитира заключението
в частта му, според която са налице индикации за
хоспитализация по КП № 56.1, поради това, че пациентът е хоспитализиран след
амбулаторно лечение с *** и неповлияването му това лечение. Видно от поясненията на вещото лице в о.с.з.
последният извод е основан единствено на отразеното в анамнезата на Амбулаторен
лист №***/*** г., за проведено лечение с ***. В случая обаче, този амбулаторен
лист за първично посещение при лекар-*** не съдържа данни за конкретно
назначена терапия на ЗОЛ А. Р., като по делото не са представени и никакви
други доказателства за назначаването и провеждането на такова амбулаторно
лечение от лекар-специалист, преди
хоспитализацията на 25.11.2022 г., нито за конкретно назначените лекарствени
препарати и/или
друг вид лечение от специалист, за да се приеме, че е проведено лечение на
конкретното *** заболяване, неповлияването на заболяването от проведеното
лечение, респ., наличието на индикациите за хоспитализация по КП №56.1. Според
изискванията, заложени в последната КП, основна
индикация за хоспитализация по тази КП е заболяването да не се е повлияло от
лечението, проведено в амбулаторни условия. При наличните
по делото данни, както и липсата на доказателства за проведено на лицето конкретно
амбулаторно лечение и неповлияването на заболяването от това лечение, съдът счита, че не са били
налице индикациите за хоспитализация по тази КП на ЗОЛ, визиран в т.2 от заповедта. Съответно, налице е соченото нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ.
Съгласно разпоредбите на чл. 414, ал.3 и ал.4 НРД МД 2020-2022г., последната посочена като основание
за налагане на санкцията, е предвидено, когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване
на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, да налага санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв., като
за повторно нарушение е предвидена финансова неустойка в размер от 600 до
1500 лв.
Съдът намира, че
установеното нарушение правилно е преценено като извършено при условията на повторност.
Съгласно §1, т.3 от ДР на
НРД МД 2020-2022 г. "повторно нарушение" е второ и следващо
нарушение, извършено от лекар от лечебно заведение – ИМП, за което на
нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в
рамките на календарната година.
Видно от приложените по
делото Заповеди за налагане на санкции №№РД-21-245/04.10.2022 г. и
№РД-21-92/12.04.2022 г., издадени от директора на
РЗОК – Кърджали,
в сила съответно от 14.09.2022 г. и от 19.10.2022 г., санкциите за
нарушения на чл.292, т.6, б.“а“, чл.275,
ал.1, т.1 от НРД МД 2020-2022 г. по
отчетени случаи по КП №56.1,
са наложени и
влезли в сила през 2022 г. Процесното нарушение е от същия вид, като визираните в т.1
от Заповед за налагане на санкции
№РД-21-245/04.10.2022 г., и т.1 и 2 от Заповед за налагане на санкции №РД-21-92/12.04.2022 г.,
нарушения на НРД
МД 2020-2022 г., като е налице и условието на §1, т.3 от ДР
на НРД МД 2020-2022 г., нарушението да е извършено в рамките на календарната
година, в която е била наложена и влязла в сила санкцията за предходно
нарушение/нарушения.
По изложените
съображения, оспорената заповед, в
частта й по т.2 е законосъобразна, а подадената жалба следва да се отхвърли,
като неоснователна.
При този изход на делото и своевременно заявеното искане
за присъждане на разноски, на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени
съгласно чл.78, ал. 8 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр.
с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Ето защо и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на МБАЛ “Д-р Атанас Дафовски”
АД, ***, ***, ЕИК *** срещу т.2 от Заповед за
налагане на санкции №РД-21-102/04.04.2023 г., издадена от директора
на РЗОК - Кърджали, като неоснователна.
ОСЪЖДА МБАЛ “Д-р Атанас Дафовски”
АД, ***, ***, ЕИК ***, да заплати на Районна здравноосигурителна каса, гр.Кърджали, разноски по делото
в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: