№ 145
гр. И., 21.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело №
20211840100720 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 321 и сл. ГПК.
Ищецът Г. М. М., чрез процесуалния си представител адв. Б.П., е
предявил против М. Й. М. иск за прекратяване на сключения между страните
граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по
вина на ответницата, както и предоставяне на родителските права върху
родените от брака три непълнолетни деца: П. Г. М., ЕГН: **********, Н. Г.
М., ЕГН: ********** и П. Г. М., ЕГН: **********, както и определянето на
лични отношения с ответника, осъждането й да заплаща ежемесечна
издръжка за всяко от децата в размер на по 180,00 лева, платима до 10-ти
число на текущия месец, ведно с дължимата лихва за всяка просрочена
вноска, предоставяне на ползване на семейното жилище на ищеца и
възстановяване на фамилното име на съпругата преди брака с правно
основание чл. 49, ал. 1 вр. ал. 3 чл. 56, ал. 1 вр чл. 59, ал. 2 СК и чл. 53 СК.
Претендират се сторените по делото разноски.
В хода на устните състезания ищецът лично и чрез процесуалния си
представител поддържа иска.
Ответникът се представлява от особен представител адв. Й.З., който
след приключване на устните състезания, изразява становище за
1
основателност на иска с правно основание чл. 49, ал. 1 вр. ал. 3 вр. чл. 56, ал.
1 вр чл. 59, ал. 2 СК. Намира за неоснователен иска по чл. 53 СК.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Районен съд – И., намира
за установено следното:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК:
С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето
лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по
съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото
възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка,
при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите,
разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е
изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е
пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение
(ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).
В настоящия случай страните са родители на децата П. Г. М., родена на
11.11.**** г., Н. Г. М., родена на 08.08.**** г. и П. Г. М., роден на 14.02.****
г. Те не са постигнали писмено споразумение по въпросите по чл. 59, ал. 2 и
чл. 56, ал. 1 СК, и не живеят заедно.
От доказателствените източници (показанията на свидетелите, Я. М. и
Е. В., социалния доклад, СПЕ и изслушването на децата П. М., Н. М., П. М.)
непротиворечиво се установява от фактическа страна, че ответницата М.М. е
напуснала семейното жилище в гр. И. в периода около месец май 2021 г.
Направила го е заради интимна връзка с друг партньор. Не е уведомила
предварително ищеца М. и децата П., Н. и П. за решението си и то била
изненада за тях. Установила се първоначално в Г. с новия си партньор, а
впоследствие в община Е. П.. Оттогава ищецът М. и децата П. М., Н. М., П.
М. осъществяват спорадични контакти с ответницата. Непълнолетните деца
не желаят да осъществяват контакт с майка си, тъй като са обидени от
постъпката й, но от заключението на СТЕ се установява, че не се наблюдава
синдром на родителско отчуждение.
При установените факти по делото, съдът, намира брачната връзка за
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави
2
съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се
прекрати.
По вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:
Вината в семейното право представлява субективното отношение на
съпруга към собственото му противобрачно поведение и неговия резултат.
Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК предвижда, че съдът се произнася по въпроса
за вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал
това. Искането не представлява отделен установителен иск и тъй като законът
не посочва каква да е неговата форма, то е възможно същото да е направено в
исковата молба, в писмения отговор на ответника, както и устно пред съда. В
случая ищецът иска произнасяне в този смисъл.
От установеното по делото настоящият състав намира, че вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на ответницата М., която
напуснала съпруга и децата си заради връзка с друг мъж.
Относно предоставянето на родителски права и упражняване на
лични отношения между родители и деца на основание чл. 59, ал. 2 СК:
Съгласно чл. 59, ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат
да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на
родителските права, личните отношения с тях и издръжката им. Ако
родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по
настоящия адрес на децата, който се произнася относно местоживеенето им,
упражняването на родителските права, личните отношения с децата и
издръжката им.
Решението на съда по чл. 59, ал. 2 СК относно местоживеенето на
децата, упражняването на родителските права и режима на личните
отношения с децата е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези
актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от
закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират
граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или
изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови
обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по
целесъобразност.
Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по
3
чл. 59, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне
на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на
решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и
чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики
на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се
грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
По делото не е постигнато споразумение с оглед на което съдът е
длъжен служебно на основание чл. 59, ал. 2 СК, да определи конкретен
режим, като страните са свободни да упражняват контакт и вън от него. В
каквато насока има отправеното искане.
От установеното по делото може да се направи извод, че е в интерес на
децата П. М., Н. М. и П. М. е родителските права да бъдат предоставени на
техния баща Г.М., като местоживеенето на Н. М. и П. М. трябва да бъде на
адреса, на който живеят с баща си гр. И., ул. „М.“ № **. Децата към момента
на приключване на съдебното дирене живеят при баща си. Привъзрани са към
него и комуникират безпроблемно помежду си. Само ищецът полага грижи за
трите деца. Те имат нужда от сигурна и стабилна среда, която от
доказателствата по делото, може да се направи извод, че ще получат
единствено, ако бъдат отглеждани от баща си. Той е трудово ангажиран,
осигурява издръжка и препитание на семейството. Има подкрепа на широкия
семеен кръг – родители, братя и сестри. Децата имат добър здравен и
задоволителен образователен статус. Макар последният да може да бъде
подобрен, като децата посещават по-редовно училище, то по-добра
алтернатива, от предоставяне на родителските права на ищеца, липсва. Този
извод следва и от обстоятелството, че винаги следва да се дава приоритет на
отглеждане на децата в семейна среда. Осигурената от бащата среда не крие
сериозни рискове, той има добър родителски капацитет, ето защо няма
причина приложение да намери чл. 59, ал. 7 СК. Същевременно ответницата
М.М. се е дезинтересирала от децата. Рядко контактува с тях, не посещава гр.
И., не изпраща издръжка. Достатъчна илюстрация а дезинтересираността й е
обстоятелството, че никое от децата не е напълно сигурно къде живее
неговата майка. Изброените фактори говорят за недостатъчен родителски
4
капацитет. Поведението й – изненадващо напускане на семейството, без
никой от членовете да бъде уведомен, което напускане на семейството е
следствие на дългогодишна интимна връзка, паралелна на брачната, сочи на
недобър морален облик. Доколкото средата, която ищецът осигурява на
децата, е без рискови фактори, той е с добър родителски капацитет,
материално обезпечен, има подкрепа на роднини в случай на нужда, а
грижите, които полага за децата, могат да бъдат оценени като добри, то
именно на бащата следва да бъдат предоставени родителските права.
Необходимо е да бъде определен режим на лични отношения на майката
с децата. Настоящият състав приема, че в интерес на децата е да има по-
детайлно регламентиран режим на лични отношения между майката и тях и
широки възможности за контакт, за да се минимизира бъдещия риск от
проява на синдром на родителско отчуждение. Първоинстанционният съд
приема, че режимът, който охранява в най-пълна степен интересите на децата,
е определеният с определението по чл. 127, ал. 3 СК:
Майката М. Й. М., ЕГН **********, да упражнява режим на лични
отношения с децата: Н. Г. М., ЕГН **********, П. Г. М., ЕГН ********** и
П. Г. М., ЕГН ********** както следва:
Да има право да взима децата при себе си всяка втора и четвърта
седмица от месеца за времето от 18.00 ч. в петък до 20.00 часа на
неделния ден с право на преспиване, като взима и връща децата от
адреса, на който децата живеят с бащата.
за Коледните празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. на
първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на
последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
за Новогодишните празници – всяка четна година за времето от 10.00 ч.
на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч.
на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на
преспиване;
за Великден – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден
обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния
ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
майката има право да взема децата при себе си - 20 дни през лятото за
времето от 12-ти август до 2-ри септември без прекъсване, като бащата
5
се задължава в посочения период да предоставя децата, независимо дали
ползва или не платен или неплатен годишен отпуск;
При взаимно съгласие между страните майката и децата могат да
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
Относно издръжката на децата:
Съгласно чл. 59, ал. 2 СК, съдът се произнася по въпросите на
издръжката на децата дори и да не е отправено искане в тази насока.
Съгласно чл. 142, ал. 1 СК, конкретният размер на издръжката във всеки
отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на
лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумния и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните
за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г.
По делото се доказва, че ищецът осъществява трудова дейност, видно и
от представения и приет по делото ТД № 432/29.06.2020г., допълнително
споразумение № 69/30.12.2020г. към ТД № 432, справката от НАП за
доходите му те са около 700 лв. месечно. Няма данни ответницата да е
трудово ангажирана и да реализира доходи. Децата - П. Г. М. е на 17 години,
Н. Г. М. е на 16 години, а П. Г. М. на 11 години. Не се установяват специални
потребности на децата и като се имат предвид техните нужди и потребности,
свързани с грижи, социални услуги, медикаменти в случай на боледуване,
нови дрехи, обувки, храна, учебни пособия, отопление, както и
инфлационните процеси в страната, нужната издръжка по отношение на всяко
едно от тях е 300 лв. месечно. Доколкото децата Н. М. и П. М. живеят при
баща си, съдът, намира че освен парична издръжка, той реално осигурява и
непосредствените ежедневни грижи по тяхното отглеждане и възпитание,
които са неоценими в пари. Съобразяването с този фактор, обуславя
задължение за ответницата да осигурява по-голямата част от необходимата
парична издръжка на децата. Трябва да бъде съобразено с обстоятелството, че
тя не реализира доходи. Ето защо размерът на издръжката, който следва да
бъде осъдена да заплаща ответницата е 180 лв. по отношение на всяко дете.
Тя трябва да бъде изплащана на децата чрез техния баща Г.М. всеки месец до
10-ти число на такущия месец, ведно с дължимата лихва за всяка просрочена
6
вноска и се дължи до настъпване на обстоятелства за прекратяване или
изменение на издръжката. Необходимо е да бъде присъдена и законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й.
Тъй като по делото са определени привременни мерки, определената с
настоящото решение издръжка, следва да се присъди от влизането му в сила,
т. е. от момента, в който отпадне действието на привременните мерки.
По иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК:
По правната си същност производството по претенцията за
предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а спорна съдебна
администрация. След въвеждането му като предмет на делото от страните
съдът дължи произнасяне.
Претенция на основани чл. 56, ал. 1 СК за предоставяне за ползване на
семейното жилище има единствено от страна на ищеца. По делото безспорно
се установи, че семейното жилище, находящо се в гр. И., ул. „М.“ № **, се
стопанисва и е собственост на семейството на ищеца. Там живеят и
ненавършилите пълнолетие деца. Не е възможно да се ползва от двамата
съпрузи поради малкия му обем. Жилището е освободено от ответницата,
като последната не е заявила претенция за ползването му. Ответникът няма
друго жилище. От това може да се направи, че има жилищна нужда. Ето защо
съдът, като взе предвид гореизложеното, счита претенцията за предоставяне
ползването на семейното жилище на ищеца за основателна, поради което
искът следва да бъде уважен, като ползването на семейното жилище след
прекратяване на брака бъде предоставено на Г.М. на основание чл. 56, ал. 1,
изр. 1 СК.
По иска с правно основание чл. 53 СК:
Правото на име е абсолютно субективно право на всяко физическо лице.
Веднъж получено по законния ред, името на физическото лице се ползва със
стабилитет – то може да бъде променяно само по реда и на основанията,
предвидени в закона. Законът позволява при сключването на брака всеки от
встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме фамилното име
на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към своето, както и
да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в
обществото. При прекратяване на брака с развод законът позволява на
съпруга, променил своето фамилно име, да възстанови предбрачното си
7
фамилно име – чл. 53 СК. Само от волята на този съпруг зависи дали ще
възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното име,
което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на всяко
физическо лице на име.
В процесния случай ищецът не е процесуално легитимиран да предяви
иск по чл. 53 СК и по този начин да предизвика промяна в правната сфера на
съпругата си, като промени фамилното й име, тъй като той няма качеството
на лице, променило своето име. С оглед на това на основание чл. 130 ГПК
исковата молба в тази част следва да бъде върната и производството по
делото прекратено.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК съдебните разноски по брачните
дела се понасят от виновния или недобросъвестния съпруг. Ето защо и с
оглед брачната вина на ответницата ищецът право на репариране на сторените
от него разноски в размер 25 лв. държавна такса
Предвид изхода на делото ответницата следва да заплати по сметка на
РС-И. по 20 лв. държавна такса при решаване на делото по иска за развод
съгласно чл. 6, т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (Тарифа ГПК).
Делото е решено в полза на ищеца, който е лице, освободено от
разноски в производството, поради което на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл.
329, ал. 1, изр. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на РС – И. сумата от 318,90 лв. изплатена на вещото лице за изготвяне
на съдебно-психологическата експертиза.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 777,60 лв.
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 4% от тригодишните
платежи за издръжка за всяко дете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен на 26.02.2010 г., между
Г. М. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. И., ул. „М.“ № ** и М. Й. М., ЕГН:
8
**********, с адрес: гр. И., ул. „М.“ № **, за сключването на който е съставен
Акт за граждански брак № 0006/26.02.2010 г. от длъжностно лице по
гражданско състояние в общ. И., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН на основание чл. 49, ал. 1 СК по вина на М. Й. М..
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК упражняването на
родителските права по отношение на децата П. Г. М., ЕГН **********, Н. Г.
М., ЕГН ********** и П. Г. М., ЕГН ********** на бащата Г. М. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. И., ул. „М.“ № **.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на основание чл. 59, ал. 2 СК на
децата П. Г. М., ЕГН **********, Н. Г. М., ЕГН ********** и П. Г. М., ЕГН
********** на адреса на бащата Г. М. М. - гр. И., ул. „М.“ № **.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК режим на лични отношения
на децата П. Г. М., ЕГН **********, Н. Г. М., ЕГН ********** и П. Г. М.,
ЕГН ********** с майката М. Й. М., ЕГН **********, гр. И., ул. „М.“ № **,
при който майката М. Й. М. да има право да взима децата при себе си, както
следва:
• Всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 18.00 ч. в
петък до 20.00 часа на неделния ден с право на преспиване, като взима и
връща децата от адреса, на който децата живеят с бащата.
• За Коледните празници – всяка нечетна година за времето от
10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00
ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
• За Новогодишните празници – всяка четна година за времето от
10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00
ч. на последния ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване;
• За Великден – всяка четна година за времето от 10.00 ч. на първия
ден обявен за начало на празниците /почивни дни/ до 17.00 ч. на последния
ден обявен за празничен /почивен ден/ с право на преспиване.
• Майката има право да взема децата при себе си - 20 дни през
лятото за времето от 12-ти август до 2-ри септември без прекъсване, като
бащата се задължава в посочения период да предоставя децата, независимо
дали ползва или не платен или неплатен годишен отпуск;
При взаимно съгласие между родителите майката и децата могат да
9
упражняват режим на лични отношения и в различни от посочените периоди.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 2 СК М. Й. М., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАЩА на всяко от децата Н. Г. М. , ЕГН **********, П. Г. М. , ЕГН
********** и П. Г. М. , ЕГН ********** чрез техния баща и законен
представител Г. М. М., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 180
лв., платима до 10-то число на съответния месец, считано от влизане в сила на
настоящото решение, до навършване на пълнолетие или до настъпване на
обстоятелства за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56, ал. 1 СК на Г. М. М. , ЕГН
********** ползването на семейното жилище находящо се в гр. И., ул. „М.“
№ **.
ВРЪЩА исковата молба, депозирана от Г. М. М., ЕГН: **********, с
адрес: гр. И., ул. „М.“ № ** против М. Й. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
И., ул. „М.“ № **, в частта относно иска с правно основание чл. 53 от СК след
прекратяване на брака М. Й. М. да носи предбрачното си фамилно име – С. и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА М. Й. М., ЕГН **********, гр. И., ул. „М.“ № ** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Г. М. М., ЕГН: **********, с
адрес: гр. И., ул. „М.“ № ** сумата от 25 лв. разноски в производството.
ОСЪЖДА М. Й. М., ЕГН **********, гр. И., ул. „М.“ № ** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – И. на
основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК сумата от 1 116,50 лв.
разноски в производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
10