Присъда по дело №466/2022 на Районен съд - Пазарджик

НОХД № 466/2022 г. по описа на Районен съд П.

МОТИВИ:

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура П.
обвинителен акт срещу подсъдимия ЕМ. Р. Й. - роден на ... г. в гр. П., живущ
в гр. П. ул. „О.“ № ..., българин, български гражданин, неженен, осъждан, без
образование, ЕГН: **********, за това, че на ... г. в гр. П. на бул. „Г.Г.“ № ...
от незаключен товарен автомобил – „Ф.Т.“ с рег. № ... е отнел чужди
движими вещи – 1 бр. мъжка кожена чанта на стойност 20,00 лв., 1 бр.
мобилен телефон „Huawei P20PRO” на стойност 100,00 лв., 1 бр. мобилен
телефон „Samsung J6+” на стойност 93,00 лв. и паричната сума от 220,00 лв. –
всички вещи на обща стойност 433,00 лв. от владението на АРС. ИВ. ИВ. от
гр. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено при условията на опасен рецидив - престъпление по чл.
196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ от
НК.
Подсъдимият се признава за виновен по така повдигнатото му
обвинение, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и производството по делото е при съкратено съдебно
следствие по реда на Глава 27-ма от НПК.
Прокурорът заявява, че поддържа обвинението, като пледира за
налагане на наказание лишаване от свобода, което да се търпи при
първоначален строг режим.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск, няма
конституирани граждански ищец или частен обвинител.
Защитата пледира за налагане на наказание към минималния размер,
предвиден в закона, с оглед смекчаващите вината обстоятелства, който да се
намали с една трета при приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК.
В дадената му последна дума подсъдимият моли за по-малка присъда.

Районен съд П., като обсъди събраните по делото доказателства, прие за
установена следната фактическа обстановка:
На ... г. свидетелят АРС. ИВ. ИВ. пристигнал в гр. П. с управлявания от
него товарен автомобил - бус „Ф.Т.“ с рег. № .... Около ... ч. на обяд И. го
паркирал на бул. „Г.Г.“ № 2. Оставил автомобила отворен - с незаключена
врата и преминал булеварда на отсрещната страна, за си закупи дюнер. В буса
на дясната седалка останала мъжката му кожена чанта и съдържащите се в
нея мобилен телефон „Huawei Р20 PRO“, мобилен телефон „Samsung J6+“ и
сумата от 220 /двеста и двадесет/ лева в брой. По същото време подсъдимият
1

ЕМ. Р. Й. минал покрай буса и видял, че вратата е отключена, а на седалката
имало мъжка кожена чанта. Подсъдимият използвал моментното отсъствие на
И., който чакал на опашка за дюнери и решил да извърши кражба на чантата.
След като пристъпил към реализиране на намеренията си, подсъдимият Й.
отворил вратата на буса и влязъл в него. От там взел чантата с намиращите се
в нея мобилен телефон „Huawei Р20 PRO“, мобилен телефон „Samsung J6+“ и
паричната сума от 220,00 лв., след което бързо се отдалечил от мястото.
Същият ден отишъл в гр. П., където изхарчил парите за лични нужди.
Подсъдимият Й. предложил за продажба единият от телефоните, предмет на
кражбата, на свидетеля В.Я.. Свидетелят Я. пробвал телефона с негова СИМ-
карта и установил, че работи, но не се договорили за цената и върнал апарата
на подсъдимия Й.. В хода на разследването е установено, че действително
СИМ-карта, собственост на Я. е поставяна в предоставения му за проба
телефон от подсъдимия Й.. Два-три месеца по-късно свидетелят И., при
създаване на профил в социална мрежа, установил, че единият от телефоните,
предмет на кражбата на ... г. работи и има регистриран профил на този
телефон. Така И. се свързал с подсъдимия Й.. Последният му казал да отиде
до гр. П., за да си вземе телефоните. При пристигането на И. на място,
подсъдимият Й. поискал и съответно получил от него сумата от 100 лева, за
да му върне телефоните. Освен телефоните, подсъдимият Й. му върнал и
чантата и част от личните документи, които не са предмет на настоящето
обвинение. Подсъдимият Й. помолил И. да не се обажда в полицията, тъй
като бил рецидивист и знаел, че ще влезе в затвора, но пострадалият е бил
подал жалба още в деня на кражбата.
С протокол за доброволно предаване от ... г. лицето Д.Р. доброволно
предал носител със записи на охранителните камери на бул. „Г.Г.“ от дата ...
г., приложен по делото. След извършените ОИМ, е установено авторството на
извършеното деяние в лицето на подсъдимия Й.. Извършено е разпознаване
по реда на чл.169 - чл.171 от НПК, при което И. е разпознал подсъдимия Й..
От назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза е видно, че
стойността на мъжката кожена чанта е 20 лева, стойността на мобилен
телефон „Huawei Р20 PRO“ е 100 лева, а стойността на мобилен телефон
„Samsung J6 +“ е 93 лева. Вещите, заедно със сумата от 220 лева в брой,
обуславят общ размер на щетата от кражбата - 433 лева.

По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на
самопризнанието на подсъдимия ЕМ. Р. Й., което самопризнание се подкрепя
от всички събрани доказателства по делото, а именно от показанията на
свидетелите АРС. ИВ. ИВ. и В.О. Я., писмените доказателства - жалба,
протокол за доброволно предаване, протокол за разпознаване на лица и
предмети, писмо до мобилен оператор „Теленор“, декларация за семейно и
материално положение и имотно и състояние, справка за правно положение
2

на лишения от свобода, справка за съдимост и характеристична справка. Тя се
подкрепя и от заключенията на вещите лица по назначените и изготвени
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза и оценъчна
експертиза.
Събраните по делото горепосочени доказателства по реда на НПК са без
противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в неговото извършване.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, които са без вътрешно
противоречие, ясни, конкретни и логични по отношение на съставомерните
признаци. Техните показания следва да бъдат ценени като такива с висока
доказателствена стойност, тъй като дават информация за факти, които са
пряко възприети от тях и са дадени от лица, които не са заинтересовани от
изхода на делото. Те се подкрепят и от направеното самопризнание на
подсъдимия, проведеното разпознаване и извършената видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза. На последно място съдът приема, че
вещите лица са отговорили в своите заключения конкретно и точно на
поставените въпроси и кредитира изготвените експертизи.

От правна страна:
При така изложената и приета за установена фактическа обстановка от
правна страна съдът намира, че подсъдимият ЕМ. Р. Й. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал.1,
т.1, вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал. 1, буква “а“ и буква „б“ от НК.
От обективна страна подсъдимият Й. при условията на опасен рецидив
на ... г. в гр. П. на бул. „Г.Г.“ № 2 от незаключен товарен автомобил – „Ф.Т.“ с
рег. № ... е отнел чужди движими вещи – 1 бр. мъжка кожена чанта на
стойност 20,00 лв., 1 бр. мобилен телефон „Huawei P20PRO” на стойност
100,00 лв., 1 бр. мобилен телефон „Samsung J6+” на стойност 93,00 лв. и
паричната сума от 220,00 лв. – всички вещи на обща стойност 433,00 лв. от
владението на АРС. ИВ. ИВ. от гр. С., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои. Съдът намира за категорично установени
всички елементи на престъпния състав.
От субективна страна подсъдимият Й. е действал с пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на своето деяние - съзнавал е, че вещите са чужди и ги отнема от
владението на собственика им без негово съгласие, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от деянието, а именно, че с
отнемането на вещите прекратява фактическата власт от страна на
пострадалия върху тях, както и възможността му да се разпорежда със
същите, като е целял и искал точно това. С последвалите си действия на
фактическо разпореждане с вещите – изхарчването на парите, опита му да
продаде единия телефон и ползването на телефоните впоследствие -
подсъдимият по несъмнен начин е манифестирал своето намерение
3

противозаконно да ги присвои.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред и на чуждото право на
собственост, както и на нуждата на подсъдимия да се издържа, след като към
инкриминирания период няма данни да е работил.

По наказанието:
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36, ал.1 от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1
от НК, касаещи неговото определяне.
Съдът прецени като изключително висока обществената опасност на
извършеното от подсъдимия Й. деяние, за което се предвижда наказание от
две до десет години лишаване от свобода и което съставлява тежко
престъпление по смисъла на общата част на НК.
Съдът прецени като висока обществената опасност на подсъдимия,
който е осъждан многократно, с лоши характеристични данни. Подсъдимият
е без постоянна трудова ангажираност. До настоящия момент е осъждан общо
дванадесет пъти за извършени престъпления. Изтърпявал е ефективно
наложени наказания лишаване от свобода за различен срок, такова търпи и в
момента. Тази престъпна упоритост разкрива високата обществена опасност
на подсъдимия, който въпреки, че е изтърпявал различни наказания,
включително и лишаване от свобода, не е променил трайните си престъпни
нагласи и не се е поправил.
Съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства показаното
съжаление и разкаяние, пълното съдействие на разследващите органи за
разкриване на обективната истина по делото, причините за извършването на
кражбата – а именно нуждата на подсъдимия да се издържа, ниската стойност
на откраднатото и частичното възстановяване на щетите от престъплението.
Невъзстановена е останала само паричната сума в размер на 220 лева, която
подсъдимият е изхарчил за свои нужди.
Направеното самопризнание не може да бъде отчетено като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като производството по делото е по реда на
Глава 27-ма от НПК и направеното самопризнание е взето предвид от съда
при прилагане на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК.
При тези данни съдът определи на подсъдимия Й. наказание за
престъплението по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал. 1,
буква “а“ и буква „б“ от НК в размер на две години лишаване от свобода.
Размерът на наказанието лишаване от свобода съдът определи отчитайки
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки
високата степен на обществената опасност на деянието, подбудите за негово
извършване и данните за личността на подсъдимия, така както повелява чл.54
НК. Така определеното наказание е на минимума на посочените от закона две
4

години лишаване от свобода, като е определено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, които се изброиха по-горе. Съдът приложи
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, към която препраща чл.373, ал.2 НПК и
намали размера на наказанието лишаване от свобода с една трета, така че
окончателното наказание на подсъдимия Й. става една година и четири
месеца лишаване от свобода.
Съдът обаче счита, че не са налице основания, за да приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, така както повелява чл.58а, ал.4 от НК,
към който пък препраща чл.373, ал.2 НПК. Съдът счита, че така определеното
наказание ще изпълните целите, визирани в чл.36,ал.1 НК, тъй като се касае
за лице, което е било принудено от обстоятелствата и оставането му без
средства да извърши престъплението, за да се прехранва. Съдът счита, че към
момента обаче Й. искрено съжалява за стореното от него и се разкайва.
Така определеното наказание съдът намира, че съответства напълно на
тежестта на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока степен на
обществена опасност, което има значение и за генералната превенция, тъй
кражбите са едни от най-честите престъпления в страната и очевидно, че
извършителите им не се чувстват достатъчно притеснени от евентуалните
наказания, които ги очакват. Ето защо съдът намира, че едно по-леко
наказание не би могло да отговори на целите на наказанието по чл.36 от НК.
При горните данни съдът намира, че именно така определеното наказание в
размер на една година и четири месеца лишаване от свобода ще изиграе
своята роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по отношение на
подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С
налагането му подсъдимият Й. ще има поредна възможност да осмисли
постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Така преценения период на
лишаване от свобода е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата цел,
преследвана от закона – да се отнеме възможността на лицето да върши
престъпления.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът счита, че следва да
определи първоначален строг режим на изтърпяване на така наложеното
наказание лишаване от свобода, тъй като подсъдимият в момента търпи
предходното си наказание лишаване от свобода, поради което спрямо него не
е и взета мярка за неотклонение и не са изминали 5 години.
Ще следва да се осъди подсъдимия Й. да заплати и сторените по делото
разноски за експертизи в размер на 207,65 лв. за техническа експертиза и
57,96 лв. за съдебно-оценъчна експертиза, платими по сметка на ОД МВР П..
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

5

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	54
Дата:	26 май 2022 г. (в сила от 11 юни 2022 г.)
Съдия:	Красимир Лесенски

Дело:	20225220200466
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	6 април 2022 г.

Присъда по дело №466/2022 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите