Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Разград, 12. 10. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2. Атанас Христов
при секретаря С. Лазарова разгледа докладваното от съдията А. Йорданова в.гр.дело № 168 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Р.Г., З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г., Ф.А. чрез пълномощник адв. С. против Решение № 55 от 06. 04. 2020 г. по гр. д. № 791/ 2018 г. по описа на РС Исперих в частта, с която са отхвърлени исковете, предявени от тях срещу А.О.Е. да се обяви сключения договор, обективиран в НА за дарение на недвижим имот № 150, т. V, рег. №4608, дело № 625 от 30. 05. 2013 г. на Нотариус Р. Александров за нищожен, поради противоречието му със закон, липсата на съгласие, липсата на надлежна представителна власт у упълномощеното лице, В ЧАСТТА, с която Р.Г. и Ф.А. даряват на А.Е. своите 16/ 36 ид. ч. от имоти с идентификатори 72578.4.35 и 72578.6.6 в землището на с. Тодорово, като неоснователен и недоказан, както да бъде обявена същата сделка за унищожаема по причина измама В ЧАСТТА, с която Р.Г. и Ф.А. даряват на А.Е. своите 16/ 36 ид. ч. от имоти с идентификатори 72578.4.35 и 72578.6.6 в землището на с. Тодорово, като неоснователен.
Постъпила е въззивна жалба срещу същото решение на РС Исперих от Л.А.Н. - трето лице – помагач на ответника в частта, с която е прогласен за нищожен на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД договора за дарение, обективиран в НА за дарение на недвижим имот № 150, т. V, рег. №4608, дело № 625 от 30. 05. 2013 г. на Нотариус Р. Александров, поради липса на съгласие по отношение на 8/36 ид. ч. на всеки от ищците З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г. от процесните имоти.
Постъпила е въззивна жалба от А.О.Е. срещу същото решение в частта, с която съдът е прогласил за нищожен на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД договора за дарение, обективиран в НА за дарение на недвижим имот № 150, т. V, рег. №4608, дело № 625 от 30. 05. 2013 г. на Нотариус Р. Александров, поради липса на съгласие по отношение на 8/36 ид. ч. на всеки от ищците З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г. от процесните имоти.
Постъпил е писмен отговор от Л.А.Н. на въззивната жалба, подадена от Р.Г., З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г., Ф.А..
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Ищците твърдят, че с НА за дарение на недвижим имот № 150, том V, рег. № 4608, дело № 625 от 30.05.2013г. на нотариус Радомир Александров с рег № 254 на НК, ответницата А.Е., в качеството си на пълномощник на ищците се разпоредила чрез дарение в своя полза, договаряйки сама със себе си с правото на собственост върху притежаваните от тях общо 2/3 ид.ч. от два поземлени имота, находящи се в землището на с.Тодорово, обл.Разград – нива с № 004035 с площ от 28.000 дка и нива с №006006 с площ 19.000 дка. Пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа с рег № 4003 от 15.05.2013г. и удостоверяване на съдържанието под рег.№ 4004, том: 1, акт № 77 от 15.05.2013г. на нотариус Радомир Александров, от което А.Е. черпи права е нищожно, тъй като на първо място не бил извършен превод на документа от български на турски език преди ищеца Р.Г. да положи подписа си. Същият е турски гражданин и не владее български език и е положил подпис под горното пълномощно, считайки, че преупълномощава А.Е. с дадената му представителна власт с пълномощно с рег № 7592 от 06.12.2012г. на нотариус на Черкезкьой, с което ищците не давали право на Р.Г. да извършва разпореждания с наследствените им имоти чрез дарение, да договаря сам със себе си, както и да преупълномощава трети лица с дадените му права. Вместо това, ответницата била преупълномощена от Р.Г. въз основа на две други пълномощни рег.№1569 от 06.12.2012г. и рег. №7660 от 10.12.2012г. на 4-ти нотариус на Черкезкьой – Хаджер Кекечоглу.
Ищците оспорват пълномощно рег.№1569 от 06.12.2012г., като твърдят, че е нищожно, поради неверни номера и/или дати на заверката, подправен неистински превод от турски на български език и неотразяващо действителната воля на упълномощителите.
Ищците считат, че извършената сделка от ответницата е недействителна, поради липса на съгласие. Налице било действие на представляващия без наличие на представителна власт, дадена му надлежно от упълномощителите. В условията на евентуалност считат, че договорът е унищожаем по причина измама – с представянето от страна на ответницата пред нотариуса на документи с неверен превод (съдържание), тя е подвела Р. Г и умишлено го е въвела в заблуждение при подписване на пълномощното.
Няма спор между страните, че с Решение №01ТОД от 12.03.1999г. на ОСЗГ - гр.Исперих е възстановено правото на собственост на наследниците на А.Х.А., б.ж. на с.Тодорово, обл.Разград, върху следните недвижими имоти в землището на с.Тодорово: Нива от 28.000 дка, трета категория, местност „ЮРСЕК КОРУ“, имот № 004035 и Нива от 19.000 дка, трета категория, местност „АРА ЕКИНЛИК“, имот № 006006. Двата имота са с идентификатори 72578.4.35 и 72578.6.6 по КККРна с. Тодорово, общ. Исперих. Ищците са от кръга на наследниците на А.Х.А..
По делото ищците са представили Пълномощно рег.№ 7592 от 06.12.2012г. на 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу, Р Турция, с което ищците З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г. са упълномощили ищецът Р.Г., предоставяйки му представителна власт „за наследяване и продажба“ : да ги представлява и да прехвърля и регистрира на тяхно име всички дялове, които им се полагат като закони наследници на недвижими имоти и движимо имущество, оставени им в наследство от всички техни починали наследодатели и намиращи се в пределите на Р България. В пълномощното са изброени правомощията на пълномощника, като изрично е вписано и правото да продава имотите на когото намери за добре, при цени и условия, каквито намери за изгодни, както и да подписва необходимите документи във връзка са тези му права.
С нотариално заварено пълномощно на подписите с рег.№ 4003 от 15.05.2013. и удостоверяване на съдържанието, рег.№4004 от 15.05.2013г. на нотариус с рег.№ 254 на НК Радомир Александров с район на действие РС – Исперих, ищецът Р. Г., действайки лично и като пълномощник на ищците З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г. въз основа на Пълномощно с рег.№ 1569/06.12.2012г. по описа на 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу и като пълномощник на ищцата Ф.А. на основание Пълномощно с рег.№ 7660/10.12.2012г. по описа на 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу, е упълномощил и преупълномощил ответницата А.О.Е. да го представлява и подписва пред нотариус и пред трети лица във връзка с дарение с притежаваните от него идеални части от наследствени земеделски земи, находящи се в Република България, включително и изрично я упълномощава с правото да договаря сама със себе си; да го представлява и пред други държавни и общински органи във връзка с осъществяване на дадените й права; предвидена е клауза за разширително тълкуване на пълномощното.
Пълномощно с рег.№ 1569/06.12.2012г. по описа на 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу не е представено по делото, но ищците са представили удостоверение, издадено от 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу , според което след извършена справка от 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу се установява, че З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г. и Ф.А. нямат отношение с процедура, извършена на 06.12.2012г. с рег.№ 1569.
Пред въззивната инстанция ищците представят препис и в оригинал Пълномощно с рег.№ 7660/10.12.2012г. по описа на 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу, с което ищцата Ф.А. е упълномощила ищеца Р.Г. да я представлява и да прехвърля и регистрира на нейно име всички дялове, които й се полагат като законен наследник на недвижими имоти и движимо имущество, оставени й в наследство от всички нейни починали наследодатели и намиращи се в пределите на Р България. Изрично е дадено правомощие да извършва продажба на същите имоти при цени и условия, каквито намери за изгодни и да подписва всички документи и книжа във връзка това правомощие.
По делото пред районния съд е разпитан като свидетел нотариус Радомир Александров, изповядал процесната сделка, за което е съставил НА за дарение на недвижим имот № 150, том V, рег. № 4608, дело № 625 от 30.05.2013г. Дава показания, че ищецът Р.Г. и ответницата Е. заедно отишли в кантората му в гр. Исперих, за да направят пълномощно. Носели целия набор документи. Двамата знаели какво ще правят, казали, че ще правят дарение. Разговаряли за вида разпореждане и нотариусът им предложил да извършат дарение, а след това им предложил да направят покупко-продажба. Р.Г. разбирал български език в степен, да може да разбере, че ще се разпореди с имотите. Нотариусът твърди, че няма пълномощно или сделка, която да е изповядал и да не се увери, че лицето разбира за какво е дошло и че е съгласно. Помощник-нотариусът в кантората му е туркиня и има лиценз за преводач. В случая, нотариусът не ползвал помощта й, тъй като преценил, че Р.Г. разбира български език, още повече, че до 20-годишната си възраст е живял в България, саморъчно си изписал имената на кирилица. Пълномощното било изготвено от негова служителка и той го проверил. Проверил пълномощните, които му били представени и ги върнал. Заявява, че му е представено пълномощно, с което Р.Г. бил упълномощен да дарява процесните имоти.
Ответникът е представил пълномощно, с което Р.Г. е упълномощил ответницата А. Е., нотариално заверено на 29. 04. 2013 г. с рег. № 4206 на нотариус С. Стоилов, рег. № 024 на НК с район на действие РС шумен. В същото Г. саморъчно е изписал имената си и е направил изявление, че не иска преводач.
Безспорно установено е от събраните по делото писмени доказателства, че с НА за дарение на недвижим имот № 150, том V, рег. № 4608, дело № 625 от 30.05.2013г. на нотариус Радомир Александров с рег № 254 на НК, ответницата А.Е., действаща като пълномощник на Р.Г., гражданин на Република Турция, упълномощена с Пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа с рег № 4003 от 15.05.2013г. и удостоверяване на съдържанието под рег.№ 4004, том: 1, акт № 77 от 15.05.2013г. на нотариус Радомир Александров и преупълномощена от З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г. с пълномощно рег.№1569 от 06.12.2012г. по описа на 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу, както и от Ф.А. с нотариално заверено пълномощно с рег. №7660 от 10.12.2012г. на 4-ти нотариус на Черкезкьой – Хаджер Кекечоглу и от друга страна А.Е., действаща лично за себе си, се е разпоредила чрез дарение в своя полза, договаряки сама със себе си, с правото на собственост върху притежаваните от тях общо 2/3 ид.ч. от два поземлени имота, находящи се в землището на с.Тодорово, обл.Разград – нива с № 004035 и с площ от 28.000 дка, и нива с №006006 и с площ 19.000 дка.
Въз основа на тези данни, въззивният съд в настоящият си състав приема следното:
Правната квалификация на иска се извежда от твърденията на ищеца за фактите, на които се основава искането му към съда. В случая твърденията на ищците за фактите и за порока на договора са били ясни и недвусмислени през цялото производство – договорът не ги обвързва, защото е недействителен поради сключването му от лице, което не е имало представителна власт за ищците и са поискали от съда да обяви тази недействителност. Искането им към съда е било да прогласи нищожност на договора, поради липса на съгласие. Последното, обаче е правна квалификация на иска, дадена от ищеца, която не обвързва съда. Възприемането на тази правна квалификация от районният съд не е от естество да промени правната квалификация на предявения иск.
Договорът е сключен при липса на съгласие, когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната признание е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като учебен пример, но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора. Ненадлежното упълномощаване за извършването на разпоредителната сделка води до недействителността и спрямо ненадлежно представлявания, ако той не потвърди действията на пълномощника, което обуславя правна квалификация на иска за недействителност на сделката на това основание по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните и указания, дадени в ТР № 5/2014 г., че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Лицето, от името на което е сключен договорът обаче може да потвърди договора (чл. 42, ал. 2 ЗЗД), а ако не го стори, на недействителността може да се позове само то и никой друг – било представляващ, насрещна страна по договорното правоотношение, техни правоприемници или пък трети лица. Мнимо представляваният може да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД както извънсъдебно, така и пред съда; последното той може да направи чрез предявявяне на установителен иск с правна квалификация чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
В случая, според фактическите твърдения, наведени с исковата молба, искът е по чл. 42 ЗЗД – твърди се порок на извършеното дарение, поради това, че представляващият дарителите е действал без да е бил валидно упълномощен за това. Тази промяна на правната квалификация не налага доказване на нови факти и обстоятелства, различни от посочените в исковата молба и отговора, респ. не е и нужно да бъде разпределяна отново тежестта на доказване и да бъдат давани указания на страните. Независимо от неправилната правна квалификация на иска, първоинстанционният съд е постановил допустимо решение, тъй като е обсъдил релевантните факти, наведени в исковата молба, няма неточни указания относно релевантните факти и обстоятелства и тежестта на доказване и е постановил решение с оглед търсената от ищците защита.
Разгледан по същество, предявеният от ищеца Р.Г. иск е неоснователен, респ. и подадената от него въззивна жалба срещу решението.
Неоснователно е твърдението на Р.Г., че към момента на упълномощаването на ответницата А.Е. с пълномощно, нотариално заверено с рег.№ 4003 от 15.05.2013. и удостоверяване на съдържанието, рег.№4004 от 15.05.2013г. на нотариус с рег.№ 254 на НК Радомир Александров с район на действие РС – Исперих, не е владеел български език в степен да разбира съдържанието на акта, който подписва. Въззивният съд в настоящият състав приема, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че Г. е владеел български език в степен да разбира съдържанието на пълномощното, което е подписал. Същият е роден през 1958 г. в Р България и са налице данни, че до изселването си в Р Турция, 20 години е живял тук и е посещавал явно българско училище. Това обстоятелство се установява от съдържащото се удостоверение в нотариалната преписка, издадено от МВнР на Република Турция, Главна дирекция „Население и гражданство“ /л.137 по делото/, че до изселването си в Турция през 1979 г., Р.Г. е бил български гражданин, т.е. следва извод, че се е изселил на 20-годишна възраст в Турция. На 29. 04. 2013 г. е подписал пълномощно пред нотариус С. Стоилов, заявявайки, че не му е нужен преводач и изписвайки саморъчно на кирилица това си изявление и имената си. Извършването на нотариални удостоверявания с участието на лице, което не владее български език е регламентирано от ГПК със специални правила- чл. 582 ГПК, респ. чл. 478 ГПК (отм.). В тези случаи законът предвижда назначаване на преводач като предпоставка за валидност на нотариалното удостоверяване, при условие, че езикът, с който лицето си служи, не е познат на нотариуса. Според показанията на нотариус Р. Александров, за да извърши нотариалното удостоверяване, нотариусът и ищецът Р.Г. са установили контакт на български език, чрез който нотариусът се е убедил, че той е запознат и е съгласен със съдържанието на документа, който подписва. Т.е., преди да извърши нотариалната заверка нотариусът е изпълнил задължението си лично да провери дали отразеното в документа съответства на волята на ищеца. Процесуалния закон не изисква посочване от нотариуса на ниво на познаване на български език. От анализа на събраните по делото доказателства следва извода, че Г. е знаел български език в степен, позволяваща му да разбира правното значение и последиците от упълномощителната сделка, поради което извършеното без преводач нотариално действие не е нищожно. С оглед на това и ответницата Е., договаряйки сама със себе си е разполагала с дадената й представителна власт от Р.Г., действал в личното му качество при упълномощаването й за извършване извършване от негово име и за негова сметка на сделката, обективирана с НА за дарение на недвижим имот № 150, том V, рег. № 4608, дело № 625 от 30.05.2013г. Сделката е действителна и е породила правни последици. По изложените съображения, предявения от него иск е неоснователен.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че при изповядване на горната сделка за дарение, ответницата Е. не е разполагала с представителна власт да извърши разпореждане с процесните идеални части от наследствените имоти на ищците З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г., Ф.А. .
Ищците са оспорили автентичността на Пълномощно с рег.№ 1569/06.12.2012г. по описа на 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу, въз основа на което Р.Г. е преупълномощил ответницата Е. за разпореждане с наследствените им имоти чрез дарение. По делото не е представено това пълномощно. Според представеното удостоверение, издадено от 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу след извършена справка от 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу е установено, че З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г. и Ф.А. нямат отношение с процедура, извършена на 06.12.2012г. с рег.№ 1569. Пълномощното не е издадено от тях. От тези данни следва извода, че доказателства за наличие на предоставена от тези лица представителна власт на Р.Г. за разпореждане с имотите им чрез дарение, както и за преупълномащаване на трети лица с такива права не са ангажирани по делото. Предвид изложеното и А.Е. не е била надлежно преупълномощена от Р.Г. с такива права. Сделката по отношение на тези ищци е недействителна и не е породила правни последици.
По отношение на представителната си власт за преупълномощаване от името и за сметка на ищцата Ф.А., Е. се е легитимирал с Пълномощно с рег.№ 7660/10.12.2012г. по описа на 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу. Видно от съдържанието на същото, на Р.Г. изрично е дадено правомощие да извършва само продажба на имотите при цени и условия, каквито намери за изгодни. Липсва волеизявление от упълномощителката същият да се разпорежда с имотите й чрез дарение. С оглед на това, А.Е. не е била надлежно преупълномощена от Р.Г. с такива права. Сделката по отношение на ищцата е недействителна и не е породила правни последици. Неоснователно е възражението на третото лице – помагач Л.А.Н., че е преклудирано правото на ищцата А. да сочи като доказателство Пълномощно с рег.№ 7660/10.12.2012г. по описа на 4-ти нотариус на Черкезкьой Хаджер Кекечоглу пред въззивната инстанция. Районният съд първоначално го е приел в първото проведено по делото открито съдебно заседание на 10. 07. 2019 г. , а впоследствие в същото заседание е приел, че е преклудирана възможността за представянето му и е отменил определението си за приемането му, като е оставил без уважение искането. Въззивният съд намира, че районният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е приел като доказателство пълномощното. Още с исковата молба ищцата е позовала правата си на Пълномощно с рег.№ 7660/10.12.2012г. и е поискала като писмено доказателство да се приложи нотариалната преписка във връзка с издадения въз основа на същото пълномощно НА за дарение на недвижим имот № 150, том V, рег. № 4608, дело № 625 от 30.05.2013г. След прилагане на преписката и след като ищцата е установила, че преписката не съдържа пълномощното, в първото по делото съдебно заседание го е представила и е поискала да бъде прието като писмено доказателство по делото. С оглед на това, възможността ищцата да поиска събиране на доказателства, станали основание за издаване на нотариалния акт за сделката, чиято порочност се цели да се установи и на които се е позовала с исковата молба, не е била преклудирана в първото проведено по делото съдебно заседание. Искането е извършено своевременно, според чл. 143, ал. 2 от ГПК, поради което на осн. чл. 266, ал. 3 ГПК, искането за приемането на това писмено доказателство пред въззивния съд е допустимо.
Неоснователен е изложеният довод във въззивната жалба от ищеца Р.Г. за унищожаемост на сделката, досежно неговите идеални части, поради измама. Както се приема и в постоянната съдебна практика, при измамата страната съзнава напълно ясно какво е съдържанието на договора, който сключва, но тя действа под влияние на невярната представа, че последиците на така сключения договор няма да настъпят или ще настъпят други последици. Въвеждането в заблуждение, с цел едно лице да бъде мотивирано към сключване на определена сделка, трябва да се отнасят до фактическия състав на сделката, т. е. само неверните представи по предмета и съдържанието на договора са основание за неговото унищожаване по чл. 29 ЗЗД. При упълномощаването законът определя като решаваща за действителността на съгласието спрямо третите лица тази воля, която упълномощителят е заявил в пълномощното. В конкретния случай, от съдържащото се удостоверение в нотариалната преписка, издадено от МВнР на Република Турция, Главна дирекция „Население и гражданство“ /л.137 по делото/, относно изселването на Р.Г. в Турция през 1979 г., когато е бил на 20-годишна възраст, представеното пълномощно, заверено пред нотариус Стоилов, от показанията на св. Радомир Александров, не може да се направи извод, че у Г. е било създадено убеждение за настъпване на други правни последици от упълномощаването на А.Е. с нотариално заверено пълномощно с рег.№ 4003 от 15.05.2013. и удостоверяване на съдържанието, рег.№4004 от 15.05.2013г. на нотариус с рег.№ 254 на НК Радомир Александров. Същият знае български език до степен да разбира съдържанието на упълномощителната сделка, нотариусът се е убедил, че той е запознат и е съгласен със съдържанието на документа, който подписва. Следва да се вземе предвид, че при изповядване на упълномощителната сделка изрично е извършено нотариално удостоверяване на съдържанието й. За да се извърши такова удостоверяване, се изисква документът да бъде прочетен от нотариуса и упълномощителят да изрази съгласие със съдържанието му. Не са наведени доводи, че нотариусът е допуснал нарушение на законовите изисквания при изповядването на процесната упълномощителна сделка, от което следва, че упълномощителят се е съгласил със съдържанието й. Предвид изложеното, съдът приема, че по делото не се съдържат данни, от които може да се направи извод, че жалбоподателят е бил умишлено въведен в заблуждение, за да подпише упълномощителната сделка.
Неоснователен е доводът на третото лице – помагач на ответника, че към датата на предявяване на исковата молба била изтекла кратката 5-годишна придобивна давност на имотите в полза на ответника, респ. в негова полза. Според т. 2 от Тълкувателно решение № № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС, висящо недействителният договор няма вещно-прехвърлително действие и не е годно основание за придобиване на собственост, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗС, установеното въз основа на този договор владение е недобросъвестно. В този смисъл и /Решение № 28 от 15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2872/2016 г., I г. о., ГК/. Фактическият състав на придобивната давност изисква владение, което да е продължило непрекъснато в определен от закона срок - 10 години, когато владението е недобросъвестно /чл. 79, ал. 1 ЗС/. Като недобросъвестен владелец, ответникът, респ. третото лице – помагач не може да се позовава на кратката 5-годишна давност, тъй като договорът за дарение в частта, в която е опорочен няма вещно-прехвърлителен ефект.
При неправилна квалификация на спорното материално право по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, районният съд е разгледал предявените от ищците претенции, поради което обжалваното решение в тази част е допустимо, но неправилно. Следва да бъде отменено и да бъде постановено ново решение с точната квалификация на спорното право по отношение на предявените искове от ищците Р.Г., З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г.. Предявеният от Р.Г. иск на осн. чл. 42, ал. 2 ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Сделката, обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 150, том V, рег. № 4608, дело № 625 от 30.05.2013г. следва да се прогласи за недействителна на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД по отношение на ищците З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г., предвид констатирания порок на упълномощаването за сключването и. Сделката по отношение на Ф.А. на осн. чл. 42, ал. 2 ЗЗД следва да се прогласи за недействителна, поради констатирания порок на упълномощаването. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 55 от 06. 04. 2020 г. по гр. д. № 791/ 2018 г. по описа на РС Исперих В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете, предявени от З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г., Ф.А. срещу А.О.Е. да се обяви сключения договор, обективиран в НА за дарение на недвижим имот № 150, т. V, рег. №4608, дело № 625 от 30. 05. 2013 г. на Нотариус Р. Александров за нищожен, поради противоречието му със закон, липсата на съгласие, липсата на надлежна представителна власт у упълномощеното лице на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД в частта, с която Р.Г. и Ф.А. даряват на А.Е. своите 16/ 36 ид. ч. от имоти с идентификатори 72578.4.35 и 72578.6.6 в землището на с. Тодорово, като неоснователен и недоказан и В ЧАСТТА, в която е прогласен за нищожен на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД договора за дарение, обективиран в НА за дарение на недвижим имот № 150, т. V, рег. №4608, дело № 625 от 30. 05. 2013 г. на Нотариус Р. Александров, поради липса на съгласие по отношение на 8/36 ид. ч. на всеки от ищците З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г. от процесните имоти с идентификатори 72578.4.35 и 72578.6.6 и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на З.Г., роден на *** г., М.Т., родена на *** г., Ф.Г., родена на *** г., З.Ш., родена на *** г., И.Г., родена на *** г. , Ф.А., родена на *** г. , всички родени в Р България, граждани на Р Турция договор за дарение, с който всеки от тях е прехвърлил своите 8/36 идеални части от имоти с идентификатори 72578.4.35 и 72578.6.6 в землището на с. Тодорово на А.О.Е., ЕГН **********, удостоверен в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 150, т. V, рег. №4608, дело № 625 от 30. 05. 2013 г. на Нотариус Р. Александров, сключен от З.Г., М.Т., Ф.Г., З.Ш., И.Г. и Ф.А., представлявани от А.О.Е., ЕГН ********** ***, преупълномощена от Р.Г. с ЕГН **********, роден на *** г. в Р България, гражданин на Р Турция и А.О.Е., ЕГН ********** на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Р.Г. с ЕГН **********, роден на *** г. в Р България, гражданин на Р Турция за обявяване за недействителен на договор за дарение, удостоверен в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 150, т. V, рег. №4608, дело № 625 от 30. 05. 2013 г. на Нотариус Р. Александров в частта, в която Р.Г., представляван от А.Е. е прехвърлил своите 8/ 36 идеални части от имоти с идентификатори 72578.4.35 и 72578.6.6 в землището на с. Тодорово на А.О.Е., ЕГН ********** на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 55 от 06. 04. 2020 г. по гр. д. № 791/ 2018 г. по описа на РС Исперих в останалата част.
Решението е постановено с участието на трето лице – помагач Л.А.Н..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.