№ 33
гр. Берковица, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламена С. Петкова
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от Пламена С. Петкова Гражданско дело №
20211610100451 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XXV от ГПК.
Образувано е по предявени от Д. В. П., с ЕГН: **********, срещу
„Водоснабдяване и канализация – Берковица“ ЕООД, Булстат: *********,
представлявано от Даниела Захариева - управител, обективно съединени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 KT, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно на
уволнението на ищцата, извършено със заповед № 103/21.05.2021 г. на
управителя на „ВиК-Берковица“ ЕООД, и неговата отмяна, за възстановяване
на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност "служител човешки
ресурси", както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
6050,28 лв., представляваща обезщетение за времето от 21.05.2021 г. до
21.11.2021 г., през което е останала без работа поради уволнението, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 15.07.2021 г., до
окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с
ответника по силата на сключен между тях на основание чл. 67, ал.1, т.1 от КТ
трудов договор № 33/01.10.1998г., въз основа на който ищцата била назначена
на длъжност „завеждащ личен състав и технически секретар“.
Излага, че на 20.04.2021 г. - първи работен ден след едногодишното й
отсъствие от работа поради онкологично заболяване, й било връчено
допълнително споразумение № 23/20.04.2021г. към трудов договор №
33/01.10.1998г. и длъжностна характеристика за длъжност „служител
човешки ресурси“, с дата на утвърждаване: 20.04.2021 г.
Твърди още, че на същата дата - 20.04.2021г. й било връчено
1
предизвестие изх. № 279/20.04.2021г. за прекратяване на трудовия й договор
след изтичане на 30 дни, считано от 21.04.2021г. поради съкращение на щата,
след одобрено ново щатно разписание от 01.03.2021г., при отказ за
получаване. На 21.05.2021г., с изтичане срока на предизвестието, на ищцата
била връчена Заповед № 103/21.05.2021г. на управителя на „Водоснабдяване
и канализация-Берковица” ЕООД, с която на основание чл.328 ал.1,т.2 КТ,
поради приемане на ново щатно разписание, съкращаване на щата и
отправено предизвестие, бил прекратен трудовият й договор.
Ищцата оспорва уволнението като незаконно. В тази връзка поддържа,
че в нарушение на трудовото законодателство, работодателят й връчил
предизвестие за прекратяване на трудовия й договор без предварително
разрешение на инспекцията по труда – ДИТ Монтана, въпреки че към този
момент страдала от онкологично заболяване и се ползвала от особена закрила
по чл. 333 от КТ, както и без да е взел мнението на ТЕЛК поради
трудоустрояването й с Експертно решение от 02.04.2021г. Не било взето
според нея и предварително съгласие на синдикалния орган на Синдикалната
организация към НБС „Водоснабдител" —КНСБ при „Вик-Берковица"ЕООД,
съгласно чл. 84 от колективния трудов договор, въпреки че ищцата членувала
в същата от 1998 година. Сочи още, че не бил извършен подбор на осн. чл.
329 от КТ между нея, заемаща длъжността „служител човешки ресурси“ и
заемащата длъжността „специалист с контролни функции човешки ресурси“,
които длъжности били с еднакви или сходни трудови задължения. Поддържа,
че била уволнена без да е налице действително, реално съкращаване в щата на
ответното търговско дружество на длъжността „Служител човешки ресурси“
в одобрено ново щатно разписание от 01.03.2021г., цитирано във връченото й
предизвестие.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявените искове и претендира разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й
представител адв. Симова, поддържа исковата молба и обективираното в нея
искане и представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът „Водоснабдяване и
каналицация - гр. Берковица“ ЕООД, представлявано от Даниела Захариева -
управител, взема становище за неоснователност на предявените искове и
моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли. Твърди, че било
изпълнено задължението да се поискат съответните разрешения, а подбор не
бил извършен, тъй като липсвали длъжности със сходни функции, между
които да бъде извършен такъв.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез адв. Г., поддържа
отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
Не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, като
по силата на трудов договор № 33/01.10.1998г. ищцата е заемала длъжност
2
„завеждащ личен състав и технически секретар“ в ответното дружество. От
съдържанието на договора е видно, че същият е бил за неопределено време.
Видно от представената Длъжностна характеристика за длъжността
/л.5/, основните задължения на ищцата били свързани с организация и водене
на документооборота в предприятието, водене на регистрите и картотеката на
документите.
От събраните по делото медицински документи - лабораторно
изследване със заключение, два броя епикризи, решение на ОКОК, осем броя
болнични листа и експертно решение /л.11-24/, се установява, че ищцата е
страдала от онкологично заболяване и е била с диагноза „екзоцервикс“.
Видно от писмо на РЗИ-Монтана с изх. номер 25-78 от 14.04.2021г.,
адресирано до ответното дружество, последното е било информирано за
медицинското състояние на ищцата, като е получило копие от Експертно
решение № 90085/57/02.04.2021 г. на дата 20.04.2021 г. /л.131/.
Съгласно допълнително споразумение № 23/20.04.2021г. към трудов
договор № 33/01.10.1998г. /л.7/ и длъжностна характеристика за длъжност
„служител човешки ресурси“/л.8/, връчени на ищцата на 20.04.2021 г.,
считано от 01.01.2021 година на осн. чл. 119 от КТ на ищцата било
определено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 740,00 лева
и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж в размер на 36% -
266,40 лева. От приложената длъжностна характеристика се установява, че
основните задължения на ищцата на длъжност „служител човешки ресурси”
били организация на документите и водене на кореспонденцията на
Дружеството.
Установено е по делото, че със Заповед № 32/01.03.2021 г. на
управителя на ответното дружество било утвърдено ново щатно разписание
на длъжностите, считано от 01.03.2021 г., като броят им бил намален от общо
31,5 броя на 27,5 броя. Съгласно приложените списъци, съкратените щатни
бройки били тези на „касиер счетоводство”, „завеждащ личен състав,
технически секретар”, „водопроводчик-инкасатор” и „водопроводчик”.
Установено е също така, че с писмено предизвестие № 279/20.04.2021 г.
/л.9/ ответникът - работодател е връчил на ищцата предизвестие на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ /съкращаване на щата/ за прекратяване на трудовото
правоотношение на горното основание след изтичане на 30-дневен срок от
получаване на предизвестието. Същото е връчено на ищцата при отказ да го
подпише, на дата 20.04.2021 година, в 10:04 часа.
По делото на л.46 е приложен документ с изх. № 280/20.04.21г.,
озаглавен „искане”, от който се установява, че на същата дата на ищцата е
даден тридневен срок, за да предостави информация на работодателя дали се
ползва със закрила при уволнение на осн. чл. 333 от КТ. Видно от
отбелязването, документът е връчен при отказ на ищцата да го подпише на
20.04.21 г. в 10:15 ч.
Приложена по делото на л.10-ти е заповед № 103/21.05.2021г., съставена
от работодателя-ответник, от която е видно, че на основание приемане на
ново щатно разписание, съкращаване на щата и връчено предизвестие е
наредено прекратяване на трудовото правоотношение на Д. В. П. на длъжност
„служител човешки ресурси“, считано от 21.05.2021г., както и изплащане на
3
работника/служителя на следните обезщетения: на осн. чл. 224, ал. 1 КТ – за
16 дни, и на осн. чл. 222, ал.1 от КТ – едно брутно трудово възнаграждение,
след като се представи удостоверение.
Заповедта носи подписа на работника - ищцата по делото и на
работодателя - Управителя на ответното дружество и е с дата на връчване –
21.05.2021 г. Същото копие на уволнителна заповед е приложено и на л.47-ми
по делото, представено от ответната страна в срока по чл. 131 ГПК.
Изяснено е от представената служебна бележка /л.25/, че ищцата е член
на КНСБ-ОСО на НБС „Водоснабдител“ при „ВиК-Берковица“ ЕООД от 1998
година, като по делото е приложен и действащия към момента колективен
трудов договор, сключен на 18.12.2020 година /л.75/.
Видно от приложеното писмо с изх. № 336 от 12.05.2021г. /л.48/,
ответното дружество е поискало издаване на разрешение или отказ за
уволнение на ищцата от Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Монтана на
осн. чл. 333, ал.1, т.2 от КТ на 12.05.2021г.
На същата дата с писмо с изх. № 337/12.05.21г. било отправено и
искането за съгласие на осн. чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ до председателя на ОСО
към НБС „Водоснабдител" —КНСБ при „Вик-Берковица"ЕООД. С писмото
председателят на синдикалната организация е бил уведомен, че поради
утвърждаване на ново щатно разписание в ответното дружество се налагало
премахване на длъжността „служител човешки ресурси”, заемана от ищцата,
като в дружеството нямало друга подходяща длъжност за трудоустроеното
лице.
В отговор на искането на управителя при ответното дружество е
постъпило писмо с вх. № 384/28.05.21г./л.52/, с което работодателят е бил
уведомен, че Синдикалният съвет на ОСО на КНСБ не дава съгласие за
уволнение на Д. В. П..
Видно от приложеното писмо с изх. № 367/25.05.21г. Д”ИТ”-Монтана
/л.51/ е уведомила работодателя, че не дава разрешение за уволнение на
ищцата, като в писмото е отбелязано, че не са изчерпани всички възможности
за приспособяване на лицето на друга работа.
Изяснено е по делото на база справката, изготвена от Бюрото по труда
/л. 27/, че ищцата е с регистрация в Дирекция „Бюро по труда” Берковица като
безработно лице с начална дата 25.05.2021 г.
В проведеното по делото на дата 14.09.2021 г. открито съдебно
заседание съдът е извършил оглед на трудовата книжка на ищцата,
представена в оригинал от процесуалния й представител, като е
констатирано, че след датата на прекратяване на трудовото правоотношение с
ответника на 21.05.2021г. ищцата не е постъпвала на работа по трудов
договор.
За пълното изясняване на фактическата страна на спора по делото е
изготвена и приобщена по надлежния ред съдебно-трудова експертиза /л.146/.
От заключението на вещото лице се установява, че длъжностите „служител
човешки ресурси” и „специалист с контролни функции човешки ресурси” са
различни и имат различен код по НКПД, но имат в голяма степен сходни и
4
припокриващи се задължения що се отнася до човешките ресурси. От
приетото заключение по изготвената допълнителна съдебно-трудова
експертиза се установява, че по НКПД не съществува длъжност „специалист
човешки ресурси”.
За цялостното изясняване на фактическата страна на спора по делото са
допуснати и събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката
Елена Господинова Георгиева, заемаща длъжността „Специалист с контролни
функции човешки ресурси”. От разпита на същата се установява, че е
назначена на посочената длъжност на 13.04.2020 година, след извършен одит,
който наложил усъвършенстване на организацията на труда в предприятието.
Посочва, че има контролни функции и изпълнява и текущите функции на
отдел човешки ресурси. Заявява, че тя е изготвила и връчила на ищцата
предизвестието за прекратяване на ТПО и искането, като тя е посочила датата
и часа. Относно писмото от РЗИ, с което дружеството е уведомено за
наличието на ТЕЛК на ищцата, посочва, че е получено на 20.04.21г. сутринта,
но е представено следобяд, когато взели пощата. Заявява още, че до момента
на освобождаване на ищцата дружеството не е имало отговор от
синдикалната организация и инспекцията по труда относно отправените до
тях запитвания.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Главният обуславящ иск е с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ, по който съдът дължи произнасяне на първо място.
По този иск ищцата носи доказателствената тежест да установи и
докаже съществувалото трудово правоотношение между страните, по силата
на което е заемала сочената в исковата молба длъжност, както и прекратяване
на трудовото правоотношение на твърдяното основание.
В тежест на ответника е да докаже, при условията на пълно и главно
доказване, че при спазване на трудовото законодателство е упражнил правото
си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата, съответно, че са налице
материалноправните предпоставки за прекратяването на ТПО на соченото
основание - че уволнителната Заповед е съставена от оправомощено за това
лице и че отговоря на всички съдържателни изисквания на закона, вкл. и че е
надлежно мотивирана и обективира фактическия състав на посоченото правно
основание за прекратяване на трудовото правоотношение. В тежест на същата
страна е да докаже, че е било налице реално закриване на щата, липсата на
предпоставки за извършване на подбор или извършването на такъв, както и че
потеститвното право на работодателя да прекрати ТПО с ищцата е упражнено
след спазване на изискванията, регламентирани в чл. 333 КТ.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи
безспорно, че страните са били във безсрочно трудово правоотношение,
прекратено едностранно от работодателя с едномесечно предизвестие поради
съкращаване на щата. Категорично се доказа, че към момента на прекратяване
5
на същото ищцата е страдала от онкологично заболяване и е била
трудоустроена, предвид което тя се ползва с предварителна закрила по чл. 333
от КТ, респективно за законосъобразното й уволнение е необходимо
разрешение от Инспекцията по труда.
Съгласно константната съдебна практика, закрилата по чл.333 КТ има
обективен характер, поради това за приложението й има значение единствено
дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал
от заболяване, посочено в чл. 1 от Наредба № 5/87 за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1
от КТ.
В тази връзка съдът намира, че моментът, към който предварителната
закрила се осъществява, е този на връчване заповедта за уволнение. В случая
обаче под "заповед" следва да се разбира писменото изявление по смисъла на
разпоредбата на чл. 335 КТ на работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение. Това е така, защото трудовото правоотношение може да
бъде прекратено законно от работодателя и с писмено предизвестие без
издаването на изрична заповед. В разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ е
определен моментът, в който настъпват последиците от упражненото вече от
работодателя негово право да прекрати трудовия договор с предизвестие.
Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е
потестативно и поражда действие с достигането на писменото изявление до
адресата. Този е правнорелевантният момент, към който следва да се
преценява законността на изявлението. Това е моментът, към който следва да
се извършва преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно
ли е упражнено то, включително и дали е преодоляна закрилата по чл. 333 КТ.
/Така Решение № 559/9.7.2010 г. постановено от ВКС, IV - то г.о. ГК, по гр. д.
№ 650/2009 г./
Посоченото обосновава извода за правнорелевантния момент, към
който съдът следва да прецени дали работодателят надлежно е упражнил
потестативното си право да прекрати ТПО с ищцата, а именно това е датата
20.04.2021г., когато е връчено писменото предизвестие. Към тази дата съдът
съобрази всички установени и изяснени факти и обстоятелства съгласно
нормите на чл. 328, ал. 1 т. 2 КТ, чл. 333, т.2 и т.3 КТ, както и чл. 333, ал. 4
КТ при действието на Колективен трудов договор.
Според съдебната практика предварителната закрила срещу уволнение е
императивно предвидена и работодателят е този, който следва да извърши
проверка и да събере данни и доказателства за това дали работникът или
служителят, когото желае да уволни, се ползва с някоя от изчерпателно
изброените от закона закрили. Върховните съдии са на мнение, че тази
закрила има обективен характер и цели да запази работника или служителя от
неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни
критерии. Правната норма на чл. 333 КТ изисква по категоричен начин
разрешението на инспекцията по труда да бъде дадено предварително. Това
6
означава, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят следва да разполага с документ, който да удостоверява по
категоричен начин разрешение на инспекцията по труда за уволнението на
точно определен работник или служител.
В конкретния случай се установи, че работодателят е започнал да
събира информация за преодоляване на предварителната закрила след
връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата. Към момента на връчване на предизвестието работодателят изобщо
не е бил инициирал процедурата по искане на разрешение от Д“ИТ“-Монтана,
нито е разполагал с документ, удостоверяващ дадено разрешение от
Инспекция по труда. Нещо повече, видно от събраните по делото
доказателства Инспекцията по труда не е дала разрешение за уволнение на
ищцата, което означава, че предварителната закрила по чл. 333 от КТ не е
преодоляна. Само на това основание уволнението на ищцата се явява
незаконно и следва да бъде отменено от съда, без да се изследва трудовият
спор по същество.
За пълнота следва да се посочи, че в конкретния случай ищцата се
ползва с предварителна закрила и по чл.333, т.2 от КТ, тъй като същата е
трудоустроено лице. Процедурата за закрила при уволнение по чл. 333, ал. 2
от КТ изисква в случаите на уволнение на работници и служители по трудов
договор, ползващи се с тази закрила, работодателят за всеки отделен случай
да поиска мнението на ТЕЛК, което има консултативен характер. Мнението
на ТЕЛК трябва да има съдържанието, визирано по чл. 4, ал. 2 от Наредба №
5/1987 г., като работодателят е длъжен да изпрати мнението такова, каквото
го е получил на Инспекцията по труда, за да даде (или да откаже) даването на
разрешение за уволнение. Ако работодателят не е поискал или не е получил
мнението на ТЕЛК в разумен срок преди да поиска разрешение от
инспекцията, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ не е преодоляна и
уволнението следва да бъде отменено само на това основание.
По делото се събраха доказателства, че работодателят не е изпълнил
това свое задължение, което е отделно основание за незаконност на
уволненението.
Освен гореизложеното, по делото се установи по несъмнен начин, че
уволнението на ищцата е незаконосъобразно и поради нарушение на
разпоредбата на чл. 333, ал.4 от КТ, според която, когато това е предвидено в
колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или
служител поради съкращаване на щата или намаляване на обема на работата,
след предварително съгласие на съответния синдикален орган в
предприятието.
От практиката на Върховния касационен съд става ясно, че за да
осъществи законосъобразно уволнение в хипотезата на чл. 333, ал. 4 от КТ,
работодателят трябва да е отправил искане до съответния синдикален орган
за конкретното уволнение и да е получил съгласие най-късно до момента на
7
връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение,
което в конкретния случай не е сторено.
С оглед на всичко изложено дотук, съдът приема за основателен и
доказан предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1,т.1 от КТ и
съобразявайки съдебната практика намира, че не е необходимо да разглежда
трудовия спор по същество, доколкото всяко едно от посочените нарушения
на КТ от страна на работодателя е достатъчно основание за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна.
С оглед изхода по спора по иска по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ БРС намира за
основателен и иска по чл. 344, ал. 1 т. 2 КТ, поради което ищцата следва да
бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Макар и по
новото щатно разписания длъжността, която е заемала ищцата, да не
съществува формално, на база на ангажираните по делото доказателства се
извежда изводът, че реално съкращаване на щата не е имало, а напротив -
трудовите функции на заеманата от ищцата длъжност са тъждествени като
естество на работа с тези на длъжността „специалист с контролни функции
човешки ресурси“, която длъжност съществува по действащото щатно
разписание и дори са формулирани по идентичен начин.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ:
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е акцесорен и за уважаването му е
необходимо признаването на уволнението за незаконно /уважаване на главния
иск/, причинна връзка между уволнението и претендираното обезщетение,
която се разглежда на базата на това дали изпълнението на трудовата
функция, респ. получаването на трудов доход биха продължили, ако не беше
предприето незаконното уволнение, както и вреда /пропусната полза/.
Вредата се определя по правилата на чл. 225 КТ, като обезщетението при
незаконно уволнение се намалява тогава, когато работникът или служителят е
работил на по-нископлатена работа, или е налице разлика в заплатите по
трудовите му правоотношения /основно и допълнително/.
Настоящият състав приема за доказан фактът на безработица, който се
установи от представената служебна бележка за регистрация на ищцата в
бюрото по труда като безработна, както и от липсата на вписване на
последващо трудово правоотношение в трудовата й книжка, която е
официален удостоверителен документ за отразените в нея обстоятелства,
който се съхранява от работника/служителя.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за незаконно
уволнение е меродавно брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за месеца, предхождащ уволнението, в случая – месец април 2021
година. От приетата по делото служебна бележка на ответното дружество се
установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец април
2021 година е било в размер на 1008,38 лева. Ищцата претендира заплащане
на обезщетение за 6 месеца, което е максимално допустимият от закона срок.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира искът за доказан
по основание и размер, като следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата обезщетение в размер на общо 6050, 28 лева, ведно със законната
8
лихва от предявяване на исковата претенция до окончателно изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора съдът следва да присъди в полза на ищцата
съгласно чл. 81 ГПК и чл. 78, ал. 1 ГПК сторените по делото разноски.
Видно от представения списък на разноските, ищцата претендира
заплащане на следните съдебно-деловодни разноски: 1300,00 лева - изплатено
адвокатско възнаграждение
Приложения на лист 34 по делото договор за правна защита и
съдействие има характера на разписка и отразява плащането в брой на
договорения между ищцата и адв. Симова адвокатски хонорар.
Този размер на сторени от ищцата съдебно-деловодни разноски съдът
счита, че следва да присъди в пълен размер в полза на ищцата. За да обоснове
извода, че договорения и платен адвокатски хонорар не е прекомерен,
каквото възражение е релевирано от процесуалния представител на
ответника, съдът съобразява не само разпоредбите на Наредба 1/2004 г. за
определяне на минималните размери на дължими адвокатски възнаграждения,
но и самия характер на производството по делото. Според настоящия състав
броя на предявените искове, начина по който са заявени, проведените открити
съдебни заседания с активното участие и на двете страни, спецификата на
самото ТПО на ищцата, налагат извода, че производството по спора се
отличава и с фактическа и с правна сложност. Ето защо съдът намира, че
възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
претендирания от ищцата адвокатски хонорар не е основателно и присъжда в
пълен размер сумата от 1300,00 лева в полза на ищцата.
При този изход на спора съдът следва да приложи и разпоредбата на чл.
78, ал. 6 ГПК като отчете факта, че спорът е трудов и по трудови дела ищците
не заплащат разноски. Ето защо и дължимата се държавна такса за водене на
производството по делото следва да се възложи в тежест на ответника. С
оглед характера на спора и факта, че претенциите по делото са заявени в
условията на обективно съединяване, съдът счита че таксите, които
ответникът следва да заплати при този начин на съединяване на искове и с
оглед изхода на спора съгласно чл. 72, ал. 2 ГПК; чл. 69, ал. 2, чл. 1 и чл. 3 от
ТДТССГПК е сбора от 100 лева / 50 + 50/ за исковете с правно осн. чл. 344, ал.
1 т. 1 и чл. 344, ал. 1 т. 2 КТ плюс 4 % върху присъденото обезщетение за
оставане без работа по иска по чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ - 4% върху 6050,28 лева =
242,00 лева.
Сборът от 100,00 и 242,00 лева прави точно 342,00 лева - общо дължима
се такса от ответника в полза на Бюджета на съда.
Този размер на такси дължими към Бюджета на РС-Берковица съдът
възлага в тежест на ответното дружество, както и сумата от 5,00 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
В тежест на ответната страна следва да бъде възложена и сумата от
9
150,00 лева - изплатено възнаграждение на в.л. П. по основна и допълнителна
съдебно-трудова експертиза от бюджета на съда, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ уволнението на ищцата Д. В. П., с ЕГН: **********, извършено със
Заповед № № 103/21.05.2021 г. на управителя на „ВиК-Берковица“ ЕООД, с
която заповед е прекратено трудовото правоотношение на ищцата с „ВиК-
Берковица“ ЕООД поради съкращаване на щата, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл.2 от КТ
ВЪЗСТАНОВЯВА на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищцата Д. В. П., с
ЕГН: ********** на заеманата преди уволнението длъжност „Служител
човешки ресурси" при „ВиК-Берковица“ ЕООД.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Берковица“ ЕООД,
Булстат: *********, представлявано от Даниела Захариева - управител, ДА
ЗАПЛАТИ на ищцата Д. В. П., с ЕГН: **********, сумата от 6050,28 лева
/шест хиляди и петдесет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, считано
от 21.05.2021 г. за период от шест месеца, на осн. чл.344, ал.1, т.3 от КТ вр.
чл. 225, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 15.07.21г. и до
окончателното изплащане на паричното вземане
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Берковица“ ЕООД,
Булстат: *********, представлявано от Даниела Захариева - управител, ДА
ЗАПЛАТИ на ищцата Д. В. П., с ЕГН: **********, сумата от 1300,00 лева
/хиляда и триста лева/, представляващи сторените от ищеца по делото
съдебно-деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Берковица“ ЕООД,
Булстат: *********, представлявано от Даниела Захариева - управител, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на БРС сумата
от 342,00 лева /триста четиридесет и два лева/, представляваща сбора от
дължими държавни такси по предявените искови претенции, сумата от 5,00
лева /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист, както и сумата от
150,00 /сто и петдесет лева/ изплатено от бюджета на съда възнаграждение за
вещо лице по допуснатите основна и допълнителна съдебно-трудова
експертизи, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване с пред Окръжен съд-Монтана в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на преписа от страните.
10
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
11