№ 3667
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.а
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100505131 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на В. И. С., първата депозира на 06.08.2021 г. чрез
адв. Р. Й., а втората – на 06.08.2021 г. чрез адв. В. К., и двете с идентично съдържание, с
които се обжалва Решение № 20153092/07.07.2021 г., постановено по гр. дело № 68329/2019
-ти
г., по описа на Софийски районен съд, III ГО, 149 състав, в частта, в която искът на
ищеца М. С. е уважен, като му е определен, на основание чл. 29, ал. 3 СК по-голям дял в
размер на 70% дял от придобитото през време на брака му с В. И. С. общо съпружеско
имущество, а също и в частта за разноските, за които се твърди, че съдът не е разпределил
съобразно правилото на чл.78, ал. 1 от ГПК.
Във въззивните жалби се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно,
като са изложени съображения.
Моли се да се отмени решението и да се отхвърли изцяло искът по чл. 29, ал. 3 СК с
присъждане на разноските за двете инстанции.
В законоустановения срок са постъпили отговор и насрещна въззивна жалба от
въззиваемата страна М. Г. С..
С отговора се оспорват въззивните жалби и се моли да бъдат оставени без уважение.
Моли се за присъждане на разноски и за въззивното производство, вкл. за адвокатско
възнаграждение.
С насрещната въззивна жалба се обжалва Решение № 20153092/07.07.2021 г.,
-ти
постановено по гр. дело № 68329/2019 г., по описа на Софийски районен съд, III ГО, 149
състав, в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял
за горницата над 70% до пълния предявен размер от 90%, като се моли да бъде отменено в
1
обжалваната част решението, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Изложени са съображения.
Моли да се постанови решение в обжалваната част, с което да бъде уважен искът за
определяне на по-голям дял и за горницата над 70% до пълния предявен размер от 90%.
Моли за присъждане на разноски и за въззивното производство, вкл. за адвокатско
възнаграждение.
Въззивните жалби и насрещната въззивна жалби са допустими.
Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, респ. в срока по чл. 263, ал. 1 и ал. 2
ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно
обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:
С Решение № 20153092/07.07.2021 г., постановено по гр. дело № 68329/2019 г., по
-ти
описа на Софийски районен съд, III ГО, 149 състав, е определен, на основание чл. 29, ал.
3 СК, на М. Г. С., ЕГН **********, по-голям дял в размер на 70 % от придобитото през
време на брака му с В. И. С., ЕГН **********, общо съпружеско имущество, като е
отхвърлен искът за определяне на по-голям дял за горницата над 70 % до пълния предявен
размер от 90 %; осъдена е, на основание чл.78,ал.1 ГПК В. И. С., ЕГН **********, да
заплати на М. Г. С., ЕГН **********, сумата от 3686,36 лв., представляваща разноски пред
първата съдебна инстанция; осъден е, на основание, чл. 78, ал.З ГПК, М. Г. С., ЕГН
**********, да заплати на В. И. С., ЕГН ********** сумата от 666 лв., представляваща
разноски пред първата съдебна инстанция.
Във въззивните жалби на В. И. С. са наведени доводи, че след като
първоинстанционният съд правилно е отчел обстоятелството, че понятието „доход“ не е
равнозначно на „принос“ и обосновано е приел, че нематерилният принос на В. С. е дори
по-голям от този на ищеца, не е следвало изобщо да уважава иска само поради по-големи
доходи на ищеца. Твърди се, че съдът не е формирал изводи по въпроса каква част от
доходите на ищеца са се реализирали като принос и какво е съотношението между приноса
на страните към момента на придобиване на вещите влизащи в състава на СИО, както и че
първата инстанция не се е мотивирала защо уважава (макар и частично) иска.
Излагат се доводи, че към момента на придобиване правото на собственост (н.а. за
покупко-продажба №13 вх. №2829/ 29.01. 2008г.) върху недвижимите имоти - двата
апартамента и два гаража, имущественият принос на страните е еднакъв, тъй като същите са
придобити с банков кредит, усвоен на 29.01.2008г. в общ размер от 150 000.00 лв., от които
95 000.00 лв. за придобиване на имотите в незавършен вид и 55 0000 лв. за довършителни
работи. За отпуснатия кредит страните се задължили солидарно и по силата на закона (чл.32,
ал.2 от СК), а начинът, по който бил изплатен кредитът, било обстоятелство без значение
към предявения иск, защото по дефиниция СИО включвала само права и представлявала
’’актив”. Излага се, че от приетата съдебно-оценъчна експертиза на инж. Й. е видно, че
недвижимите имоти съставляват 8/10 от стойността на цялото общо имущество,
следователно за 80% от общото имущество няма никакви основания за уважаване на иска.
Сочи се, че движимите вещи и лекият автомобил, съставляващи останалата 20% част от
общото имущество, действително са придобити при значително по-голям имуществен
принос на ищеца, но при по-големият неимуществен принос на въззивницата, искът
следвало са се отхвърли изцяло.
Настоящият съдебен състав намира, че наведените доводи във въззивните жалби на
В. И. С. (и двете с идентично съдържаниие) за неправилност на обжалваното решение, са
неоснователни по следните съображения:
Съгласно чл. 29, ал. 3 от СК, при прекратяване на съпружеската имуществена
общност поради развод или по чл. 27, ал. 2 СК, съдът може да определи по-голям дял от
общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително
2
надхвърля приноса на другия съпруг. Допустимо е да бъде определен по-голям дял в полза
на единия съпруг от общото имущество, в случай че той докаже, че има значително по-
голям принос в придобиването на същото. Основен принцип за имуществените отношения
на съпрузите при законовия режим по чл. 21 от СК е общността върху придобитите по време
на брака в резултат на съвместен принос вещни права и равенството на дяловете при
прекратяване на имуществената общност - чл. 28 от СК. Съгласно чл. 21, ал. 2 от СК
съвместният принос не е само материален, а може да се изрази и във влагане на труд, грижи
за децата и работа в домакинството.
Според т. 8 на Постановление № 5/1972 г. на Пленума на Върховния съд не е налице
основание за определяне на по-голям дял от общото имущество по реда на чл. 14, ал. 4, изр.
2 СК от 1968 г. (отм.), когато и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията си
посредством взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно със своите възможности,
имущество и доходи са осигурявали благополучието на семейството. Основанието за
изменяване на установеното от закона равенство на дяловете трябва да се установи не само
чрез съпоставяне трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за
полагания от тях труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата от брака,
за създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори и за всички други
обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиванията на общите вещи и
изграждане благополучието на семейството. На преценка подлежи и фактът дали съпругът
не е работил, без да е бил нетрудоспособен, или е разпилявал систематически придобитите
от него средства.
Ищецът по иска по чл. 29, ал. 3 от СК следва да докаже своя принос, и то във всички
изрично уредени от законодателя форми, като на никоя от тях не може да бъде даден
приоритет за сметка на друга, тъй като законодателят е равнопоставил всички форми на
принос. Преценката се извършва конкретно, независимо от начина, по който всеки от
съпрузите е съдействал за материалните придобивки на семейството. Значителността на
приноса, която е основание за определяне на по-голям дял, следва да се отнася за всичките
му проявни форми, и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност
(така и Решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр. д. № 4874/2014 г., І ГО на ВКС).
В настоящия случай бракът между страните е сключен на 29.01.2005 г. и е прекратен с
Решение № 118944/20.05.2019 г., постановено по гр. дело № 88222/2017 г. по описа на
-ти
Софийски районен съд, III ГО, 149 състав, като решението е влязло в сила в частта за
прекратяване на брака на 20.05.2019 г. Искът по чл. 29, ал. 3 СК е предявен на 27.11.2019
г., следователно е спазен преклузивният едногодишен срок по чл. 31 СК, поради което искът
е допустим.
В първоинстанционното производството е прието за безспорно, че страните са
придобили по време на брака, при законов режим на общност, индивидуализираните в
първоинстанционното решение недвижими и движими вещи.
Основен принцип за имуществените отношения на съпрузите при законовия режим
по чл. 21 СК е общността върху придобитите по време на брака в резултат на съвместен
принос вещни права, и равенството на дяловете при прекратяване на имуществената
общност - чл. 28 СК. Съгласно чл. 21, ал. 2 СК съвместният принос не е само материален, а
може да се изрази и във влагане на труд, грижи за децата и работа в домакинството.
Конститутивният иск по чл. 29, ал. 3 СК предоставя правна възможност на съпруга, чийто
принос значително надхвърля приноса на другия съпруг, да поиска от съда да му определи
по-голям дял от общото имущество. В практиката на ВКС се приема, че за изменение на
установеното от закона равенство на дяловете, следва да се имат предвид както доходите на
съпрузите, така и полаганият от тях труд в домакинството, грижите за отглеждането на
децата от брака, както и всички други обстоятелства, които са от значение за
благополучието на семейството, без на финансовата форма на принос да се отдава по-
голяма тежест. Когато обаче съпрузите имат еднакъв нематериален принос по чл. 21, ал. 2
СК, състоящ се във влагане на труд и работа в домакинството при липса на деца от брака, то
многократно по-големите доходи на единия от тях с оглед особеностите на конкретния
3
случай, биха могли да имат решаващо значение при преценката на съда за значителност на
общия принос на този съпруг по чл. 29, ал. 3 СК.
Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на проверяваната съдебна
инстанция, че законовата разпоредба на чл. 29, ал. 3 СК отдава значение на "приноса", а не
на "дохода" на всеки от съпрузите, поради което и съдът изследва не сам по себе си дохода
на всеки един от съпрузите отделно, а приноса на съпрузите в придобиването на общото
имущество - доколко и каква част от получения доход е вложен като принос за придобиване
на имуществото. В случая безспорно и категорично се установява по делото, че М. С. е
реализирал по време на брака значително по-висок доход от този на В. С., установява се и че
той е изплащал кредита относно придобитото недвижимо имущество /с.81-84/. И двамата
родители имат неимуществен принос, като той се изразява най-вече в отглеждането на
децата. Това обстоятелство се установява от свидетелските показания и на двамата
свидетели Б. и Р.. В показанията им не се установява разминаване относно факта, че за
децата от брака често се грижат и родителите на ищеца М. С.. От показанията на свид. Р.,
която е сестра на отвеницата В. С. се установява, че докато децата са били по-малки „може
М. да е участвал повече в живота на децата, но с течение на времето във връзка с многото
ангажименти в работата му и отговорностите, зачестили случаите, в които не идвал на
тържествата на децата“. От така установените обстоятелства е видно, че и съпругът е имал
неимуществен принос. Следва да се има предвид, че имущественият и неимущественият
принос следва да намират отражение и да са налице през цялото времетраене на брака.
Нормално е през някакъв период приносът на единия от двамата съпрузи да преобладава,
било то имуществен или неимуществен. Относно работата в домакинството и грижата за
детето, както и с оглед характера на работата на съпруга, е напълно нормално и житейски
логично приносът на съпругата да е по-голям, доколкото характерът на работата на съпруга
предполага работа на смени, висока нотовареност и отговорност. /в този смисъл решение №
60 от 04.06.2021 г. по гр. д. № 3052/2020 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС. Това по никакъв начин не
изключва, нито омаловажава приноса, който има съпруга относно възпитанието и грижата за
децата. Неимущественият принос не може да се обективира по еднотипен начин от двамата
съпрузи, той има различни проявни форми.
Настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната от въззивницата (ответница в
първоинстанционното производство) част. Това е така, защото многократно по-високите
доходи на единия съпруг могат да бъдат основание за определяне на по-голям дял на
основание чл. 29, ал. 3 СК, когато без тези по-високи доходи имуществото не би могло да
бъде придобито, като се отчитат особеностите на всеки конкретен случай, обуславящи
значителността на приноса./така решение № 60 от 04.06.2021 г. по гр. д. № 3052/2020 г., г.
к., ІІ г. о. на ВКС.
В настоящият случай, съобразно приетата и неоспорена от страните в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводната експертиза брутните доходи на
ищеца за периода 01.01.2005 г.- 31.05.2019 г. са в размер на 2 082.364.00 лв., а на
ответницата в размер на 143 262.46 лв. /това се установява и от представените служебни
бележки и изплатени суми/. Видно от изготвената съдебно- техническа (оценителна)
експертиза, имуществото, което е придобито по време на брака е на стойност 351 205 лв. В
пазарната оценка на недвижимите имоти са включени и всички извършени подобрения.
Следователно, вещите СИО не биха били придобити без доходите на ищеца. Съпоставяйки
доходите на страните, се установява, че ищецът е реализирал значително по-голям доход от
ответницата. Доходът на М. С. е четиринадесет пъти по-голям от този на ответницата.
Ето защо, първоинстанционното решение в частта, в която е определен, на основание
чл. 29, ал. 3 СК, на М. Г. С. по-голям дял в размер на 70% от придобитото през време на
брака му с В. И. С. общо съпружеско имущество, следва да бъде потвърдено.
В насрещната въззивна жалба са изложени доводи, че по делото са приети за
безспорни обстоятелствата относно вида, броя и момента на придобиване на недвижимите и
движимите вещи, предмет на иска. Изложени са доводи, че бившата му съпруга не се е
4
интересувала от избора на обзавеждането на дома, както и че е реализирала много по-нисък
доход в периода на брака помежду им. Сочи, че съобразно приетата съдебно-оценителна
експертиза стойността на придобитото имущество СИО е 351 205 лв. Навежда доводи, че
съществена разлика в доходите на двамата съпрузите обосновава значителност и е
предпоставка за уважаване на иска в пълния предявен размер.
Настоящият съдебен състав намира, че наведените доводи в насрещната въззивна
жалба са неоснователни.
Това е така, защото при преобладаващият материален принос на ищеца в
придобиването на вещите в режим на СИО, не следва да бъде пренебрегнат и
нематериалният принос, който е реализирала ответницата. Той се изразява основно във
всеотдайната грижа за двете родени деца от брака – Г.М. С., роден на ******* г. и М.М. С.,
родена на ******* г., което се установява от събраните по делото доказателства. Макар и
ищецът да е полагал грижи за тях, изразяващи се най-вече в осигуряване на материалното
състояние, безспорно приносът за отглеждане и възпитаване на децата на ответницата е по-
голям. Не следва да бъде пренебрегвано и обстоятелството, установено от свидетелските
показания на свид. Р., че в началото на брака си страните са живеели на квартира, а след
това „живееха в моето и на сестра ми жилище“. Това води до извода, че и съпругата е имала
имуществен принос и е подпомагала семейството. От показанията й се установява също, че
родителите на ответницата са давали парични средства за придобиването на два леки
автомобила за семейството. Въпреки многократно по-високите доходи, реализирани по
време на брака, претенцията за разликата между присъдените 70 % и поисканите 90 % е
неоснователна, тъй като следва да се държи сметка за високия нематериален принос на
ищцата, който се изразява в отглеждането на децата от брака, обстоятелството, че първите
няколко години от брака преди закупуването на имотите СИО, семейството е живяло и в
апартамент, собственост на ответницата и сестра й.
С оглед изложеното, съдебният състав намира, че решението следва да бъде
потвърдено и в частта, в която е отхвърлен искът за определяне на по-голям дял за
горницата над 70% до пълния предявен размер от 90%.
При това положение, настоящият съдебен състав намира въззивните и насрещната
въззивна жалба за неоснователни, тъй като и двамата бивши съпрузи имат както
имуществен, така и неимуществен принос за придобиването на вещите по време на брака,
но следва да бъде отчетен фактът, че основно ищецът е реализирал имуществения принос за
придобиването на вещите по време на брака, изразяващ се в многократно по-високите му
доходи и драстично по-високият имуществен принос, който е вложил за придобиването на
вещите по време на брака, съпоставени с приноса, най-вече нематериален, който има
ответницата. Ето защо, като е определил, на основание чл. 29, ал. 3 СК, на М. Г. С. по-голям
дял в размер на 70% от придобитото по време на брака му с В. И. С. общо съпружеско
имущество, и е отхвърлил искът за определяне на по-голям дял за горницата над 70 % до
пълния предявен размер от 90%, първоинстанционният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е правилно, постановено е
при спазване на материалния и процесуалния закон, и следва да бъде потвърдено.
По оплакването във въззивните жалби относно разноските в първата инстанция
настоящият съдебен състав е намерил, че това оплакване представлява молба по чл. 248
ГПК, по която, след указания на настоящата инстанция, е налице произнасяне на Софийски
-ти
районен съд, III ГО, 149 състав, с Определение № 20022159/17.03.2022 г., постановено по
гр. дело № 68329/2019 г., което е съобщено на страните и като необжалвано е влязло в сила
на 03.05.2022 г.
Ето защо, настоящата съдебна инстанция не дължи произнасяне по оплакването във
въззивните жалби досежно разноските в първата инстанция.
По разноските във въззивното производството: с оглед изхода на делото /отхвърлени
въззивни жалби и насрещна въззивна жалба/, на страните не се следват разноски.
5
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20153092 от 07.07.2021 г., постановено по гр.д. №
-ти
68329/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 149 състав, в частта, в която,
на основание чл. 29, ал. 3 СК, на М. Г. С., ЕГН **********,е определен по-голям дял в
размер на 70% от придобитото по време на брака му с В. И. С., ЕГН **********, общо
съпружеско имущество, както и в частта, в която е отхвърлен искът за определяне на по-
голям дял за горницата над 70 % до пълния предявен размер от 90%.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на М. Г. С., ЕГН **********, и на В. И. С.,
ЕГН **********, за присъждане на разноски, сторени в производството по в. гр. дело №
-ви
5131/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I въззивен брачен състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6