Р Е Ш Е Н И Е
№217
гр. Велико Търново, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
И с участието |
|
на прокурора |
Невена Орманджиева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10149 по
описа на Административен съд – Велико Търново за 2021 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът Централно
управление на НАП – София, е обжалвал чрез представителя си решение №195 от 09.04.2021 година, постановено по АНД №166 по описа на Великотърновският районен съд за 2021 година като
неправилно. От изложените в касационната жалба оплаквания се установява, че
според касатора решението е неправилно, тъй като е
нарушен закона – основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Според оплакванията, неправилен е извода на съда за формална
незаконосъобразност на наказателното постановление поради непосочването на
датата на извършването на претендираното нарушение.
Неправилен е и извода на съда досежно незаконосъобразността
на постановлението поради липса на мотивиране на размера на наложената санкция,
тъй като законът не поставя такова изискване. Неправилен е най – сетне и извода
на съда за несъставомерност на нарушението поради
обстоятелството, че отчетената като оборот парична сума от проверяващите в деня
на проверката се дължи на на неприключването с
нулиране на ФУ на оборота от предходния ден. Всъщност съдът превратно ценил новопредставено пред него писмено доказателство- разпечатка
от движението на банкова сметка, ***.Алтернативно се прави оплакване, че дори и
да е налице натрупване на суми в касата от предходния ден – каквато е била
защитната теза на ответника по касация, това не означава несъставомерност
на претендираното нарушаване на разпоредбата на
(чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Неправилен бил и извода на
съда за липса на проверка за функционалността на провереното ФУ на ответника по
касация предвид разпоредбата на §21 от ПЗР на Наредбата. С тези и други
оплаквания моли да се отмени решението и да се постанови ново решение, с което
да се потвърди отмененото от съда наказателно постановление. Претендира
разноски за две инстанции.
Ответникът по касация, „Ким МД“ ЕООД – Велико Търново, чрез процесуалния
си представител отрича основателността на касационната жалба, като аргументира
правилност на обжалваното решение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея
касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е основателна.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил
наказателно постановление № 544783 - F554767 от 29.10.2020
година на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на
Националната агенция за приходите, с което на ответника по касация на основание
чл.185, ал.2, връзка с ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 година на МФ, е наложена имуществена санкция от 1000 лв., като
е присъдил на ответника по касация разноски от 300 лв.
За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че на първо място,
при издаването на постановлението са допуснати процесуални нарушения, които
ограничават правото на защита, и, на второ място, липсва състав на нарушение.
По отношение на накърненото право на защита е отбелязано от съда, че липсва
точно описание на датата на нарушението, като е фиксирана само датата на
проверката. Второ, съдът е констатирал, че липсват аргументи и мотиви в
постановлението досежно индивидуализацията на
санкцията, като е налице единствено формално обсъждане на относимите
към индивидуализацията на санкцията обстоятелства.
По отношение на несъставомерността на
нарушението съдът, на база на събраните в хода на диренето доказателства е
констатирал, че установения при проверката паричен оборотв
обекта на ответника по касация, се дължи на натрупан оборот от предходния ден,1
който не е приключил с нулиране на ФУ. Този извод е обоснован както с
представената разпечатка на счетоводна сметка, така и с липсата на събрани
данни от проверяващите досежно функционалността на ФУ
на плоскостта на изискването на чл.39, ал.1 от Наредбата, действала към момента
на проверката.
При това съдът е приел, че според доказателствата автоматичен запис и
нулиране на ФУ по тази разпоредба не е осъществен, тъй като оборота е пренесен за следващите 24 часа и на
26.06.2020 година /денят на проверката/ е нямало основание за регистриране във
ФУ на промяна в касовата наличност чрез някоя от операциите, посочени в
приложимата разпоредба на чл.33, ал.1 от Наредбата.
Решението е неправилно ,тъй като е постановено при нарушен закон –
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК в хипотезата на неправилното
му прилагане.
Според обстоятелствената част на процесното
пред съда постановление /лист 5 от делото/ при извършена на 12.06.2020 година
проверка в обекта, стопанисван от ответника по касация, е констатирано, че
дневния оборот от монтирания и работещ в обекта касов апарат е в размер от 3325
лв. съгласно изготвения междинен отчет от фискалната памет на устройството. Съответно
констатираната фактическа наличност от 490 лв., като освен това е налице
фактурирана стока на път с издаден касов бон за сумата от 802, 28 лв., която не
е платена и не е налична касово. ФУ притежава функциите служебно въведени и
служебно изведени суми, като е констатирана промяна в касовата наличност от
2032, 96 лв.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006
година на МФ /Наредбата/ „Извън случаите на продажби/сторно
операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми.“.
Административно – наказателното обвинение в случая се състои в това, че
сумата от 2032, 96 лв. не е служебно отразена като изведена при функционалност
на ЕКАФП, позволяваща отразяването на това обстоятелство.
Неправилно съдът се позовава на разпоредбата на чл.27 от ЗАНН която
каса индивидуализация на наказанието. Съдът дължи произнасяне по същество, което изключва
възможността липсата на мотиви досежно размера на
наказанието де обуслови отмяната на постановлението.
Необосновано е становището на съда за липсата на изискуема форма на
постановлението поради неустановената дата на извършването му. В процесният случай, предвид съдържанието на акта за
установяване на нарушението е очевидно, че се поддържа извършено на 12.06.2020
година нарушение. Впрочем този извод се обосновава и от съдържанието на
протокола за извършената проверка на обекта – лист 7 и 8 от първоинстанционното
дело.
Необосновано е и становището на съда за това, че разликата от 2032, 96
лв. се дължи на натрупан оборот от предходния ден в размер от 2700 лв.,
като оборота от предходният ден е
пренесен за процесния ден.
Извлечението от сметка 503 /каса в левове/ представлява счетоводен
регистър /арг. от чл.4, ал.4 от ЗСч/, който не е
първичен носител за стопанска операция, а я систематизира по хронологичен
признак. За да се установи, че посоченото счетоводно записване е коректно, то
следва да се представят доказателства за внасянето на такава сума по банковата
сметка на ответника по касация и то след като се представи първичен документ
/например касов ордер/ за изтеглянето на такава сума от касата на дружеството.
Няма как при тези доказателства да се поддържа и обосновава, че сумата от 2032,
96 лв. е резултат от натрупан оборот в предходния ден, тъй като най – малко
този оборот по никакъв начин не равни с констатираното от проверяващите липсваща
сума.
В конкретният случай от доказателствата по делото се установява, че е
налице сума от 2032, 96 лв., за която липсва отразяване дали е служебно
изведена, при което правилно АНО е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.33,
ал.1 от Наредбата. Правилно е прието при това, че описаното нарушение се вписва
в състава на чл.185, ал.2, изречение 2 от ЗДДС, като допускането му не води до
неотразяване на приходи. Правилно наказващият орган е определил и размера на
санкцията с оглед размера на несъответствието на неотразените в паметта на
ЕКАФП суми.
С оглед на посочения изход на спора, следва на касатора
да се присъдят разноски от 120 лв. по чл.63, ал.5 от ЗАНН за първата инстанция
и в размер от 80 лв. по чл.78, ал.8 от ГПК вр. с
чл.144 от АПК вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН за
касационната инстанция.
Водим от горното Административният съд – Велико Търново,
първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №195 от 09.04.2021 година, постановено по АНД №166/2021
година по описа на Великотърновският районен съд, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 544783 - F554767 от 29.10.2020 година на началника на отдел „Оперативни дейности“
– Велико Търново в Централно управление на Националната агенция за приходите.
ОСЪЖДА „КИМ МД“ ЕООД – Велико Търново, ЕИК *********, да заплати на НАП
разноски за първата инстанция в размер от 120 лв.
ОСЪЖДА КИМ МД“ ЕООД – Велико Търново, ЕИК *********, да заплати
разноски за касационното производство в размер от 80 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.