Р Е Ш Е Н И Е №116
гр. Русе, 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на 12 февруари 2020 година, в състав:
Председател:
ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
при секретаря Ева Димитрова ,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 240
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази:
Предявена е претенция по чл.59 от ЗЗД от Д.
Д.Д. ***.
Ищецът твърди, че с Решение № 874/19.12.2013г., постановено по гр.д. №
720/2013г. по описа на Русенския окръжен съд, бил осъден да заплати на
Българската държава сумата от общо 60
796,65 лева, която сума превел в хода на
образуваното изпълнително производство. Тъй като понастоящем в Община Две
могили са налични и функционират обновени и оборудвани две спортни площадки -
едната в училищния двор, а другата на стадиона в гр.Две могили по ул. „***“,
като стойността на осъвременяването и обновяването на последната е 53 996,16 лева,
т.е сумата която е възстановил на Държавата, той фактически е финансирал със
собствени средства обновяването на спортната площадка на ул. „***“, чрез
разширяване на параметрите й, полагане на изкуствена трева и нощно осветление. Счита,
че по този начин имуществото му обедняло до размер на 53 996,16 лева,
съответно, Община-Две могили се е обогатила до този размер, като се твърди, че
има причинна връзка между обедняването и обогатяването.
С горното обосновава претенцията си като ФЛ, извършило
подобрения в чужд имот, без правно основание, за което не съществува друг път
за защита на правата му да предяви иск за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД срещу Община Две могили за сумата 53 996,16 лева.
Иска съдът да осъди Община Две могили да му заплати сумата от 53 996,16 лева-
сумата, до размера на която е Обеднял, а Община Две могили се е обогатила,
ведно със законната лихва, начиная от
завеждането на иска до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски.
Постъпил е писмен отговор от Община Две могили,
представлявана от кмета Б.Д.Б., със становище, че така предявеният иск е
допустим, но неоснователен. В с.з. процесуалният представител изразява
становище и за недопустимост на претенцията. Развиват се съображения, че тъй
като ищецът е осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ
характер, от което са причинени щети на Държавата, съгласно разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД той дължи възстановяване на вредите на Държавата, която е пострадала
от престъплението, а не на Община Две могили, от която се претендира
възстановяване на тази сума, ведно с лихвите. Излагат се и доводи, че тъй като в изпълнителното
производство сумите са преведени в републиканския
бюджет, а не по сметка на Община Две могили, последната не може да е ответник
по този иск. Сочи се, че заплащането на процесната сума по изпълнителното дело е
за причинените вреди от умишлено престъпление,
което не е обедняване на ищеца. Претендират се деловодни разноски.
От ангажираните по делото доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното :
С влязла в сила на 01.03.2013г. присъда №
45/24.09.2010г., постановена по НОХД № 729/2009г. по описа на Русенския окръжен съд, ищецът Д.Д.
бил признат за виновен в това, че на 14.10.2008г. в гр. Две могили, обл.
Русенска, в качеството си на длъжностно лице – *** на Община Две могили, в
нарушение на бюджетния закон, се разпоредил със средства с целево
предназначение в размер на 53 996,16 лв., предоставени на Община-Две могили от
Национална програма на МОН - Оптимизиране на училищната мрежа за 2008г., като
от това са настъпили вредни последици за Държавата в размер на 53 996,16 лева –
престъпление по чл.254а, ал.2, пр.1 вр. ал.1 НК: Със същата присъда
бил признат за виновен и в извършване на престъпление по чл. 219 от НК и по чл.
311 от НК.
С влязло в сила на 04.05.2015г. Решение № 874/19.12.2013г., постановено по гр.д. №
720/2013г. по описа на Русенския окръжен съд, ищецът Д.Д. бил осъден
да заплати на Българската държава сумата от общо 60 796,65 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъпления, за
които е осъден с влязла в сила присъда
по НОХД № 729/2010г. по описа на
Русенския окръжен съд, от които сумата от 6 800,49 лева – обезщетение за
причинени имуществени вреди за престъпление по чл. 219 ал.3 вр. ал.1 от НК,
ведно със законната лихва от 13.08.2008г., до окончателното плащане, и сумата
от 53 996,16 лева – обезщетение за причинени на държавата имуществени вреди
от престъпление по чл. 254 а ал.2 пр.1 вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на увреждането – 14.10.2008г., до окончателното плащане.
По издадения в полза на Българската държава, въз основа
на горепосоченото съдебно решение изпълнителен лист от 07.04.2015г. било
образувано изпълнително производство – изп.дело № 447/2015г. по описа на ЧСИ
Иван Хаджииванов, по което ищецът превел доброволно в републиканския бюджет сумите,
за които бил осъден, ведно с лихвите и разноските.
При така установените процесуални факти съдът намира от
правна страна следното :
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД.
Със задължителното за съдилищата тълкуване, обективирано
в Постановление на Пленума на Върховния съд № 1/28.05.1979г., е изяснено,че искът по чл.59 ал.1 от ЗЗД е
субсидиарен – той е на разположение на неоснователно обеднелия само в тези
случаи , когато той не може и не е могъл да се защити с друг иск/чл.59 ал.2 от ЗЗД/.
Фактическият състав на иска по чл. 59 от ЗЗД предполага
разменена между
страните имуществена престация, вследствие на която е настъпило обедняване на
едната и обогатяване на другата страна. Формите на обедняване и
обогатяване, съгласно чл. 59 ал. 1 от
ЗЗД могат
да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез
придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или
обогатяване, чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи,
които е следвало да бъдат направени, но са направени от обеднилото се лице.
Ищецът твърди, че неговото обедняване се е изразило в ефективно
намаляване на имуществото
му, чрез превеждане в републиканския бюджет на процесната сума- 53 996,16 лева, каквато е
стойността на ремонта на спортната площадка в гр.Две могили, по ул.“ ***“,
собственост на Община Две могили.
Действително, в хода на образуваното изпълнително
производство тази сума е преведена от ищеца в републиканския бюджет / видно от
удостоверение от ЧСИ и от заключението на съдебно –счетоводната експертиза /. Основанието за това е влязло в сила на 04.05.2015г. Решение № 874/19.12.2013г., постановено по гр.д. №
720/2013г. по описа на Русенския окръжен съд, с което той е осъден да заплати
на Държавата, на основание чл. 45 вр. чл. 51 ал.1 от ЗЗД, сумата от 53 996,16 лева -като обезщетение за причинени на Държавата
вреди от деянието му в качеството му на кмет, представляващо престъпление по чл. 254а от НК.
За последното с влязла в сила присъда по НОХД № 729/2010 г.
по описа на Русенския окръжен съд той бил признат за виновен – за това, че се е
разпоредил не според предназначението им със средства
от републиканския бюджет - 53 996,16 лева, предоставени на
Община Две могили по програма на МОН с целево предназначение, с което нарушил бюджетния закон.
Последвалото в хода на изпълнителното производство имуществено
разпореждане на ищеца с процесната сума е от една страна в полза на
републиканския бюджет, от друга – на основание влязло в сила съдебно решение. А претенцията му е насочена срещу Община Две
могили – за това, че е реновирана със сумата от 53 996,16 лева спортна площадка
в гр.Две могили, ул*** „.
Макар и да е извършен ремонт на спортната площадка,
собственост на Община две могили / съгласно Акт № 3403 за поправка на акт за
публична държавна собственост № 148/15.06.,2000г. / за сумата от 53 996,16
лева, вложените средства са от републиканския бюджет, преведени на Община Две
могили от МОН за друг обект - спортна площадка в ОУ „ ***“, поради което, съгласно
заключението на съдебно –счетоводната експертиза, и са осчетоводени от Община Две
могили като разход.
Двете суми – за ремонт на спортна площадка на ул. „ ***“
и за преасфалтиране на спортната площадка в училището
- ОУ „ ***“,, съвпадат, както сочи и ищецът в исковата си
молба – изготвените количествено –стойностни сметки за необходимото съгласно
програмата преасфалтиране на училищния двор и за фактически извършеното вместо
него реновиране на другата спортна площадка- по ул.“***“, са
точно за сумата от 53 996,16
лева.
Самият ремонт е предприет и извършен по разпореждане на
ищеца в качеството му на кмет, в нарушение на ангажиментите на Общината по
програмата на МОН. Това негово поведение - разпореждане с целеви средства не по
предназначението им, е неправомерно, и с него е ощетен бюджетът и като последица от него е и
осъждането му да възстанови в бюджета процесната сума.
Чрез предявяване на настоящата претенция против Община Две могили ищецът се опитва да черпи
права от неправомерното си поведение. Той не е вложил лични средства в ремонта
на спортната площадка - реновирането й
не е извършено от него като физическо лице, а по разпореждането му в качеството
му на длъжностно лице – ***, и със средства от републиканския бюджет.
Впоследствие, на основание осъдителното съдебно решение, същата
сума е излязла от патримониума на ищеца и е постъпила в патримониума на
Държавата (републиканския бюджет). Доколкото е налице имуществено разместване
на блага, Общината не се явява неправомерно обогатило се лице и не е материалноправно
легитимираната страна да отговаря по така предявения иск.
Предвид изложеното, искът се явява неоснователен и следва
да се отхвърли.
С оглед изхода от спора в тежест на ищеца са направените
от ответника деловодни разноски – 100 лева депозит за в.л. и 2 400 лева адв.възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д. Д.Д.
*** иск за заплащане на сумата от
53 996,16 лева / стойност на ремонт през 2008г. на
спортна площадка в гр.Две могили, ул.“ *** /, с която е обеднял, а Община Две могили се е
обогатила, ведно със законната лихва, начиная от завеждането на иска до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Д. Д.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати на Община
Две могили, представлявана от кмета Б.Д.Б.,***, направените по
делото разноски – 100 лева депозит за в.л. и
2 400 лева адв.възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалваа пред Апелативен съд -. Велико Търново в 2 -седмичен
срок от съобщаването му на страните.
Окръжен съдия: