23.03.2021г.,
град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД - VII –
ми граждански състав
На 11.03.2021г.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от
съдия Ст.Михова в.гр.дело № 275 по описа
за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258,
ал.1
и сл.
ГПК.
Образувано по
въззивна жалба , подадена от „Протектор БГ“ ЕООД, гр.Пловдив, ЕИК: *********, против Решение № 261615/
10.12.2020г., постановено по гр.д.№ 3726/2020г. по описа на Пловдивски районен
съд – 1 гр.с., в частта, в която дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати
на Н.Г.И., ЕГН **********, следните
суми: сумата от 460 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2017г.;
сумата от 105,54 лева, представляваща лихва за забава изплащането на трудовото
възнаграждение за м. октомври 2017 г. за периода 01.12.2017г. – 05.03.2020г.;
сумата от 606,37 лева, представляваща обезщетение за недопускане до работа за
периода 29.11.2017г. - 09.01.2018г.; сумата от 460 лева, представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение;
сумата от 418,18 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен
отпуск от 20 работни дни за 2017г., ведно със законната лихва върху
сумата от 1526,37 лева, считано от подаване на исковата молба – 05.03.2020г. до
окончателното й плащане, както и да му
заплати сумата от 396 лева разноски съразмерно с уважената част от исковете,
както и в полза на държавата по бюджета на съдебната власт 300 лева държавна такса
върху уважените искове и 100 лева за ССЕ.
Във въззивната
жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение, постановено при неправилно приложение на материални закон
и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна
и постановяване на ново с отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна Н.Г.И. чрез пълномощника адв. Г., с
който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за
потвърждаване на решението в обжалваната част.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:
Жалбата
изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Пловдивският
районен съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове по чл.128, т.2,чл.245, ал.2,чл.224,ал.1
от КТ, чл.213, ал.2 КТ, както и чл.221, ал.1 КТ, предявени от Н.Г.И.,
ЕГН **********, за осъждане на работодателя „Протектор БГ“ ЕООД и след
допуснато изменение на размера на предявените искове в открито съдебно
заседание на 09.07.2020г. , да му заплати: сумата от 358,78 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец
октомври 2017г.; сумата от 105,54 лева, представляваща лихва за забавено плащане
на трудовото възнаграждение за периода 01.12.2017г. – 05.03.2020г.; сумата от
606,37 лева, представляваща обезщетение за недопускане до работа за периода 29.11.2017г.
- 09.01.2018г.; сумата от 460 лева, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение; сумата от 418,18
лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 20
работни дни за 2017г., ведно със законната лихва върху главниците за
неизплатено трудово възнаграждение, за
обезщетение за недопускане до работа и
за обезщетението за неспазено предизвестие, начиная от датата на
предявяване на исковата молба на 05.03.2020г. до окончателното им изплащане.
Обстоятелствата, на които се основават предявените претенции са неизплащане на
дължимо трудовото възнаграждение на работника за м.октомври 2017г., явяване на
работа на датата 29.11.2017г., след което повторно двукратно явяване, но недопускане
от страна на работодателя, поради неизплащане на трудово възнаграждение е било инициирано
от страна на работника прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.327, ал.1, т.2 КТ, както и поради прекратяване на трудовото правоотношение
претендира се от работника изплащане на обезщетение за неспазено предизвестие
по чл.221, ал.1 КТ и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
С отговора по
исковата молба ответникът е оспорил твърденията на ищеца, че не е бил допускан
до работа, както и тези за наличие на неизплатени трудови възнаграждения, като
не е оспорен факта, че трудовото правоотношение е прекратено на основание
чл.327, ал.1, т.2 КТ.
За да уважи
така предявените искове районният съд е обсъдил събраните по делото гласни
доказателства, въз основа на които е приел наличието на доказано основание
относно предявената претенция за недопускане на ищеца до работа в процесния за
това период, въз основа на констатациите по депозираното заключение по ССчЕ е
установено неизплащането на трудово възнаграждение за м.октомври 2017г. , както
и поради прекратителното на трудовия договор основание по чл.327, ал.1, т.2 КТ
дължимостта на обезщетение за едномесечно предизвестие по чл.221, ал.1 КТ.
В частта, с която първоинстанционния съд е уважил исковата претенция за неизплатено
трудово възнаграждение за месец октомври 2017г. за разликата над 358,78 лева до
460 лева , решението следва да бъде
обезсилено , като процесуално недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл свръхпетитум.
С въззивната
жалба се поддържат доводите и формулират оплакванията за неправилно възприемане
и кредитиране показанията на ангажирания от ищеца свидетел – негов колега, а от
разпита на свидетеля на ответника е станало ясно, че е било налице неточно изпълнение на трудовите
функции поради некачествено извършени строително – ремонтни работи в
извършваната от бригадата дейност, в която ищецът участвал; през месец октомври
2017г. ищецът не е работил в предприятието , както и че уговорката била да се заплаща възнаграждение не по трудов договор,а за
реално извършена от работника работа.
Жалбата е
неоснователна.
По делото са
безспорни фактите, а и от представените по делото писмени доказателства в
своята съвкупност се установява, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което от
05.05.2016г. ищецът е работил на длъжността „***“ до
прекратяването му със Заповед на работодателя № 483/ 10.01.2018г. на
основание чл.327, ал.1, т.2 КТ , считано от 10.01.2018г. За времето на
съществуване на трудовото правоотношение и на основание чл.128 КТ работодателят
е задължен по насрещната престация за заплащане на трудово възнаграждение в
уговорените срокове, в случая помесечно по трудовото правоотношение между
страните. Удостоверяване на плащането на трудовото възнаграждение е в тежест на
работодателя , като разпоредбата на чл.
270, ал. 3 КТ по императивен начин установява начина на изплащане на
възнаграждението– то следва да се извършва лично по ведомост или срещу разписка,
а по писмено искане на работника или служителя – на негови близки, или да се
превежда на влог в посочена от него банка. Във всички изброени случаи плащането
се документира по надлежния ред, а
съдебната практика приема непротиворечиво, в съответствие с разпоредбата
чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, че свидетелски показания за установяване погасяване
на тези парични задължения, установени с писмен акт са недопустими.
При доказателствена
тежест за работодателя по делото не са ангажирани писмени доказателства за
изплащане на работника на дължимото нетно трудово възнаграждение за м.10.2017г.
в размер от 358,78 лева, а свидетелски
показания за установяване погасяване на това парично задължение, беше казано,
че са непопустими. Допускайки необосновано забавяне при изплащане на трудовото
възнаграждение , работодателят дължи на
работника и обезщетение по чл.245,ал.2 от КТ , възлизащо в размер 105,54 лева
за периода на забавата от 01.12.2017г. до датата на исковата молба -05.03.2020г.,
поради което исковите претенции на ищеца
са доказани по основание и размер.
По
обезщетението по чл.213, ал.1 КТ. Обезщетение за недопускане до работа се дължи
при фактическия състав: наличие на валидно
възникнало трудово правоотношение между страните и начално недопускане
на работника до работата, за изпълнението на която е учредено трудово
правоотношение, като размерът на обезщетението се съизмерява с брутното трудово
възнаграждение на работника за времето от явяването му на работа до
действителното му допускане до нея. В
случая безспорно е установено наличието на трудово правоотношение между
страните до неговото прекратяване считано от 10.01.2018г. По отношение
заявените с исковата молба обстоятелства за наличие на недопускане на
ищеца до работа от страна на
работодателя въззивният съд намира също, че следва да се кредитират показанията
на св. А. Г. и св. Г. Т. , като последователни , непосредствени и логични в
частта им, касаеща предмета на доказване , които кореспондират и със събрания
по делото писмени доказателства - заявление от 09.01.2018г. от ищеца до управителя на „Протектор БГ“
ЕООД , от което е видно, че работникът
не е бил допускан до строителния обект и
същият не е бил в състояние да изпълнява възложените му по трудовия договор задължения.
Що се касае до
ангажирания от ответника свидетел Д. Х. следва да се отбележи, че същият
депозира обстоятелства и факти, които принципно биха били относими към
реализиране на дисциплинарна отговорност за неизпълнение на трудови задължения
- за явяване на работа и качествено
изпълнение на трудови задължения съобразно изричната разпоредба на чл.126, т.1
и т.4 Кодекса, в каквато насока са налице правомощия на работодателя, както правилно
е обосновано и от районния съд. С оглед на това оплакванията на жалбоподателя
относно начина, по който са обсъдени и кредитирани от първоинстанционния съд
показанията по събраните по делото гласни доказателства, се намира за
неоснователно.
Въззивният съд
намира за основателна и исковата претенция по чл.221, ал.1 КТ възлизаща според
приета в първоинстанционото производство ССЕ в размер от 460 лева. Действително
процесното основание за прекратяване на трудовия договор по чл.327, ал.1, т.2 КТ е сред тези, които изрично са уредени от разпоредбата на чл.327 КТ, при
които трудовият договор се прекратява без предизвестие. Независимо от това
обаче пак изрично с разпоредбата на чл.221, ал.1 КТ същото това основание по
чл.327, ал.1, т.2 КТ е предвидено като основание за изплащане от страна на
работодателя обезщетение в размер на едно месечно брутно трудово възнаграждение
за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение. В случая
независимо, че трудовото правоотношение се прекратява по инициатива на
работника/ или служителя/ задължена страна по силата на разпоредбата остава
работодателят. Това произтича от обстоятелството, че неизпълнението на
договорното задължение, съответно законовото задължение по чл.128 КТ, е от страна на работодателя и съставлява
основание за прекратяване на трудовия договор в предвидената специална хипотеза
на чл.327 ал.1, т.2 КТ.
С оглед прекратеното трудово правоотношение,
на основание чл.224,ал.1 от КТ работникът има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск,пропорционално на времето, което му се
признава за трудов стаж,като реда за
изчисляване на размера на обезщетението е законово определен в чл.177 от КТ на
база среднодневното брутно трудово възнаграждение.
От приетото по делото и неоспорено заключение
по допуснатата от първостепенния съд ССЕ, се установява,че за исковия период на ищеца се полага платен
годишен отпуск от 20 работни дни,като размера на дължимото на работника
обезщетение възлиза в размер на сумата от 418,18 лева.От работодателя не са
ангажирани доказателства за неговото заплащане, поради което така предявения
иск правилно е уважен от районния съд в пълния заявен размер от 418,18 лева.
С оглед изхода
на правния спор в полза на въззиваемия
следва да се присъдят направените разноски пред въззивната инстанция в размер
от 570,38 лева, съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
До приключване на устните състезания пред
въззивната инстанция жалбоподателят не е
поискал разноски, поради което такива не му се присъждат.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 261615 от 10.12.2020 г., постановено по гр. дело
№ 3726 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в частта, с която „Протектор БГ“
ЕООД, гр.Пловдив, ЕИК: *********, е
осъдено да заплати на Н.Г.И., ЕГН **********,
сума за разликата над 358,78 лв. до 460 лв.- неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2017г., както и
законна лихва върху главницата за
разликата над 1425,15 лв. до 1526,37 лв., и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261615 от 10.12.2020 г., постановено по гр. дело
№ 3726 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в частта, с която „Протектор БГ“
ЕООД, гр.Пловдив, ЕИК: *********, е
осъдено да заплати на Н.Г.И., ЕГН **********,
сумата от 358,78 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за месец октомври 2017г.; сумата от 105,54 лева, представляваща
лихва за забава изплащането на трудовото възнаграждение за м. октомври 2017 г.
за периода 01.12.2017г. – 05.03.2020г.; сумата от 606,37 лева, представляваща
обезщетение за недопускане до работа за периода 29.11.2017г. - 09.01.2018г.;
сумата от 460 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при
прекратяване на трудовото правоотношение; сумата от 418,18 лева, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 20 работни дни за 2017г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 1425,15 лева, считано от подаване на
исковата молба – 05.03.2020г. до окончателното й плащане, сумата от 396 лева - разноски, както
и в полза на държавата по бюджета на съдебната власт 300 лева държавна такса
върху уважените искове и 100 лева за ССЕ.
ОСЪЖДА
„Протектор БГ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Н.Г.И., ЕГН **********, сумата 570,38 лева -
разноски за въззивната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/