№ 73
гр. Перник, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720105452 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. Г. К. срещу „Топлофикация-Перник“ АД.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу него, с изпълнителен
лист, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за принудително събиране
вземанията по който е образувано изп.д. № 532/2010 г. по описа на ЧСИ С. Б.. Твърди се, че
действия по изпълнение не са били предприемани своевременно, поради което
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, а погасителната давност за
вземанията е изтекла към момента на депозиране на исковата молба. Твърди се, че въпреки
това делото е със статут „висящо“, което обуславя и правния му интерес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува изискуемо вземане спря-
мо ищеца за следните суми: 1245,47 лева – главница, представляваща стойност на неплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от заявлението до окончателното и изплащане,
сумата от 606,53 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
30.11.2003 г. до 11.02.2010 г., както и 125,56 лева разноски, за които суми е издаден изпъл-
нителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1483/2010 г. по
описа на РС Перник и е образувано изпълнително дело № 532/2010 г. по описа на ЧСИ С.
Б.. Претендират се разноски.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор. В с.з. оспорва исковата молба
чрез процесуалния си представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. чл. 124, ал. 1 ГПК. Сочената квалификация произтича от обстоятелството, че в хода на
1
процеса са събрани данни, че оспореното от ищеца изпълнително производство – изп.д. №
532/2010 г., е било прекратено при условията на чл. 433, т. 8 ГПК, за което съдебният
изпълнител е издал нарочно постановление в хода на настоящия исков процес, което
обстоятелство следва да бъде взето предвид по арг. чл. 235, ал. 3 ГПК. Изложеното
мотивира оспорването на процесните вземания да се субсумира в квалификацията на
отрицателен установителен иск за оспорване съществуването на изискуемо вземане за
същите.
Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК дава възможност на всеки може да предяви иск, за
да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Тази норма урежда по общ начин предявяването на установителен иск, като въвежда
правния интерес от него като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му.
Правният интерес се преценява винаги конкретно във всеки отделен случай, като такъв е
винаги налице, когато се претендира едно оспорвано от ответника право, съответно – отрича
се едно претендирано от ответника право и решението по установителния иск ще съхрани
или увеличи правната сфера на ищеца. Ищецът следва да установи правния интерес от
търсената защита, а ответната страна –настъпването на такива факти, водещи до прекъсване
на давността за вземането, доколкото изискуемостта му се оспорва от ищеца.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 532/2010 г. по
описа на ЧСИ С. Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Топлофикация-Перник“ АД от 28.04.2010 г. за принудително събиране на посочените в
исковата молба вземания срещу длъжника Р. К. (ищеца в настоящото производство),
съгласно изп.лист от 14.04.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 1483/2010 г. на РС Перник въз
основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Обстоятелството, че
ответникът разполага с изпълнителен титул срещу ищеца с предмет оспорените вземания
обуславя и правния интерес на последния от търсената съдебна защита. В настоящия случай
ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла
след издаване на процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на изпълнителното дело се установява, че след образуването
на 28.04.2010 г. са били поискани и прилагани различни изпълнителни способи – запори
върху вземания, с което давността за вземането е прекъсвана. Последното поискано от
взискателя изпълнително действие е инкорпорирано в молба от 18.04.2016 г. за налагане на
запор върху трудово възнаграждение. Установява се, че такъв е наложен от съдебния
изпълнител с постановление от същата дата, но няма постъпления по наложения запор,
поради уведомление от работодателя за наличието на предходни запори и с оглед размера на
получаваното възнаграждение.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 18.04.2016 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 18.04.2018 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като
новата давност за вземанията е започнала да тече от 18.04.2016 г. – последното валидно
поискано и предприето изпълнително действия, съгласно разясненията на ТР № 2/2013 г.
Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години
производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в
тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния
изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
2
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение, чиито правни последици могат да бъдат приравнени на тези на съдебното
решение, включително по отношение на погасителната давност на установеното с нея
вземане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и др., както
и трайното становище на настоящия съдебен състав. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за
петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила
заповед за изпълнение, като в посочения смисъл е и отговорът на поставения касационен
въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, с което е потвърдено
решение на Районен съд Перник в посочения смисъл.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай. В настоящия случай след 18.04.2016 г. не са били предприемани валидни действия
по изпълнение, поради което петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на
18.04.2021 г., а с това – и преди образуването на настоящото исково производство и
изтичане на срока за отговор. Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са били
погасени по давност и искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски, включително и възнаграждение в полза на процесуалния й
представител, осъществявал правна защита в хипотезата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. Г. К., ЕГН **********, с адрес
гр. П., кв. ***** – чрез адв. Б. Б., срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация
Перник“ АД не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) спрямо
Р. Г. К. за сумата в размер на 1245,47 лева – главница, представляваща стойност на
неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009
г., както и законната лихва върху главницата, считано от заявлението до окончателното и
изплащане, сумата от 606,53 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 30.11.2003 г. до 11.02.2010 г., както и 125,56 лева разноски, за които суми е
издаден изпъл-нителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1483/2010 г. по описа на РС Перник, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на Р. Г. К.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 91,20 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. Б.
Б., л. № ***** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 497,50 лева –
3
възнаграждение за правна помощ, осъществявана в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв
спрямо Р. Г. К. по гр.д. № 5452/2022 г. на РС-Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4