№ 204
гр. Дупница, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20241510200327 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 8756686, издаден от ОДМВР-
Кюстендил, с който на М. В. Д., с адрес: гр. С.........,бул. М...........№.........,ет.....,ап......... с ЕГН
**********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.
с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата подадена, чрез адв. Е. Б. от САК се твърди, че обжалвания ЕФ е
незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и липса на авторство на
деянието. Иска се отмяна на ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. Б.. Депозирано е и становище по делото от пълномощника, в което поддържа жалбата
и моли за отмяна на ЕФ. Претендира разноски за оказана безплатна правна помощ по реда
на чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното
заседание. Постъпила е молба от редовно упълномощен юрисконсулт, в която се изразява
становище за неоснователност на жалбата и се прави възражение за прекомерност.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
На 08.03.2024 г., около 16:41 часа в обл. Кюстендил, общ. Дупница, по АМ „Струма“
км. 54, в посока към с. Кулата, при ограничение за посочения участък от пътя на максимално
допустимата скорост на движение до 110 км/ч, въведено с пътен знак В-26 (110 км/ч)
1
процесният лек автомобил, „М............“, с рег. № .............. собственост на малолетното и
неправоспособно лице Е. М. Д., с ЕГН ********** е засечен да се движи със 124 км/ч., от
която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата се зачита като 120 км/ч,
т.е. твърди се превишение от 10 км/ч. Нарушението е установено и заснето с техническо
средство – АТСС СПУКС ARH CAM S1, с фабр. № 11743с6, снимка № 0068975– л. 8 от
делото.
За така установеното превишаване на скоростта е издаден на бащата и законен
представител на собственика – жалбоподателя М. В. Д. електронен фиш, с който на
основание на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.
с ал. 1 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация
съвпадат изцяло по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото множество писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вкл.
служебно изисканите от съда, а именно: снимков материал – снимка № 0068975– л. 8 от
делото; удостоверение на одобрен тип средство за измерване; протокол от периодична
проверка на техническо устройство, справка за собствеността на автомобила, протокол за
използване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10, ал.1 от Наредба,
снимков материал за разположение на АТСС, справка от Областно пътно управление – гр.
Кюстендил при АПИ за координати на местонарушението и разположението му в зоната на
въведено ограничение с ПЗ В-26 (110 км./ч), разположен в указаната посока на км 53+710 м.
и с действие до км. 54+305 м., както и от останалите приложени по делото и представени от
страните писмени доказателства. С особена значимост са изисканите от съда служебно
справки от мобилните оператори и документи от регистъра на НК „единство“ и от Нотариус
Цветанка Симеонова, от които се установява собствеността върху автомобила и
евентуалното предполагаемо местоположение на телефонния номер ползван от
жалбоподателя към часа на посоченото по-горе нарушение установено от АТСС. Съдът
кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в
своята съвкупност изясняват непротиворечиво фактите по делото. Установени са
конкретните елементи от състава на нарушението.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по
същество, съгласно чл. 63 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е.
да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че
електронният фиш чисто формално съдържа почти всички реквизити, предвидени в чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство;
описание на нарушението и посочване на нарушените разпоредби според АНО; размера на
глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Обжалваният ЕФ не
съдържа единствено коректни данни за собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, който безспорно се установява от представените писмени доказателства и справки,
2
че е различен малолетен и неправоспособен субект към датата и часа на извършване на
нарушението – 08.03.2024 г.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се
установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при
формално спазване на процесуалните правила. Съгласно датата на връчване на същия –
13.03.2024 г., отразена върху приложената справка от АИС АНД, поради което съдът приема,
че жалбата е подадена в срока за обжалване, поради което е и процесуално допустима.
Съдът намира, че ЕФ като неправилен и незаконосъобразен следва да бъде отменен,
поради следното:
От събраните и анализирани по-горе доказателства, вкл. от цитираните справки от
регистъра на НК „Единство“, договор за покупко-продажба, справки от мобилните
оператори и справки за регистрация на МПС в системата на КАТ, съдът достига до
безспорен и несъмнен извод, че не е доказано изобщо авторството на нарушението, което
неправилно е било вменено на жалбоподателя М. В. Д., с адрес: гр. С.........,бул. М...........
№.........,ет.....,ап......... с ЕГН **********, който е баща и законен представител на
собственика Е. М. Д., с ЕГН **********. Последният е малолетен и неправоспособен като
водач на МПС, но органите на МВР не са процедирали процесуално последователно и
законосъобразно, като не са изискали изобщо необходимите декларации по реда на чл. чл.
188 от ЗДвП, от които е следвало собственика чрез някой от законните си представители
родители/попечители да декларира ясно и недвусмислено под страх от наказателна
отговорност от кого се управлява, респ. е било управлявано на конкретната дата и час
процесното МПС - лек автомобил, „М............“, с рег. № .............. собственост на малолетното
и неправоспособно лице Е. М. Д., с ЕГН **********. Като не са извършили това, а е бил
издаден ЕФ направо от ОДМВР-Кюстендил на името на жалбоподателя М. В. Д., с адрес: гр.
С.........,бул. М...........№.........,ет.....,ап......... с ЕГН **********, който формално няма нищо
общо с процесния лек автомобил и няма данни да се е намирал със същия на мястото на
нарушението АМ „Струма“, км. 54, в посока към Кулата на 08.03.2024 г. са допуснали
съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон.
В този смисъл чл. 24, ал.1 от ЗАНН предвижда, че: „Административнонаказателната
отговорност е лична.“, като след това законодателят в чл. 26, ал.3 от ЗАНН е уредил
изключение от това със следния текст: „За административни нарушения, извършени от
малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно
запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които
съзнателно са допуснали извършването им.“ В случая няма нито твърдения, нито факти за
евентуално извършено от малолетно лице административно нарушение, а това е и обективно
невъзможно с оглед възрастта и физическите дадености на собственика на процесното
МПС. На следващо място липсват и каквито и да е твърдения за съзнателно допускане на
такова нарушение от негов родител, в случая от жалбоподателя М. Д., като негов баща. Със
същия успех или по-скоро неуспех АНО е могъл да приеме, че процесното МПС е било
управлявано не от бащата, а например от майката на малолетния собственик – Екатерина
Стойчева Воденичарова, видно от справката за данни по Наредба № 14/18.11.2009 г. – л. 80
от делото.
Извън гореизложеното относно недоказаността на авторството и неправилното
процедиране на контролните органи и АНО спрямо жалбоподателя формално може да се
отбележи по същество, че от обективна и субективна страна са налице всички елементи на
нарушението. Касае е се за явна злоупотреба с права и за опит за измъкване от ефективна
административнонаказателна отговорност на реалния извършител на деянието
представляващо нарушение за скорост. За съжаление съдът е ограничен изцяло от
неправилните и нескопосани действия на органите на МВР, които не са установили
надлежно същия, за да бъде санкциониран законосъобразно за извършеното от него
3
административно нарушение.
Като незаконосъобразен и недоказан относно авторството на нарушението процесният
ЕФ следва да бъде отменен изцяло по изложените съображения.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно направеното в срок искане за присъждане на
разноски от процесуалния представител на жалбоподателя за указана от него безплатна
адвокатска правна помощ в хипотезата на „материално затруднено лице“, по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2, вр. с ал. 2 от ЗАдв., съдът приема, че искането е принципно основателно и следва
да бъде уважено поради следното:
По делото е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие от
10.04.2024 г., в текста на които изрично е отбелязано, че дължимото адв. възнаграждение е
било договорено, на основание чл. 38, ал.1, т. 2, вр. с ал. 2 от ЗАдв /неправилно цифрово
изписан ал. 3, пр. 3-то от ЗА/, т.е. сочи се словом хипотезата на „материално затруднено
лице“. В случая има само твърдения, че жалбоподателят е материално затруднен. Това
обстоятелство, дали лицето е материално затруднено и в каква степен би подлежало на
допълнително доказване, но само ако бъде оспорено от другата страна в хода на делото,
каквото оспорване категорично липсва от АНО или упълномощения от него
юрисконсулт, който е направил единствено само едно бланкетно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът няма как ex oficio без да е сезиран
надлежно, с оглед диспозитивното начало уредено в ГПК, към който се препраща съответно
и АПК да обсъжда и оборва това твърдение на страната. В този смисъл виж и Решение №
11388 от 18.09.2012 г. по адм. д. № 5238 / 2012 на Върховния административен съд.
Въпреки всичко това и най-вече с оглед възражението за прекомерност и много ниската
правна и фактическа сложност на настоящото дело, както и поради обстоятелството, че
същото е приключило с явяване на адвоката в само едно единствено открито съдебно
заседание, съдът приема относно размера на претендирания адв. хонорар, че самото дело не
се отличава с голяма продължителност и сложност. Във връзка с определяне размера на
дължимите разноски и съобразно актуалната съдебна практика на СЕС отразена в Решение
от 25.01.2024 г., по дело C‑438/22, което е задължително за националните съдилища и
разпоредбите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, настоящият съд е длъжен да откаже по изключение да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото това би било явно несправедливо и
нарушаващо основни принципи на правото на ЕС. Това решение на СЕС, доколкото третира
приложението на посочената Наредба и съотношението и с принципите заложени в правото
на ЕС се отнася и прилага в хода на всички видове национални съдебни производства, в
които националната правна уредба препраща към въпросната Наредба № 1.
Поради това в полза на жалбоподателя се дължи само адвокатско възнаграждение в по-
малък размер – 50,00 лева, който е единствено съответен, справедлив и адекватен с оглед
характеристиките и продължителността на настоящото производство, посочени по-горе.
Нещо повече това е и ясен знак към страната, вкл. и към нейния процесуален представител
относно характеристиките на съзнателно инициираното от тях административно
наказателно производство. В случая според съда, чрез категорична злоупотреба с правото си
на жалба, жалбоподателят не се е възползвал преди това и в сроковете по ЗДвП, сам и по
свое желание от възможността да декларира лично или като законен представител на
собственика пред АНО, по реда на чл. 188 от ЗДвП, че не той, а друго някое лице евентуално
е управлявало процесния лек автомобил на посочената дата, място и час, ако това изобщо е
така. Ясно е за съда, че този автомобил се стопанисва и е в патримониума на семейството на
жалбоподателя. По този начин жалбоподателят като всеки гражданин е могъл да приключи
рано и без каквито и да е последствия инициираното спрямо него от АНО
4
административнонаказателно производство, чрез анулиране на издадения му ЕФ, но вместо
това е решил формално да инициира чрез процесуалния си представител, представяйки се
като „материално затруднено лице“, едно ново въззивно съдебно производство по оспорване
на процесния ЕФ.
Водим от горното, съдът приема, че следва да осъди на посочените основания ОДМВР
- гр. Кюстендил, представлявано от директора да заплати в полза на адвокат Е. М. Б., с
адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ №5, ет. 3, офис 2, вписан в САК, сумата от 50,00 лева
– адв. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на материално затруднено
лице по чл. 38, ал.1, т. 2, пр. 2 от ЗАдв.
На основание чл. 63 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 8756686, издаден от ОДМВР-Кюстендил,
с който на М. В. Д., с адрес: гр. С.........,бул. М...........№.........,ет.....,ап......... с ЕГН **********,
на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 20,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП,
като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОДМВР - гр. Кюстендил, представлявано от директора да заплати в полза
на адвокат Е. М. Б., с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ №5, ет. 3, офис 2, вписан в САК,
сумата от 50,00 лева – адв. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал.1, т. 2, пр. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5