РЕШЕНИЕ
№ 4001
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:А. Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от А. Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330104255 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „Олтех“ ООД против
„Ейприл Строй“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че сключеният между тях договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт № ***** по ***** на н. С. Д., на
следния недвижим имот: 178/556 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №
**., целият с площ от 588 кв.м., по КККР на гр. П, одобрен със Заповед № РД-
18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, който поземлен
имот се намира на адрес гр. П., **, с предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно застрояване от 10 до 15
метра, е недействителен, поради неговата привидност.
Ищецът твърди, че с нотариален акт за учредяване на права на строеж и
закупуване на идеални части от недвижим имот ***** по *****. на н. С. З.,
придобива право на строеж върху обекти от тяло А на жилищна сграда,
предвидена да се изгради в поземлен имот с площ от 556 кв.м., съставляващ
***** от кв. 644 по плана на гр. П., срещу задължението на ищеца да изгради
сградата за своя сметка и обектите, собственост на учредителите в степен на
1
завършеност, съгласно сключен договор за строителство, като закупува с
инвестиционно намерение 178/556 ид.ч. от имота за сумата от 9 460 лв.
Твърди, че така посочения имот е идентичен с имот с идентификатор **. по
КККР на гр. П, одобрен със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК. Твърди, че преди сключване на договора е
постигнато съгласие между съсобствениците, а именно между купувачът
„Олтех“ ООД и продавачите – Л. Г., П. Г. и А. Г., след изграждане на тяло А
от сградата да се пристъпи към взаимно учредяване на права на строеж върху
обектите от тяло Б. Сочи, че тяло А от сградата е изградено в срок и въведено
в експлоатация с удостоверение № 38/18.05.2008 г., издадено от Община
Пловдив. Твърди, че с ревизионен акт от 27.03.2018 г. са установени
публични задължения на „Олтех“ ООД в размер от 95 253, 73 лв., като към
този момент единственият недвижим имот с икономически потенциал,
притежаван от ищеца е процесният. Сочи, че в изпълнение на
договореностите между съсобствениците за учредяване на право на строеж,
по инициатива на ищеца, са предприети действия за снабдяване с нова скица
и виза. Твърди, че поради опасения от предприемане на действия по възбрана
на процесния имот за обезпечаване на публичните задължения на ищеца, е
сключил договор за покупко-продажба с ответника, като му е прехвърлил
178/556 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № **., целият с площ от 588
кв.м., по КККР на гр. П, одобрен със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК, който поземлен имот се намира на адрес
гр. П, **, с предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: средно застрояване от 10 до 15 метра, която сделка е обективирана
в нотариален акт № ***** по ***** на н. С. Д.. Установена била продажна
цена от 9 000 лв., като било договорено, че последната не подлежи на
заплащане, а следва да се прихване с насрещното вземане на ответника към
ищеца, произтичащо от договор за заем от 27.09.2018 г. в размер на сумата от
20 000 лв. Твърди, че цената е силно занижена и не съответства на
насрещната престация – прехвърляне на собствеността. Сочи, че при
сключване на договора, страните са постигнали съгласие, че сделката е
привидна, и в отношенията между тях, имотът остава собственост на ищеца,
за което е подписано и обратно писмо. Предвид така изложеното се моли за
установяване привидността на договора.
В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК, ответникът „Ейприл
2
Строй“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
съображения за основателност на предявения иск, който признава. Твърди, че
страните в производството са свързани лица и действително не са целели
настъпване на правните последици, посочени в процесния договор за
покупко-продажба, за което обстоятелство са подписали и обратно писмо.
Твърди, че за погасяване на публичните задължения на ищеца, ответникът
предоставил в заем средства на ищеца, като видно от обратното писмо е, че
договорът е сключен и в нарушение на разпоредбата на чл. 152 ЗЗД, което от
своя страна представлява още едно основание за неговата недействителност.
Твърди, че уговорената цена не отговаря на реалната пазарна стойност на
имота. По така изложените съображения моли за уважаване на исковете.
Третите лица – помагачи на страната на ответника – П. Р. Г. и А. Р. Г.,
конституирани с Определение № 1496/02/12/2021 г. по ч.гр.д. № 2711/2021 г.
на Окръжен съд – Пловдив, са депозирали в предоставения им за това срок,
становище по предявения иск. Считат исковата претенция за неоснователна.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД за
прогласяване недействителността на посочената в исковата молба сделка,
поради нейната привидност – абсолютна симулативност.
По делото е приложен нотариален акт за учредяване на право на строеж
върху недвижим имот и продажба на идеални части от недвижим имот *****,
***** на н. С. З., по силата на който Л. П. Г., А. Р. Г. и П. Р. Г. са учредили в
полза на „Олтех“ ООД, представлявано от управителя му О. С., право на
строеж по отношение на описаните в нотариалния акт самостоятелни обекти в
Тяло „А“ от сградата, предвидена да се построи в урегулиран поземлен имот с
площ от 556 кв.м., представляващ ***** от кв. 644 по плана на гр. Пловдив, V
градска част, находящ се в гр. П., ул. **. С подписване на договора „Олтех“
ООД е поел задължение да изгради изцяло за своя сметка предвидената
сграда в срок до 18 месеца от датата на издаване на строителната линия, като
предаде обектите от сградата, собственост на учредителите, които с
нотариалния акт са взаимно са учредили право на строеж върху описаните в
3
акта обекти. С нотариалния акт Л. П. Г., А. Р. Г. и П. Р. Г. са продали на
„Олтех“ ООД 178/556 ид.ч. от урегулиран поземлен имот с площ от 556 кв.м.,
представляващ ***** от кв. 644 по плана на гр. П., V градска част, находящ се
в гр. П., ул. **, срещу насрещното задължение на купувача да заплати сумата
от 9 460 лв.
Строежът е въведен в експлоатация по силата на Удостоверение №
28/07.09.2015 г., което е приложено по делото.
Приложен е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот **
от *****, ***** на н. С. Д., по силата на който „Олтех“ ООД, представлявано
от управителите си О. С. и Л. С. продава на „Ейприл Строй“ ЕООД,
представлявано от управителя Е. Г. С., 178/556 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор № ** по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-
18-48/03.06.2009 г., с адрес на поземления имот гр. П., ул. **, с площ от 588
кв.м., с номер по предходен план 405, 2098 от кв. 644 по плана на гр. П., който
по титул за собственост съставлява урегулиран поземлен имот с площ от 556
кв.м. Уговорена е продажна цена от 9 000 лв., като е установено, че вместо
заплащане на цената задължението на купувача „Ейприл Строй“ ЕООД се
прихваща с вземането му към продавача „Олтех“ ООД, произтичащо от
договор за заем сключен между страните на 27.09.2018 г. за сумата от 20 000
лв., предоставени на заемополучателя „Олтех“ ООД за погасяване на
публични задължения към ТД на НАП – Пловдив, като след извършване на
прихващането вземането на продавача към купувача се погасява, а
задължението на „Олтех“ ООД се намалява до сумата от 11 000 лв.
По силата на така обективираната в нотариалния акт сделка между
страните е възникнало възмездно правоотношение за прехвърляне на право на
собственост срещу установена продажна цена, като между страните е
уговорено, че вместо заплащане на цената последната се прихваща с
насрещното задължение на продавача към купувача, произтичащо от договор
за заем, сключен между страните.
По делото е приложено Обратно писмо, подписано от управителите на
„Ейприл Строй“ ЕООД и „Олтех“ ООД, в което е установено, че продажбата
на 178/556 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ** с адрес гр. П., ул.
**, със страни „Олтех“ ООД – продавач и „Ейприл Строй“ ЕООД – купувач,
сключена в деня на съставяне на обратното писмо - 21.12.2018 г. („днес на
4
21.12.2018 г.“) с нотариален акт № *****, ***** на н. С. Д., е привидна и не
цели прехвърляне на собственост на имота, като собственик остава „Олтех“
ООД. В обратното писмо е посочено, че договорът за продажба е сключен за
обезпечаване на задължения на Олтех“ ООД към „Ейприл Строй“ ЕООД и Е.
Г. С., като след погасяване на задълженията, но не по-късно от 27.09.2021 г.
имотът ще бъде възстановен с нотариален акт.
По делото е представен Ревизионен акт № Р-16001617003320-091-
001/27.03.2018 г., към който е приложена справка за задължения, от който се
установява, че „Олтех“ ООД има задължения за заплащане на данък добавена
стойност и корпоративен данък от 76 245, 78 лв. и сумата от 18 641, 54 лв.
задължение за заплащане на лихва.
По делото е приложена преписката, образувана пред Община Пловдив
във връзка с осъществяване на строителство на втора сграда в процесния
недвижим имот, образувано по искане на П. Г. от 05.03.2019 г., като видно от
представената преписка – такова заявление е депозирано и от „Олтех“ ООД,
посочен като възложител на проекта. В преписката е приложено и заявление
от „Ейприл Строй“ ЕООД от 14.08.2019 г., с което дружеството уведомява, че
е придобило ид.ч. от правото на собственост.
От показанията на свидетеля К. Й. Д. – съпруг на П. Р. Г., се установява,
че процесният имот е наследствена на неговата съпруга и сестра й.
Свидетелства, че той се е занимавал с организацията на строителството на
втория етап от къщата, за което общувал с Л. в качеството му на представител
на фирмата, която е подписала договора за строителство „Олтех“ ООД. Сочи,
че преговорите не са дали резултат и не се е стигнало до договор за втория
етап на къщата, за което имало проект от „Олтех“ ООД. Свидетелства, че
разбрал за фирмата „Ейприл Строй“ ЕООД, когато Л. отишъл с предложение
за даване на писмено разрешение за продажба на ид.ч. на „Олтех“ ООД в
полза на „Ейприл Строй“ ЕООД, каквото съгласие било дадено при
определени условия, която явно не били приети, защото Л. не им предложил
договор. Когато разбрал за съществуването на „Ейприл Строй“ ЕООД Л. им
казал, че той е собственика, но досега преговаряли с него като представител
на „Олтех“ ООД.
В производството по делото са снети и показанията на свидетеля О. Л.
С. – управител на ищцовото дружество с прекратени правомощия, поради
5
обявяването на дружеството в несъстоятелност. Свидетелства, че не е
участвал в разговори с или пред свидетеля К. Й. Д. относно имота на ул. **.
Сочи, че е виждал свидетеля по повод строежа на тяхната кооперация, след
което започнали разговори за втората част, които били преустановени.
Твърди, че не е разговарял със свидетеля и съпругата му извън договора за
строителство – т.е. във връзка с договора за прехвърляне на ид.ч. Сочи, че
синът му Л. С. му е споделял, че си говори със свидетеля К. Д. и неговите
роднини, тъй като живеят в една кооперация. Излага пред съда, че Л. С. е
съуправител на „Олтех“ ООД, като последният е преговарял с
съсобствениците на имота по повод строежа на втория етап от кооперацията,
но споделил, че те са трудни за преговори.
Конституираните в производството по делото трети лица – помагачи на
страната на ответника – в качеството им на съсобственици на ищеца
прехвърлител, са депозирали становище, в което излагат съображения за
симулативност на процеса, тъй като последният не е насочен към постигане
на целените правни последици.
Симулативността на процеса е свързана с липсата на правен интерес от
предявяване на иска, тъй като страните не желаят настъпване на правните
последици на влязлото в сила съдебно решение, а преследват друг резултат. В
този смисъл симулативният процес е недопустим.
С оглед изложеното следва да се пристъпи към преценка на
предпоставките за допустимост на настоящото производство в светлината на
наведените от страна на третите лица – помагачи възражения.
От събраните в производството по делото доказателства се установява,
че третите лица помагачи са собственици на ид.ч. от процесния недвижим
имот и като такива са предявили иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за
признаване на правото им на изкупуване на имота, предвид осъществената от
съсобственика – ищец продажба на имота на трето за съсобствеността лице
без да бъдат поканени останалите съсобственици да закупят имота по реда на
чл. 33, ал. 1 ЗС. По предявения иск е постановено Решение от 10.10.2020 г. по
гр.д. № 14645/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, което не е влязло в
законна сила и с което допуснато изкупуване в полза на П. Р. Г. и А. Р. Г.
срещу „Олтех“ ООД и „Ейприл Строй“ ЕООД на 178/556 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор № ** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед
6
№ РД-18-48 от 03.06.2009г., с адрес: гр. П., ул. **, целият с площ от 588 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно
ползване: средно застрояване; парцел I-405,2098, при заявено съотношение
118.51/556 ид.ч. за П. Г. и 59.49/556 ид.ч. за А. Г., при уговорената в
нотариален акт за покупко-продажба, вписан в СВ *****., между „Олтех“
ООД и „Ейприл строй“ ЕООД цена от 9 000 лв.
С разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС е уредено правото на съсобственик да
изкупи идеалната част от съсобствения имот, продадена от друг съсобственик
на трето лице, когато не са били спазени предвидените в посочената
разпоредба изисквания - не е било отправено предложение до другите
съсобственици да изкупят частта при същите условия; представената пред н.а
декларация е неистинска или третото лице е купило частта при условия,
уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици. По своя
характер правото на изкупуване е субективно потестативно право, което се
упражнява по съдебен ред чрез предявяване на конститутивен иск.
Действието на разпореждане с право на собственост върху недвижим
имот има за последица преминаването на това право в патримониума на лице,
което преди извършването на действието не го е притежавало, т.е.
последващо придобиване на правото от друго лице. Решението, с което един
договор е прогласен за недействителен, какъвто е предметът на настоящия
правен спор, не представлява действие на разпореждане с правото на
собственост. Правните последици на същото са свързани с преустановяване
действието на вече възникнала облигационна връзка, която е имала за
последица прехвърляне право на собственост, т.е. заличава се едно действие
на разпореждане. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд,
обективирана в Решение № 111/23.03.2012 г. по гр.д. №718/2011 г., ГК, II г.о.
на ВКС.
Вписването на исковата молба брани ищеца от правните последици на
извършените от ответника последващи разпоредителни сделки с имота, като
обвързва последващите приобретатели със силата на пресъдено нещо на
решението. Извършените след вписването на исковата молба правни
действия, които не съставляват действия на разпореждане с имота, предмет на
правния спор, обаче не губят правните си последици по причина, че са
настъпили след вписване на исковата молба. Те следва да бъдат взети предвид
7
от съда при постановяване на решението. В този смисъл е практиката,
обективирана в горецитираното решение.
Т.е. настоящото решение е противопоставимо на третите лица –
помагачи, вписали исковата молба по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС, преди вписване
на исковата молба за установяване на симулативността на процесната сделка.
С това обстоятелство се обосновава недопустимостта на настоящия
процес – с твърдения за предявяване на иска с цел препятстване настъпване
на правните последици на изкупуването по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС.
Съдът не споделя доводите на третите лица – помагачи за
симулативност и в този смисъл за недопустимост на настоящия процес.
Видно е, че настоящото производство е образувано след предявяване на иска
по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС срещу ответниците в качеството им на страни по
договора за покупко-продажба, но такова възражение е релевирано в
производството в срока за отговор на исковата молба, като не е разгледано от
страна на първоинстанционния съд с постановяване на невлязлото в сила
съдебно решение, тъй като съдът е приел, че обратното писмо няма
достоверна дата по отношение на ищците в производството. В хода на
производството по гр.д. № 14645/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив е
оставено без уважение искането на „Олтех“ ООД за образуване на отговора на
исковата молба в ново производство.
Т.е. образуване на настоящият процес е единственият ред за позоваване
на недействителността за ищеца.
Следва да се посочи, че нормата на чл. 33, ал. 2 ЗС е приета с оглед
охраняване на правата на съсобствениците, като в тяхна полза е прието право
на изкупуване, за да не се допуска трето лице да стане съсобственик на имота.
Правото на изкупуване представлява самостоятелно субективно потестативно
право, което може да бъде упражнено само при изрично посочените в чл. 33,
ал. 2 ЗС условия и срок и то само по съдебен ред.
Правото на изкупуване възниква за съсобственика при наличие на
валидна разпоредителни сделки и затова то е насочено не срещу
разпоредилия се съсобственик, а срещу третото лице приобретател, което
валидно е придобило права. За тези случаи законът създава право на защита
на съсобственика с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС, според която, ако
съсобственикът не е поканен да купи частта на продаващия своята част или са
8
уговорени привидни условия във вреда на другия съсобственик, той може да
изкупи частта на продаващия при действителните уговорени условия с
купувача. Изкупуването е възможно по действителен, но не и при нищожен
договор. При нищожен договор съсобственикът не може да упражни право на
изкупуване, защото съсобственикът - продавач остава собственик на своята
част.
В случая чрез предявяване на иска, с който се иска прогласяване на
недействителността на разпоредителната сделка на съсобственика, с която
последният възмездно се е разпоредил в полза на трето лице със собствените
си ид.ч. от правото на собственост, се цели да се установи, че правните
последици на посочената сделка не са настъпили, т.е. не е настъпило вещно-
разпоредителното действие на сделката и ищецът – първоначален
съсобственик е останал такъв. Т.е. с уважаване на иска, предявен в
настоящото производство би се достигнало до отпадане на интереса на
останалите съсобственици от упражняване на правото по реда на чл. 33, ал. 2
ЗС, тъй като страните в съсобствеността остават непроменени. Не може да се
възприеме тезата на третите лица – помагачи, че предявяване на настоящия
иск води до увреждане на техните права, тъй като ако процесната сделка не бе
изповядана, потестативното право по чл. 33, ал. 2 ЗС не би възникнало в
тяхната полза. В случая с поддържаното в производството по делото
възражение и искането за реализиране на правото на изкупуване третите лица
– помагачи целят да преодолеят правните последици на първата
разпоредителна сделка, с която третите лица – помагачи са прехвърлили
съответните ид.ч. от съсобствения им имот в полза на ищеца, която сделка от
своя страна не е оспорена от страна на прехвърлителите.
Съдът съобрази и обстоятелството, че след предявяване на настоящата
искова претенция ищцовото дружество е обявено в несъстоятелност, поради
което и евентуалното уважаване на предявения иск ще доведе до постъпване
на имота в масата на несъстоятелността. Т.е. не могат да бъдат възприети
доводите на третите лица – помагачи, че исковата претенция е превратно
упражнена с цел лишаване на последните от възникналото в тяхна полза
право на изкупуване.
Следва да се посочи, че по отношение на обстоятелството дали
настоящото съдебно решение би могло да бъде противопоставено на третите
9
лица, вписали исковата молба за изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС, е
налице противоречива съдебна практика. Не е налице решение на
касационната инстанция, което да е разгледало същата хипотеза, като
настоящия правен казус. Цитираната от настоящия съдебен състав практика
разглежда случай за противопоставимостта на решението за разваляне на
договор за покупко-продажба по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД на съсобствениците,
вписали исковата молба по чл. 33, ал. 2 ЗС преди иска за разваляне на
договора. В посоченото решение е установено, че отпадане на
облигационната връзка следва да се вземе предвид в производството по чл.
33, ал. 2 ЗС. По приложението на чл. 17, ал. 2 ЗЗД обаче е постановено и
Решение № 266/18.03.2021 г. по гр. д. № 247/2020 г., ГК, ІV г. о. на ВКС , което
разглежда хипотеза за противопоставимост на симулативността на сделка в
производство по чл. 135 ГПК. В посоченото решение касационната инстанция
е възприела следното разбиране: „… съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗЗД правата,
които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по
привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху
недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на
привидността. Въз основа на разпоредбата е налице установена практика
съгласно, която дори да е налице относителна симулация, тя не може да бъде
противопоставена на трети добросъвестни лица (включително на кредитора,
който е предявил иска си по чл. 135 от ЗЗД, преди длъжникът или третото
лице да впишат исковата молба за разкриване на симулацията), ако са налице
условията на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД. Симулацията може да бъде
противопоставена на третите добросъвестни лица само ако вписването на
исковата молба за установяването й, предхожда придобиването на правата от
третото лице, а в случай на предявен иск по чл. 135 от ЗЗД предхожда
вписването на исковата молба за обявяване на относителната
недействителност.“. Т.е. ако се възприеме това разбиране не е налице правен
интерес от встъпване в процеса за третите лица - помагачи, каквото е
възприетото от настоящия съдебен състав разбиране, преди отмяна на
постановеното по реда на чл. 219 ГПК определение от въззивната инстанция.
Този въпрос обаче не подлежи на изясняване от настоящия съд, а следва да
бъде разрешен в производството по реда на чл. 33 ЗС, което е спряно до
постановяване на настоящото съдебно решение. Защитното действие на
вписването на исковата молба след да бъде разгледано по посоченото
10
производство и при съобразяване на обстоятелството, че с встъпването им в
настоящото производство третите лица – помагачи са обвързани от силата на
пресъдено нещо на решението по отношение на ищеца „Олтех“ ООД и от
мотивите на съдебното решение по отношение на ответника „Ейприл Строй“
ЕООД.
Предвид така изложените съображения производството по делото е
допустимо образувано, поради което следва да се пристъпи към разглеждане
на правния спор по същество.
Възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки: 1. сключване на договор за покупко-
продажба между страните; 2. наличие на съглашение, че така сключеният
договор не е насочен към осъществяване на предписаните му правни
последици. Така посочените предпоставки следва да бъдат установени от
ищеца.
Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД привидните договори са
нищожни, като тази норма следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на
чл. 17 ЗЗД. Привидността на договора е обусловена от уговорка между
страните, с която те прикриват действителната си воля чрез сключването на
съглашение за пред третите лица. Съгласието може да се изразява в липсата
на воля договорът да породи правни последици - абсолютна симулация или
във воля сделката да породи правни последици, различни от външно
изявените - относителна симулация.
При абсолютната симулация двете сделки са подчертано
диференцирани една от друга и е налице яснота във вътрешното съотношение
помежду им: едната създава привидността, а втората има за цел да обезсили
първата.
По делото е приложено Обратно писмо, подписано от управителите на
„Ейприл Строй“ ЕООД и „Олтех“ ООД, в което е установено, че продажбата
на 178/556 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № ** с адрес гр. П., ул.
**, със страни „Олтех“ ООД – продавач и „Ейприл Строй“ ЕООД – купувач,
сключена в деня на съставяне на обратното писмо - 21.12.2018 г. („днес на
21.12.2018 г.“) с нотариален акт № *****, ***** на н. С. Д., е привидна и не
цели прехвърляне на собственост на имота, като собственик остава „Олтех“
ООД. В обратното писмо е посочено, че договорът за продажба е сключен за
11
обезпечаване на задължения на Олтех“ ООД към „Ейприл Строй“ ЕООД и Е.
Г. С., като след погасяване на задълженията, но не по-късно от 27.09.2021 г.
имотът ще бъде възстановен с нотариален акт.
Няма колебания в теорията и съдебната практика, обективирана в
множество съдебни актове, постановени от Върховния касационен съд, че
обратното писмо (пълният обратен документ) по чл. 165, ал. 2 от ГПК е
нарочно съставен за разкриване привидността на сделката разпоредителен
документ; той съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено
разкриващи симулативността на сделката и действителната им воля. Без
значение е кога е съставен - преди, след или заедно с явния договор. Когато
обратното писмо доказва привидността на явната сделка /абсолютна
симулация/ или привидността на явната сделка и разкрива съдържанието на
прикритата /относителна симулация/, то е достатъчно за признаване на
симулацията и други доказателства не са необходими на позоваващата се
страна, нито - допустими за оспорващата, защото би се стигнало до
опровергаването му със свидетелски показания
В случая приложеното по делото обратно писмо няма достоверна дата
по отношение на третите лица – помагачи, които са съсобственици на имота,
т.е. обратното писмо не е противопоставимо на третите лица – помагачи,
които не са участвали при сключването на процесната сделка.
Третите лица – помагачи оспорват приложеното по делото обратно
писмо, с оглед поддържаните твърдения за симулативност на процеса. В този
смисъл с разпоредбата на чл. 221, ал. 2 ГПК е установено, че в случай на
противоречие между действията и обясненията на страната и на третото лице
съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото.
Съдът в настоящия съдебен състав намира, че са налице всички
предпоставки за установяване симулативността на процесната сделка. По
делото е приложено обратно писмо, подписано от страните по договора - на
датата на неговото сключване, в което е посочено, че последните не целят
настъпването на вещно-транслативния ефект на договора за покупко-
продажба и в отношенията между тях собственик на имота следва да се счита
„Олтех“ ООД. В обратното писмо е уговорено, че целта на сключване на
договора за покупко-продажба е обезпечаване на задължението на продавача
към купувача. Т.е. страните не са целили настъпване на последиците на
12
сделката. Това обстоятелство се подкрепя от останалите представени в
производството по делото доказателства. Установява се, че ищецът –
продавач има непогасени публични задължения, като чрез изповядване на
посочената сделка се създава едно привидно правно положение – за пред
третите лица, че процесният имот не е собственост на длъжника и не служи за
обезпечение на задълженията му по реда на чл. 133 ЗЗД. Установява се, че
при осъществяване на инвестиционното проучване за строеж на втора сграда
в процесния имот, заявлението до Община Пловдив е депозирано от страна на
ищеца и третите лица – помагачи, макар да е входирано след изповядване на
процесната сделка. От показанията на свидтелеите не се изясняват
обстоятелства, които да са релевантни за правния спор, предмет на настоящоо
производство. Следователно от приложеното по делото обратно писмо и
останалите събрани в производството по делото доказателства се установява
основателността на предявения иск.
По така изложените съображения предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК се следват разноски, но такива не следва да бъдат присъждани, тъй
като съдът не е сезиран с искане за заплащане на разноски от страна на
ищеца.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, по
предявения иск от „Олтех“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. ***** против „Ейприл Строй“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. **, договора
за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ***** по ***** на н.
С. Д., на следния недвижим имот: 178/556 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор № **., целият с площ от 588 кв.м., по КККР на гр. Пловдив,
одобрен със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на
АГКК, който поземлен имот се намира на адрес гр. П., **, с предназначение
на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно
застрояване от 10 до 15 метра, като абсолютно симулативен.
13
ПРЕДОСТАВЯ на „Олтех“ ООД шестмесечен срок, считано от влизане
на решението в сила, за вписване на същото, като му УКАЗВА, че ако това не
бъде направено в този срок вписването на исковата молба губи действието си.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на П. Р. Г., ЕГН
**********, и А. Р. Г., ЕГН **********, в качеството им на трети лица –
помагачи на страната на ответника „Ейприл Строй“ ЕООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
14