№ 1264
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Гражданско дело №
20211100112341 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2б от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди (ЗОДОВ) от Г. Г. Г. срещу Върховен касационен съд (ВКС) за
заплащане на сумата от 1000000.00 (един милион) лева – обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок
съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС на гр.дело № 73351/2017г. на СРС, поради бездействие на
касационната инстанция.
Ищецът твърди, че производството по образуваното по чл.127, ал.2 от Семейния
кодекс (СК) гр.д.№ 73351/201г. на СРС е продължило необосновано дълго, а именно 3
години, 8 месеца и 8 дни, въпреки че характера на делото – решаване на въпросите относно
упражняване на родителски права по отношение на непълнолетната Й. Г. Г.а, определяне на
местоживеенето й и на режим на лични отношения, налагал бързо произнасяне на съда за
преустановяване на съществуващия спор между родителите по тези въпроси и установяване
на стабилност в отношенията родител-дете. Поддържа, че забавянето е резултат от
пасивното поведение на ответника, който двукратно е бил сезиран с молба по чл.255 от ГПК
с искане да се определи по-ранна дата за разглеждане на спора пред въззивната инстанция,
които молби не са били уважени, както и поради отказа на касационната инстанция да се
произнесе по спора по същество, доколкото по подадената от ищеца касационна жалба
ответникът се е произнесъл с определение, с което не е допуснал касационно обжалване на
въззивното решение. Счита също, че самото поведение на касационната инстанция е
неправомерно, тъй като ВКС не е образувал преюдициално запитване по спорни в
практиката моменти относно разрешаването на въпросите по чл.127 СК, нито е инициирал
образуване на тълкувателно дело и дори незаконосъобразно е присъдил разноски на
насрещната страна по спора в производството по чл.280 и сл. от ГПК, като не твърди връзка
на тези действия и бездействия със забавеното разглеждане на гр.д.№ 73351/2017г. на СРС.
В депозираните писмени бележки поддържа доводите си, като допълнително посочва, че
отговорност носи и Народното събрание, тъй като не е приел текст за уреждане на тези дела
като бързи производства по смисъла на чл.310 и сл. от ГПК. С допълнителни молби
1
уточнява претенцията си, като посочва, че търпените неимуществени вреди се изразяват в
причинен стрес от бавното разглеждане на делото, несигурността от това в за отношенията
баща-дете, появилия се в пряка причинно-следствена връзка от забавеното разглеждане
синдром на родителското отчуждение у детето спрямо бащата, както и влошено
здравословно състояние на ищеца в резултат на стреса от бавното правосъдие, изразяващи се
в рецидивиране на онкологично заболяване, причинено сърдечно-съдово заболяване,
засягане на мозъка и на опорно-двигателния апарат. Твърди се още, че от стреса, преживян в
хода на делото, не е могъл да работи пълноценно, което е довело до засягане на
професионалната му репутация. С оглед изложените факти предявява иск за присъждане на
обезщетение за бавно правосъдие.
Ответникът оспорва иска с твърдение, че производството е протекло ритмично на три
инстанции, като в рамките на въззива са били проведени две частни производства пред ВКС
и в никоя фаза по нито едно искане не е налице забавяне на разглеждането му. Прави искане
за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата страна Софийска градска прокуратура счита иска за неоснователен.
Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, установи
следното от фактическа страна:
Производството по гр.д.№ 73351/2017г. на СРС е било образувано по иск на Г. Г. Г.
срещу Е.В.И. депозиран на 13.10.2017г. Делото е било образувано на 16.10.2017г. и
разпределено за разглеждане от председателя на 92 състав. В изпълнение на разпореждане
на докладчика от 17.10.2017г. исковата молба и приложенията са били изпратени за отговор
на насрещната страна. Разпореждането е било връчено на ответника Елена Иванова на
01.11.2017г. Отговор е постъпил на 01.12.2017г., като в същия срок е бил предявен
насрещен иск от ответника срещу ищеца, препис от който е бил надлежно връчен на Г. Г. на
19.01.2018г. и същият е депозирал писмен отговор по него на 20.02.2018г. Междувременно,
на 20.12.2017г. са постъпили социални доклади от АСП – район Възраждане и АСП – район
Красно село, необходими за разрешаване на правния спор, изготвянето на които изисква
осъществяване на контакт със страните по делото и непълнолетното им дете, а на
28.12.2017г. съдът е постановил привременни мерки, като е предоставил упражняването на
родителските права на майката и е определил издръжка и личен режим на отношения на
детето с нейния баща. С определение от 22.02.2018г. и непосредствено след осъществената
размяна на книжа, съдът е насрочил делото за 18.04.2018г., като е изготвил доклад. Първото
заседание е било редовно проведено и отложено за 19.06.2018г. за събиране на поискани от
страните относими доказателства, когато е било обявено за решаване. На 05.07.2018г. е
постановено съдебно решение. Горните факти се установяват от приобщеното по
настоящото дело гр.д.№ 73351/2017г. на СРС, 92 състав.
Видно от констатациите от приложен Констативен протокол на Инспектората на ВСС
от 14.07.2021г., образувано по заявление на ищеца за присъждане на обезщетение от
забавено разглеждане на гражданското дело по чл.127, ал.2 СК, решението на СРС е било
обжалвано от Г. Г. и било образувано въззивно гр.д.№ 13423/2018г. на СГС, I въззивен
брачен състав. Делото било образувано на 12.10.2018г. и насрочено за разглеждане за
27.05.2019г. С молба от 29.11.2018г. ищецът в настоящото производство и жалбоподател по
делото по чл.127 СК е поискал от СГС пренасрочване на делото за по-ранна дата, което
искане е било разгледано на следващия ден и отхвърлено, поради натовареност на състава. С
молба от 29.01.2019г. ищецът е поискал от ВКС да укаже на СГС да насрочи делото за по-
ранна дата. По образуваното след размяна на книжата производство по ч.гр.дело №
773/2019г. на ВКС по молбата на Г. Г. по чл.255 ГПК искането е оставено без уважение.
Произнасянето на ВКС е в рамките на пет дни. С разпореждане на СГС по въззивното дело,
разглеждането му е било пренасрочено седмица по-рано от първоначално определената
2
дата. В поведеното на 20.05.2019г. съдебно заседание съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните и е приел социалните доклади от АСП – Красно село
и АСП – Възраждане, депозирани на 16.05.2019г., съответно 17.05.2019г., изслушано е
детето в присъствие на социален работник и е била допусната СПЕ. Следват четири молби
от Г. Г. за отвод на състава на съда, както и на всички други въззивни състави на СГС, които
са оставени без уважение. С молба от 14.06.2019г. Г. Г. е депозирал молба по чл.255 ГПК до
ВКС с искане да се определи по-ранна дата за разглеждане на в.гр.д. № 13423/2018г. на СГС.
По образуваното ч.гр.д.№ 2591/2019г. ВКС не е уважил искането, като е приел, че няма
забавяне в развитието на производството пред въззивната инстанция. Производството е
протекло десет дни. Междувременно е отправено искане от ищеца до СГС за допълване на
привременните мерки, което изисква провеждане на процедура по размяна на книжа,
осъществено в кратки срокове и приключило с определение от 20.11.2019г., с което молбата
е счетена за процесуално недопустима. На 12.12.2019г. Г. Г. е депозирал искане за допълване
на привременните мерки пред СРС, който е препратил молбата на СГС. Същата е била
връчена за отговор на насрещната страна и с определение от 22.01.2020г. е оставена без
разглеждане. В съдебно заседание на 15.06.2020г. е приета СПЕ и делото е отложено за
изготвяне на нов социален доклад. На 31.07.2020г. делото е обявено за решаване и на
24.08.2020г. е постановено съдебно решение. Продължителността на производството пред
СГС е 1 година, 10 месеца и 12 дни, като в продължителността се включват произнасяния на
ВКС по две молби по чл.255 ГПК. Срещу решението на СГС е постъпила касационна жалба
от Г. Г. на 21.09.2020г. На жалбоподателя са били дадени указания от въззивния съд за
изпълнение, разпореждането за които е било връчено на страната на 12.10.2020г. На
11.11.2020г. указанията са били изпълнени и на 20.11.2020г. делото е било изпратено на
ВКС за разглеждане. По образуваното на 26.11.2020г. пред ВКС гр.д.№ 3762/2020г. е
постановено определение от 19.03.2021г., с което не е било допуснато касационно
обжалване на въззивното решение. Определението, макар посочено като окончателно, е
било обжалвано от Г. Г., а жалбата му е била оставена без разглеждане с определение от
21.06.2021г. На 19.09.2022г. е подадена от г-н Г. молба по чл.303 ГПК за отмяна на влязлото
в сила решение на СГС, производството по което е висящо. В протокола на ИВСС,
констатациите по който не са били оспорени от страните по делото, е отразено, че общата
продължителност на производството по чл.127, ал.2 СК е 3 години, 5 месеца и 6 дни, като с
оглед обстоятелството, че е протекло на три инстанции с две частни производства, ИВСС е
приел, че няма забавено разглеждане на делото и не е уважил искането на подателя за
присъждане на обезщетение по Глава трета „а“ от ЗСВ.
Приета е съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която след преглед на
приложените от ищеца медицински документи, е обосновало извод, че разглеждането на
гр.д.№ 73351/2017г. на СРС е причинило стрес на Г. Г., в резултат на който е получил
артериална хипертония и рецидивиране на онкологично заболяване, което е било в ремисия
преди това.
Приета е съдебно-психологична експертиза, вещото лице по която, при анализ на
доказателствата по гр.д.№ 73351/2017г. на СРС и конкретно на данните за преживяванията
на детето Й. Г. Г.а, е дало заключение, че в периода 2018г. - 2019г. у детето е налице
синдром на родителското отчуждение спрямо бащата, но през 2020г. е започнал да
отзвучава, предпоставено от утвърждаване на нормална комуникация с родителя в спокойна
среда, което в крайна сметка зависи от родителите на момичето.
Разпитан е свидетеля Н.К., който заявява, че познава ищеца от 15 години, през които
го виждал всяка седмица. Изразява преки впечатления, че Г. Г. тежко е преживял процеса
относно предоставяне на родителските права на дъщеря му и установяване на личен лежим
на отношения с нея, тъй като майката осуетявала срещите с детето и той чакал решение на
този въпрос от съда, но делото все се отлагало. Съобщава, че по същото време се появило
онкологично заболяване при ищеца, а в резултат на неблагоприятното отражение на делото
3
на психиката му, той занемарил работата си, като започнал да провежда по-малко на брой
срещи с клиенти, отколкото преди, от което прави съждение, че това се отразило
неблагоприятно на бизнеса му.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на исковата претенция:
Съгласно чл.2б ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Съгласно чл.8, ал.2 ЗОДОВ искът за забавено
правосъдие по приключени производства се предявява само когато е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, по
която няма постигнато споразумение. В този случай, предпоставка за допустимост на иска
по чл.2б е изчерпване на реда по чл.60а и сл. от ЗСВ, което в настоящия случай е изпълнено.
Видно от писмо на ИВСС от 18.11.2021г., ищецът Г. Г. е депозирал на 12.05.2021г. искане
по реда на Глава трета „а“ ЗСВ и по образуваната преписка е постановен отказ от изплащане
на търсеното обезщетение.
По основателността на претенцията:
На обезщетение по реда на чл.2б от ЗОДОВ подлежат вредите - имуществени и
неимуществени, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство.
Държавата отговаря за забавянето на разглеждането и решаването на делото от
предявяването на иска до влизането в сила на решението, като спазването или неспазването
на инструктивните срокове за извършване на отделните съдопроизводствени действия е без
значение. Релевантна е общата продължителност на делото с оглед неговата фактическа и
правна сложност. Съдът установява осъществяването на отделните забавяния и причината,
която ги е предизвикала, доколкото държавата не отговаря за забавянията, дължащи се на
поведението претендиращата обезщетение страна. Тя отговаря за всички останали
забавяния, в т. ч. за тези вследствие поведението на вещите лица и насрещната страна по
делото, защото е длъжна да установи правила, както и спазването им, за да бъдат осуетявани
последиците от недобросъвестно упражняване на права и недобросъвестно изпълняване на
задължения. Отговорността е на Държавата, която по предявен иск се представлявана от
процесуален субституент - едно или повече съдилища, в които е разглеждано делото и в
които се твърди да е допуснато необосновано забавяне. Държавата отговаря от момента на
предявяване на иска до влизането в сила на решението. Тази отговорност е обективна.
В настоящия случай, от събраните доказателства съдът намира следното:
На първо място, производството по гр.д.№ 73351/2017г. на СРС е протекло
ритмично, а произнасянията по него са своевременно дадени от решаващия съд. Тези
произнасяния касаят срочното движение на делото и са насочени към даване на отговор на
отправени от страните искания – по доказателствата или по движението.
Първоинстанционният съд своевременно е образувал делото, а докладчикът не е допуснал
забавяния нито при администрирането му, нито при разглеждането му, доколкото в кратки
срокове е изготвил доклад по делото и се е произнесъл по направените доказателствени
искания още при подготовка на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е
осигурил срочно попълване на делото с доказателства от съответните АСП. Проведени са
две съдебни заседания, насрочвани в рамките на до два месеца, а решението е постановено в
законоустановения едномесечен срок. Въззивният съд е разгледал жалбата веднага след
образуване на делото и е насрочил разглеждане в открито заседание с призоваване на
страните и изготвяне на социален доклад за детето, като по този начин е осъществил
правомощията си по подготовка на делото. Първото заседание е насрочено седем месеца
4
след образуване на въззивното дело, но тук е уместно да се отрази, че за решаване на делото
е необходимо време за изготвяне на социален доклад и за събиране на допуснатите от съда
доказателства, за да се проведе едно същинско заседание. Видно е, че социалните доклади са
постъпили непосредствено преди първото по делото заседание, т.е. подготовката касае и
даването на възможност да се съберат относимите доказателства. Твърдението, че съставът е
можел да насрочи делото и по-рано, тъй като е имал заседателни дни преди м.05.2019г. не
води на извода, че е налице необосновано забавяне на производството. Освен казаното по-
горе, следва да се отбележи, че производството не е уредено като бързо по смисъла на
закона, а и по същото вече е имало постановени привременни мерки, целящи охраняване
интересите на детето по време на процеса, вкл. запазване на връзката баща-дете.
Привременните мерки подлежат на изпълнение, както съдебното решение, и важат до
постановяването му, а видно от материалите по делото, ищецът се е снадбил с изпълнителен
лист за определения му режим на лични отношения с определението от 28.12.2017г. на СРС
по гр.д.№ 73351/2017г. Делото пред СГС е приключило в две заседания, а решение е
постановено в едномесечен срок. Общата продължителност на производството по спора е
установена с КП на ИВСС - 3 години, 5 месеца и 6 дни, считано от предявяване на иска –
13.10.2017г. - до приключване на производството с определение на ВКС от 19.03.2021г., с
което не е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В тази
продължителност не се включва произнасянето на ВКС по жалбата на Г. Г. срещу
окончателното определение на касационния съд от 19.03.2017г. Това, че такава жалба е
подадена, не означава, че производството по делото се удължава с произнасянето по нея,
тъй като такъв способ за инстанционен контрол не е предвиден по закон. Общата
продължителност не обуславя извод за забавено правосъдие, като се има предвид срочните и
ритмични произнасяния на съда, както и факта, че делото е протекло на три инстанции, вкл.
с две частни производства пред ВКС.
На второ място, по дела по чл.2б ЗОДОВ се ангажира отговорността на Държавата,
представлявана в процеса от процесуален субституент в лицето на съда, пред който се
твърди да е налице забавяне. В настоящия случай, претенцията е насочена срещу ВКС.
Касационната инстанция се е произнасяла за първи път по искане на Г. Г. по молба за
определяне на срок при бавност, която молба е намерил за неоснователна и я отхвърлил.
Това производство е протекло в рамките на пет дни. Втори път касационната инстанция се е
произнасяла отново по молба на Г. Г. по чл.255 ГПК, а по образуваното пред ВКС дело е
налице произнасяне по същество на искането в рамките на десет дни. Трети път ВКС е бил
сезиран с касационна жалба срещу въззивното решение, което изисква преглед на събраните
материали и преценката им по същество с оглед обосноваване на извод налице ли е
критерий за селектиране на жалбата и допускане на касационно обжалване. Произнасянето
на съда е в рамките на 3 месеца и 21 дни. Горното обуславя извод за недоказаност на
твърдението за допуснато от ответника ВКС забавено разглеждане на делото, тъй като всяко
искане е било разгледано в разумен срок.
Предвид изложените мотиви, съдът намира предявеният иск за неоснователен и
недоказан. Констатацията, че делото е било разгледано в разумен срок отрича правото на
ищеца да търси обезщетение за причинени вреди от твърдяното бездействие на ВКС.
Доводите, че погрешно ВКС е присъдил разноски на насрещната страна по гр.д.№
3762/2020г. е неотносим към спора. Присъждането на разноски е последица от изхода на
делото и няма отношение към преценката за бавно правосъдие. По същите съображения,
ирелевантни са твърденията за неправомерни бездействия на ВКС, иразяващи се в това, че
не е инициирал тълкувателно дело при констатирана противоречива практика на
съдилищата по прилагането на чл.127 СК или че не е отправил преюдициално запитване при
установена колизия на норми от вътрешния ред пред тези на ЕС (относно това следва ли
делата за родителски права да са бързи производства). Не е ясно как това бездействие е
довело да забавяне на производството по гр.д.№ 73351/2017г. на СРС. Отделен е въпроса, че
5
тази преценка принадлежи на касационната инстанция. Иск срещу НС не е бил насочван и
приеман за разглеждане, поради което в настоящото решение не се обсъждат доводите на
ищеца, че са произтекли вреди от невъзпроизвеждане в ГПК от 2008г. на правило, че
производствата за родителски права следва да се разглеждат в кратки срокове, което само по
себе си било нарушение на ПЕС, осъществено от НС.
По разноските
С оглед изхода на спора ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на
130.00 лева – юрисконсултско възнагражение, дължимо на основание чл.78, л.8 вр. ал.3 ГПК
и определено по НЗПП вр.чл.10, ал.1 от ЗОДОВ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, І-18 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ , като неоснователен и недоказан, предявеният от Г. Г. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к. „******* срещу Върховен касационен съд, със
седалище: гр.София, бул. „Витоша“ № 2, иск по чл.2б от ЗОДОВ за заплащане на сумата от
1000000.00 (един милион) лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди от
нарушаване правото му на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл.6 §1 от
ЕКЗПЧОС на гр.дело № 73351/2017г. на СРС, поради бездействие на касационната
инстанция.
ОСЪЖДА Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „******* да заплати на
Върховен касационен съд, със седалище: гр.София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 130.00
лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6