Р Е Ш Е Н И
Е
/допълнително/
Гр.Ардино, 15.04.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ардинският
районен съд в закрито заседание, проведено на петнадесети април, през две
хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ
ОСМАН,
като разгледа постъпилата молба по гр.д.№ 3/ 2015г. по
описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.248
вр.чл.247 от ГПК- за изменение и допълване
на решение в частта за разноските.
Подадена е молба от адв.Д.В.,
пълномощник на ищцата по гр.д. № 3/ 2015г. на РС- Ардино, с която моли
решението по делото да бъде изменено в частта му за разноските, направени в
исковото производството, като направените разноски по делото за адвокат, които са били съразмерни на уважената
част от иска и възлизали на 200 лева, да бъдат възложени на ответника по делото.
Като съображения за това
сочи, че съдът е допуснал грешка в диспозитива на решението, като не
бил вписан адвокатският хонорар.
В
определеният в разпоредбата на чл.248 ал.2 от ГПК срок, ответникът не е
депозирал писмен отговор по молбата на ответника .
Съдът,
като взе предвид постъпилата молба и прецени материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Подадената
молба е допустима, като подадена от активно легитимирано лице
и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК.
Сега действащият
процесуален закон, който е в сила от 01.03.2008г., не съдържа правило,
аналогично на това по чл. 70 ГПК /отм./, според което решението на съда относно
разноските може да бъде обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва самото
решение, т.е.
самостоятелно обжалване на решението досежно частта на разноските е
недопустимо. На разположение на страната е предоставен редът по чл. 248 от ГПК
да иска изменение на решението в частта на разноските от съда, който го е
постановил. Процесуалният ред за изменение на съдебно решение в частта за
разноските е
регламентиран в разпоредбата на чл.248 от ГПК, съгласно
която, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо– в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските. След произнасяне на съда
по искането за изменение на решението в частта на разноските,
определението му по чл. 248, ал.3 от ГПК би подлежало на обжалване по чл. 274
ал.1 т.2 от ГПК. Следователно, законодателят е предвидил в
случаите, когато страната не е доволна от съдебното решение в частта
за разноските, възможността същата да подаде молба до съда, който е постановил
решението, с искане да го измени, а не да обжалва
решението пред по-горния по степен съд, поради което така
направеното от ищеца искане се явява допустимо.
Разгледана по
същество съдът намира постъпилата молба за основателна по
следните съображения:
С Решение № 11 от 19.03.2015г. по гр.д. № 3/2015г. по описа
на РС- Ардино, съдът е ИЗМЕНИЛ размера на присъдена издържа на дете, като
увеличил размера на същата, както и осъдил ответника по делото да
заплати и издръжка за минало време. С цитираното е осъдил ответника
да заплати на ищеца и сумата от 100 лева,
представляващи направените по делото
разноски. В същото време в мотивите към съдебното
решение съдът е приела, че на ищцовата страна следва да се присъдят и разноски,
съразмерни на уважената част от иска, а именно 200 лева- адвокатски хонорар.
Налице
са основания за изменяне, респективно, допълване на решението по делото по реда
на чл.248 ал.1 предл.1 от ГПК по следните съображения. Съгласно чл.81 от ГПК, във
всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася
и по искането за разноски. Отговорността за разноските е право на едната страна
да иска и задължение на другата страна да плати направените разноски от
страната, в чиято полза съдът е решил делото.Тази отговорност е винаги с
акцесорен характер и макар да зависи от изхода на делото, тя възниква при
кумулативното наличие на няколко предпоставки: на първо място направено искане,
на следващо място- размерът на разноските да е определен и на последно място- разноските
да са действително направени.
Отговорността
за разноски е изградена най-общо върху идеята за неоснователно предизвикване на
делото. Затова съгласно чл.78 ал.1 от ГПК разноските се присъждат върху ответника,
когато искът бъде уважен, т.е., делото е
предизвикано основателно, и върху ищеца- когато искът бъде отхвърлен. В
последния случай се приема, че делото е заведено без основание. На същия
принцип почива и разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК, която допуска разноските да
бъдат възложени върху ищеца и в случаи, когато искът е изцяло или частично
уважен, но ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска.
Съгласно
нормата на чл.78 ал.1 от ГПК, ищецът има право да
иска заплащането на направените от него
разноски съобразно уважената част от иска, а в
случая ищцовата претенция не е уважена в пълен обем, поради
което за ищеца е възникнало
правото да иска разноските, които е направил в
процеса, чийто размер е съобразен с уважената част от исковата претенция. Както
по-горе е упоменато, съдът в мотивите си към съдебното решение е приел, че на
ищцовата страна са дължими направени разноски от 200 лева, които са съразмерни
на уважената част от ищцовата претенция, а в диспозитива на е посочил друг
размер- 100 лева, което води до извода, че е налице пропуснато произнасяне по
въпроса за направени по делото разноски в пълен размер. Налице е допусната и
очевидна фактическа грешка в съдебното решение в частта за разноските и
съобразно това и на основание чл.248 ал.3 вр.чл.247 от ГПК следва да се измени
Решение № 11/ 19.03.2015г., постановено по настоящото дело, в частта за
разноските, като се приеме, че ответникът дължи на ищцата по делото сумата от
200 лева, представляващи направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, за която сума същият следва да се осъди.
В конкретния случай
исковата претенция на ищцата по предявените 3 съединени иск е частично уважена,
поради и което дължимите на ищцата суми за разноски по делото са съразмерни на
уважената част от иска, а именно на ищцата се следват разноски в непълен
размер, като ответникът се осъди да заплати сумата от 200 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.248 вр.чл.247 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯВА ДИСПОЗИТИВА НА решение № 11 от 19.03.2015г.
постановено по гр. дело № 3/2015г. по описа на
Районен съд- Ардино в частта за разноските, като ЗАПИСАНОТО „ОСЪЖДА Е.М.Ч. с ЕГН- **********,
ДА ЗАПЛАТИ на З.Й. МЮМЮН с ЕГН- **********,
сумата в размер на 100 лева- направени по делото разноски” СЕ ПРОМЕНЯ на „ОСЪЖДА Е.М.Ч. с ЕГН- **********, ДА
ЗАПЛАТИ на З.Й. МЮМЮН с ЕГН- **********,
сумата в размер на 200 лева- направени по делото разноски” .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да
се счита неразделна част от решение №
11 от 19.03.2015г. постановено по гр.дело № 3/2011г. по описа на
Районен съд- Ардино, като останалата част от решението остава
непроменено.
Определението подлежи
на обжалване пред ОС- Кърджали в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ;