№ 3464
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100513475 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.06.2021 г. по гр.дело № 64348/19 г., СРС, I ГО, 166
състав е осъдил Б. М. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. София, Банкя, ул.
******* да заплати на М. Б. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
„*******” *******, вх*******, an. 1 на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 10 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
противоправно поведение на ответника, изразяващо се наведени
клеветнически твърдения, разпространени по време на дадено интервю от
01.11.2019 г. в предаването „Тази сутрин” по БТВ, ведно със законната лихва
от 01.11.2019 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1556,67 лева - разноски в производството пред СРС като е
отхвърлил иска за горницата над посочената сума до пълния предявен
размер от 15 000 лева и за останалите обидни и клеветнически изрази като
неоснователен. Осъдил е М. Б. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
„*******” *******, вх*******, an. 1 да заплати на Б. М. Б., ЕГН **********, с
адрес в гр. София, Банкя, ул. ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
592 лева - разноски в производството пред СРС.
1
С определение от 29.09.2021 г., СРС, I ГО, 166 състав е изменил на
основание чл. 248 ГПК по молба вх. № 25103056/17.06.2021 г. на ищеца М. Б. М.
постановеното решение № 20134577/08.06.2021 г. по гр.д. № 64348/2019 г. по
описа на CPC, I ГО, 166 състав в частта за разноските, като е намалил размера
на присъдените на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на Б. М. Б., ЕГН
**********, с адрес в гр. София, Банкя, ул. ******* и в тежест на М. Б. М. - Н.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „*******” *******, вх*******, an. 1
разноски по делото в производството пред СРС от сумата 592 лева на сумата от 392
лв.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Б. М. Б., ЕГН
**********, с адрес в гр. София, Банкя, ул. *******, чрез пълномощника по
делото адвокат М. М. от САК, пълномощник на АД „М. М. и съдружници“,
представлявано от адвокат М. М., със съдебен адрес: гр.София, ул.“******* в
частта, в която СРС, I ГО, 166 състав е осъдил Б. М. Б., ЕГН **********, с
адрес в гр. София, Банкя, ул. ******* да заплати на М. Б. М., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ул. „*******” *******, вх*******, an. 1 на основание чл. 45
ЗЗД сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо
се наведени клеветнически твърдения, разпространени по време на дадено
интервю от 01.11.2019 г. в предаването „Тази сутрин” по БТВ, ведно със
законната лихва от 01.11.2019 г. до окончателното изплащане и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1556,67 лева - разноски в производството пред СРС, с
мотиви изложени в жалбата. Твърди се, че съдът не е обсъдил довода на
ответника, че той не оспорва даването на интервю пред телевизионната
медия БТВ в предаването „Тази сутрин“ на 01.11.2019 г., но оспорва начинът,
по който са възпроизведени неговите изявления, а именно, че са неточно
възпроизведени, изведени от контекста на изявленията на Б., като по делото
не е доказано, че изявленията, така като са посочени в текста на исковата
молба и уточнителната молба към нея, са казани от ответника по този начин.
От депозираното по делото писмо от БТВ е видно, че „БТВ Медиа Груп“ ЕАД
не може да гарантира идентичността на записа, който се намира на
страницата на btvnovinite.bg, с действително излъченото в ефир съдържание
на процесното интервю. Въпреки това, СРС неправилно е кредитирал СТЕ на
представения от ищцата диск, който запис не е автентичен, тъй като самата
медия е заявила, че не може да гарантира идентичността на записа на
2
платформата на сайта на БТВ с реално излъченото в ефир предаване „Тази
сутрин“ на 01.11.2019 г. Въпреки, че СТЕ е изготвена на база изследване
върху неавтентичен запис, съдът формира решаващите си изводи от нея, като
вещото лице при изслушването си дава противоречиви отговори, като „не
може да се установи от къде е записан записа, представен от ищцовата страна
и дали съвпада със записа, който се намира в платформата на БТВ“ и
същевременно, че „интервюто, което снех отговаря на това, което е качено в
платформата“. Във връзка с оспорването на заключението е посочено, че в
експертизата са налице множество граматически, пунктуационни и смислови
грешки, при което не може да се разбере смисълът на конкретното изявление.
СТЕ дава невярно заключение, че е налице пълно съответствие между
изявленията, описани в уточнителната молба на ищцата и видеоклипа,
предмет на изследване, представен от ищцата на електронен носител. В СТЕ
е изпусната думата „дали“ след думите „във Волуяк“ и преди „г-жа М. е
правила там среща с ромите“, която дума ясно се чува в записа, но не е
отразена в експертизата, а тя променя целият смисъл на изявлението, че г-н
Б. прави лично това изявление, а не препредава думите на възмутения човек,
какъвто е именно смисълът на това изявление, защото се задава въпрос във
връзка с получена информация, а не се твърди осъществяването на конкретен
факт“ „Може да попитате дали госпожа М. е правила там среща с ромите?“
По отношение на първото посочено в уточнителната молба изявление,
за което СРС е приел, че представлява клеветническо твърдение под формата
на приписване на престъпление: „Този възмутен човек, който е там при тях и
ги слуша, ми каза, че може да попитате снощи към седем и половина осем без
дваЕсе във Волуяк дали госпожа М. е правила там среща с ромите да прави
такава уйдурма... Споделям какво ще правят ...Снощи (на 31.10.2019г.) по
негови думи около седем и половина, осем без дваЕсе, конспиративно, чакали
са я на Волуяк е и отишла да се спазарява с кои роми да излязат и да кажат:
„ГЕРБ“ ми платиха, Ф. ми плати, за да гласуваме за нея“ , трябва да се има
предвид следното:
На първо място г-н Б. не е автор на посочените изявления, поради което
не може да му бъде ангажирана отговорността за чужди изявления, направени
от възмуген човек, което обстоятелство се доказа от свидетелските показания
на свидетеля Ц.П.. Самото изявление не е обидно, а е задаване на въпрос с цел
3
информиране на обществото, като г-н Б., споделяйки, приканва водещия и
зрителите да си зададат въпроса „Истина ли е, че М. М. е правила среща с
роми във Волуяк и с каква цел“. При изпускане на думата дали от вещото
лице е променен смисъла на изявлението, че г-н Б. прави лично това
изявление, а не препредава думите на възмутения човек, като по този начин
съдът е стигнало до погрешния извод от фактическа и правна страна, че се
касае до лично направено фактическо твърдение на Б. Б. за среща на М. М. с
ромите във Волуяк да излязат и да кажат, „ГЕРБ“ ми платиха, Ф. ни плати, за
да гласуваме за нея, а не за задаване на въпрос във връзка с получена
информация от възмутения човек. Съдът е допуснал процесуално нарушение,
тъй като не е обсъдил задълбочено свидетелските показания на свидетеля П.,
явяващи се последователни, подробни и безпротиворечиви, които
потвърждават твърденията в отговора на исковата молба, че не Б. Б. е автор на
изявленията относно среща в село Волуяк, а „възмутен човек“ от щаба на г-
жа М. М. и се задава въпрос. Неправилен е изводът на СРС, че свидетелите П.
и К. препредавали думи на трети лица, които отказали да назоват поименно,
за да е възможно да се направи проверка дали такива лица реално
съществуват. По лично желание и воля на възмутения човек, не е посочено
неговото име, но това не отменя факта, че източник на информацията е друго
лице, а не Б. Б..
Неправилно СРС е приел, че с изявлението по отношение на срещата в
село Волуяк се приписвало на ищцата извършването на престъпления. В
случая от ответника е зададен просто един въпрос, съдържащ информация от
трето лице и това не внушава на аудиторията извършването на каквито и да
било престъпления от М. М.. Съдебната практика е единодушна, че
предположенията, създаването на различни версии и аналогии, изводите
интерпретациите и други проявления на субективна психическа и
интелектуална дейност, които се правят от прочетеното и чутото, изказани
мнения, съждения, оценки и внушения не консумират състава на клеветата.
Съдът в мотивите на съдебния си акт следва да направи квалификация на
престъплението /престъпленията, за кой точно състав на престъпление по НК
се касае/, след като твърди, че са приписани с конкретното изявление
престъпления. Б. Б. не обвинява М. М. в купуване на гласове или получаване
на помощ за изборите от каквито и да било лица. Може да се заключи, че
изявлението е със следния смисъл “М. М. е имала намерение да наговори
4
определени роми, за да излъжат, че им било платено да гласуват за „ГЕРБ“.
Деянието може да бъде описано като наговаряне, подготвителни действия за
извършване на клевета от страна на М. М., каквото престъпление не
съществува по смисъла на НК. На 15-тата минута в посоченото интервю е
включен откъс от интервю с М. М., дадено отново в предаването „Тази
сутрин“ по БТВ предходната седмица, в което тя заявява: „ето тук съм
донесла няколко протокола да се види в определени секции колко харесвана е
г-жа Ф. - квартал „Христо Ботев“, „Люлин“, „Филиповци“, „Красна поляна“,
„Факултета“, където може да се види как е протекло гласуването. Г-жа Ф. е
пълен хегемон с над 90% от гласовете в много секции. Това е контролиран вот, нали
е ясно.“ Така ищцата лично оповестява своята предизборна теза, че ромите
гласуват за ГЕРБ и г-жа Ф., която теза е оповестявана от нея и нейния
предизборен щаб широко в медиите по време на предизборната кампания с
общото заключение за „безпрецедентно купуване на гласове“.
По делото се доказа от два различни източника-свидетелските
показания на свидетелите Ц.П. и З.К., че в село Волуяк на 31.10.2019 г. са се
провели не една, а две срещи. Една на ищцата М. М. с жителите на село
Волуяк в близост до гарата, както твърди ищцата в исковата си молба, но и
друга тайна среща с ромски лидери, на които е присъствал и възмутеният
човек от щаба на М.. СРС неправилно е кредитирал свидетелските показания
на свидетелите Н.В. и Т.В. в частта, в която същите обясняват и сочат, че
след първата среща ищцата М. М. си е тръгнала от село Волуяк, след като са
пили чай в гарата, като не кредитира показанията на свидетелите П. и К., от
които се изяснява провеждането на тази втора среща на ищцата с ромските
лидери.
Друго доказателство, че фактическите твърдения в изявленията на г-н Б., посочени в
исковата молба, не са думи лично на г-н Б. и са верни, е и представената от ищцата статия от
01.11.2019 г. в електронната медия www.pik.bg, от която е видно, че пред електронната медия
www.pik.bg човек от щаба на М. е доверил подробности относно срещата във Волуяк -
„Снощи около 19,30 М. е била чакана от два автомобила до гарата във Волуяк
- джип и лека кола. Отвели са я в конспиративна квартира, където се е
срещнала с местни ромски тартори. "Всъщност идеята дойде от М. С., той е,
така да се каже, сценаристът", поясни информаторът на ПИК, който е
потресен от готвената провокация. Вчера сутринта М. М. е подала жалба до
прокуратурата, че се купуват ромски гласове в полза на Ф.. Представила е
5
протоколи от няколко секции във Факултето и "Христо Ботев", но не е
предоставила абсолютно никакви доказателства и факти. Логично,
прокуратурата в случая няма какво да разследва. По тази причина М., по идея
на М. С., сега щяла да инсинуира "гражданско разследване". Наета е
таксиметрова компания, чиито коли ще бъдат използвани на балотажа в
неделя от активисти на М.. Те ще обикалят непрестанно около секциите в
циганските махали и ще снимат предварително организирани групи от роми
пред секциите. Твърдението ще е, че въпросните роми са гласували за Ф.
срещу заплащане. Обещават на активистите си солидни бонуси, за да качват
клипчета с роми във фейсбуците си и да ги споделят масово, разкрива
информаторът на ПИК от щаба на М.. В края на изборния ден М. ще каже, че
социалните мрежи са пълни със стотици кадри на роми, гласуващи под строй
за Ф. и целият този материал ще бъде пратен хем в прокуратурата, хем в
Брюксел, пояснява източникът ни. По този начин щяло да се симулира, че
сигналите и възмущението уж идват "отдолу", от народа. На следващия ден
БСП ще ревне, че изборите са купени и ще поиска касиране на вота,
предизвиквайки международен скандал в синхрон с психодесните.
Активирането на въпросните "групи от роми" била една от темите на
конспирацията във Волуяк снощи. Бароните щели да подсигурят циганите.
М.-активистите в такситата, които да ги снимат и да качват видеата във
фейсбук“. Статията е друг независим източник на информация за срещата в
село Волуяк, от който е видно, че такава среща се е състояла и че източник на
информацията е човек от щаба на М.. Информацията, изнесена в тази статия
от 01.11.2019 г. е потвърдена от свидетелските показания на свидетеля З.К.,
от които се установява, че действително е проведена тайна среща на ищцата
М. М. с ромски босове в село Волуяк на 31.10.2019 г. в къща на ромски
барони, не на публично място, че на срещата са присъствали възмутеният
човек от щаба на М. и още един човек с него, заедно с М. М. и въпросните
ромски босове. Свидетелят изяснява, че провокацията се изразявала в това да
се изпратят роми до секциите, които да казват пред медиите, че уж гласуват
за г-жа Ф., за да ги снимат медиите и след това да излезе, че има купени
ромски гласове за г-жа Ф..
По отношение на приетото от съда за неимуществените вреди, то по
делото не се доказа ищцата да е преживяла „тежки душевни болки и
страдания“. В този смисъл СРС неправилно е кредитирал показанията на
6
свидетелите Н.В. и Т.В.. Самата М. М., на проведеното о.с.з. на 09.03.2021 г.
признава, че не търси обезщетение от съда за конкретно преживени от нея
неимуществени вреди, а това, че става въпрос за претенция от друго естество:
спорът не е между М. М. и Б. Б.. Не става дума за частен спор и частна
претенция. Става дума за това дали едно овластено лице, което е Б. Б., може
да си позволи от национален ефир на най-гледаната телевизия клевети и лъжи
по отношение на свой опонент“, че спорът бил на „българските граждани“
срещу Б. Б..
Видно от изявленията на М. М. същата използва съдебния процес,
злоупотребявайки с право, като привидно твърди, че са налице претърпени
нейни лични вреди от изказвания на ответника, а всъщност със завеждането
на настоящето дело ищцата преследва политическа цел и в този смисъл
искането за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
лично от ищцата, не кореспондира с процесуалното поведение и изявления на
самата ищца. Отделно, твърденията за влошаване на здравословното и
психологичното състояние на ищцата не могат да се доказват по делото
посредством свидетелски показания, а със съответните медицински
документи, СМЕ, каквито доказателства по делото не са ангажирани. Освен
това, претендираното от ищцата обезщетение е прекомерно и несъобразено с
приетите от съда вреди и не обосновава присъдения размер от 10 000 лв.
Ищцата е политик, публична личност и обществена фигура. Практиката е
константна, че държавните органи, политиците, обществените фигури и
държавните служители следва да търпят критика в по-голяма степен от
обикновените граждани/ практика на ЕСПЧ по делото Лингенс срещу Австрия и др. Що се
отнася до защитата на тези категории лица от публично оповестяване на отнасяща се до тях
информация, КС е извел тълкуване, според което личните данни на тези категории лица
са защитени в много по-занижена степен от на обикновените граждани (РКС №
4 от 26.03.2012 г. по к.д. *******4 от 2011г. на КС). Приема се, че това важи особено за
политическите длъжности, тъй като те „съзнателно и неизбежно са се изложили на
близко наблюдение от пресата и обществото'" /Лингенс с/у Австрия и др./. Застъпени
са принципни съображения, като това, че в качеството си на публично лице, адресатът
неизбежно и осведомено сам се е открил за обществен контрол. За разлика от
частните лица, публичното лице съзнателно и неизбежно се излага на близко
наблюдение на всяка негова дума и действие, както от журналистите, така и
от цялото общество. Следователно, той трябва да проявява по-висока степен
7
на толерантност. В практиката на ЕСПЧ се провежда и известна градация на
степента на толерантност към критика. Сочи се, че тя трябва да е най-голяма
при политиците, след тях са останалите публични лица, като най-голяма защита на честта и
достойнството следва да получават частните лица. Когато изразите употребени от
граждани са насочени към борба с обществено неприемливи явления и са част
от дебат по въпроси от значителен обществен интерес е допустимо и употребата на
„твърд“, „агресивен“, „неприятен език". Примери за такъв по твърд език може да се
почерпи от практиката на ЕСПЧ. В случая с делото К. СРЕЩУ Б. думите „мафия“,
„буклуци“, „най-нездравите елементи, които и досега ме мачкат“, „прокурор
Рушветчийски“- са употребени по отношение на действащи прокурори в
изказване, посветено на корупция в системата на прокуратурата/. В случая с
делото Р.С.Б." думите „за мен той не е чист човек” са употребени по
отношение на заместник главния прокурор. В случая с делото "Ч.С.Б." думите
„Всички са престъпници”, „Прокурорът е мафиот”, „Кметът е мафиот”,
„Политически проститутки” и „Политическа проститутска маса” са
употребени по отношение управляващия елит в гр. В. В случая с делото „Я.
срещу Б.” жалбоподателят е направил коментари като “охранени безделници”
и “селяндури” (за надзирателите в затвора), “провинциално парвеню” (за
полицай, чието име също е посочено) и “могъщи безскрупулни хора” (за
прокурорите и следователите по принцип). В тези случаи е счетено, че
инкриминираните изрази са проявна форма на свободата на словото и не
надхвърлят пределите на необходимата и допустима критика.
Прави се извод, че се касае до коментар и препредаване на информация
от друг източник, че нито едно от посочените изявления в исковата молба не е
клеветническо и обидно, като изявленията не са обективно съставомерни без
значение дали ищцата се е почувствала обидена или наклеветена.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в
обжалваната част като неправилно, постановено в противоречие с
материалиния закон и съществено процесуално нарушение на
съдопроизводствените правила и да бъдат отхвърлени изцяло предявените от
М. М. срещу Б. Б. искове по чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди и на законна лихва за забава върху
претендираната главница. Моли да бъда присъдени разноски и адвокатско
възнаграждение за първата инстанция в пълен размер и за въззивната
8
инстанция държавна такса, разноски и адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна М. Б. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул.
„*******” *******, вх*******, an. 1, чрез пълномощника по делото адвокат
М. С. от АК-Ямбол, със съдебен адрес: гр. София, ул.“*******, офис 8
оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
СГС намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.86,
ал.1 от ЗЗД от М. Б. М. срещу Б. М. Б. за заплащане на сумата от 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в обидни думи и
клеветнически твърдения, разпространени по време на дадено интервю от
01.11.2019 г. в предаването „Тази сутрин” по БТВ, ведно със законната лихва
от датата на извършване на деликта 01.11.2019 г. до окончателното
изплащане.
Ищцата М. Б. М. твърди, че на 01.11.2019 г. в предаването „Тази
сутрин” по БТВ ответникът Б. М. Б. е изнесъл неверни, обидни,
клеветнически и уронващи доброто й име твърдения, а именно, че ищцата
предната вечер конспиративно в село Волуяк е отишла де се спазарява кои
роми да излязат да кажат „ГЕРБ ми платиха, Ф. ми плати, за да гласуваме за
нея”, че Братя Г. са й помогнали много пред ромските лидери, както и че няма
9
да се изненада ако и на първия тур са правили „такива магарии”. Заявява, че
тези изявления са неверни и клеветнически, че са възприети лично от ищцата
като обидни и като засягащи честта, доброто и име, самочувствието и като
човек, политик и обществена личност. В пряка причинно-следствена връзка с
тях ищцата е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания,
изразяващи в безпокойство, нервно напрежение и стрес, безсъние,
раздразнителност, унижения и необходимост да отговаря на множество
поставени въпроси от близки, приятели и семейството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Б. М. Б., с който оспорва
исковете с твърдението, че той не е автор на част от посочените изявления, а предава
информация на възмутен човек за състоялата се на 31.10.2019 г. среща, че е зададен въпрос с
цел информиране на обществото по обществено значима тема и изразите са извадени от
контекста, че изложените фактически твърдения на ответника в изявлението за проведената
среща във Волуяк са верни, че не е противоправно изказване на мнение с негативна оценка,
пряко или косвено засягащо конкретно лице, когато името му се коментира или се
предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие,
както и че държавните органи, политиците и държавните служители следва да търпят
критика в по-голяма степен от обикновените хора.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, че на 01.11.2019 г. ответникът е дал интервю в предаването
„Тази сутрин“ по телевизия БТВ. В първоинстанционното производство е била приета СТЕ,
като вещото лице Х., след проверка на представения от ищеца аудио/видео файл, съдържащ
предаване по БТВ „Тази сутрин”, запис от 01.11.2019 г. с продължителност 33 мин и 19 сек е
констатирал, че записът е идентичен с този, находящ се на медийната платформа „БТВ
М.Г.” ЕАД, че не са налице допълнителни монтажи и манипулации в изследваните данни.
Видно от снетия на хартиен носител запис, в даденото интервю ответникът Б. Б. заявява, че
по информация съобщена му от човек от екипа на ищцата М., предната вечер във Волуяк
ищцата „отишла да спазарява с кои роми да излязат и да кажат ГЕРБ ми платиха, Ф. ни
плати да гласуваме за нея.” Съдът е кредитирал заключението на вещото лице като ясно и
обосновано, изготвено в съответствие със събрания по делото доказателствен материал, като
е счел, че изложените от процесуалните представители на ответника смислови и
граматически грешки в заключението не са съществени и не пораждат съмнение за неговата
правилност. Приел е, че при прочита на експертизата става ясно кои са изречените от
водещия реплики и кои са репликите на ответника, доколкото не се твърди нито се
установява да е присъствало друго лице с инициали „Б.Б.” Установяват се изречените в
интервюто изрази.
По делото са били разпитани свидетели, като от показанията на свидетеля Н.Н.В., се
установява, че в качеството си на Председател на инициативния комитет на ищцата М. М. за
10
кметските избори е присъствал на проведената среща на 31.10.2019 г. на ищцата с
избиратели на открито в близост до ЖП-гара Волуяк. Ищцата М. М. пристигнала със
свидетеля Т.В..В. около 19:30 часа и със събралите се 30-40 човека обсъждали най-различни
теми, свързани с инфраструктурата на гара Волуяк и на Волуяк, водоснабдяването и
канализацията, градския транспорт, влака, липсата на топлоснабдяване. Срещата
продължила около 40 - 50 минути, след което по покана на служителите на БДЖ влезли
вътре в гарата, консумирали чай и ябълки и ищцата разговаряла със служителите -
кантонерите за техните проблеми и проблемите на БДЖ. Всичко продължило не по-късно от
около 21:00 часа, след което се прибрали. На следващия ден в щаба възприел лично
поведението на ищцата М. М. след даденото от ответника Б. Б. интервю на 01.11.2019 г.,
като тя изглеждала разстроена, унизена от изказването на ответника, обидена и наранена,
цялото й семейство били притеснени от тежкото и състояние и загрижени за нея. След
интервюто на ответника г-н Б. в щаба идвали множество граждани да задават въпроси и да
отправят обвинения към ищцата и нейния екип, че искат да манипулират изборите. В
продължилите си контакти с ищцата едвам към м. януари, 2020 г. възприел, че тя започва да
се чувства по-добре, да се възвръща нейната предишна енергия, сила, бодрост, ведрост.
Свидетелят Т.В..В. твърди, че на 31.10.2019 г. със собствения си автомобил пресрещнал
автомобила на ищцата М. М. на входа на кв. Волуяк, от към страната на Костинброд и към
19:20 часа упътил ищцата и нейния шофьор до мястото на срещата в Гара Волуяк.
Присъствал през цялото време на проведената среща със събралите се около 30-40 човека,
както и че се обсъждали различни проблеми-липсата на вода, на канализация,
инфраструктурата, лошият градски транспорт като се предлагали възможни решения.
Срещата продължила около 40 минути, след което по покана на една жена от кантонерите,
ищцата М. и свидетелите В. и В. влезли в гара Волуяк, разговаряли със служителите и
ищцата позирала за снимки. Към 20:40 часа излезли от кантона и свидетелят закарал ищцата
М. до предизборния щаб, след което се прибрал вкъщи. На следващия ден след интервюто
на ответника свидетелят говорил с ищцата М. М. по телефона, която не звучала добре. В
проведена на същия ден лична среща с ищцата свидетелят възприел, че тя е притеснена от
преписването й на дейности по манипулиране на изборите, била объркана и смазана
психически. По време на последвалите същия ден срещи ищцата продължавала да получава
въпроси във връзка с интервюто на ответника, което допълнително я притеснило и довело
до необходимост многократно да й измерват кръвното. Ищцата дълго време след
въпросното интервю не се намирала в обичайното си положително състояние, изпитвала
притеснение до около януари 2020 г. Свидетелят Ц. П. П. заявява, че на 01.11.2019 г.
непосредствено преди даденото от ответника Б. М. Б. интервю в сутрешния блок на
телевизия „БТВ”, лично му е съобщил за проведената среща в село Волуяк на 31.10.2019 г.
Свидетелят, в качеството си на „Административен секретар” на Политическа партия ГЕРБ
по време на самата предизборна кампания през есента на 2019 г., провел 2-3 пъти срещи с
човек от щаба на ищцата М., който информирал свидетеля за стратегията на кампанията на
ищцата, за опити да бъде настроен малкият и среден бизнес в София. Същият този човек е
информирал свидетеля П., че вечерта на 31.10.2019 г. ищцата М. ще бъде на посещение във
11
Волуяк, където ще има среща с избирателите, след което ще бъде организирана тайна среща
с местни ромски барони, на която да бъдат обсъдени конкретни действия - да се направи
опит да се привлекат гласоподаватели чрез тяхно съдействие в полза на г-жа М. и това нещо
ще се опита да бъде представено като опит за купуване на гласове от другия кандидат, в
случая г-жа Ф.. Свидетелят твърди, че сутринта на 01.11.2019 г. се видял с въпросното лице
от щаба на ищцата М., като преди интервюто на ответника Б., се видял и с Б. в Централата
на Политическа партия ГЕРБ. Свидетелят разказал на Б. получената от въпросното лице
информация, че предишната вечер ищцата М. е имала среща на гарата във Волуяк с
избиратели, след което се провела въпросната друга среща с ромски лидери, на която
въпросното лице е присъствало и на която се обсъждали варианти те да подпомогнат с
гласове кандидатурата на г-жа М.. Свидетелят заявява, че е говорил лично с въпросния
човек от щаба на ищцата М. и предал дословно информацията на ответника Б. като отказва
да назове името на своя източник. Свидетелят З.Т. К. като главен редактор в агенция
„ПИК“ твърди, че статия със заглавие „Ето сценарият за новия Костинброд на М.“,
публикувана на 01.11.2019 г. в pik.bg била изготвена от редакционен екип на медията от
няколко човека в продължение на два дни. Екип от папараци на медията бил на повечето
изяви на ищцата М. и следял нейните пътувания в продължение на няколко месеца. От
информатор от щаба на ищцата М. разбрала за провеждането на 31.10.2019 г. на среща във
Волуяк поради което изпратила папараците там. Въпросният информатор и още един човек
разказали на свидетелката, че са присъствали на среща във Волуяк с някакви хора, на която
са се уговорили да се изпратят роми до секциите, които да казват пред медиите, че уж
гласуват за г-жа Ф., само и само да ги снимат медиите и след това да излезе, че има купен
ромски глас на г-жа Ф.. Изпратените папараци са проследили ищцата М. до някаква тайна
къща на цигански барони, но не са успели да заснемат нищо. Редакционният екип се събрал
сутринта на следващия ден и започнали да подготвят статията, която публикували по-късно
същия ден.
Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че поради допуснати от СРС
процесуални нарушения, на основание чл.266, ал.3 ГПК във въззивната фаза на
производството е допусната повторна СТЕ със задачи, вещото лице, след като се запознае с
всички документи по делото, включително с писмо от БТВ с изх. № 370/25.09.2020 г. до адв.
М. С., приложено като доказателство към молба на ищцата от 02.10.2020 г. да отговори:
Идентични ли са представения от ищцата материал на електронен носител-диск, съдържащ
откъс от предаването „Тази Сутрин“, излъчено по БТВ на 01.11.2019г. със записа на
предаването от същата дата, публикуван на интернет страницата на БТВ намираща се на
адрес „btvnovinite.bg”? и Да се направи текстово извлечение на видеозаписите на интервюто,
дадено от ответника в предаването „Тази сутрин” по БТВ на 01.11.2019г., което е
публикувано на платформата www.btvnovinite.bg и в представяния от ищцата диск. От
приетата във въззивната фаза СТЕ се установява, че представеният от ищцата материал на
електронен носител-диск, съдържащ откъс от предаването „Тази сутрин“, излъчено по
„БТВ“ на 01.11.2019 г. е идентичен със записа на предаването от същата дата, публикуван на
интернет страницата на „БТВ“, намираща се на адрес www.btvnovinite.bg. Видеофайлът от
12
оптичния носител е с продължителност 33 мин. и 19 секунди, като със същата
продължителност е и видеоматериала, публикуван на интернет страницата
www.btvnovinite.bg. Разпитано в о.с.з. на 15.11.2022 г. вещото лице заявява, че текстът е
един и същ при сравняване с първоначално сваленото от оптичния носител и публикуваното
в сайта на „БТВ“, че записите са идентични и това обстоятелство се установява от текста и
от времетраенето. Съдът кредитира заключението като безпристрастно, компетентно и
професионално изготвено и не възприема съображенията на защитата на ответника да не се
приема същата, като според адвокат Стефанов вещото лице не е отговорило на задача № 2 и
той лично не може да направи сравнение между двата текста.
От правна страна:
За да се уважи иск за деликтна отговорност, трябва да са налице всички
елементи от фактическия състав на текста, а именно ответникът с деянието
си, действие или бездействие, виновно да е причинил вреда на ищеца. Трябва
да е налице и причинна връзка между вредата и виновното деяние на
ответника. Елемент от състава е виновността на поведението на ответника.
Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, тя се предполага по отношение причинителя до
доказване на противното. Вината представлява психическото отношение,
изразено в умисъл или непредпазливост което извършителят на
неправомерното действие или бездействие има към своето противоправно
поведение и произтичащия от него резултат. 3адължение на дееца е да обори
това твърдение като докаже липсата на вина. Само доказана липса на вина го
освобождава от отговорност.
В конкретния казус, за да бъде уважен искът по чл. 45 ЗЗД, ищецът следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: че ищцата М. М. е
претърпяла твърдените неимуществени вреди, причинени от обидни изявления, както и от
изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и
интереси на ищцата, позорящия характер на изнесеното и причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
За да се установи наличието на противоправно деяние е необходимо да се установи
нарушение на нормативно установено задължение. Предмет на разглеждане в настоящото
производство е дали конкретно посочените в исковата молба действия на ответника се
характеризират с противоправност. 3а да се формира категоричен извод в тази насока следва
да се изследват относимите към случая наказателни състави и да се установи дали те са се
осъществили в разглеждания казус, като в случай, че се установи поведение, покриващо
състав на престъпление, то неминуемо ще се докаже наличие на противоправно деяние.
Съставите на обидата и клеветата се осъществяват чрез различни изпълнителни деяния, като
именно деянието, се приема в практиката като един от разграничителните критерии между
13
тях.
Посегателството при обидата се изразява в казване или извършване на нещо
унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, т.е. само чрез
действие. В закона не се посочва конкретно по какъв начин следва да е отправена обидата.
Това може да стане чрез думи - епитети, псувни, ругатни, сравнения, квалификации, или
действия-жестове, мимики и др., които са унизителни за пострадалия.
Клеветата, за разлика от обидата, се извършва като се разгласи неистинско позорно
обстоятелство за другиго или му се припише неизвършено престъпление. Под
„разгласяване“ в практиката се разбира довеждане до знанието на трето лице на
неистинските позорни факти или обстоятелства, отнасящи се до личността на пострадалия,
като деянието би било съставомерно и когато тези факти, се изнасят като слух или
съмнение. Позорното обстоятелство е твърдение за наличието на определен факт за
пострадалия, който да е от естество да накърни доброто му име в обществото. В този смисъл
твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от
разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т.е.
необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат
лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства
са безспорен факт. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и
субективната интерпретация на тези факти. За разлика от обидата, за съставомерността на
клеветата, е без значение дали засегнатият е узнал или не клеветническите твърдения
спрямо него. В случая деянието е довършено, когато тези твърдения са възприети, узнати от
трето лице или от повече лица. За да е съставомерно деянието е необходимо, разгласените
факти обстоятелства, освен позорящи, да бъдат и неистински, в противен случай, деецът
няма да носи наказателна отговорност ако се установи тяхната неистинност. И обидата и
клеветата са умишлени деяния, като при обидата е необходимо деецът да съзнава, че
казаните от него думи или извършените действия са обидни, унизителни за лицето, да
съзнава, че те могат да бъдат възприети от това лице, като цели това или му е безразлично.
Клеветата е възможна както при пряк, така и при евентуален умисъл, като се приема, че при
прекия умисъл деецът не е необходимо да е съзнавал неистинността на позорните
обстоятелства.
С разпоредбите на чл.39-41 от Конституцията на Република Б. се уреждат права и
свободи на гражданите, всяко от които е конституционно гарантирано и се ползва с еднаква
тежест спрямо останалите. Възможната колизия на прокламирани права - в случая между
свободата на словото от една страна и засягане, чрез упражняването ѝ на правата и доброто
име на гражданите, от друга страна, е уредена с чл.39, ал.2 и чл.41, ал.2 от Конституцията на
Република Б.. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата на словото не е
абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно
защитени ценности-каквито са правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с
чл.40, ал.1 от Конституцията на Република Б. свобода на печата и другите средства за масова
информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат
14
информирани по представляващи интерес въпроси. Свободата на словото е прокламирана в
чл.39 от КРП, а пределите, до които се разпростира тя е до пределите, до които засяга други
конституционни ценности, като доброто име и правата на гражданите. Съобразно мотивите
към Решение № 7/1996 г. по к. д. *******/1996 г. на Конституционния съд свободата на
словото (правата по чл. 39-41 от КРБ) няма абсолютен характер. Конституционният съд
условно е групирал основанията за ограничаването й както следва: за защита на
националната сигурност, запазване на обществения ред и превенция на престъпността,
защита на здравето и морала, защита на репутацията и правата на другите граждани (чл. 39,
ал. 2, чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 1, чл. 41, ал. 2), съображения за запазване на тайна. Изводът е,
че накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на
възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна
разпоредба на чл. 57, ал. 2 КРБ, така и с оглед на възприетата структура на чл. 39 КРБ, в
който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. Това е правото на
лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е
също защитено. Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2 от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, допускащ
ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури,
условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно
демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Посочените ценности
обхващат присъщите на човешката личност чест, достойнство и добро име, които са обект
на посегателство при нанасяне на обида-умишленото унижаване достойнството на дадено
лице посредством неприлично отнасяне с него, и на клевета — съзнателното разгласяване
на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление
другиму
Свободата на словото не включва предоставена възможност за разпространяване на
неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки
права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности се решава
конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай.
В конкретния казус, районният съд, в контекста на посочените основополагащи
принципи, е дал отговор на въпроса дали осъщественото от ответника поведение
представлява реализиране на правото му по чл. 10 от ЕКЗПЧОС и чл. 39 КРБ в рамките на
законоустановените предели за това, като е приел, че изявлението на Б. Б. от 01.11.2019 г. в
интервюто му в предаването „Тази сутрин“ по телевизия БТВ съдържа по адрес на ищцата
М. М. фактически твърдения, че предната вечер във Волуяк ищцата „отишла да спазарява с
кои роми да излязат и да кажат ГЕРБ ми платиха, Ф. ни плати да гласуваме за нея”, че те не
могат да се окачествят като оценъчно съждение (оценка на факт), нито като изразяване на
мнение или на критика по политически или други обществено значими въпроси, че по
делото не са представени каквито и да било доказателства за истинността на тези твърдения,
че когато това твърдение е невярно, лицето не е извършило престъплението, което му е
приписано, а то може да бъде установено единствено с влязла в сила присъда или по реда на
15
чл. 124, ал. 5 ГПК, то изявлението е клеветническо, накърняващо честта и достойнството на
лицето и оттам противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
За преценка основателността на исковата претенция, съдът следва да съобрази
доводите относно разграничение на изнесената информация като факт или мнение. При спор
за причинени вреди от изнесена в публичното пространство информация, съдът е длъжен да
съобрази, че на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, те могат да
ангажират деликтната отговорност на разпространилото ги лице само ако са неверни и
позорят адресата. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като не
представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират
отговорност само ако представляват обида.
Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на
неизвършено престъпление е противоправно деяние - клевета (чл.147, ал.1 НК). С това
деяние се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена
оценка за личността му, неговата самооценка. За да е налице "клевета" от обективна страна
се изисква да са засегнати обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на
доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността.
Изпълнителното деяние може да се осъществи както чрез разгласяване на неистинско
позорно обстоятелство за пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него
престъпление. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на определено
несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия.
Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от
дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в
обществото. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде
поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти,
т.е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, зад които застава с
думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това
обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез
предполагаеми, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа
дейност. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и
субективната интерпретация на тези факти. Втората форма на изпълнителното деяние е
приписване на пострадалия на неизвършено от него престъпление. При тази форма на
клевета деецът твърди пред трето лица, че последният е извършил някакво конкретно
престъпление, което той в действителност не е извършил.
Обобщено, при преценка основателността на предявения иск, на проверка за
истинност подлежат фактическите твърдения. В случай че същите са неверни и позорят
адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на ответника.
Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не
представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да
ангажират отговорността на дееца, само ако представляват обида. Дори оценките и мненията
обаче, следва да са изградени върху някаква подкрепяща ги достатъчна фактическа база.
16
Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава
злоупотреба със свободата на слово, което е виновно и противоправно поведение (Pedersen
and Baadsgaard v. Denmark [GC], no. 49017/99, § 76, ECHR 2004 XI ; Jerusalem v. Austria, no.
26958/95, § 43, ECHR 2001-II. Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да подложи на
изследване и преценка дали конкретно изказване с негативно спрямо засегнатото лице
съдържание, освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за
конкретен злепоставящ факт. Само при наличие на твърдение за факт, което е невярно,
следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и виновно, дали съставлява
злоупотреба с право извън горепосочените нормативно установени предели.
Съдебната практика приема, че когато източник на деликта е клеветническо
твърдение, по аргумент от чл.147, ал.2 НК, доказателствената тежест се размества, като в
полза на ищеца е установена оборимата законова презумпция, че дискредитиращите го
твърдения са неверни. Ето защо ответникът следва да ангажира безспорни доказателства, че
изнесеното от него е истина. Ако източникът на информация е посочен, цитиран е, то
ответникът нито дължи проверка на казаното от третото лице /защото преразказва казаното
от него/, нито отговаря за верността на твърденията на последния. Следователно, няма как
да бъде направена преценка относно коректността на препредаденото твърдение, ако не са
посочени лицата, на които авторът се позовава или не е осигурен достъп до тяхното
изявление под някаква форма.
В конкретния казус наличието на клеветнически твърдения се обосновава от
разпространените конкретни обстоятелства, които се явяват позорни, неприемливи от гледна
точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на
обществото по отношение на ищцата.
От приетата във въззивната фаза на производството СТЕ се установява, че е налице
съответствие между изявленията, описани в исковата молба и уточнителната молба на
ищцата и видеоклипа, предмет на изследване, предоставен от ищцата на елекронен носител.
Това не се променя от обстоятелството, че в депозираното по делото писмо от БТВ е
посочено, че не може да бъда предоставен запис на интервюто, излъчено на 01.11.2019 г.,
тъй като срокът за съхранение, който е тримесечен, е изтекъл, като може да бъде
предоставен запис от интернет страницата, срещу заплащане на сумата от 120 лв. с ДДС.
Става въпрос за публично разгласяване на клеветнически твърдения, че ищцата М. е имала
намерение да наговори определени роми да излъжат, че им било платено да гласуват за
„ГЕРБ“ и това да стане достояние на обществото. Въззивната инстанция не приема
твърдението във въззивната жалба, че ответникът Б. Б. само е препредавал чутото от
възмутен гражданин. Изявлението, направено от него е, че самият възмутен човек е
споделил с него въпросните обстоятелства- „този възмутен човек, който е там при тях и ги
слуша, ми каза, че може да попитате снощи към седем и половина осем без дваЕсе във
Волуяк дали госпожа М. е правила там среща с ромите да прави такава уйдурма... Споделям
какво ще правят ...Снощи (на 31.10.2019 г.) по негови думи около седем и половина, осем
без дваЕсе, конспиративно, чакали са я на Волуяк е и отишла да се спазарява с кои роми да
17
излязат и да кажат: „ГЕРБ“ ми платиха, Ф. ми плати, за да гласуваме за нея“. От друга
страна, от разпита на свидетеля на ответника Б.-Ц.П., който е на длъжност
„Административен секретар“ в политическа партия ГЕРБ, се установява, че „възмутеният
човек“ е споделил със свидетеля, а не с Б. за организираната от М. тайна среща с роми, чрез
която се цели да се направи опит да се привлекат гласоподаватели в полза на М., както и
това да се представи като опит за купуване на гласове от другия кандидат, в случая г-жа Ф..
Има разминаване от кого точно Б. е установил сочените от него обстоятелства, които са
позорни за ищцата. Съдът не възприема за доказан факта на „наговарянето“, доколкото и
двамата свидетели на ответника Ц.П. и З.К. не възпроизвеждат факти, на които те лично са
свидетели, а препредават думи на трети лица, които отказват да назоват поименно, за да се
направи проверка дали тези лица съществуват реално, според възприетото от районния съд.
Освен това и предвид гореизложеното, въззивната инстанция намира, че няма как да бъде
направена преценка относно коректността на препредаденото твърдение, ако не е посочено
лицето, на което ответникът се позовава или не е осигурен под някаква форма достъп до
неговото изявление.
Характерен белег за позорните обстоятелства е, противоречието на изнесения факт с
обществена оценка на личността и укоримостта му от гледна точка на съществуващия в
обществото морал. Налице е антагонизъм между информацията, съдържаща твърдението, че
ищцата организира тайна среща с роми и с това се цели да се привлекат гласоподаватели в
нейна полза от една страна, а от друга, да се представи като опит за купуване на гласове от
другия кандидат, в случая г-жа Ф., и моралните норми в обществото, които приемат такова
поведение като укоримо и несъвместимо с приетите обществени норми за поведение на
човек, а и на политическа личност. Публичното разпространяване на тези клеветнически
изявления излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на
изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл. 39
от КРБ и чл. 10 ЕКЗПЧОС. Следва да се отбележи, че от значение са не само употребените
конкретни думи и изрази, извадени от общия контекст и разглеждани поотделно, но и
цялостното внушение в интервюто, общото впечатление и замисъл, като в случая
цялостното внушение на изявлението на ответника е насочено към извършени съмнителни
политически практики от ищцата.
Възивната инстанция приема, че са налице всички елементи на гражданския деликт,
като ищцата е установила претърпени от нея неимуществени вреди, както и наличието на
причинно-следствената връзка между деянието на ответника и претърпените
неимуществени вреди.
Предвид гореизложеното съгласно чл.51, вр. чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се
дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди. Съгласно
Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленума на ВС размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
18
при определяне размера на обезщетението. При определяне на същите, съдът съобрази
негативното отражение на извършеното в психо-емоционален план резултат от извършения
деликт, което може да бъде установено и само със свидетелски показания, големият кръг от
хора, достояние на които е станало извършеното от ответника изявление по такава
национална медия като БТВ.
Същевременно при преценка стойността на обезщетението, съдът съобрази
обстоятелствата, които сочат на определяне на по-нисък размер на обезщетение.
На първо място следва да се има предвид, че ищцата е публична
личност, политик и обществена фигура. Възприема посоченото във
въззивната жалба за константната съдебна практика, че държавните органи,
политиците, обществените фигури и държавните служители следва да търпят
критика в по-голяма степен от обикновените граждани/ практика на ЕСПЧ по
делото Лингенс срещу Австрия и др. Що се отнася до защитата на тези категории лица от
публично оповестяване на отнасяща се до тях информация, КС е извел тълкуване, според което
личните данни на тези категории лица са защитени в много по-занижена
степен от на обикновените граждани (РКС № 4 от 26.03.2012 г. по к.д. *******4 от
2011г. на КС). Това важи особено за политическите длъжности, тъй като т е „съзнателно и
неизбежно са се изложили на близко наблюдение от пресата и обществото'"
/Лингенс с/у Австрия и др./. Застъпени са принципни съображения, като това, че в качеството
си на публично лице, адресатът неизбежно и осведомено сам се е открил за
обществен контрол. За разлика от частните лица, публичното лице съзнателно
и неизбежно се излага на близко наблюдение на всяка негова дума и действие,
както от журналистите, така и от цялото общество, поради което той трябва
да проявява по-висока степен на толерантност, която трябва да е най-голяма
при политиците, а след тях са останалите публични лица, като най-голяма защита на честта и
достойнството следва да получават частните лица. Освен това, от самото поведение на
ответницата, която в о.с.з. заявява, че не става дума за частен спор и частна
претенция, а за това дали едно овластено лице, което е Б. Б., може да си
позволи от национален ефир на най-гледаната телевизия да изнася клевети и
лъжи по отношение на свой опонент“, че спорът бил на „българските
граждани“ срещу Б. Б., може да се направи извод, че разпространените
твърдения от страна на ответника не са повлияли трайно негативно на
представата й за нейната личност, достойнството и доброто й име в
обществото.
Ето защо, настоящият въззивен състав приема, че обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата 4 000 лева е в състояние да
19
обезщети причинените на ищцата неимуществени вреди от противоправното
поведение на ответника, изразяващо се наведени клеветнически твърдения,
разпространени по време на дадено интервю от 01.11.2019 г. в предаването
„Тази сутрин” по БТВ и увреждане на доброто й име, доколкото тези вреди
изобщо подлежат на точна и адекватна парична оценка. Освен това, самото
осъждане по своята същност има ефекта на репарация за причиненото
неимуществено увреждане и ако сумата е голяма, каквато в случая е приетата
от СРС от 10 000 лв., би могло да се стигне до неоснователно обогатяване, а
това не е целта на закона.
На основание чл.271, ал.1, изр. III първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, в която съдът е осъдил ответника за сумата
над 4 000 лв. до присъдените 10 000 лв. и вместо него постановено друго, с
което ответникът да бъде осъден за разликата между сумата от 4 000 лв. и
присъдената сума от 10 000 лв.
Решението се променя и в частта на присъдените разноски.
За първата инстанция ищцата е направила разноски в общ размер от
2 335 лв., в които се включват 600 лв. държавна такса, 750 лв. депозит за
вещо лице, 980 лв. адвокатско възнаграждение и 5 лв. за съдебно
удостоверение, които и съобразно уважената част от иска възлизат на 934 лв.
Решението следва да бъде отменено и в частта, в която на основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски над 934 лв. до
присъдените 1556,67 лв.
Относно разноските на ответника, съдът и предвид направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника от
1176 лв., определя същото на основание Наредба ******* от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 980 лв.,
което и съгласно отхвърлената част от иска възлиза на 588 лв. С определение
от 29.09.2021 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, съдът е изменил
решението си, като е намалил размера на присъдените разноски в полза на Б.
Б. от 592 лв. на сумата от 392 лв. Ето защо, съдът следва да осъди ищцата да
доплати разноски за първата инстанция в размер още на 196 лв.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
За въззивната инстанция въззивникът/ответник е направил разноски от общо 1830 лв.
от които 200 лв. за държавна такса, 800 лв. за допуснатата допълнителна СТЕ и 830 лв. за
20
адвокатско възнаграждение/предвид направеното възражение за прекомерност, и предвид
обстоятелството, че оспореният размер е 10 000 лв./, които и съобразно отхвърлената част от
иска възлизат на 1098 лв. платими от въззиваемата/ищца.
На процесуалния представител на въззиваемата/ищца адвокат М. В. С. от АК-
гр.Ямбол следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 830 лв., което и
съгласно уважената част възлиза на 332 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 08.06.2021 г. по гр.д. № 64348/2019 г. на СРС, I
ГО, 166 състав в частта, в която съдът е осъдил Б. М. Б., ЕГН **********, с
адрес в гр. София, Банкя, ул. ******* да заплати на М. Б. М.- Н., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. „*******” *******, вх*******, an. 1 на
основание чл. 45 ЗЗД сумата над 4 000 лв. до присъдените 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
противоправно поведение на ответника, изразяващо се наведени
клеветнически твърдения, разпространени по време на дадено интервю от
01.11.2019 г. в предаването „Тази сутрин” по БТВ, ведно със законната лихва
от 01.11.2019 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата над 934 лв. до присъдените 1556,67 лв., разноски в производството
пред СРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Б. М.- Н., ЕГН ********** срещу Б. М. Б.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 45 ЗЗД да заплати на М. Б. М., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. „*******” *******, вх*******, an. 1 за
сумата над 4 000 лв. до присъдените 10 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на
ответника, изразяващо се наведени клеветнически твърдения, разпространени
по време на дадено интервю от 01.11.2019 г. в предаването „Тази сутрин” по
БТВ, ведно със законната лихва от 01.11.2019 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА М. Б. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „*******”
*******, вх*******, an. 1, чрез пълномощника по делото адвокат М. С. от
АК-Ямбол, със съдебен адрес: гр. София, ул.“*******, офис 8 да доплати на
Б. М. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. София, Банкя, ул. *******, чрез
21
пълномощника по делото адвокат М. М. от САК, пълномощник на АД „М. М.
и съдружници“, представлявано от адвокат М. М., със съдебен адрес:
гр.София, ул.“******* направените разноски за първата инстанция в размер
още на 196 лв.
ОСЪЖДА М. Б. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „*******”
*******, вх*******, an. 1, чрез пълномощника по делото адвокат М. С. от
АК-Ямбол, със съдебен адрес: гр. София, ул.“*******, офис 8 да доплати на
Б. М. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. София, Банкя, ул. *******, чрез
пълномощника по делото адвокат М. М. от САК, пълномощник на АД „М. М.
и съдружници“, представлявано от адвокат М. М., със съдебен адрес:
гр.София, ул.“******* направените разноски за въззивната инстанция в
размер на 1098 лв.
ОСЪЖДА Б. М. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. София, Банкя, ул.
*******, чрез пълномощника по делото адвокат М. М. от САК, пълномощник
на АД „М. М. и съдружници“, представлявано от адвокат М. М., със съдебен
адрес: гр.София, ул.“******* да заплати на адвокат М. С. от АК-Ямбол, с
адрес на осъществяване на дейността: гр. София, ул.“*******, офис 8,
пълномощник на М. Б. М., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 332 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22