Присъда по дело №875/2013 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА,ПОСТАНОВЕНА НА 25.10.2013 ГОДИНА ПО НОХД № 875/2013 ГОДИНА ОТ ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД-  НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

Варненската окръжна прокуратура е възвела обвинение срещу Г.Й.А. ЕГН ********** за това, че на 04.02.2011 година в гр.Варна при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи - дамска чанта, портмоне,сума в размер на 120 лева,мобилен телефон “Самсунг Е 900”,мемори карта, мобилен телефон “Нокия 2630” , очила, ключове ,тефтер и парфюм на обща стойност 626 лв. от владението на Р.Д.Д. с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила -престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр. чл.198 ал.1 от НК.

Делото е разгледано и решено при процедура чл.371 т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението като доказано по безспорен начин.Предвид процедурата не прави анализ на доказателствата, излага мотиви за завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца и предлага налагане на наказание  лишаване от свобода около средния размер предвиден в закона с приложение разпоредбата на чл.58 а НК.

Процесуалният представител на гражданския ищец и частен обвинител  моли за налагането на адекватно наказание предвид високата степен на обществена опасност на деянието и  дееца,както и да се уважи гражданския иск в размер на 501 лева ведно със законната лихва,каквато корекция е направена в съдебно заседание.

Защитникът на подсъдимия предлага да се имат предвид направените самопризнания, моли за снизхождение при постановяване на присъдата и налагане на минимално наказание с приложение на чл.58 а НК.

При разследването подсъдимият не е признавал вината си.В съдебно заседание прави пълни самопризнания и се възползва от процедурата по чл.371 т.2 и сл НПК. В последната си дума заявява, че  моли за минимално наказание.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното :

Подсъдимият А. бил осъждан многократно за престъпления по чл.195 НК,чл.152 ал.3 НК и чл.143 НК.Понастоящем е подсъдим и по н.д.№ 1228/2013 година на  ВКС на РБ за обсебване/обяснения на подсъдимия в съдебно заседание по настоящето дело,както и писмо от Затвора-Варна-л.24 НОХД/.

На 04.02.2011г. около 21,45 ч., пострадалата Д. се прибирала към дома си,като държала дамската си чанта,преметната през ръка.Вървейки в  посока ж.к.Чайка” тя минала през подлеза на спирка “Явор” и продължила към бл.24.Забелязала,че след нея вървял непознат мъж-подсъдимият А.,но отначало не му обърнала внимание.Пред вх.”А” на бл.24 подсъдимият настигнал свидетелката хванал дамската й чанта и започнал да я дърпа с две ръце.Св.Д. не пускала чантата си,но подс.А. успял да я издърпа и избягал по посока на училището.Пострадалата затичала след него,но в един момент го изгубила от поглед.На тераса на бл.19 имало момче,на което св.Д. разказала за случилото се.Непознатато момче казало, в каква посока се е отдалечил подсъдимия и се обадило по телефона на полицията. Свидетелката се тъжила във Второ РУП,при което дала описание на извършителя.

Междувременно подсъдимият подарил на свои приятели-св.Ш. и св.Р. двата мобилни телефона.С протоколи за доброволно предаване от 17.03.2011 година и от 05.05.2011 година отнетите мобилни телефони били предадени на водещия разследването и приложени като веществени доказателства по делото.

            На 18.03.2011 година св.Д. била разпитана отново,при проведено същия ден разпознаване по снимки тя категорично посочила подсъдимия като автор на престъпното деяние.

          Междувременно и още на 12.03.2011 година подсъдимият напуснал България,бил обявен на ОДИ,което наложило спиране на производството през м.06.2011 година.Подс.А. бил задържан от германските власти на 11.01.2013 година/л.30 д.п./ и приведен в Затвора-Варна.На 17.02.2013 година бил пуснат в отпуск поради смърт на роднина,но не се завърнал в мястото за лишаване от свобода,поради което отново бил обявен за издирване,а впоследствие и задържан и отново приведен в Затвора-Варна на 15.04.2013 година,което имало за последица второ поред възобновяване на разследването по настоящето дело.

От СОЕ се установява,че стойността на отнетите вещи възлиза на 626 лева.

 Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства:

-протоколи за доброволно предаване,СОЕ, писма , разпечатки от мобилен оператор,свидетелство за съдимост и др.

-показания на свидетелите Д.,Р.,Ш.,самопризнанията на подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка съдът намери за доказано по безспорен начин,че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на деяние,съставомерно по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 НК и го призна за виновен по възведеното обвинение.

При определяне на наказанието съдът прие,че е налице висока степан на обществена опасност на деянието и на дееца.

Осъжданията ,невлияещи на квалификацията са отекчаващо отговорността обстоятелство.Фактът,че А. е подсъдим и по друго НОХД,както и данните, касаещи незавръщането му след отпуска в Затвора-Варна съдът отчита като отекчаващи отговорността обстоятелства и категорична индикация,че многократните осъждания са нямали възпитателен и възпиращ ефект по отношение на подсъдимия А.. Самопризнанието води до благоприятната процедура по чл.371 т.2 НПК,поради което не следва втори път да се отчита и като смекчаващо отговорността обстоятелство.

При отчитане стойността на отнетото и степента на упражненото насилие съдът счете,че следва да определи наказание значително над минимума предвиден в закона,а именно-лишаване от свобода за срок от 6 години и 9 месеца,което следва на основание чл.58 а ал.1 НК да се намали с 1/3,при което подсъдимият ще търпи наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и 6 месеца в затвор при първоначален строг режим.

Съдът намира,че така подсъдимият ще бъде изолиран от обществото за  период от време,който е достатъчен за постигане целите визирани в разпоредбата на чл.36 НК.

Съдът осъди подсъдимия да заплати на пострадалата сума в размер на 501 лева,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деянието,ведно със законната лихва,считано от 04.02.2011 година,държавна такса върху уважения граждански иск,както и направените по делото разноски.

Предвид гореизложеното,съдът постанови присъдата.

                                                             СЪДИЯ ВЪВ ВОС: