РЕШЕНИЕ
№ 813
гр. Пловдив, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330116100 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 415 във вр. с чл.
422 ГПК във вр. с чл. 240 във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от Н. СТ. Д.
срещу ИВ. Б. В. за сумата от 570 щатски долара и 500 лева- неизплатено задължение по
договор за заем и за сумата от 278.08 щатски долара и 214.60 лева обезщетение за
забава.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за заем за посочените
суми, които следвало да бъдат върнати до 30.12.2016 г. Ответникът не върнал заема,
поради което дължал и обезщетение за забава. Претендира разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба, с който оспорва претенциите. Възразява, че заповед за изпълнение не е следвало
да бъде издавана за обезщетението за забава. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Твърди, че вземанията за главница не се установяват, защото не била
представена посочената в исковата молба разписка. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и
с оглед наведените доводи, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора Н. СТ. Д. срещу ИВ. Б. В., по което е
1
образувано ч. гр. дело на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за разноските.
Заповедта е връчена на длъжника, в срок е постъпило възражение и съдът е
указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По иска по чл. 240 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК заемът е реален договор, по силата
на който едната страна предоставя на другата заместими вещи, а последната като
получател се задължава да ги върне. Елементите от фактическия състав на договора за
заем са: съгласие на страните за предаване парична сума като заем и реалното
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
Приложената по заповедното производство разписка, подписана от ответника,
установява предаването на сумата от 570 щатски долара (предвид използвания символ)
и 500 лева от ищцата, както и постигнатата уговорка за връщането им в срок до
30.12.2016 г. При така събраните доказателства съдът намира, че се установява
възникването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за
заем, по който ищецът е предал на ответника сумите и същите са били получени от
него.
Срок за връщането на заема е уговорен изрично и правото на ответника да
ползва предоставените суми е отпаднало. Ето защо главната претенция е основателна и
следва да бъде уважена.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Падежът е настъпил на 30.12.2016г. и
след тази дата ответникът дължи обезщетение за забавеното изпълнение, без да е
необходимо изпращането на допълнителна покана. Такава е необходима, когато няма
определен ден за изпълнение- чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Възражението за изтекла погасителна давност е основателно. Същата е 3-
годишна, съгласно чл. 111, б. „б“ ЗЗД и за част от процесния период (31.12.2016 г. до
24.03.2018 г. е изтекла предвид датата на подаването на заявлението- 25.03.2021г.,
съгласно фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК. За периода от 25.03.2018 г. до 24.03.2021 г.
изчислено, чрез електронен калкулатор на основание чл. 162 ГПК, обезщетението за
забава е в размер на 173.55 щатски долара върху главницата от 570 щатски долара и в
размер на 152.23 лева върху главницата от 500 лева. За разликата над тези стойности
до пълните претендирани размери претенциите са неоснователни и следва да бъдат
2
отхвърлени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски за исковото и заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013 на
ОСГТК на ВК/ в размер на 91.02 лева за държавна такса и 547.64 лева за платено адв.
възнаграждение по съразмерност.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди
сумата от 34.91 лева разноски по съразмерност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ИВ. Б. В.,
ЕГН **********, ДЪЛЖИ на Н. СТ. Д., ЕГН **********, следните суми: 570.00
щатски долара и 500.00 лева– главници по договор за заем от 01.11.2016 г.; 173.55
щатски долара и 152.23 лева- обезщетение за забава на двете предоставени в заем
суми за периода 25.03.2018 г.- 24.03.2021 г.; ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на
25.03.2021 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
обезщетение за забава за разликата над 173.55 щатски долара до 278.08 щатски
долара и над 152.23 лева до 214.60 лева, както и за периода от 31.12.2016г. до
24.03.2018 г. за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № ****от 30.03.2021 г. по ч.гр.д. № 5280/2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА ИВ. Б. В., ЕГН **********, да заплати на Н. СТ. Д., ЕГН
**********, сумата от 638.66 лева- разноски за настоящото производство и за
заповедното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА Н. СТ. Д., ЕГН **********, да заплати на ИВ. Б. В., ЕГН
**********, сумата от 34.91 лева - разноски за настоящото производство по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
3