Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1565/11.04.2012г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Тридесет и пети състав, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ХРИСТО КОЙЧЕВ
при участието на секретаря О.Ж., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 16151
по описа на ВРС за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са субективно съединени искове
с правно основание чл. 108 от ЗС от А. А. срещу С.С., Д.С. и Л.Н.. В ИМ се
твърди че ищецът е собственик на място с площ от ***кв.м., представляващ ПИ №
**** по плана на СО „*******” при граници : имот № ****, имот № *** и от две
страни път, като собствеността е придобита въз основа на дарение по нотариален
акт № ***************************г.; твърди се че на майката на ищецът М. Я. с
решение № 912/16.09.2002г. на ПК Варна и е възстановена собствеността върху
нива с площ от *****дка, в терен по §4 в м. „***************” имот № ***,***,
като той представлява част от имот с площ от *.*дка. по нотариален акт № ****************************г.
на Сталински народен съдия; твърди се че със Заповед № ПР-031/20.02.2006г. на
кмета на р-н. „************” на праводателката на
ищецът е възстановено право на собственост при условията на §4б ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ върху ПНИ в м. „*******” землище „************” кадастрален район № *** с
идентификационен № **** с площ от ***кв.м. при граници : имоти № ***, № ****, №
**** и № ****; твърди се че ответника владее имота без правно основание поради
което е налице и правен интерес от завеждане на настоящото дело. Моли съда да
постанови решение по силата на което да признае ищецът за собственик на
посочения имот и да осъди ответниците да му отстъпят собствеността; моли и за
присъждане на разноските по делото.
На 10.01.2011г. е постъпил писмен отговор
на ИМ от ответника С.С., към който се присъединява и ответника Д.С., в който
той оспорва иска; твърди че липсва основание за пасивно обективно съединение на
исковете срещу ответницата С., тъй като тя не осъществява фактическа власт
върху имота и процесния имот е придобит от ответника по наследство от майка му Б.
К.; твърди се че праводателката е придобила имота
като правото и на ползване се е трансформирало в право на собственост по
смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и че със Заповед № 0964/03.06.1999г. по §62 ал.3
от ПЗР на ППЗСПЗЗ Кмета на Община Варна е признал правото на наследници на Б.
К. да придобият собствеността върху имот с пл. № *** с площ от ***кв.м.,
находящ се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в м. „*******”; не се оспорва че
ответника владее процесния имот, но че ищецът не се легитимира като собственик,
тъй като на първо място не е налице идентичност между имената М. К. и М. Я. по
нотариален акт № ****************************г. и Решение № 912/16.09.2002г. на
ПК Варна; на второ място липсва идентичност между недвижимият имот придобит по
силата на реституционни процедури от наследодателката
на ищецът и процесния имот; твърди се че липсва идентичност между м. „***************”
в землището на с.”************” и м. „*******” в землището на гр.Варна. Моли
съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Съдът въз
основа на събраните по делото доказателства счита за установено следното от
фактическа страна :
Видно от
приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба № ****************************г.
А. К. продава на М. К. нив с площ от *.*дка, в
землището на с. ************ в м. „****************” при граници : К. А. К.,
нов блок на ТКЗС. С решение № 912/16.09.2002г. ПК Варна е възстановила правото
на собственост на М. Я. върху нива с площ от *****дка, находяща се в терен по
§4 на ************, в м. „***************”, имот № ***,*** от КП от 1997г. По
силата на Заповед № ПР-031/20.02.2006г. Кмета на район „******************” е
наредил да се възстанови правото на собственост при условията на §4б ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ на М. Я. върху
новообразуван имот в м. „*******”, кадастрален район *** с
идентификационен № **** с площ от ***кв.м.. С нотариален акт № *************************г. М. Я. е призната
за собственик на място с площ от ***кв.м., находящо се в гр.Варна, с.о. „*******”,
съставляващо ПИ № ****, в кадастрален район *** по ПНИ, при граници и съседи :
ПИ № ***, ПИ № ****, ПИ № **** и ПИ № ****. С нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ***************************г. М. Я. е дарила на сина си А.А.
процесния посочен по-горе имот. Видно от представената декларация /л.72/, М. Я.
твърди че имената М.А. Я. и М.А. К. са идентични. От представеното писмо изх. №
РС-9400-4/18.03.2011г. се установява че по преписка за имот № *** попадащ в ПИ
№ **** не се откриват данни за извършено плащане от наследниците на Б. К..
Видно от
Удостоверение № 418/24.01.1980г. ОНС Варна е предоставил на Б. Г. К. право на
ползване върху хавра с площ от 0.*дка, в м. „*******”,
при граници : К. Ж. Д., М. Н. и шосе от двете страни. Със Заповед №
0964/03.06.1999г. е признато на наследници на Б. К. правото да придобият
собственост върху имот пл. № *** с площ от ***кв.м. в м. „*******.
От
заключението на СТЕ се установява : 1. не може да се направи заключение за
идентичност на имота по решение № 912/16.09.2002г. и имота по нотариален акт № ****************************г.
, както и със старите имоти № *** и ***; 2. имот № **** по ПНИ с площ от ***кв.м.
попада изцяло в стар имот № ***; 3. и двете местности „*******то” и „****************”
са включени в со „*******”.
По делото е
назначена тройна СТЕ, чието заключение съдът приема като обективно и
компетентно дадено и от него се установява : 1. не може да се установи
идентичност на имота по решение № 912/16.09.2002г. и имота по нотариален акт № ****************************г.,
както и със стари имоти № *** и *** тъй като има съответствие само по площ и по
една граница; 2. НПИ № **** по ПНИ с площ от ***кв.м. попада изцяло в стар имот
№ *** с обща площ от * ***кв.м., показан на приложената към експертизата скица
като стари имот № *** е със зелен контур, имот № **** по ПНИ е с червен контур;
3. в околовръстния полигон на со „*******” са
включени местностите „*******то” и „****************”; 4. поземлен имот № *** –
стар, с площ от * ***кв.м. по ПКП е записан на М. Я., като няма данни за други
записвания за този имот и 5. схематично границите на местностите са отразени в
топографски карти и схеми и няма КП на които да са отразени границите на
местностите.
По делото са
допуснати гласни доказателства – свидетелските показания на С. М., като лицето
твърди че познава М. Я. и А.А.; твърди че ТКЗС в А. е образувано 1948-1949г. и
че към него момент М. е имала имот около 5-6дка в м. „****************” , при
граници блок на ТКЗС и дядо К. и че имота преди М. е бил обработван от баща и.
Съдът с оглед
установеното от фактическа страна и доводите и възраженията на страните прави
следните правни изводи :
Разпоредбата на чл. 108 от ЗС гласи че
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи
без да има основание за това. Три са предпоставките за уважаване на исковата
претенция по чл. 108 от ЗС : : 1. че ищецът е собственик на веща, предмет на иска; 2. че
веща се намира във владение или държание на ответникът и 3. че ответникът
владее или държи веща без основание. В доказателствена тежест на ищцовата
страна по предявения положителен установителен иск е
да докаже, че е собственик на имота.
Ищците се легитимират като собственици на процесния имот не само въз основа на
издадено в тяхна полза решение № 912/16.09.2002г. на
ПК Варна, с което е признато правото на собственост на М.А. Я. върху нива с
площ от *****дка, находяща се в м. „***************” и но и въз основа на
нотариален акт за покупко-продажба № ****************************г. за
придобиване от М.А. К. на нива с площ от *.*дка, в м. „***************”. Ответникът
прави възражения свързани с извършената реституция по ЗСПЗЗ по отношение на
имота възстановен на наследодателката на ищецът. ВКС
е разрешил този въпрос в свои решения, които са постановени по реда на чл. 290
от ГПК и са задължителни за съдилищата съгласно т.2 от ТР № 1/19.02.2010г. по
т.гр.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Константната практика на ВКС приема че в
производството по иск за собственост, основан на земеделска реституция,
ответникът не може да оспорва легитимацията на ищецът с възражението, че неговия
наследодател не е бил собственик на имота към момента на обобществяването
му, както и на идентичността между притежавания и възстановения имот, ако той
самия не заявява права върху имота към този момент. Ответника единствено може
да противопоставя възражения свързани с упражненото право на изкупуване по §4а
или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и възражения, свързани с материалните
предпоставки на реституцията в полза на ищецът /решение № 595/04.12.2009г.
постановено по гр.дело № 3474/2008г. на ВКС ІІ г.о., решение № 329/27.04.2010г.
по гр.дело № 927/2009г. на ВКС І г.о.,
решение № 185/28.05.2010г. по гр.дело № 65/2010г. на ВКС ІІ г.о. и
решение № 28/18.05.2011г. по гр.дело № 610/2010г. на ІІ г.о./. Установява се че
решението на ПК Варна е издадено 16.09.2002г. т.е. към него момент е действала
редакцията на чл. 14 ал.1 от ЗСПЗЗ като законодателят е изисквал скица, като
само тогава решението поражда своето конститутивно
действие, но настоящото решение поражда такова действие по отношение на
претендирания имот, тъй като е постановено при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ и
границите му се определят въз основа на влезлия в сила ПНИ. Налице е заповед по
§4к по отношение на имота, и заповедта е придружена със скица т.е. имота е
индивидуализиран в достатъчна степен с посочване на границите му по стар
кадастрален план. Предвид на това и заключението на тройната СТЕ че е налице
съответствие между възстановения и заявения имот макар и само по площ и една
граница, и предвид факта че наследодателката на
ищецът се е разпоредила с процесния имт в негова
полза с едностранна сделка, настоящата инстанция приема че е налице идентичност
по отношение на имота визиран в акта за собственост на ищецът от 09.08.2010г. респек. на този на наследодателката
му от 02.07.1956г., с този по решение № 912/16.09.2002г. и че е налице първата
предпоставка от предвидените за да се изпълни състава на чл. 108 от ЗС – ищецът
се легитимират като собственик на процесния имот.
Не се оспорва от страните че ответниците
владеят процесния имот към момента на даване ход на устните състезания т.е.
налице е и втората предпоставка.
При така
формулираните изводи относно принадлежността на правото на
собственост и установеното владение, на изследване
подлежи последната от предпоставките на основателната ревандикационна претенция, а именно наличието, респ.
липсата на
правно основание в лицето на ответниците за
упражняваното от тях владение върху спорния имот. Доколкото ищецът оспорва
принадлежността на правото на собственост
към патримониума на владеещите ответници, то в тежест
на последните е процесуалното
задължение да установят предпоставките
на наведеното от тях придобивно
основание. За да обори пасивната
си легитимация по насочените срещу
нея иск
за ревандикация на земеделската земя, ответниците следва
да установят наличието на основание за
своето владение или държане. Ответниците базират своето право
на владение въз основа на трансформирано право на ползване в собственост.
Ответниците следва в настоящото производство да докажат именно наличието на
предпоставките на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ - да е предоставено право на
ползване върху процесния имот с акт по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на тях или на
техния наследодател, да е построил сграда върху земята до 01.03.1991г. и да е
заплатена същата на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизане в
сила на оценката. Установяа се по делото че на наследодателката на ответниците Б. Г. К. е починала и че на
същата по силата на Постановление на МС № 76 е предоставено право на ползване
върху хавра от 0.*дка, в м. „*******”, като този имот
попада, предвид заключението на тройната СТЕ в НПИ № ****. Ответниците обаче не
представиха доказателства за наличието на останалите две предпоставки за да е
изпълнен състава на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ – наличие на постройка в имота
изградена до 01.03.1991г. и заплащане на оценката на имота. Вярно е че със
Заповед № 0964/03.06.1999г. Кмета на Община Варна е одобрил оценка за имота в
размер на 24 000лв., на наследници на Б. К., но не са представени доказателства
от ответниците че сумата е заплатена чрез общината на собственика т.е. не е финализирана процедурата предвидена в §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Предвид на горното съдът приема че ответниците макар че владеят имота, не го
владеят на правно основание, което да ги легитимира като собственици. Иска е
основателен и следва да се уважи.
Следва да се осъдят ответниците да
заплатят на ищецът разноските по делото – 543.83лв. д.т.; 420лв. за СТЕ и
тройна СТЕ; 6.50лв. за издадено СУ, 29.00лв. за преписи от ИМ и 600.00лв.
адвокатско възнаграждение, като не се следва присъждане на разноски в размер на
31.18лв. за вписване на ИМ тъй като това не представлява съдебно-деловодни
разноски, макар че са разноски по делото.
С оглед гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищецът А.И.А., ЕГН **********
от една
страна и ответниците С.К.С., ЕГН **********, Д.К.С.,
ЕГН ********** и Л.К.Н., ЕГН ********** от друга, че ИЩЕЦЪТ Е СОБСТВЕНИК на място с
площ от ***кв.м., представляващ ПИ № **** по плана на СО „*******” при граници
: имот № ****, имот № *** и от две страни път, защрихован със жълт цвят на
скица № 315/12.08.2010г., л.7, основан на твърдения
за придобито от него право
на собственост върху имота на
основание едностранна сделка –
дарение – по нотариален акт № ***************************г., а от неговата наследодателка М. Я. по реституция по
реда на ЗСПЗЗ, извършена с Решение № 912/16.09.2002г. на ПК - Варна, и
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН **********, Д.К.С., ЕГН ********** и Л.К.Н.,
ЕГН ********** ДА ПРЕДАДАТ на А.И.А., ЕГН **********, процесния имот, на основание чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН **********, Д.К.С., ЕГН ********** и Л.К.Н.,
ЕГН ********** да заплатят на А.И.А., ЕГН ********** сума в размер на 1 599.33лв. /хиляда петстотин деветдесет и девет и 0.33/,
разноски по делото, за заплатена д.т. по иска, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :