О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........ 11.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в закрито съдебно
заседание на дванадесети ноември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа
докладваното от съдия Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 1706 по описа за 2018
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх. №62063/25.09.2018г. по описа на ВРС от Д.К.К. с ЕГН **********, срещу протоколно определение от 19.09.2018г., постановено по гр.д. №18419/2017г.
по описа на ВРС, 48 състав, с което производството по делото е прекратено на
основание чл.130 от ГПК.
В жалбата се
поддържат доводи, че дори в условията на прекратено изпълнително производство,
за ищеца е налице правен интерес от отричане със сила на пресъдено нещо на
правото на принудително изпълнение, с оглед наличието на издаден в полза на
ответника изпълнителен титул и доколкото погасителната давност не настъпва
автоматично, а само след позоваване в исков процес.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на частната
жалба от насрещната страна „АПС Бета България”ЕООД.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно
убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството по
гр.д. №18419/2017г. на ВРС, 48 с. е
образувано по предявен от Д.К.К. против „АПС Бета България”ЕООД иск с правно
основание чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 4359 лева главница по запис на
заповед и сумата от 127,18 лева разноски, за които по ч.гр.д. №4469/2008г.
на ВРС в полза на кредитора „Ти Би Ай Кредит”ЕАД са издадени Заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, послужил за
образуване изпълнително дело № 20127180402451 по
описа ЧСИ Станимира Данова и които са прехвърлени на ответника по силата на
договор за цесия.
В исковата молба с
поддържа, че по искане на кредитора „Ти Би Ай Кредит”ЕАД въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20097140400546 по описа на ЧСИ Любомир Мавров, което впоследствие е
изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Станимира Данова,
където делото е образувано под № 20127180402451. На 31.08.2015г. по изпълнителното
дело е конституиран като взискател ответникът „АПС Бета България”ЕООД. Поддържа
се, че от образуване на изпълнителното производство на 18.12.2009г. в
продължение на две години не са предприети и извършени каквито и да било
изпълнителни действия, поради което на 18.12.2011г. изпълнителното производство
е прекратено по силата на закона поради перемпция, а на 18.12.2012г. е
настъпило пълно погасяване по давност на възможността на взискателя да събере
чрез принудително изпълнение вземането си в хипотезата на чл.537 от ТЗ, във вр.
с чл.531, ал.1 от ТЗ.
По делото е
постъпила изискана справка изх. №14948/14.09.2018г.
от ЧСИ Станимира Данова в уверение на това, че изпълнително дело №20127180402451
е прекратено по молба на длъжника на основание чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК с
изрично постановление, което е влязло в сила.
С обжалваното
определение, постановено в открито съдебно заседание на 19.09.2018г.,
производството по гр.д. №18419/2017г. на ВРС е прекратено по съображения, че с прекратяване на
изпълнителното производство е отпаднал правният интерес от воденето на иск по
чл.439 от ГПК.
Жалбата е подадена
в едноседмичния срок по чл.275 от ГПК, от надлежна страна и при спазване
разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл. 260 от ГПК, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните
съображения:
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск с
правно основание чл.439 от ГПК, е наличие на правен интерес за ищеца за
отричане с влязло в сила решение на изпълняемото право, както и за осуетяване
на образуването на последващ изпълнителен процес. В конкретната хипотеза,
наличието на спор между страните относно съществуването на правото на
принудително изпълнение, който застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед
възможността за насочване на принудителното изпълнение върху имущественото му,
обосновават правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната
допустимост на иска.
Настоящият състав споделя възприетото от съдилищата преобладаващо становище за допустимост на отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на вземането към момента на предявяването му. Дори в хипотезата на прекратено изпълнително производство правната сфера на длъжника се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/ изпълнителен титул. Кредиторът продължава да се легитимира като приносител на валиден изпълнителен лист и след прекратяване на изпълнителното производство. По тези съображения длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с оглед осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Действително в хода на евентуалното бъдещо изпълнително производство длъжникът също бил могъл да предяви иска си, но това би било свързано с допълнителни разноски и необходимост от предприемане на действия по обезпечаване на иска чрез спиране на изпълнението, съпътствано от риска на евентуален отказ за обезпечаване, все действия обективно засягащи правната му сфера.
Субективното преобразуващо право на погасителна давност може да се упражни като средство за защита единствено по висящо исково производство, като не е налице процесуален способ за релевирането му в изпълнителния процес. В случаите, в които длъжникът твърди изтекла погасителна давност, заставянето му да изчака образуването на ново изпълнително дело, за да се позове повторно на нея, създава несигурност в правния мир, предпоставки за необосновано засягане на патримониума му и необходимост от иницииране други обусловени производства в защита на законните му права и интереси. Налага се изводът, че съществуването на възможност защитата да бъде упражнена в по-късен момент не обосновава извод за преждевременност на настоящия исков процес.
Поради несъвпадение в изводите на двете инстанции обжалваното прекратително определение следва да бъде отменено, а делото върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед изхода на спора и направеното искане на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА в полза на адв. Танева като процесуален
представител на жалбоподателя следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ в размер на 200 лева, определен
от съда съобразно чл.7, ал.1, т. 7, вр. чл.11 от Наредба 1/09.07.2004г.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 19.09.2018г., постановено по гр.д. №18419/2017г.
по описа на ВРС, 48 състав, с което производството по делото е прекратено на
основание чл.130 от ГПК.
ВРЪЩА делото на същия състав на ВРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОСЪЖДА „АПС
Бета България”ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“България“81 В, да заплати на адв. Кремена Николаева
Танева с ЕГН ********** сумата от 200 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената на жалбоподателя безплатна правна помощ, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.