Решение по дело №460/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е 

 

   №  ...................../ ................ 2020 г.   гр. Варна

                       

                                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година, в състав:

           

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЙОВА ПРОДАНОВА                                                                              ЧЛЕНОВЕ :  ГЕРГАНА СТОЯНОВА                                                                                        ДИМИТЪР МИХОВ

 

при секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурора Владислав Томов, като разгледа докладваното от съдията Йова Проданова касационно административно - наказателно дело № 460 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, чрез процесуален представител, против Решение № 2380/20.12.2019 год., постановено по НАХД № 5362/2019 год. по описа на Варненски районен съд, ХV състав.

В началната част на жалбата се твърди незаконосъобразност на решението, постановено при неправилно приложение на института на "маловажност", след което са изложени противоречиви твърдения както по отношение на изводите на въззивния съд относно съставомерността на деянието, така и по отношение на установените от него факти. Искането е решението да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответната страна „Ред Хот България“ ООД, представлявано от управителя А.М.М., чрез процесуален представител оспорва жалбата.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационният състав, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал.2 на чл.218 АПК, за да се произнесе, взе предвид:

С решението от 20.12.2019 год. Варненският  районен съд отменя Наказателно постановление № 03-010344 от 07.11.2018 год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „Ред Хот България“ ООД, на основание чл.415в, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 150 лв. за нарушение на чл.11, ал.5 мр. Чл.12, ал.1 и ал.2 от Наредба №РД-07.2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /ДВ бр.102/22.12.2009 г./.

Въз основа на събраните по делото доказателства районният съд приема за установено, че при извършена от служители на инспекцията проверка на 09.10.2018 година в обект- ресторант  „Ред Хот”, находящ се в гр.Варна, на ул.”***, стопанисван от „Ред Хот България” ООД е установено лицето Д.Д., която ги поканила да се настанят на маса в заведението, дала им меню, след което в декларация вписала личните си данни и, че работи за санкционираното дружество, от 09.10.2018г., като сервитьор, с работно време от 12,00ч. до 16,00ч., с договорено трудово възнаграждение 600лв. месечно, има сключен трудов договор. Проверката на книгата за инструктаж установява, че на Д. Д., изпълняваща длъжността „сервитьор” в проверения обект, не е документиран начален инструктаж по безопасност и здраве при работа. За Д. е представен  трудов договор, сключен на датата на проверката и регистриран в деня след нея.

 На основание на констатациите от проверката е съставен акта за установяване на административно нарушение, срещу който не е предявено възражение в определения от закона срок. Въз основа на издадения АУАН е постановено и оспореното Наказателно постановление.

Районният съд отменя обжалваното наказателно постановление по съображения, че то е издадено при съществено нарушение на процесуалния закон.

Въззинният съд преценява, че в обстоятелствената част на НП липсват факти, от които да се направи извод „дали АНО приема, че е бил проведен начален инструктаж и ако да на коя дата, като единствено не е бил документиран или се приема, че изобщо не е бил проведен начален инструктаж“. Според съд в посочените две хипотези се касае за две различни нарушения, но отразената в НП воля на наказващия орган е неясна коя от двете приема за осъществена. Липсата на факти е от съществено значение, предвид нормата на ал.2 на чл.11 от Наредбата и образеца на книгата за документиране на инструктажите, които възлагат провеждането на инструктажите и документирането им на длъжностни лица с подходящо образование, по ред и условия, определени от работодателя. В НП не са посочени факти, от които да се направи извод, че работодателят не е изпълнил конкретно свое задължение, свързано с осигуряване провеждането на инструктажа, за да се прецени дали следва да бъде ангажирана неговата обективна отговорност, което още повече води до неяснота на волята на АНО.

Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна, липсата на факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, касаещи субекта на нарушението са определящи за районния съд за извода му за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което лишава нарушителя от възможност да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и съответно адекватно да организира защитата си.

В решението е констатирано, че наказанието е наложено на основание чл.415 В  ал.1 от КТ без посочване на факти за отстраняване на нарушението.

Касационният състав намира за правилни крайните изводи в оспореното решение, като приема част от съображенията и изводите на въззивната инстанция.

Съгласно чл. 2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. работодателят има задължението да осигури на всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и на работното място, като чл. 3 от същата наредба го задължава да не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Видовете инструктажи са регламентирани с нормата на ал.3 на чл.10 от Наредбата.

С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-07-2/2009 г. на работодателя е вменено задължение да осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ. Самото провеждане на инструктажите по чл. 10, ал. 3, съгласно ал.2 на чл.11 от наредбата, се осъществява от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя; съгласно ал.5 на чл.11 инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1.

Тълкуването на посочените разпоредби разграничава ясно задълженията на работодателя по създаването на ред и условия за провеждането на инструктажите  от задълженията на длъжностното лице, на което е възложено тяхното провеждане. Субектите на тези задължения са също категорично посочени, от което следва, че субект на задължението за провеждането и документирането на инструктажите е определено от работодателя длъжностно лице, което би било отговорно при неизпълнение на нормативно възложените му задължения. В представената книга за инструктаж фигурира подпис на лицето, извършило инструктажа, но в административно-наказателното производство не са изяснени фактите относно създаден от дружеството ред и условия за провеждане на инструктажите, по определяне на длъжностното лице, на което е възложено провеждането им.

Доколкото нормативното изискване лицето, на което е възложено извършването на инструктаж и неговото документиране, е различно от нормативното изискване работодателят да изпълни задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, то правилно въззивният съд приема, че за деянието – недокументиране на проведен инструктаж не следва да се ангажира отговорността на работодателя. Определянето на работодателя като субект на отговорността в конкретния случай не почива на ясно посочени факти относно реда и лицата, които са участвали при провеждането и съответно документирането на първоначалния инструктаж. Констатираната и от районния съд неустановеност на съставомерни факти правилно е преценена като съществено нарушение на процесуални правила.

Настоящият съдебен състав споделя становището на въззивната инстанция за неправилно позоваване от административно-наказващия орган на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, която регламентира отговорност за маловажно нарушение, без да съдържа състав на конкретно нарушение, като определя предпоставките за квалифициране на дадено нарушение като маловажно и размера на имуществената санкция и глобата.

Касационният състав преценява, че документирането на проведен инструктаж е уредено като задължение, чието неизпълнение представлява нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, след като е нормативно закрепено от текста на ал.5 на чл.11 от Наредбата, поради което и неизпълението му е санкционирано с нормата на чл.413, ал.2 от Кодекса на труда, но реализирането на административно-наказателна отговорност може да бъде осъществено спрямо задълженото за това лице.

При изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, решението на районния съд следва да бъде оставено в сила и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

 

                                        Р    Е    Ш    И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2380/20.12.2019 год., постановено по НАХД № 5362/2019 год. по описа на Варненски районен съд, ХV състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: