РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Търговище , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на дванадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 2021350050012.. по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Предмет на проверка е решение № 43 от 08.04. 2021 г., по гр.д. № 7..3/
2020 г. на РС–Попово, с което са отхвърлени предявените от С. Ц. Д., ЕГН
********** гр. Попово, бул. „П...“ № .., ап. ..против ТП - ДЛС „Ч...“- гр.
Попово, ЕИК: 201....., с адрес на управление: гр. Попово, бул. „М.М." № ...,
представлявано от инж. Ю.Б. директор, иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено, със заповед
№ 11/ 18.09. 2020 г., иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „лесничей“ и иск по чл. 344, ал. 1, т.
3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в
размер на 12 375 лв., считано от 18.09. 2020 г. до 18.03. 2021 г. Присъдени са
разноски в полза на ответника от 1320 лв.
Недоволен от това решение е останал ищецът, който го обжалва чрез
адв. Катя Димова от гр. Русе, по съображения за необоснованост и
неправилност. Излагат се подробни съображения във връзка с това, че е
следвало да се извърши подбор на служителите при съкращаването в щата. На
1
работа са оставени служители, които имат сходни функции с тези на
лесничея, чиито задължения продължават да се изпълняват от тези
служители. Излагат се съображения и за това, че е налице злоупотреба с
право от страна на работодателя. В съд.зас. жалбата беше поддържана, като се
иска да се заплатят и направените по делото разноски.
От въззиваемата страна – работодателя, е постъпил отговор, чрез адв.
Сн. Иванова от гр. Шумен. Тя счита, че решението е правилно и моли да бъде
потвърдено. Оспорват се всички доводи за това, че е следвало да се извърши
подбор със служители, които са оставени на работа, както и това, че е налице
злоупотреба с право. Иска се решението да бъде потвърдено и да се присъдят
направените по делото разноски.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: Решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е
неправилно.
Искът е заведен от бившия директор на териториалното поделение на
„Д.... Ч...“ гр. Попово, за отмяна на уволнението, възстановяване на
длъжността, която е заемал като лесничей и заплащане на обезщетение. В
исковата молба се излагат съображения за незаконосъобразност на
действията на работодателя. Ищецът е бил директор до месец юни 2020 г. и
след това всички действия, които са извършени и преместването му от една
длъжност на друга в предприятието, са били насочени към това той да бъде
уволнен. Съкратени са и двете длъжности за лесничей, нещо, което е
нечувано, за да се избегне и подборът, който работодателят е следвало да
направи задължително.
Какви са фактите по делото.
Уволнението на ищеца С.Д. е извършено със заповед на директора на
ТП ДЛС „Ч...“ гр. Попово, който е работел по смисъла на чл. 174 от ЗГ, на
18.09. 2020 г. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е
съкращаване на щата, по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, като заеманата длъжност е
била лесничей. Заповедта е връчена в същия ден и уволнението е считано от
същия ден.
2
До 15.0... 2020 г. ищецът е бил директор в предприятието, в което е
работил – ТП на ДЛС „Ч...“ гр. Попово, част от Североизточното държавно
предприятие, със седалище в гр. Шумен.
На 1...0... 2020 г. встъпва в длъжност новият директор и на ищеца е
предложено да заеме длъжността „Ръководител участък горско стопанство“.
Сключва се трудов договор с него от новия директор и ищецът започва да
изпълнява новата си длъжност. По това време в предприятието, по
действащото щатно разписание, тази длъжност е ръководна и за нея са
предвидени три щатни бройки. Длъжността „Лесничей“ е в клас 2,
специалисти и за нея има предвидени 2 щатни бройки, които са били заети
към този момент.
През месец август, както се посочва в отговора на исковата молба,
новият директор иска от принципала си СИДП – Шумен, да настъпи промяна
в щатното разписание на предприятието, като се съкрати щата за длъжността
„лесничей“. Това личи и от входящия дневник за писмата на предприятието в
гр. Шумен – л. 101 от делото, в който е входирано писмото от ДЛС „Ч...“,
относно „Промяна в щатното разписание“. Малко по-късно /пак видно от
отговора на исковата молба/, през м. септември, директорът на стопанството в
Попово предлага за съкращаване и другата длъжност „лесничей“.
На 02.09. 2020 г., директорът на ДЛС „Ч...“ гр. Попово иска разрешение
от СИДП в гр. Шумен да извърши рокада в персоналния състав на
стопанството, като ищецът инж. Д., бъде преместен на длъжността
„лесничей“, а инж. М. Горчев, който е заемал досега тази длъжност, да заеме
длъжността на ищеца „ръководител участък горско стопанство“. По това
време за длъжността „лесничей“ все още е имало две щатни бройки, като
освен инж. Горчев, на същата длъжност е работила и инж. Р.И.а.
На 03.09. 2020 г. от СИДП в гр. Шумен дават разрешение да се извърши
размяната.
На 04.09. 2020 г.директорът на ловното стопанство предлага на ищеца
промяна на трудовото правоотношение, чрез промяна в длъжността и
трудовото възнаграждение, като от длъжността, която е заемал досега
„ръководител участък горско стопанство“ бъде преназначен на длъжността
3
„лесничей“ със съответното трудово възнаграждение.
В същия ден е подписано и допълнителното споразумение с ищеца и
той е назначен на длъжността „лесничей“.
В същия ден при работодателя ДЛС „Ч...“, във входящия регистър
постъпва и ново щатно разписание, в което се съкращава едната щатна
бройка за „Лесничей“, като на самото щатно разписание е посочено, че то
влиза в сила от 17.08. 2020 г. В писмото, което се изпраща от директора на
СИДП до директора на ДЛС „Ч...“ е посочено, че решението за промяна в
щатното разписание е под № 8, по протокол № 25.. от 04.09. 2020 г. – л. 50.
На 17.09. 2020 г. УС на СИДП в гр. Шумен взема решение за
съкращаване и на другата щатна бройка за „лесничей“ и това е решение № 5,
по протокол № 257.
На 18.09. 2020 г. на ищеца е връчено предизвестие за прекратяване на
трудовия му договор като лесничей, подписал е декларация, че не попада в
кръга на защитените лица при уволнение на това основание, като в същия ден
е прекратен и трудовият му договор. Така, само две седмици след
назначаването на новата длъжност, ищецът е уволнен поради съкращаване в
щата. Уволнена е и инж. Иванова, като ловното стопанство остава без
длъжност „лесничей“.
В заповедта за уволнение на работодателя е посочено, че мотивите за
извършване на уволнението са взето решение № 14 на УС на СИДП ДП гр.
Шумен, отразено в протокол от заседание № 255 от 12.08. 2020 г. и решение
№ 5 от протокол 257 от 17.09. 2020 г. на съшия орган, за съкращаване на
общо две щатни бройки за длъжността „лесничей“.
По делото има разпитани и свидетели, от чиито показания се установява
следното: св. Караманолева е работила като зам. директор в ДЛС „Ч...“ до
1...07. 2020 г., когато е прекратен договорът . За длъжностите „Лесничей“,
„Специалист-лесовъд“, „Ръководител участък“ и „Техник горско стопанство“,
има разлика и тя се изразява в това, че длъжността „Ръководител-участък
горско стопанство“ се числи към категорията ръководни специалисти, а
другите длъжности са аналитични специалисти. Разлика имало в
образователния ценз, тъй като за „лесничей“ се изисквало висше
4
образование. „Техник горско стопанство“ включвала същите задължения,
каквито са за „лесовъд“ и нямало никаква разлика в длъжностната
характеристика. Единствената разлика била в образователния ценз, който
трябвало да има лесничея. Така например по длъжностна характеристика
„техник горско стопанство“ издавал превозни билети, но такива можели да
издават всички посочени длъжности, вкл. зам. директорът. Св. Р.И. е
работила от 14.02. 2019 г. на длъжността „лесничей“ при ответника .
Занимавала се основно с лесо-културните мероприятия на територията на
стопанството. През юни месец бил сменен директорът на „Ч...“ и в
последствие новият директор казал, че има за задача да уволни свидетелката
и това се случило. Първоначално било променено щатното разписание със
съкращаване на една бройка лесничей. Бройките били две и с двама
действащи лесничеи на територията на „Ч...“. В последствие било променено
и второто щатно и станали трима, с щат за един лесничей. В структурата на
горското стопанство много от длъжностите и функциите се припокриват.
Разликата е в това, че изискванията за длъжността „лесничей“ е служителят
да им висше образование. За всички останали длъжности се изисква средно
техническо образование, като в зависимост от кадровата обезпеченост на
съответното стопанство, всеки един човек би могъл да бъде назначен като
техник-лесовъд, специалист лесовъдство, ръководител участък, лесничей и
на всяка една от длъжностите може да застане всеки един, в зависимост от
образованието си. Лесничеят можел да изпълнява абсолютно всички
функции в едно горско стопанство, вкл. и да замества директора, както и
директорът може да изпълнява функциите на лесничей. Директорът можел да
изпълнява всяка една длъжност. За „ръководител участък“ не се изисквало
висше образование, докато за „началник-участък“, което се припокрива, там
вече се изисквало инженерно образование. Според свидетеля, разликата
между „специалист ловно стопанство“ и „лесничей“ е образователният ценз
със средно образование. По отношение на отделните длъжности имало
разделение в това, което всеки служител работи, но те се припокривали като
задължения.
От показанията на свидетеля Ивайло Тодоров – служител на в ЦУ на
СИДП, се установява, че основните задължения на „ръководител горско
стопанство“ е да ръководи участъка и да издава позволителни по закон.
5
„Специалист лесовъдство“ и „лесничей“ са по-ниско квалифицирани
длъжности. Лесничеят и техникът-лесовъд също можели да издават
позволителни. Разликата между „техник лесовъд“ и „инженер лесовъд“ била
квалификацията, която му давала право на лиценз по Закона за горите.
Трудовата функция на ръководителят на горски участък включвала
дейността да следи поверените му горски и ловни надзиратели как се
отнасят към контрола на поверените му участъци, докато лесничеят по-
скоро изпълнявал канцеларска работа. Ръководителят горско стопанство
също имал ръководна длъжност и сходни отговорности, но по-скоро
контролирал поверените му горски и ловни надзиратели.
Според свидетеля процесните четири длъжности могат да са
взаимнозаменяеми според това какви функции са им възложени по
длъжностна характеристика и какво им възлага директорът.
Показанията на всички свидетели не се различават и съдът ги възприема
като достоверни.
Сходството на съкратената длъжност „лесничей“ със съществуващите
длъжности "Ръководител участък“, „Специалист лесовъдство“ и „Техник,
горско стопанство“, се установява и от приложените по делото длъжностни
характеристики, доколкото всички те са свързани с дейности по опазване и
управление на горския фонд. Функционалните различията между тези
длъжности обаче са съществени. Същите са от съвсем различно естество.
Така длъжността „Лесничей“ е „клас специалисти“, като има трудови
функции, които са от канцеларски и организационен характер, както и
такива по съставянето и поддържането на различни видове регистри, но има и
функции, които са пряко свързани с работата на терен. Длъжността
„Ръководител участък“ е „клас ръководители“ и включва както
организационни функции, така и такива, свързани с контрол по изпълнението
на провежданите мероприятия. Като специфична функция тук е включено и
задължението на заемащия тази длъжност на всяко тримесечие да представя
на техническия секретар предложение за поощрение и наказание на
работниците и служителите в участъка. Другите две длъжности, предмет на
съпоставката - „Специалист лесовъдство“ и „Техник, горско стопанство“ са
клас „техници и приложни специалисти“ и преимуществено включват
6
функции по техническото изпълнение на съответните мероприятия.
При така установените факти, въззивният съд прави следните изводи.
По отношение на довода за това, че работодателят е следвало да извърши
подбор при съкращаването на щата, като го приложи и по отношение на
длъжностите, които не се съкращават.
Въззивният съд в тази част се присъединява към мотивите на РС –
Попово и само в тази част препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК.
Работодателят не е длъжен да извършва подбор с други длъжности, извън
определените за съкращаване. Вярно е, че в ловното стопанство много от
функциите се припокриват, защото всички са свързани с опазването на горите
и дивеча. Така е било и преди съкращаването на щата. Затова не може да се
говори в случая за някакво сливане на функциите по изпълнение на
определени задължения, защото това и преди е било така.
Основателно обаче е възражението, че уволнението е извършено при
злоупотреба с правото на работодателя да определя вида и броя на щатните
длъжности в стопанството. Това е така, защото малко след като новият
директор е встъпил в длъжност, всички негови усилия говорят, че промените
се правят, за да бъде отстранен ищецът от работа.
На първо място той е бил в предишните години директор и е
изпълнявал ръководни функции по отношение на новия. Начинът, по който е
извършено съкращаването също говори за това. Както сам признава
директорът в отговора на исковата молба и това се установява от писмените
доказателства, той още на 11-ти август предлага щатът за длъжността
„лесничей“ да бъде съкратен с една щатна бройка. Твърди, че до 04.09. 2020 г.
той не е знаел, че УС на СИДП – Шумен е удовлетворил молбата му. Сам
признава обаче, че също през месец септември е предложил за съкращаване и
втората бройка. Не казва обаче кога точно е направено това и въпреки
усилията на ищцовата страна да се представят всички документи от
изходящите и входящите дневници, такива са представени само за
определени дати. Въпреки това, намеренията да се съкрати щатът на
лесничеите, изцяло се признават от директора. Буди недоумение и това, че в
заповедта за уволнение е посочено, че съкращаването на едната щатна бройка
за лесничей е станало с решение на УС на СИДП – Шумен на 12.08. 2020 г. , а
7
не на 04.09. 2020 г. Ответникът твърди, че това е техническа грешка и тя
може да се установи от протокол № 25.. от заседанието от 04.09. 2020 г.,
който представя, но всъщност по делото такъв документ няма, защото не е
представен. Учудващо е освен това УС да вземе решение за съкращаване в
щата със задна дата. Съвсем нормално е обаче това решение действително да
е било взето още на 12-ти август, като е логично разписанието в този случай
да действа считано от 17-ти август.
Независимо от това обаче, за въззивния съд е безспорно, че още на 4-ти
септември, когато ищецът е преназначен на длъжността „лесничей“,
директорът на ловното стопанство в Попово е знаел, че тази длъжност се
съкращава, считано от същия ден. Знаел е освен това, че е предложил за
съкращаване и другата бройка за длъжността, на която е работила инж. Р.
Иванова. Защо това обстоятелство не е било съобщено на ищеца преди
подписването на допълнителното споразумение за преместването му на
длъжността „лесничей“ и защо директорът ще го назначава на длъжност,
която не съществува, считано от 17-ти август? Отговорът на този въпрос е
очевиден – желанието на новия директор да освободи ищеца и същият да
бъде уволнен на всяка цена. Описаната последователност в действията му,
противоречията в мотивите на заповедта за уволнение, липсата на
доказателства, за които се посочва, че се представят, подкрепят извода на
съда за злоупотреба с правото на работодателя да предлага и определя
щатното разписание на стопанството. Това действително е било негово право,
но то се употребява в случая за заобикаляне на закона, а това е недопустимо.
Защото ако действително е искал да оптимизира щата на стопанството,
директорът не е било необходимо да извършва промяна в трудовото
правоотношение с ищеца, а е следвало да извърши подбор и да съкрати или
инж. Горчев, или инж. Иванова, а не да предлага рокади. Отделно от това и
сроковете, в които първо се иска съкращаване само на една бройка, след това
и на втората, също говори, че в случая се цели не оптимизиране на щата, а
освобождаване от неудобни служители, без необходимостта от извършването
на подбор. Така се стига и до абсурда в ДЛС „Ч...“ да няма нито една щатна
бройка за лесничей – длъжност, която е традиционна за едно ловно
стопанство.
С оглед на това, съдът намира, че исковете са установени в своето
8
основание. Уволнението следва да се отмени и да се възстанови ищецът на
заеманата длъжност „лесничей“.
Поради основателността на главния иск, основателен е и искът за
заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа. За максимално предвиденият период от .. месеца, ищецът
действително не е работил. Той има право на обезщетение за целия срок от ..
месеца. Същото е в размер на 12 375 лв. по заключението на вещото лице.
Има направено възражение за прихващане с изплатените обезщетения за
неспазен срок на предизвестието по чл. 220, ал. 1 и за оставане без работа по
чл. 222, ал. 1 от КТ, в общ размер на 4125 лв.
Ищецът не е взел становище по това възражение. Видно от
заключението на вещото лице последното брутно трудово възнаграждение на
ищеца е в размер на 20..2,50 лв. Не се оспорва обстоятелството, че тази сума е
изплатена на ищеца на две основания или общо 4125 лв.
При отмяна на уволнението и изплащане на обезщетението по чл. 225,
ал. 1 от КТ работникът дължи връщане на обезщетението за неспазен срок на
предизвестие и за оставане без работа, защото това са обезщетения, насочени
към репариране на едни и същи вреди, произтичащи от това, че работникът е
останал без работа. В този смисъл е трайната съдебна практика.
Затова сумата от 4125 лв. следва да се прихване от обезщетението по
чл. 225, ал. 1 от КТ. На ищеца следва да бъде заплатена сумата от 8250 лв.
По разноските. Право на такива има ищецът. Същите са в размер на
2112 лв. Те следва да бъдат заплатени от ответника. На него се дължат
разноски според отхвърления размер на иска. Съдът ги определя на 112 лв.
Съдът компенсира тези суми и в този случай на ищеца се дължат 2000 лв.
разноски.
РС – Попово е достигнал до различни правни изводи. В решението си
съдът изобщо не е обсъждал доводите за злоупотреба с право и поради тази
причина решението му е необосновано и незаконосъобразно. Същото следва
да бъде отменено и на негово място да се постанови ново, в смисъла посочен
от втората инстанция.
9
По сметка на ОС – Търговище следва да бъдат заплатени и държавни
такси по трите иска, включително и за втора инстанция, както и направените
по делото разноски за експертизата пред РС – Попово. По исковете, които са
неоценяеми – съдът определя д.т. от 80 лв. за първия и 50 лв. за втория иск,
общо 130 лв. По оценяемия иск – 330 лв. Общо 4..0 лв. Отделно 230 лв. за
обжалване пред втората инстанция. Общо ..90 лв., както и 150 лв. разноски за
експертизата.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 43 от 08.04. 2021 г., по гр.д. № 7..3/ 2020 г. на РС–
Попово като незаконосъобразно и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО на С. Ц.
Д. от гр. Попово, ЕГН **********, бул. “П...“ № .., ап. .., извършено със
заповед № 11 от 18.09. 2020 г. на директора на ТП на ДЛС „Ч...“ гр. Попово,
като
ВЪЗСТАНОВЯВА С. Ц. Д., с посочените по-горе данни, на заеманата от
него длъжност преди уволнението – „лесничей“ в ТП на ДЛС „Ч...“ гр.
Попово.
ОСЪЖДА ТП на ДЛС „Ч...“ гр. Попово, ЕИК 201....., да заплати на С.
Ц. Д. от гр. Попово, ЕГН **********, бул. “П...“ № .., ап. .., представляван от
адвокат Катя Димова, сумата от 8250 лв., представляваща обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ – оставане без работа за срок от .. месеца, която се присъжда
след прихващане между общо дължимата сума от 12 375 лв. и сумата 4125
лв., по уваженото възражение за прихващане на работодателя с изплатените
от него обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от КТ, както да заплати и
сумата от 2000 лв., направени по делото разноски, по компенсация с
разноските на другата страна.
ОСЪЖДА ТП на ДЛС „Ч...“ гр. Попово, ЕИК 201....., представлявано от
директора Юлиян Будаков, а по делото от адвокат Сн. Иванова, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС – Търговище, сумата
10
от ..90 лв. държавна такса за водене на делото на две инстанции, както и 150
лв. за разноски по делото.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването му
на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл. 280 от ГПК.
Решението, при влизане в сила, простира силата си на присъдено нещо
и по отношение на направеното възражение за прихващане от страна на
ответника ТП на ДЛС „Ч...“ гр. Попово за сумата от 4125 лв., описана по-
горе.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11