МОТИВИ: Срещу подсъдимия А.Ч. (A. C.), роден на ***г*****, притежаващ *** паспорт № ****, изд. на ***., гражданин на Р
Турция, неосъждан, с постоянен адрес ***, с **** образование, шофьор по професия, с
месторабота предприятието *****“, Р Т., личен номер ****, Окръжна Прокуратура – Хасково е предявила обвинение за
това, че на 19.03.2018г., в гр. Харманли
, обл. Хасково, дал дар – парична сума в
размер на 20 евро, с левова равностойност 39,12 лв., на длъжности лица, имащи
качеството на полицейски орган, а именно: младши експерт П.А.Х.– „****)“ в
група „****“ към РУ – Харманли на ОД на МРВ – Хасково и инспектор Д.В.Х. – „*****“
в група „*****“ към РУ – Харманли на ОД на МРВ – Хасково, за да не извършат
действия по служба – да не осигурят присъствието му за извършване на проверка и
вземане на административно отношение от служител към РУ – Харманли,
осъществяващ контрол на движението по пътищата за нарушението по ЗДвП,
извършено от него като водач на МПС – престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304,
ал.1, от НК.
Подсъдимият разбира в какво е обвинен и се признава за виновен. Той признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не желае
събирането на доказателствата, посочени от прокурора, за установяване на тези
факти. С оглед тези негови изявления и установената от съда подкрепа на
направеното самопризнание от доказателствата, събрани в досъдебната фаза,
производството по делото беше разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Свидетелят П.А.Х.бил назначен на длъжността „****“
в група „****“ към РУ – Харманли на ОД на МРВ – Хасково по силата на Заповед №
272з-697/22.04.2015г. на Директора на ОД на МВР – Хасково. Св. Д.В.Х. заемал
длъжността „*****“ в група „****“ към РУ – Харманли на ОД на МРВ – Хасково по
силата на Заповед № 272з-460/28.02.2018г. на Директора на ОД на МВР – Хасково.
Сред възложените на двамата свидетели
задължения и предоставени им правомощия били дейностите по предотвратяване,
пресичане, разкриване и разследване на престъпления.
На 19.03.2018г., в гр. Харманли, област
Хасково, свидетелите Х. и Х. изпълнявали служебните си задължения за времето от
8:30 часа до 17:30 часа. Около 14:30 часа полицейските органи, със служебен
полицейски автомобил с рег. № ****, били изпратени в района на магазин „Лидл“ в
града, в близост до паркинг „Меркез“ във връзка с изпълнение на оперативна
задача. По същото време подсъдимият А.Ч. се намирал на паркинг „Меркез“ в гр.
Харманли с управляваната от него товарна композиция, представляваща влекач
марка „Волво“, с *** ДК № **** и ремарке с *** ДК №****. Подс. Ч. привел в
движение управляваната от него товарна композиция, излязъл от паркинга, след
което завил наляво, извършвайки нарушение на знак Г2 /„Движение само надясно
след знака“/, навлязъл в локалното движение, а след това в насрещното движение
на ул. „Македония“, по посока на движението гр. Любимец, като с това извършил
административно нарушение по чл. 6, т.1, предл. 3-то от ЗДвП. Полицейските
служители Х. и Х. преценили поведението на водача на товарния автомобил като
много рисково за останалите участници в движението. Камионът изминал около
40-50 м. в насрещното движение, карал бързо, криволичел и същевременно направил
предпоставка за ПТП с насрещно движещи се автобус и лек автомобил. С оглед на
това полицейските служители преценили, че е възможно водачът да управлява
товарния автомобил след употреба на алкохол. В изпълнение на предоставените им
от закона правомощия, свидетелите Х. и Х. последвали със служебния автомобил
товарната композиция с цел спирането й и извършване на полицейска проверка.
Съгласно възложеното им те следвало да проверят самоличността на водача. Тъй
като нямали правомощия по ЗДвП, било необходимо да осигурят присъствието му до
пристигането на място осъществяващ контрол на движението по пътищата служител
към РУ – Харманли, който да извърши проверка, като тества шофьора за употреба
на алкохол, както и да вземе отношение за извършеното от водача нарушение по
ЗДвП. Свидетелят Х. уведомил чрез личния си телефон в оперативна дежурна част
за станалото и пояснил, че следват камиона и предприемат спирането му чрез
звуков и светлинен сигнал за полицейска проверка, като заявил изпращане на служител на „Пътен контрол“ при РУ – Харманли.
След
подаването на звуков и светлинен сигнал от страна на Х. и Х., подс. Ч. спрял
управляваната от него товарна композиция. Свидетелят Х. спрял служебния
автомобил пред камиона с цел извършването на полицейска проверка. Свидетелят Х.
слязъл от автомобила и се легитимирал като полицейски орган посредством
служебната си карта и поискал от водача – подс. Ч., да представи документ за
самоличност. Подсъдимият слязъл също от кабината на камиона, отишъл до
служебния автомобил от страната на св. Х. и през отворения прозорец му подал
турска шофьорска книжка. Свидетелят Х. от своя страна, също се легитимирал като
полицейски служител със служебната си карта. От шофьорска книжка свидетелите
разбрали, че водачът на товарната композиция е турският гражданин А.Ч..
Полицейски служители знаели малко турски и обяснили на подсъдимия, че са
извикали на място да дойде служител на „Traffic Police”, който да му състави
„джеза“ /акт/, т.е. че ще дойде служител, осъществяващ контрол на движението по
пътищата, който да му наложи глоба за извършеното нарушение. Ч. разбрал много добре
какво му казали полицейските органи, отговаряйки с думите „Шефе, Йок джаза, Йок
Трафик полице“, т.е. не желаел да идва служител, осъществяващ пътен контрол.
Свидетелите Х. и Х. издали устно полицейско разпореждане на подс. Ч. да остане
на място до идване на колегата им осъществяващ контрол на движението по
пътищата. Подсъдимият отишъл до кабината на камиона, излязъл с касетка, пълна с
мандарини като предложил да ги почерпи. Полицейските служители му отказали и
разпоредили да изчака в кабината пристигането на въпросния служител. За да не
бъде установено противоправното му поведение, изразяващо се в извършено
нарушение по ЗДвП, подсъдимият А.Ч. решил да даде дар на полицейските органи Х.
и Х. – парична сума в размер на 20 евро, с левова равностойност 39,12 лв., за
да ги мотивира да не извършат действия по служба – да не осигурят присъствието
му за извършване на проверка и вземане на административно отношение от страна
на служител към РУ на МВР – Харманли по повод извършеното от подсъдимия
административно нарушение по чл. 6, т. 1, предл. 3-то от ЗДвП. В изпълнение на
взетото решение да даде подкуп, подсъдимият Ч. поставил в международния си
паспорт сумата от 20 евро, представляваща 1 брой банкнота с номинал 20 евро,
сериен № ****. В присъствието на св. Х., Ч. дал паспорта с 20-те евро в него на
св. Х., при което последният попитал подсъдимия защо му го дава. Подсъдимият А.Ч.
започнал да сочи с пръст към неотворения в ръцете на Х. паспорт и казал: „Йок
джаза, бакшиш, бакшиш! Йок, Traffic Police“.
Свидетелят Х. отворил паспорта, видял дадената от подсъдимия банкнота с номинал
от 20 евро и го попитал какво е това. Подсъдимият му отговорил: „Бакшиш! Йок
джаза! Бакшиш, йок Трафик полице“. Полицейските служители от поведението и
казаното от подсъдимия разбрали, че Ч. им дава подкуп, за да не извършат
действия по служба, а именно да не осигурят присъствието му за извършване на
проверка. Те отказали да се възползват от дадения им от подс. Ч. дар с цел да
не извършат действия, следващи се по служба, като незабавно уведомили за случая
дежурния в оперативната дежурна част /ОДЧ/ при РУ-Харманли.
Пристигналият на място разследващ полицай
извършил оглед на местопроизшествие. Свидетелят Х. предал с протокол за
доброволно предаване предмет на престъплението – дадената му от подсъдимия
банкнота с номинал 20 евро.
Подсъдимият Ч. бил тестван за употреба на
алкохол с техническо средство дрегер, който отчел стойност 0,00 %. На подс. Ч. бил
съставен от св. М.АУАН за извършени нарушения на чл. 6, ал.1, пред. 3-то то ЗДвП.
Така изложената
фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните по делото
свидетели и приложените по делото писмени доказателствени средства. Информацията
от тези доказателствени източници напълно кореспондира с направените от
подсъдимия самопризнания и с възприетите от обвинението фактически положения.
Заради това, признанието на изложените в
обвинителния акт обстоятелства не може да се счита за изолирано от цялостния
доказателствен материал, а следва да се приеме за изцяло консолидирано с установяващите
от него сведения. Показанията на свидетелите Д.В.Х. и П. А. Х., дадени в хода
на досъдебната фаза, са конкретни и ясни относно времето, мястото и начина, при
които двамата са изпълнявали служебните
си задължения, като несъмнено именно във връзка с изпълнението на тези задължения
са извършили полицейска проверка и тъй като нямали правомощия по ЗДвП следвало
да осигурят присъствието на водача – подс. Ч., до пристигането на служител,
осъществяващ контрол на движението по пътищата, който да вземе отношение по
извършеното от подсъдимия административно нарушение по ЗДвП. Точен е разказът
на свидетелите и за механизма, по който подсъдимият е дал дар – парична сума в
размер на 20 евро, с левова равностойност 39,12 лв., поставяйки я в собствения
си международен паспорт, който подал на полицейския служител Х. в присъствието
на св. Х.. Използваните от подсъдимия думи на турски език, както и жестовете
му, изразяващи се в посочване с пръст към парична сума в паспорта, с
поставената в него банкнота, по несъмнен начин обосновават и преследваната от
подсъдимия А.Ч. (A. C.) цел – св. Х. и Х. да пропуснат да извършат служебните си
задължения по осигуряване на неговото присъствие за извършване на проверка от
служител към РУ на МВР – Харманли, осъществяващ контрол на движението по
пътищата. Няма повод представените от свидетелите Д. Х. и П. Х. факти да бъдат подлагани на
съмнение относно истинността им, защото те кореспондират както с признанието на
подсъдимия, така и с останалия доказателствен материал – протокол за оглед,
протокол за предаване на вещи, приобщените веществени доказателства.
Така установените фактически положения сочат,
че от обективна страна подсъдимият А.Ч. (A. C.) е дал дар на полицейските органи Д.
Х. и П. Х., като извършеното пряко е кореспондирало с преследваната от него цел
– полицейските служители да не осигурят присъствието му за извършване на
проверка от страна на служител към РУ на МВР – Харманли. Полицейските служители
са изпълнявали задълженията си по оперативна задача. Безспорно лицата, на които
въпросната сума е била дадена в дар, са длъжностни такива по смисъла на чл. 93
т.1 б.”а” от НК, защото са изпълнявали служба в държавно учреждение, а именно: Група
„******“ към РУ – Харманли при ОД на МРВ – Хасково. Казаното дотук обуславя
извода, че обективните признаци на престъплението по чл.304 ал.1 от НК следва
да се приемат за установени. Същото се отнася и за по-тежко квалифициращия
деянието признак по чл.304а от НК – подкупът е предложен на „полицейски органи“:
П.А.Х.заемащ длъжността „****“ и Д.В.Х. заемащ длъжността „*****“ в упоменатата
вече група при ОД на МВР – Хасково. Качеството „полицейски
орган“ е обусловено от обстоятелството, че свидетелите са били назначени в Група
„****“ и към
инкриминираната дата са изпълнявали оперативно-издирвателна дейност, която
съгласно чл. 59 от ЗМВР, се извършва само от полицейските органи. Отделно от
това, на свидетелите Х. и Х. е била възложена и контролна дейност, каквато осъществяват само полицейски органи предвид регламентираните в
чл. 30, ал.1, т.2 и т.8 от ЗМВР правомощия. Към момента на деянието служителите
Х. и Х. са изпълнявали именно полицейски
функции, които заради легитимиращата ги служебна карта и предприетата проверка,
са станали достояние на подсъдимия.
Последното като
кореспондиращо и обуславящо субективната страна на престъплението, е показател
за формираното отношение на подсъдимия към обективните параметри на поведението
му. Имайки представи както за длъжностното качество на лицата, на които дал
подкуп, както и за това, че те в момента са изпълнявали функции, вменени на
„полицейски орган“, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
стореното, предвиждал е противоправните му последици и искал тяхното
настъпване. Ето защо, съдът прие, че престъплението е извършено при условията
на пряк умисъл, свидетелство за което е
както безспорното наличие на представи относно качество на проверяващите го
лица, така и съпътстващите действията му думи на турски език /“ Йок джаза, бакшиш,
бакшиш! Йок, Traffic Police“/, обективиращи осъзнатата връзка
между даваната сума и преследваното неизпълнение на задълженията от изпълняващите
полицейската работа свидетели.
При
определянето на наказанието съдът отчете обществената опасност на извършеното и
сведенията за опасността на самия деец, смекчаващите и отегчаващи вината му
факти. А.Ч. (A. C.),
роден на ***г., е *** гражданин, с ** образование. Подсъдимият е с чисто
съдебно минало и добри характеристични данни, като към настоящия момент работи
като ***. Въпреки че липсват сведения за противоправна дейност, извън
констатираното нарушение на Закона за движение по пътищата, не може да не се вземе предвид, че с
настоящото деяние подсъдимият е целял именно избягването на административна
отговорност. При така очертания превес на смекчаващите вината факти съдът
определи наказанието „лишаване от свобода“ в размер, близък до най-ниския
възможен, а именно за срок от „шест месеца“, като прие, че то е достатъчно, за да се въздейства както
възпитателно, така и превантивно спрямо Ч., както и че тази продължителност би допринесла за постигането на тези цели и в
пълна степен би обезпечила поправителния ефект, чийто приоритет е наказателното
санкциониране. Предвид императивната разпоредба на чл.58а ал.1 от НК
определеният размер на това наказание беше редуциран с 1/3, заради което
наложеното се равнява на „четири месеца“. Съдът постанови то да не бъде
изтърпявано ефективно, като прие, че за постигане на целите на наказателната
санкция и най-вече за поправяне на осъдения изолирането му от обществото не е
необходимо. Адекватно допълнение на стремежа към превъзпитание е кумулативно
предвиденото наказание „глоба“, което съдът реши да наложи, за да разшири
санкционния периметър и засили гарантиращите превъзпитанието мерки. При отчитане на данните за имотното състояние
на подсъдимия /съдържащи се в приложената по делото декларация / съдът определи
размера на по-лекото по вид наказание „глоба“ на „двеста лева“
На основание
чл.307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението, а
именно: 1 бр. банкнота с номинал 20 евро, със сериен № RB **********, с левова
равностойност 39,12 лв.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си.
Председател:
Съдебни заседатели:1.
2.