Определение по дело №2160/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по иск предявен от Н.И.Т.,понастоящем в ОЗ – Варна , срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, чл.3 от ЗИНЗС и чл. 284 от ЗИНЗС, с цена на иска 500 лв.

С молба с.д. № 14265/2023 ищецът в производството е предявил искане за освобождаване от държавната такса. Молбата е придружена с декларация за имуществено състояние по чл.83, ал.2 от ГПК.

В декларацията е посочено, че ищеца изтърпява наказание лишаване от свобода, лишен е от каквато и да е форма на доход и не притежава имущество, което да му позволи да заплати дължимата държавна такса.

На ищеца са дадени указания във връзка с приложението на чл. 83, ал.2 от ГПК.

На 19.10.2023 г. е депозирана декларация от Н.Т., в която сочи, че не получава финансова подкрепа от близките си, лицето няма доходи, няма имущество, не е семеен, има здравословни проблеми и не работи в затвора.

От приложена справка с.д. № 15276/2023 г. изготвена от началник сектор ФЛКР в затвора Варна се установява, че до момента Н.Т. не е работил и не получава доходи от трудова дейност. По личната му партида е постъпила само сумата от 100 лв.

Съдът след като се запозна с депозираната молба, намира същата за основателна.

Предвид гореизложеното съдът намира, че Н.И.Т. няма достатъчно средства за заплащане на държавна такса и разноски. Това налага освобождаване на същия от заплащане на такса и разноски в настоящото производствона основание чл.83 ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК.

Водим от горното и на основание чл.83, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСВОБОЖДАВА Н.И.Т.,понастоящем в затвора Варна от заплащане на държавна такса за водене на производството по адм. д. №2160/2023г. по описа на Административен съд Варна по реда на чл.83, ал.2 от ГПК, до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.

Определението не подлежи на обжалване.

	Съдия: