Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, 11.03.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : С. НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия
Димитрова гр. д. № 809/2020 г. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 19.11.2019г., постановено по гр.д. № 4409 /2019 г. по описа
на СРС, съдът е признал за
установено на основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че С.В.И., ЕГН ********** не
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******сумата над 673,30 лева до претендираните 1766,48
лева - 2/6 от стойността на топлинна енергия за периода от м.02.2016 г. до
м.11.2018 г., доставена в апартамент 71, находящ се в гр. София, ж.к. ******,
както и от обезщетението за забава върху нея за периода до 11.2018 г., като е отхвърлил
иска за 673,30 лева. Признал е за
установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А.В.К., ЕГН ********** не
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******сумата над 673,30 лева до претендираните 1766,48
лева - 2/6 от стойността на топлинна енергия за периода от м.02.2016 г. до
м.11.2018 г., доставена в апартамент 71, находящ се в гр. София, ж.к. ******,
както и от обезщетението за забава върху нея за периода до 11.2018 г., като е отхвърлил иска за 673,30 лева. Съобразно с
изхода на правния спор съдът е разпределил разноските между страните.
Недоволен от съдебното решение в частта, с която съдът е признал
за установено на основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че С.В.И., ЕГН ********** не
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******сумата над 673,30 лева до претендираните 1766,48
лева - 2/6 от стойността на топлинна енергия за периода от м.02.2016 г. до
м.11.2018 г., доставена в апартамент 71, находящ се в гр. София, ж.к. ******,
както и от обезщетението за забава върху нея за периода до 11.2018 г. и в частта, с която е признал за установено
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А.В.К., ЕГН ********** не дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******сумата
над 673,30 лева до претендираните 1766,48 лева - 2/6 от стойността на топлинна
енергия за периода от м.02.2016 г. до м.11.2018 г., доставена в апартамент 71,
находящ се в гр. София, ж.к. ******, както и от обезщетението за забава върху
нея за периода до 11.2018 г. е останал ответникът „Т.С.“
ЕАД, който е подал настоящата въззивна жалба. В същата
поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно, тъй като съдът
незаконосъобразно е приложил института на погасителната давност. В тази връзка
е изложил, че съгласно чл. 33, ал.2 от ОУ от 2014 г. в сила от 12.03.2014 г.
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
месечните фактури и една обща фактура за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период. Клиентите не заплащат обезщетение за забава, съгласно чл.
33, ал.4 ОУ до изравняване на отчетния период. Едва след това се начислява
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху общата
фактура. Съобразно посоченото твърди, че задълженията по общата фактура от
31.07.2016 г. стават изискуеми едва на 15.09.2016 г. като от този момент следва
да започва да тече и погасителната давност за тях. Като се има предвид
посоченото навежда, че към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение давността не е било изтекла.
При така изложеното моли съдът да отмени съдебното
решение в обжалваната част и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от
въззиваемите С.В.И. и А.В.К., с който се поддържа становище за нейната неоснователност и за правилност
и законосъобразност на съдебното решение в обжалваната част.
Третото лице помагач – „Т.с.” ЕООД не е представило становище.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на обжалване и в
законоустановения срок.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част, а по отношение на нейната правилност съдът намира следното:
Пред въззивната инстанция страните не спорят, че
въззиваемите се явяват потребители на топлинна енергия, както и че за
задълженията във връзка с апартамент 71, находящ се в гр. София,
ж.к. ****** всеки от тях отговаря до размера на дела си в
наследството, а именно за 2/6.
Страните не спорят и за това, че в периода от
м.07.2016 г. до м.10.2018 г. са плащани суми за погасяване задълженията за
топлинна енергия, начислени в периода от м.02.2016 г. до м.07.2017 г. в общ
размер 346,68 лева, както следва: за м.02.2016 г. - 35,62 лева, за м.03.2016 г.
- 39,07 лева, за м.04.2016 г. - 18,70 лева, за м. 05.2016 г. - 15,36 лева, зам.
06.2016 г. - 15,36 лева, зам. 08.2016 г. - 16,56 лева, за м. 09.2016 г. - 18,32
лева, за м. 11.2016 г. - 45,19 лева, за м. 12.2016 г. - 53,69 лева, за м.
01.2017 г. - 55,18 лева и за м. 07.2017 г. - 33,63 лева.
Не е налице спор и за това, че за периода от
м.02.2016 г. до м.11.2018 г. стойността на незаплатената от
въззиваемите доставена топлинна енергия за описания горе недвижим имот, като се
отчитат направените доброволни плащания, възлиза на
1991,42 лева, съответно за това, че за всяка от въззиваемите от тази
стойност се пада да заплати сумата от по 663,80 лева (по 2/6 от сумата 1991,42 лева.).
Не се оспорва и правилността на изводите на първоинстанционния съд досежно определянето
и дължимостта на обезщетението за забава при изпълнение на задълженията за
доставена и потребена топлинна енергия за периода от м.08.2016 г. до м. 11.2018
г., което задължение съдът е определил в общ размер на 46,80 лв. или по 15,60
лв. за всеки от въззиваемите.
С въззивната жалба като спорен е въведен само въпросът за
правилността на изводите на първоинстанционния съд досежно приложението на
института на погасителната давност за периода от м.02.2016 г. до м.09.2016 г. и
в частност за задължението за м. 07.2016 г., което е единственото незаплатено в
този период чрез описаните горе доброволни плащания.
По повдигнатия спорен въпрос въззивната инстанция напълно
споделя подробно изложените от първоинстанционния съд мотиви и намира същите за
правилни и законосъобразни. За дължимите суми за доставена и потребена топлинна
енергия в периода от м.02.2016 г. до м.09.2016 г. са приложими ОУ, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014
г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно клаузата на чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
топлопреносното предприятие. По своята същност ежемесечното публикуване на
дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от
кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за
изтеклия отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е
обвързана с изпращането на покана от продавача на топлинна енергия, поради
което както правилно е приел и районният съд, следва да се приеме, че давността
за тези задължения започва да тече от датата на възникването им съобразно
правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Издаването на обща фактура не променя
характера на вземането и законоустановения за неговото събиране давностен
период. Освен това от приетата по делото експертиза е видно, а и страните не
спорят, че за този период единственото вземане, което не е било заплатено
доброволно преди изтичането на давностния срок е това за месец юли 2016 г.,
което е в размер на 18,32 лв., поради което първоинстанционният съд е приел
именно него за погасено по давност и съответно го е изключил от дължимата от
въззиваемите главница за доставена и потребена топлинна енергия. Съответно
правилно е определил, че общия размер на дължимата сума е 1973,10 лв. или за
всяка от въззиваемите съобразно с нейния дял в наследството по 657,70 лв.
Доколкото при разглеждане на
въззивната жалба съдът е обвързан от посочените в нея основания за неправилност
на съдебното решение и при положение, че други възражения не са повдигнати от
въззивника, както и предвид констатацията, че с обжалваното съдебно решение не
е нарушена императивна правна норма, съдът намира, че съдебното решение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като за това препраща и
към подробно изложените от районния съд мотиви на основание чл. 272 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор въззиваемите имат право на
направените от тях разноски във въззивното производство в размер на по 300 лв.
адвокатско възнаграждение за всяка от тях. Адвокатските възнаграждения са
определени съобразно нормативно установения минимум по Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения поради което възраженията за тяхната прекомерност
са неоснователни.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 19.11.2019г., постановено по гр.д. № 4409/2019 г. по
описа на СРС, в
частта, с която съдът е признал за установено на основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че С.В.И., ЕГН ********** не дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******сумата
над 673,30 лева до претендираните 1766,48 лева - 2/6 от стойността на топлинна
енергия за периода от м.02.2016 г. до м.11.2018 г., доставена в апартамент 71,
находящ се в гр. София, ж.к. ******, както и от обезщетението за забава върху
нея за периода до 11.2018 г и в частта, с която е признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
че А.В.К., ЕГН ********** не дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******сумата над 673,30
лева до претендираните 1766,48 лева - 2/6 от стойността на топлинна енергия за
периода от м.02.2016 г. до м.11.2018 г., доставена в апартамент 71, находящ се
в гр. София, ж.к. ******, както и от обезщетението за забава върху нея за
периода до 11.2018 г., както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******да заплати на С.В.И., ЕГН ********** сумата от 300 лв.
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******да заплати на А.В.К., ЕГН ********** сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
В останалата част съдебното решение е влязло в сила.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.