Решение по дело №1387/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260153
Дата: 25 февруари 2022 г.
Съдия: Райна Георгиева Стефанова
Дело: 20201100901387
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 25.02.2022 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав в открито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

       СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА

 

като разгледа т. дело № 1387 по описа за 2020 година, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1,предл.3ЗД,  вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД,  чл.92 и чл.86 от ЗЗД от "П." ЕООД, ***" ЕООД (предишно наименование "П.Т." ООД), ЕИК *******.

Ищецът твърди, че с ответника има сключен договор ПИ 19-03 от 15.01.2019 г., с който последният като възложител е възложил, а ищецът, като изпълнител е приел да изпълни срещу съответното заплащане СМР по част „Укрепване на изкоп“ за обект „Жилищна сграда с подземен паркинг“, в поземлен имот в кв. 53, м. „Лагера“, гр. София, (поетапно строителство) „Лагера Тюлип 2“. Количествата, видовете, единичните цени и общата стойност на конкретните видове СМР, предмет  на договора са описани в двустранно подписаните приложение №1 и КСС, към договора (л.7 и 8). Дължимата от ответника цена за възложените СМР по договора възлизала в размер на 376 436,06 лв. без ДДС и се заплащала съгласно т. 3.3 от договора, по механизъм описан в исковата молба.

Излага, че в съответствие с договореното по т.3.6. от договора, възложителят е задържал гаранция за пълнота, сръчност и качество на изпълнените от ищеца СМР, в общ размер на 36 260,95 лева, представляваща 10% от стойността на всяко плащане по договора.  Поддържа, че гаранцията следвало да се освободи от възложителя, по следния начин: 5% след приемане на цялостно завършената работа с двустранно подписан приемо-предавателен протокол и 5 % след изтичане на 120 дни след датата на подписване на двустранния протокол, при условие, че работите предмет на договора не са проявили дефекти или дефектите са отстранени качествено съгласно двустранен протокол между страните.

Твърди, че е извършил надлежно, качествено и в срок възложените му с договора работи. Излага, че цялостно завършената работа е приета от възложителя с протокол 19 № 3 на 30.05.2019г., съответно на тази дата следвало да бъде освободена и половината гаранция или сума в размер на 18 130, 48 лв., а останалата част от гаранцията в размер на 18 130,47 лева подлежала на освобождаване на 27.09.2019 г.

Ищецът отправил няколко покани до ответника, с искане да му заплати задържаните суми, но те останали без резултат. Липсата на плащане породил правен интерес за ищеца от завеждане на настоящия иск.

Поддържа, че освен задържаното като гаранция възнаграждение за извършените СМР, на основание т.7.1. от договора и предвид забавата за заплащането, ответникът  му дължи и неустойка за забава в общ размер на 3 626,1 лева, по-конкретно за периода 31.05.2019г. до 16.12.2019г. - в размер на 1 813,05 лв., изчислена върху сумата 18 130.48 лв. (половина от задържаната гаранция) и за периода 28.09.2019г. до 14.04.2020г. - в размер на 1 813,05 лв., изчислена върху сумата 18 130.47 лв. (останалата половина от задържаната гаранция).

Моли, ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 36 260 лева- представляваща задържана от възложителя гаранция за добро изпълнение по договора, сумата от 3 626,10 лева- представляваща неустойка за забава по т.7.1. от Договора, за периода 31.05.2019 г. до 16.12.2019г. и за периода 28.09.2019 г. до 14.04.2020г., както и сумата от 1 374 лева -представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законна лихва върху главния дълг, изчислена за една втора от главния дълг в размер на 992 лева, считано от 17.12.2019 г. до 27.07.2020г., сумата 382 лева - за една втора от главния дълг, считано от 15.04.2019г. до 27.07.2020г. (завеждане на исковата молба), ведно със законна лихва за забава считано от завеждане на иска до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира направените в производството разноски.

 

Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковете. Не оспорва да е възложил на ищеца изпълнението на строително-монтажни работи по вид, количество и стойност, съгласно твърденията на ищеца. Не оспорва още, че сумата за гаранцията за добро изпълнение по договора е задържана и не е заплатена, в сочения от ищеца размер.

Поддържа, че е налице частично, а не пълно изпълнение на възложените СМР по договора, поради което сумата за задържаната гаранция не била изискуема. Оспорва между страните да е подписан окончателен приемо-предавателен протокол. Оспорва като неоснователни претенциите за неустойка и мораторна лихва, като по отношение на мораторната лихва въвежда и възражение за кумулирането й с неустойката.

Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

С депозираната допълнителна искова молба ищецът оспорва да е  налице частично изпълнение на възложените СМР по договора с ответника. Поддържа, че е налице разлика между възложените по договора СМР и изпълнените съгласно приемо-предавателните протоколи, тъй като възложителят го инструктирал да не откопава рампата към изкопа на обекта и да не бъде извършвано укрепване на изкопа в тази му част. Излага, че имал готовност да изпълни оставащите по договора СМР /укрепване на ската с торкрет бетон/, но ответникът не му е предоставил условия и фронт за довършване на възложените СМР, а към настоящия момент било невъзможно и безполезно. Твърди да е изпълнил възложените работи. Сочи, че не е налице колизия между търсените неустойка и мораторна лихва, доколкото се претендират за различен период.

 

С отговора на допълнителната искова молба, ответникът поддържа твърдението, че процесните суми са неизискуеми , тъй като не е настъпило цялостно изпълнение на възложените СМР. Оспорва твърденията на ищеца за наличие на разлика между възложените по договор СМР и изпълнените, съгласно приемо-предавателен протокол,  да е по негова вина. Поддържа, че не са настъпили предпоставките, предвидени в закона за освобождаване на гаранцията.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните са безспорни обстоятелствата за наличие на облигационна връзка между страните, основаваща се на сключен договор за СМР ПИ 19-03 от 15.01.2019г., с който от страна на ответника са възложени за изпълнение от ищеца, твърдените в исковата молба СМР-„Укрепване на изкоп“ за обект жилищна сграда с подземен паркинг в ПИ в кв.53, м.“Лагера“, район „Красно село“, гр.София, /поетапно строителство/-Лагера Тюлип 2, съгласно условия по Приложение № 1, цената на договорените дейности, че строително -монтажните дейности за които са изготвени протоколи са изпълнение от изпълнителя и заплатени от възложителя, че гаранцията за добро изпълнение (представляваща 10 % от стойността на всяко плащане по т.3.5 от договора) не е възстановена.

Тези обстоятелства се установяват и от съдържанието на  представения по делото договор за СМР ПИ 19-03 от 15.01.2019 г., неговото Приложение №1, неразделна част от което е КСС, три броя двустранно подписани от страните протоколи обр.19 от 08.03.2019 г., от 24.04.2019 г. и от 30.05.2019г., както и от неоспорените от страните и приети по делото СТЕ и ССчЕ.

Спори се относно дали са изпълнение от страна на изпълнителя всички възложени СМР, окончателното приемане на работата от възложителя, респ. дали са налице, предвидените в договора предпоставки за връщане на гаранцията за добро изпълнение, съответно дължи ли се договорената неустойка по т.7.1 от договора.  

Не е спорно, че договорът е изпълнен без частта за рампата, като няма подписан между страните окончателен приемо-предавателен протокол.

От разменената между страните кореспонденция се установява, че изпълнителят е предложил на възложителя с анекс да бъдат променени условията за освобождаване на гаранционно задържаните суми, което не е било прието. Също така с писмо от 27.03.2020 година изпълнителят е поискал от възложителя с двудневно предизвестие да го уведоми кога ще може да изпълни оставащите СМР по договора-изпълнението на торкрет бетон по скат, като полученият отговор от ответника от 01.04.2020 година е, че не разполага с тази информация, тъй като работата по подготовката продължава и след приемане от консултанта на обекта на основата, ще уведоми изпълнителя/ищецът в настоящото производство/ кога ще бъде налице възможност да бъдат довършени възложените СМР, предмет на договора от 15.01.2019 година. (стр.57-58).

В допълнителната искова молба, ищецът излага, че не е бил уведомен за това кога е възможно да довърши СМР, като строителството е било продължено и укрепването на ската е станало невъзможно и безполезно.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, и уточненията направени от вещото лице в открито съдебно заседание се установява, че  укрепването на изкопа е извършено изцяло, напълно изградена е една от предвидените общо четири жилищни секции, разположена успоредно на ул.“Добротица Деспот“, както и подземния гараж, разположен откъм вътрешния двор на комплекса, а останалите три секции са изградени в груб строеж само до първи надземен етаж, като е изпълнен кофражът за таванската плоча на втория надземен етаж.

Вещото лице дава становище, че не е възможно ищецът да довърши неизпълнения вид работа, тъй като цялото укрепване на изкопа е изпълнено към деня на огледа. В открито съдебно заседание вещото лице е уточнило, че  тези видове работа са извършени на място и представляват скрит вид работа и върху тях има изпълнена и ограда.

След съпоставка между протоколите обр.19 и КСС – Приложение №1 към договора, вещото лице сочи (л.99-100), че неизпълнените СМР-та не са включени в протоколите обр.19, съотв. не са предявени за остойностяване. Изпълнените СМР на място напълно съответстват на договорените такива, като в рамките на договореното  между страните е извършена замяна на един вид анкерни греди с друг (уточнение на ВЛ от о.с.з., л.109).

Налице е изпълнение в по-малки количества на три договорени СМР.

Сочи се в експертизата, че общата стойност на реално изпълнените и приети СМР по договора възлиза на 360 609,47 лева без ДДС, при договорена цена за изпълнението на видовете работи в Приложение 1 и КСС в размер на 376 436, 06 лева.

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно - счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена се установява, че издадените от ищеца фактури за извършени СМР по договора, фактура № **********/08.03.2019 г., № **********/24.04.2019 г. и **********/03.06.2019 г. са осчетоводени при ответника, като общо задържаната от изпълнителя сума по цитираните фактури възлиза в размер на 36 260,95 лева и представлява сборът на 10% от стойността на плащането по всяка фактура, съответно 13 780, 70 лева, 13 725, 51 лева и 8 754, 74 лева.

Вещото лице е изчислило размера на дължимата неустойка за задържаната гаранция, съгласно предвиденото в т.7.1. от договора. Размерът на неустойката за забава, възлиза на 1 813,05 лева за всеки от двата периода: от 31.05.2019 г. до 16.12.2019 г. и от 28.09.2019 г. до 14.04.2020 г.

ССчЕ съдържа изчисление и на претендираната от ищеца законна лихва за забава. Считано от датата, следваща изтичане периода на неустойката до датата на подаване на исковата молба, а именно 17.12.2019г. законната лихва възлиза на 1 123,08 лева, при претендирана от ищеца в размер на 992,14 лева;

Законната лихва за забава, считано от 15.04.2020 г. до завеждане на исковата молба е в размер на 523,77 лева, при претендирана от ищеца 387,79 лева.

 

 

       При така установеното съдът взе предвид следното от правна страна:

Между страните е сключен договор, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят се е задължил да извърши срещу заплащане СМР по част „Укрепване на изкоп“ за обект „Жилищна сграда с подземен паркинг“, в поземлен имот в кв. 53, м. „Лагера“, гр. София, (поетапно строителство) „Лагера Тюлип 2“.

Съгласно т.3.2 от договора, за изпълнените количества СМР страните съставят констативен протокол, а плащането се извършва на база реално измерените дейности по подписания без забележки от възложителя протокол.

Предвидено е в т.3.4. и т.3.5 от договора, за одобрените с протокола изпълнени дейности изпълнителят издава фактура на възложителя, от стойността на която последния заплаща 90 %, като задържаните от възложителя 10% представляват гаранция за добро изпълнение.

Освобождаването на паричната гаранция става на два етапа и е обвързано с приемане на цялостно завършената работа, съгласно т.3.6 от договора. Възложителят освобождава половината или 5% от задържаната гаранция след приемане на цялостно завършената работа с двустранно подписан протокол, а останалите 5% се освобождават след изтичане на 120 дни от подписване на протокола и липса на проявени дефекти.

В т.7.1. страните са договорили неустойка за забавено плащане от Възложителя, в размер на 0,05% от сумата за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от общата стойност на забавеното плащане.

Неустойка е предвидена и за незавършени СМР от изпълнителя по т.7.2, която е определена в размер на 0,05% от стойността на работите за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от общата им стойност.

Предвид установеното по делото пълно изпълнение на договорените и възложени видове дейности от възложителя, и неизпълнение единствено на дейността по укрепване на изкопа на обекта, за довършването на която възложителят не е положил дължимата грижа на добрия стопанин (като след спиране работата не е уведомил изпълнителя за възможността кога може да завърши тази дейности, не е определил срок за това и не му е осигурил фронт за работа), съдът намира, че ищецът е изпълнил възложените му с договора СМР и възложителят му дължи връщане на задържаната гаранция.

Неоснователно е възражението на ответника за недължимост на гаранцията поради липса на окончателно приемане на възложените СМР, доколкото по делото се установи, че всички извършени от изпълнителя дейности са приети от възложителя с протоколи обр.19, заплатена е 90% от стойността им, като от ответника не са направени възражения и не се представиха доказателства след подписването протоколите обр. 19 и в рамките на гаранционни срок от 120 дни възложителят да е предявил претенции относно изпълнението.

След като е подписал протоколите обр. 19, и не е направил възражения, съгласно разпоредбата на чл.264, ал. ЗЗД, работата се счита  приета.

Неизпълнените от ищеца количества СМР, касаят дейността по укрепване на изкопа, за която изпълнителят не е получил нужното му съдействие от възложителя и чието изпълнение към настоящия момент е станало невъзможно, видно от неоспорената и приета по делото СТЕ. Тази дейност не е сред актуваните в протоколите обр.19 и не е предявена за остойностяване.

Предвид това, че ищецът няма отношение към спирането на работата, като възложителят не му е дал последващи указания и фронт за работа за довършване на СМР, съдът намира че ищецът е действал добросъвестно, няма вина за незавършената дейност, а съгласно СТЕ (л.100) към настоящия момент е и невъзможно да я изпълни, поради което сключеният договор се явява изпълнен.

Единственото възражение на ответника е, че липсва двустранно подписан протокол, удостоверяващ приемането на цялата работа, но от заключението на вещото лице и изложеното в о.с.з. се установява, че изпълнението не може да се осъществи.

След като задължението на изпълнителя не е изпълнимо, няма  основание възложителят да отказва да изготви двустранно –подписан протокол, който предпоставя освобождаване на гаранцията.

Когато кредиторът не приема работата, защото не е готов да изпълни друго свое насрещно задължение, той също изпада в забава.

Задържаната гаранция по т.3.5. от договора обезпечава срочността , пълнотата и качеството на изпълнение. Ответникът няма възражения по изпълнената работа.

 Следователно всички извършени дейности на обща стойност установена със СТЕ от 360 609,47 лева без ДДС са окончателно приети към датата на последния протокол обр. 19 от 30.05.2019 година, няма други дейности за извършване по договора, доколкото неизвършената работа обективно не може да бъде изпълнена. Последното обстоятелство се установява едва с приетата по делото СТЕ на 13.10.2021 година.

Следователно задържаната гаранцията в общ размер (съгласно ССчЕ) на 36 260, 95 лева следва да бъде освободена в пълен размер, считано от приемане на заключението на вещото лица по СТЕ-13.10.2021 година, с което е установена невъзможността изпълнителят да изпълни оставащата част от работата, респ. отпаднало е основанието за задържането й.

Доколкото не са извършени други СМР от изпълнителя по договора, оставащите такива-не могат да бъдат изпълнени,  а извършените до момента са приети от възложителя без възражения, като е изтекъл и предвидения 120- дневен гаранционен срок, се обезсмисля съставянето на двустранно подписан протокол за приемане на цялостно завършена работа.

  Поради изложеното сумите, задържани като гаранция в размер общо на 36260,95 лева следва да бъдат заплатени/върнати на ищеца, ведно със законната лихва за забава от настъпване на изискуемостта на вземането-13.10.2021 година, а не от датата на исковата молба.

 

Относно исковете по чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД - за неустойка и лихва за забава

При така изложеното, съдът приема че изискуемостта на вземането за връщане на гаранцията е настъпило след установяване на факта, че останалите СМР по договора е невъзможно да бъдат изпълнени от изпълнителя, респ. отпаднала е нуждата от съставяне на окончателен протокол за приемане на работата, както е посочено в договора, а именно от 13.10.2021 година, когато е прието заключението на вещото лице по СТЕ.

По делото не са ангажирани доказателства за момента, от който изпълнението е станало невъзможно, а само такива че е било отложено във времето.

С оглед така приетото от съда, че ответникът е изпаднал в забава, считано от 13.10.2021 година, то неоснователно е искането за начисляване на неустойка и съответно законна лихва за забава до този момент.

Поради изложеното, предявения иск за неустойка по чл.92 ЗЗД и мораторна лихва за забава по чл.86 ЗЗД за посочените периоди са недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени като неоснователни

 

По разноските

И двете страни претендират разноски.

Ищецът представя списък за разноски в размер на 6530 лева. В тях са включени и такива за адвокатско възнаграждение  по гр.дело № 6341/2020 година и държавна такса по същото, без да са ангажирани доказателства относно относимостта му към настоящото дело, поради което съдът изключва от разноските сумата от 1280 лева – 1230 лева-адвокатско възнаграждение и 50 лева –държавна такса.

Ответникът е направил разноски в размер на 400 лева за депозит по СТЕ.

При този изход на делото на ищеца са дължат разноски в размер на 4567,50 лева, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК, а на ответника- 52 лева, съразмерно на отхвърлената част на исковете, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд 

 

 

                                                     Р Е Ш И:

ОСЪЖДА "А.Б.Т." ЕООД (предишно наименование "П.Т." ООД), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, ул. „*******представлявано от П.Б.Й.да заплати на "П." ЕООД, ***, представлявано от управителя Е.А.С., сумата от 36 260, 95 лева, представляваща задържана от ответника гаранция за добро изпълнение по т.3.5 от договор ПИ 19-03/15.01.2019 година, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.10.2021 г. до окончателното й заплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявени осъдителни искове с правно основание чл.92 ЗЗД -за заплащане на сумата от общо 3626,10 лева – неустойка за забава по т.7.1 от договор ПИ 19-03/15.01.2019 година,  за посочените периоди в исковата молба и с правно основание  чл.86 ЗЗД - за сумата от 1374 лева за посочените периоди в исковата молба.

 

ОСЪЖДА "А.Б.Т." ЕООД (предишно наименование "П.Т." ООД), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, ул. „*******представлявано от П.Б.Й., на основание чл.78, ал. 1 ГПК да заплати на "П." ЕООД, ***, представлявано от управителя Е.А.С. сумата от 4567,50 лева, представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената част на исковете.

 

ОСЪЖДА "П." ЕООД, ***, представлявано от управителя Е.А.С. да заплати  на "А.Б.Т." ЕООД (предишно наименование "П.Т." ООД), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, ул. „*******представлявано от П.Б.Й., на основание чл.78, ал. 3 ГПК сумата от 52 лева, представляваща направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.

 

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                         

 

 

 

СЪДИЯ: