№ 260043 / 29.9.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
Град М., 29.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -. М., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ състав в публичното заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
При секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 510 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.238 и чл. 239 от ГПК.
Ищецът „Л. Е. Е. 1., седалище и адрес на управление с.Ч., обл.В., представлявано от управителя И. Г. Т., чрез пълномощник адв.И.В.И., предявява установителен иск против ,,К. К. 2.“ Е. Е.*********, седалище/адрес управление): гр. М., ж.к.М. бл.6 вх.А ап.15, представлявано от управителя Ц. Г. Ж. за сумата от 1 200 лева главница, представляваща цена по Договор за транспортни услуги, въз основа на който е издадена фактура от 30.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и разноските в заповедното и исковото производство, за които в заповедно производство по ч.гр.д.№ 2899/2019г. на РС-. М. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1725/ 28.11.2019 г.
Ищецът се позовава на образувано в РС-.гр. М. ч.гр.д. № 2899/ 2019г., в което заповедно производство е Заявител, а ответникът-. длъжник и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за горепосочените суми, както и за 25.60 лева -. държавна такса и 300.00 лева – адвокатско възнаграждение. В заявлението и заповедта за изпълнение е посочено, че паричното вземане е за задължение по Фактура № ********** от 30.03.2019 г. между заявителя и длъжника, посочени по-.горе, по сключен между тях неформален договор за транспортни услуги.
Посочените обстоятелства са факти, изложени по-.подробно като основание и в исковата молба, в която се твърди, че през м.март 2019г. ищецът имал търговски взаимоотношения с ответника, като дружеството извършило транспортни услуги. За извършените транспортни услуги е издадена съответно фактура №**********/30.03.2019г. и Международна товарителница CMR 29.03.2019г.
Поддържа, че на 18.04.2019г. по банков път на представляваното от него дружество била платена сумата от 1200 лева по горепосочената фактура.
След това плащане и до настоящия момент остатъка от сумата в размер на 1200 лева не е заплатена. Ищецът твърди, че многократно правил опити да получи дължимата сума, като се обаждал на управителя на ответното дружество, който уверявал, че до няколко дни ще бъде платена.
До настоящия момент задължението по фактурата не е изплатено от ответника.
В срока по чл.415, ал.1, т.2 ГПК предявява настоящия установителен иск, като моли съдът да постанови решение, с което да бъде установено задължението по заповедта за изпълнение за горепосочените суми. Претендира за присъждане на направените разноски в заповедното и исковото производства.
В исковата молба са заявени доказателствени искания: Приемане на приложени документи; Прилагане на посоченото ч.гр.д.; Назначаване на съдебно счетоводна експертиза, с конкретно изредени въпроси.
От ответника „К. К. 2.” Е. редовно призован на основание чл.50, ал.4 ГПК, в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не е постъпил писмен отговор на исковата молба и не е взето становище по предявения иск.
В откритото съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано при условията на чл.50, ал.2 ГПК, не се представлява и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
С определение № 618, постановено в закрито заседание на 13.07.2020 г., съдът е допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и е насрочил делото за открито съдебно заседание на 17.09.2020г.
В първото заседание по делото ответникът „К. К. 2.” Е. редовно призован, не се явява и не се представлява, не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие, при което пълномощникът на ищеца прави искане съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът е обявил делото за решаване, като е приел, че са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК, след като: на ответника са указани последиците от неподаването на отговор и от неявяването му в съдебно заседание.
Ход на делото е даден при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК -. страната е била редовно призована, като съобщението е връчено на ответника „К. К. 2.” Е. по реда на чл.50, ал.2 ГПК.
Съобразена е и разпоредбата на чл.131, ал. 1 от ГПК, едновременно със съобщението, с указанията за последиците от неподаването на отговор, е връчен и препис от исковата молба и приложенията.
Съдът, като съобрази, че страните по спора са процесуално правоспособни, наличието на формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и че искът е вероятно основателен -. с оглед на твърдяното неплащане на исковата сума, представляваща дължима сума по сключен неформален договор за транспортни услуги, за което е издадена фактура №**********/31.03.2019г. и международна товарителница CMR 29.03.2019г., съгласно приложените писмени доказателства, намира, че няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум.
При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата молба и приложените към същата писмени доказателства, които от външна страна са формално редовни, може да бъде обоснована основателността на исковата претенция с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД.
По отношение на размера, следва да бъде съобразено заключението на вещото лице по съдебно-.икономическата експертиза, което е изчислило размер на главницата, дължима от ответника в размер на 1 200.00 лева, за която твърди, че до момента на проверката не е била платена. Размерът на лихвата за забавено плащане, дължима от 31.03.2019г. до деня на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение е в размер на 80.67 лева, но тъй като не е направено изменение на размера на този иск чрез увеличаването му следва да бъде уважен за сумата от 80.33 лева.
Предвид горните констатации на експерта, относно размера на задължението, следва да бъдат уважени и предявените искове.
При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените в заповедното и исковото производство съдебни разноски, съобразно с уважената част на исковете, в размер на 325.60 лева разноски, представляващи внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 525.00 лева, държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, разноски в исковото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К. К. 2.” Е. Е. *********, седалище гр.М., ж.к.М. бл.6 вх.А ап.15, представлявано от управителя Ц. Г. Ж., съществуването на вземане към „Л. -. Т.” Е. Е. 1., седалище и адрес на управление с.Ч., обл.В. чрез управителя И. Г. Т., на сумите по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1725/ 28.11.2019г. по ч.гр.дело № 2899/2019г., а именно сумата от 1200.00 лева главница, представляваща неизплатено задължение по фактура №**********/30.03.2019г. и сумата от 80.33 лева мораторна лихва за периода от 30.03.2019г. до 25.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, 27.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „К. К. 2.” Е. Е. *********, седалище гр.М., ж.к.М. бл.6 вх.А ап.15, представлявано от управителя Ц. Г. Ж. ДА ЗАПЛАТИ на „Л. -. Т.” Е. Е. 1., седалище и адрес на управление с.Ч., обл.В. чрез управителя И. Г. Т., съдебни разноски от 325.60 лева в заповедното производство и сумата от 525.00 лева разноски в исковото производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: