№ 539
гр. Варна, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110109373 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от С. И. С., ЕГН
**********, срещу Б. Я. В., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 34,
ал. 1 ЗС да бъде допусната съдебна делба на следния недвижим имот, а
именно:
1. Апартамент № 19 с идентификатор 10135****** по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-194/27.03.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.
Варна, район Одесос, ул. „Т.В.“ № 55, бл. *****, разположен в сграда с
идентификатор 10135.*****, изградена в поземлен имот с
идентификатор 10135.****, с площ 79.53 кв. м., състоящ се от три стаи,
кухня-столова, баня, тоалет и входно антре, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 10135.*****.20; под обекта:
10135.*****.16 и над обекта: 10135.*****.22, ведно с прилежащото
избено помещение с площ 3.33 кв. м., при съседи: коридор, коридор,
коридор, както и 1.2860 % ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса,
при посочени в исковата молба квоти между съделителите, а именно:
7/16 ид. част за ищцата и 9/16 ид. части за ответницата.
В исковата си молба ищцата С. И. С., чрез процесуалния си
представител – адв. Д.Б., твърди, че с ответницата са съсобственици на
самостоятелен обект с идентификатор 10135****** по КККР на гр. Варна,
представляващ жилище – апартамент № 19, с административен адрес: гр.
Варна, ул. „Т.В.“ № 55, бл. *****. Посочва, че съсобствеността между
страните е възникнала на основание наследяване на Е.И.Р., починала на
07.06.2019 г., както и на Я.Р.М., починал преди съпругата си Е.И.Р.. Излага,
1
че двете с ответницата са едноутробни сестри. Майка им Е.И.Р. е
притежавала недвижим имот в гр. Варна, ул. „Х.М.“ № 7. Процесният имот е
придобит от Е.И.Р. и съпругът й през 1978 г. Бракът между двамата е сключен
през 1971 г. Половината от този имот е лична собственост на Е.Р., получен
срещу обезщетение на отчужден недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.
„Х.М.“ № 7, на основание Заповед № 3436/1975 г. на Председателя на ИК на
ГНС Варна. Другата половина от имота е собственост в режим на съпружеска
имуществена общност на Е.Р. и съпругът й Я.М.. След смъртта на Я.М.,
същият е наследен от съпругата си Е.Р. и от дъщеря си – ответницата Б. Я. В..
Общият на страните наследодател Е.Р. почива през 2019 г., като оставя за
свои наследници дъщерите си – ищцата и ответницата в настоящото
производство. Поддържа, че страните не поддържат никакви
взаимоотношения, съответно не могат да поделят доброволно наследствения
имот. По изложените съображения моли да бъде допусната съдебна делба на
процесния имот при посочените в исковата молба квоти между страните.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Б. Я. В. е депозирала писмен
отговор на исковата молба, чрез процесуалния й представител – адв. С. И..
Оспорва предявения иск за делба. Оспорва всички твърдения, свързани с
възникването на съсобствеността върху процесния имот. Признава, че Я.Р.М.
е починал преди съпругата си и че имуществото му е наследено от същата и
от нея като негова дъщеря, при равни квоти. Твърди, че имотът, чиято
подялба се иска, е нейна изключителна собственост, като същият е придобит
по силата на правна сделка, обективирана в нотариален акт № 76, том ХХVI,
дело № ***** на нотариус при ВРС. Ето защо оспорва същият да е част от
наследствената маса, останала след смъртта на общия им наследодател. В
условията на евентуалност твърди, че е придобила собствеността върху този
имот чрез давностно владение. По изложените съображения моли исковата
претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
В първото проведено по делото открито съдебно заседание на
29.11.2023 г. ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. Д.Б.*** прави
възражение, че договорът, обективиран в НА № 76****, е нищожен поради
липса на съгласие – липса на волеизявление на ответницата Б. Я. Р. в
качеството си на приемател, че е съгласна да придобие процесния имот срещу
задължението да дава издръжка и да полага грижи за прехвърлителите. В
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че страните по договора са
имали воля за покупко-продажба на имота, прави възражение, че договорът е
нищожен поради липса на съществен елемент от фактическия състав на
продажбата – няма постигната уговорка относно продажната цена на имота.
На трето място, ако съдът приеме, че има воля за прехвърляне на имота и за
получаването му в патримониума на ответницата безвъзмездно, тоест налице
е действителна воля у страните за дарение на процесния имот, прави
възражение за възстановяване на запазената й част до размера на 1/3 ид. част.
В откритото съдебно заседание, проведено на 07.02.2024 г., ищцата се
представлява от адв. Д.Б., която заявява, че поддържа предявения иск за
делба и моли същият да бъде уважен. В предоставения й от съда срок
представя писмена защита.
Ответницата се представлява от процесуалния си представител – адв. С.
И., който поддържа становище за неоснователност на иска за делба и моли
същият да бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
2
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС.
За основателността на така предявения иск в тежест на ищцата в
условията на пълно и главно доказване е да установи, че е налице
съсобственост между страните по делото върху процесния недвижим имот,
възникнала на посоченото основание /наследствено правоприемство/ при
съответните квоти в съсобствеността.
За да бъде отхвърлен искът, в тежест на ответницата е да установи
правоизключващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, а именно: че е едноличен собственик на процесния имот,
придобит по силата на правна сделка – сключен договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, съответно, че е
придобила собствеността върху имота чрез давностно владение, упражнявано
в периода от 1991 г. до настоящия момент.
По делото не е спорно, а и от представения нотариален акт от 1978 г. за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за
мероприятия по ЗТСУ, се установява, че Е.И.Р. и Я.Р.М. са признати за
собственици на процесния недвижим имот, представляващ жилище № 19,
находящо се на ет. 7, *****, в сграда, построена върху държавна земя к-с „В.“,
11 подрайон, кв. 181, 182 в гр. Варна. Срещу това жилище е отчужден
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Х.М.“ № 7, за който ищцата в
исковата молба твърди, че е бил лична собственост на Е.И.Р., за
установяването на което обстоятелство обаче в производството не са
ангажирани надлежни доказателства. От нотариалния акт от 1978 г. е видно,
че следва да се извърши и съответно доплащане на цената на апартамента –
сумата 6000 лв., след приспадане от общата цена на имота – 12089 лв. на
стойността на отчуждения недвижим имот – 6089 лв.
Не е спорно, че Е.И.Р. и Я.Р.М. са съпрузи, съгласно сключен между тях
през 1971 г. граждански брак. Ето защо следва да се приеме, че процесният
имот е придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност по
смисъла на чл. 13 от действащия към този момент Семеен кодекс от 1968 г.
/отм./.
Не е спорно, а и в отговора на исковата си молба ответницата признава,
че баща й Я.Р.М. /доколкото двете с ищцата са едноутробни сестри/ е починал
преди съпругата си Е.И.Р., съответно, че след неговата смърт имуществото му
е наследено от преживялата го съпруга /нейната майка/ и от нея като негова
дъщеря.
Не е спорно, а и от представеното удостоверение за наследници се
установява, че след смъртта си Е.И.Р., починала на 07.06.2019 г., е оставила за
свои наследници по закон дъщерите си С. И. С. и Б. Я. В. /ищцата и
ответницата в настоящото производство/.
Спорно в производството е наличието на съсобственост между
страните.
С отговора на исковата молба ответницата представя нотариален акт №
76**** за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане, от който се
установява, че родителите й Я.Р.М. и Е.И.Р. са й прехвърлили процесния
недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, като им се
3
подсигури спокоен и нормален живот, такъв, какъвто са водили досега, храна,
отопление, осветление, било лично или чрез трето лице. Прехвърлителите са
запазили правото си на ползване на жилището докато са живи.
Представено е и удостоверение, издадено от Община Варна, Район
„Одесос“ в уверение на това, че апартамент № 19, описан в НА № 76****, е с
административен адрес: гр. Варна, ул. „Т.В.“ № 55, вх. А, ****
Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния
представител на ищцата за недействителност – нищожност на договора,
обективиран в НА № 76**** поради липса на съгласие от страна на
ответницата. В т. 2 от коментирания нотариален акт е посочено следното:
„Купувачката Б. Я. Р. заяви, че купува имота, подробно описан в пункт първи
на настоящия договор, при условията на същия“. Ето защо съдът приема, че
има съвпадение /припокриване/ на волеизявленията на страните по сделката, а
именно на прехвърлителите – нейните родители и на ответницата като
приобретател за придобиване собствеността върху имота срещу насрещното
задължение за предоставяне на грижи и издръжка. Посочената в нотариалния
акт дума „купува“ по никакъв начин не означава, че ответницата не е имала
волята да придобие имота именно срещу поетата престация за грижи и
издръжка. Волята й за това е потвърдена от самата ответница еднозначно
както в депозирания писмен отговор, така и чрез процесуалния й
представител в първото проведено по ред открито съдебно заседание.
Съдът намира, че може да бъде направен обоснован извод, че думата
„купува“ в оспорения нотариален акт е употребена, предвид и възмездността
на сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане /дължи се издръжка и гледане/. Това, че не е посочено,
че „приема“ имота, както смята, че е следвало да бъде процесуалният
представител на ищцата, съдът счита, че по никакъв начин не се отразява на
валидността на сделката.
В този смисъл не могат да бъдат споделени и вижданията, че съдът
може необосновано да приеме, че страните са имали воля за покупко-
продажба, съответно за дарение на имота. Нещо подобно означава подмяна
изцяло на волята на починали лица, съответно на заявената от самата
ответница воля, което съдът счита за недопустимо. Ето защо не следва да
бъде обсъждано и евентуално направеното възражение на ищцата за
възстановяване на запазената й част от наследството на починалата й майка
Е.И.Р..
Дори за пълнота на изложението следва да се посочи, че единият от
разпитаните в производството свидетели – А.Д.С. изрично посочи, че знае, че
родителите на Б. са й прехвърлили собствеността върху апартамента именно
чрез гледане.
По изложените съображения съдът приема, че в производството
ответницата проведе доказване, че е едноличен собственик на процесния
имот, придобит по силата на правна сделка – сключен договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Ето защо не
следва да бъде коментирано въведеното от нея възражение в условията на
евентуалност, че е придобила собствеността върху този имот чрез давностно
владение. В тази връзка съдът намира, че не дължи и обстоен анализ на
ангажираните за установяване на това обстоятелство доказателства –
събраните гласни доказателствени чрез разпита на водените от нея двама
4
свидетели.
Доколкото в производството не е установена съсобственост между
страните, а процесният имот се притежава еднолично в цялост само от
ответницата, то съдът приема, че предявеният иск за делба е неоснователен,
поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ответницата. Същата представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива в общ размер от 1410 лв., както следва:
1400 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 28.11.2023 г., както и сумата 10 лв. – такса за издаване
на удостоверение, която сума следва да бъде присъдена в полза на ответната
страна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата
50 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС,
представляваща дължимата държавна такса при отхвърляне на иска за делба.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. С., ЕГН **********, срещу Б. Я. В.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС да бъде допусната
съдебна делба на следния недвижим имот, а именно: Апартамент № 19 с
идентификатор 10135****** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
194/27.03.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, район Одесос, ул.
„Т.В.“ № 55, бл. *****, разположен в сграда с идентификатор 10135.*****,
изградена в поземлен имот с идентификатор 10135.****, с площ 79.53 кв. м.,
състоящ се от три стаи, кухня-столова, баня, тоалет и входно антре, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 10135.*****.20;
под обекта: 10135.*****.16 и над обекта: 10135.*****.22, ведно с
прилежащото избено помещение с площ 3.33 кв. м., при съседи: коридор,
коридор, коридор, както и 1.2860 % ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, при
следните квоти между съделителите: 7/16 ид. част за ищцата С. И. С. и 9/16
ид. части за ответницата Б. Я. В..
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к.
„Възраждане“, бл. 27, ап. 12, да заплати на Б. Я. В., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ул. „Т.В.“ № 55, бл. *****, ап. 19, сумата 1410 лв. /хиляда
четиристотин и десет лева/, представляваща сторените в производството
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к.
„Възраждане“, бл. 27, ап. 12, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата 50 лв. /петдесет лева/,
представляваща дължимата държавна такса по отхвърления иск за делба, на
основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК.
5
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6