№ 274
гр. Севлиево, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тридесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИАНА Р. ХУБЕНОВА
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело №
20234230100817 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, с ЕИК ********* -
като правоприемник на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД /от
14.07.2022 г. последното с наименование „Кей Би Си Банк България” ЕАД,
което се влива на 10.04.2023 г. в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, с
ЕИК *********/, е предявил срещу С. М. М., искова молба, с която са
предявени обективно кумулативно съедини искове по чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ,
вр. чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 79, ал.1, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, с която искова молба
се прави искане да се признае за установено между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата 4701,02 лева – редовно
падежирали главници, за периода от 20.12.2020 г. до 20.11.2022 г. вкл.; сумата
8489,01 лева – предсрочно изискуема главница, с дата на настъпване
29.11.2022 г.; сумата 1125,19 лева – изискуема редовна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 20.11.2020г. до 28.11.2022 г. вкл.; сумата 740,78 лева –
изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали главници,
начислено за периода от 20.12.2021 г. до 28.11.2022 г., вкл.; сумата 56,60 лева –
изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
предсрочно изикуема главница, начислено за периода от 29.11.2022г. до
22.12.2022г. вкл.; ведно със законната лихва върху главницата начиная от
29.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
1
издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 754/30.12.2022 г. по ч.
гр.д. № 1375/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове, в случай
че главните искове бъдат отхвърлени частично като неоснователни досежно
предсрочно изискуемите по Договора за потребителски кредит суми, и се
прави искане съдът да осъди ответника С. М. М. да заплати на ищцовото
дружество следните суми: 6377,26 лева - редовно падежирали главници за
периода от 20.12.2020 г. до 20.07.2023 г., вкл.; 6812,77 лева – предсрочно
изискуема главница от 02.08.2023 г.; 1375,98 лева – просрочени редовни лихви
за периода от 20.11.2020 г. до 20.07.2023 г., вкл.; 12,44 лева – начислена
редовна лихва върху усвоена и непогасена главница към 20.07.2023 г., за
периода от 20.07.2023 г. до 01.08.2023 г., вкл.; 1260,86 лева – начислено
обезщетение за забава върху редовно падежирали главници за периода от
20.12.2020 г. до 01.08.2023 г., вкл., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата ма предявяване на исковата молба – 02.08.2023
г. до окончателното й изплащане.
С Определение № 515 от 17.06.2024 г. производството по настоящото
дело е прекратено в частта, с която са предявени, в условията на евентуалност,
осъдителни искове, което определение е влязло в сила.
В исковата молба се твърди, че на 20.06.2018 г. между „Кей Би Си Банк
България” ЕАД (преди „Райфайзенбанк (България)” ЕАД) и ответникът - С.
М. М., като кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит
№ 1806152369501835, с който бил отпуснат кредит в размер на 16 504 лева, с
цел за потребителски нужди. Като краен срок за погасяване бил уговорен
20.06.2025 г. Ищецът твърди, че като кредитор е изпълнил задълженията си по
процесния договор.
Сочи се от ищеца, че страните са договорили, че първите 12 месеца,
считано от първата падежна дата на кредита, кредитополучателят заплаща на
Банката фиксирана годишна лихва в размер на 4.90 %, а след изтичане на този
срок, кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва, формирана от
сбора на две компоненти: променлив Референтен лихвен процент,
представляващ 6-месечен Sofibor и надбавка в размер на 5.035 - сборът общо
„лихва”. Първоначалната стойност на 6-месечния Sofibor след изтичане на
първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита щяла да бъде
2
определена на база стойността на посочения пазарен индекс, обявена на
страницата на БНБ www.bnb.bg, (или на друга страница, която заменя
страницата на БНБ) - два работни дни (спот вальор) преди 01.03.2019 г.
Ищецът твърди, че в чл. 4.2.1. и сл. от Договора подробно били обяснени
понятията, вида, изчисленията, компонентите, условията и др. по уговорената
между страните по договора редовна възнаградителна лихва, а в чл. 4.4. от
Договора, страните установили, че общата дължима сума от
кредитополучателя по договора, изчислена към датата на сключване на
договора, възлиза на 20 180,26 лева.
Съгласно чл. 4.5. от Договора било уредено, че при забава в плащането
на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на Банката
обезщетение за забава - Наказателна надбавка към лихвата в размер на 10
(десет) пункта годишно, върху забавената главница за времето на забавата до
окончателното изплащане на забавените задължения. Към датата на
сключване на договора, лихвеният процент при просрочени плащания,
изчислен съгласно предходното изречение, изчислен съгласно чл. 4.1. от
договора бил в размер на 14.90 %.
В исковата молба се сочи и че е постигнато неустоечно съглашение по
смисъла на чл. 92 от ЗЗД, с което страните отнапред били определили размера
на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на
задължението за погасяване на главницата по кредита (чл. 4.5. от Договора).
Съгласно чл. 5.2. от Договора, страните уговорили начина за погасяване на
кредита – на 84 анюитетни месечни вноски, дължими на 20-о число от
съответния месец, считано от 20.07.2018 г. до 20.06.2025 г., с включващи
приложимата годишна лихва. Размерът на анюитетната погасителна вноска,
дължима за първите 12 месеца от действието на Договора, с включена
годишна лихва по чл. 4.1. била 232,49 лева, съгласно погасителен план,
неразделна част от договора. При промяна на лихвата по реда на чл. 4.2.1. от
Договора се променял и размерът на дължимата месечна анюитетна вноска по
кредита, като актуалния размер на месечната вноска щял да бъде определен в
нов погасителен план, изготвен по реда на чл. 4.3. от Договор.
Ищецът сочи, че документи по процесното вземане - като Общи
условия, не били подписвани към конкретния договор и не били налични при
заявителя.
3
В исковата молба се сочи, че страните по Договор за потребителски
кредит № 1806152369501835 от 20.06.2018 г., са уговорили настъпването на
предсрочната изискуемост на вземането по чл. 9.2. при наличие на условия:
неплащането на погасителни вноски (вноска или част от вноска) по кредита за
повече от 31 дни от съответната дата на дължимо плащане представлява
случай на неизпълнение съгл. чл. 8.1. от Договора, като съгласно българското
законодателство е необходимо и волеизявление на кредитора за обявяване на
предсрочната изискуемост, което да е достигнало до адреса на
Кредитополучателя. Кредитополучателят не бил заплатил вноски с падежни
дати, считано от 20. 12.2020 г. до 20.11.2022 г. вкл., с оглед на което и на
основание горепосочената договорна разпоредба, във връзка с чл. 432 от ТЗ,
Банката обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми, като в
изпълнение на изискването на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, до кредитополучателя
изпратено писмо за предсрочна изискуемост, с изх. № ИЗХ-001-48314 в гр.
Севлиево, ул. „Латинка” № 10, като същото е било възложено за връчване
съгл. чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ на ЧСИ З.В. с рег. № 734, като видно от
приложеното копие на писмо за предсрочна изискуемост заедно с надлежно
оформени книжа към него на ЧСИ З.В. с peг. № 734, същото се считало за
връчено на 29.11.2022г. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С оглед на горното обстоятелство, било подадено заявление до Районен
съд - Севлиево и съответно били издадени заповед по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист.
В заключение се прави искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
претендираните суми, обективирани в издадената заповед за изпълнение.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не депозирал отговор на
исковата молба.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
4
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
съгласно чл. 239, ал.1 от ГПК, са: ответникът да е уведомен за последиците по
чл. 238 от ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на ищеца е подал молба, докладвана в
първото открито съдебно заседание по делото, с която прави изрично искане
за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован
за датата на първото съдебно заседание – получил е съобщението лично.
Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна, а
ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК .
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 от ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 от
ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 от ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от
представените към исковата молба писмени доказателства – Договор за
потребителски кредит № 1806152369501835 от 20.06.2018 г., погасителен
план, писмо за обявяване на предсрочна изискуемост и др. документи, може
да се направи извод, че искът е вероятно основателен.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1
ГПК има ищцовата страна. Доказателства за извършване на такива са
представени за държавна такса в размер на 302,25 лева и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и държавна
такса в размер на 302,25 лева и 350 лева за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 от ГПК, че С. М.
5
М., с ЕГН **********, дължи на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”
АД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша” № 89Б /като правоприемник на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/”
ЕАД, с ЕИК *********/, следните суми: сумата 4701,02 лева – редовно
падежирали главници, за периода от 20.12.2020 г. до 20.11.2022 г. вкл.; сумата
8489,01 лева – предсрочно изискуема главница, с дата на настъпване
29.11.2022 г.; сумата 1125,19 лева – изискуема редовна възнаградителна
лихва, начислена за периода от 20.11.2020г. до 28.11.2022 г. вкл.; сумата
740,78 лева – изискуемо обезщетение за забава върху редовно падежирали
главници, начислено за периода от 20.12.2021 г. до 28.11.2022 г., вкл.; сумата
56,60 лева – изискуемо обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху предсрочно изикуема главница, начислено за периода от 29.11.2022г. до
22.12.2022г. вкл.; ведно със законната лихва върху главницата начиная от
29.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 754/30.12.2022 г. по ч.
гр.д. № 1375/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево
ОСЪЖДА С. М. М., с ЕГН **********, да заплати на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, с ЕИК
********* /като правоприемник на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД,
с ЕИК *********/, сумата от общо 1004,50 лева, представляващи съдебно-
деловодни разноски, от които: сумата от 652,25 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция и сумата от 352,25 лева,
представляваща разноски в заповедното производство, сторени по ч. гр. д. №
1375/2022 г. по описа на Районен съд - Севлиево.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да
търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд - Габрово в
едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6