РЕШЕНИЕ
№ 1003
гр. Варна , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100503251 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ-та ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. С. К. и Г. М. К., подадена чрез пълномощник адв.
Д.К. от АК-Варна, срещу Решение № 260229/03.09.2020г., постановено по гр. дело №
8176/2019 год. по описа на Рс-Варна, с което е отхвърлен предявения от ищците – настоящи
въззивници Б. и Г. К.и против С. И. К. и С. Б. К. иск за делба на следния недвижим имот:
триетажна жилищна сграда, построена в ***, с адм. адрес: ***, представляваща обект с
идентификатор *** по КККР на гр. Варна, със ЗП от 106 кв.м. и РЗП 321,2 кв.м.,
разположена в ПИ с идентификатор *** по КК и ищците са осъдени да заплатят на
ответниците съдебни разноски.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.
Неправилен е крайният извод на съда за липса на съсобственост между страните по
отношение на заявената за делба сграда, основан единствено на представеното пълномощно
от 28.02.2013г. Считат, че в пълномощното е описана сграда, която не съвпада с описанието
на процесната сграда. Пред първоинстанционния съд са доказали, че правото им на
собственост на 2 / 3 от жилищната сграда, придобита в СИО, е възникнало от реализирано
строителство и продължило повече от 10 години непрекъснато владение върху първия
жилищен и върху мансардния етаж на сградата, а за ответниците – в условията на СИО с
построяването на партерен етаж в терен, лична собственост на единия съпруг.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да
1
бъде уважен и да се допусне делба между страните на процесната триетажна сграда.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите – ответници по
иска С. И. К. и С. Б. К., чрез процесуален представител, оспорват жалбата. Навеждат доводи,
че в пълномощното е описана “масивна жилищна сграда“ с приблизителна застроена площ
от 106.70 кв. м., а по скица 106 кв.м. Твърдят че в имота се намира и друга сграда, със
застроена площ от 58, 33 кв. м., с идентификатор ***.2., описана в пълномощното като
„полуподземна масивна сграда с друго предназначение„. Считат, че правата, предоставени с
Пълномощно рег. № 920 и рег. № 921 от 28.02.2013 г. на въззивника Б. К. от неговите
родители – въззиваемите С. И. К. и С. Б. К., по никакъв начин не водят до извода, че
последните са признали правото на собственост на сина си върху процесната жилищна
сграда, а обратно – именно като собственици на сградата, са упълномощили сина си с
посочените права. С приемането на пълномощното и реализирането на правата по него
пълномощникът е приел да се обвърже с договор за поръчка и така е манифестирал, че не
възприема себе си като собственик, респ. съсобственик. Сочат още, че липсата на
възприятие за наличие на собственост у сина им се потвърждавала и от нотариалния акт за
дарение на недвижим имот № 40, вх. рег. № 3797 от 28.02.2013г., с който С.К. дарила на
ищеца – сега въззивник, само дворното място, в което е изградена процесната сграда, като
изрично е изключила от обхвата на дарението собствеността върху постройките, а факта, че
въззивникът приел дарението при тези условия обосновава извода, че той признавал правото
на собственост народителите си върху постройките.
По тези съображения считат, че обжалваното решение е правилно и настояват да бъде
потвърдено.
В съдебно заседание въззивниците чрез процесуален представител, а въззивникът Б. С. К.
и лично, поддържат жалбата.
В съдебно заседание въззиваемите С. И. К. и С. Б. К., чрез процесуален представител,
оспорват жалбата, поддържат подадения писмен отговор.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от Б. С. К. и Г. М. К., двамата
съпрузи от гр. Варна против С. И. К. и С. Б. К., двамата от гр. Варна иск за делба на
недвижим имот, представляващ триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, с. о.
„П.“, с адм. адрес ***, съставляваща обект с идентификатор ***.5 по КК на гр. Варна, със ЗП
от 106 кв. м. и РЗП 321, 2 кв. м., разположена в ПИ с идентификатор *** по КК изградена в
ПИ с идентификатор *** по КК.
В исковата си молба ищците са навели следните твърдения:
Сградата е построена в периода 1992 г. до 1996 г., в парцел, собственост на ответницата С.
И. К., придобит от нея по наследяване. Ответниците, които са родители на ищеца, са
построили първия (партерен) етаж на сградата, а ищците – втория и третия етажи, съответно
първи жилищен и мансарден етажи. Към сградата има и два броя избени помещения. От
построяването на сградата през 1996 год. до настоящия момент ищците владеят втория и
третия етажи, като живеят в тях, а ответниците – първия (партерен) етаж. Сградата е
построена от ищците и ответниците, като към момента на построяването и ищците са били в
́
брак, ответниците – също. Твърди се още, че всеки етаж от триетажната сграда представлява
самостоятелно жилище, самостоятелен апартамент. През 2013 г. дворното място, върху
което е изградена сградата, било прехвърлено от С. И. К. чрез дарение на ищеца Б.К. и
сестра му Е. К., при равни квоти. С договора за дарение не е прехвърляна част/части от
построената триетажна сграда. Проведена е процедура за снабдяване с удостоверение за
търпимост. Твърди се, че съсобствеността между страните по отношение на процесната
2
триетажна сграда е възникнала на основание придобивна давност върху първи жилищен и
мансарден етаж (ет. 2 и ет. 3) за ищците в режим на СИО, с начало на владението от 1996
год., а за ответниците – на основание реализирано строителство на партерния етаж (ет. 1),
през време на брака им, в имот лична собственост на единия съпруг – ответницата С. И. К..
Въз основа на изложеното ищците считат, че между страните е налице съсобственост
върху процесната триетажна жилищна сграда и настояват допускането и до делба при квоти:
́
2 / 3 ид. части за ищците в режим на СИО и 1 / 3 ид. част за ответниците.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответниците оспорват иска, твърдят,
че съсобственост между страните по отношение на процесната триетажна жилищна сграда
няма. Ищецът Б.К. действително е участвал с труд при изграждането на жилищната сграда,
но е помагал на родителите си за построяване на семейния им дом, в изпълнение на свой
нравствен дълг, тъй като апартаментът, в който живеели родителите на Б.К. бил продаден
именно, за да се погасят негови задължения. След продажбата на апартамента се наложило
майката на ищеца – ответницата С.К. да замине да работи в Гърция. Обстоятелството, че
ищецът е участвал в изграждането на сграда не го прави съсобственик. Собственик на
сградата по смисъла на чл. 92 ЗС е собственикът на земята. В случая не е учредено право на
строеж, поради което и ищците няма как да станат собственици на имота. Оспорват да е
изтекла и предвидената в закона придобивна давност. Към момента ищците не живеят в
имота. През 2013 г. ответницата е дарила на децата си Б.К. и Е. К. само дворното място, без
постройките в него. С приемане на дарението ищецът е признал, че родителите му са
собственици на построената в поземления имот триетажна жилищна сграда. По тези
съображения считат, че съсобственост липсва и настояват за отхвърляне на иска.
Претендират присъждане на разноски.
Съдът, като рецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
От достоверение за сключен граждански брак, изд. от община Варна е видно, че ищците Б.
и Г. К.и са сключили граждански брак на 21.04.1996 год.
От договор за доброволна делба от 04.03.1999 год. се установява, че между С.К.,
представлявана от С.К., К.М. и И.М., съсобственици на недвижим имот, придобит по
дарение и наследство от наследодателя И.М., представляващ лозе в землището на ***,
цялото с площ по първоначален акт за собственост от 2450 кв.м., се е постигнало съгласие
съсобствеността да бъде доброволно прекратена, като С.И. К. е получила в дял имот от 786,
69 кв. м., лозе в местност „К.“ в землището на гр. Варна, обозначено с номер 74, ведно с
находящите се в имота подобрения.
С Договор за дарение, скл. с нот. акт № 33/28.02.2013 год. том 1, рег. номер 916, дело
26/2013г. ответницата С.К. е дарила на сина си - ищеца Б. С. К. и на дъщеря си Е. С. К., в
равни части, следния свой собствен недвижим имот, а именно дворно място, с площ от 786,
60 кв.м. в с.о. „П.“, съставляващо ПИ с номер *** по КККР на гр. Варна, без изградените в
поземления имот постройки.
Видно от Удостоверение за търпимост от 28.12.2018г., изд. от Главният архитект на
община Варна, строежът „жилищна сграда“ със ЗП – 105, 8 кв. м. и РЗП – 321, 2 кв. м.,
находящ се в ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна, урегулиран в УПИ 1-74, кв. 2, с.
о. „П.“, гр. Варна, за който няма строителни книжа, е допустим по действащите разпоредби
на ЗУТ и е търпим строеж по смисъла на пар. 127, ал. 1 ПЗР към ЗИД ЗУТ; строежът може
да бъде предмет на прехвърлителни сделки.
От представената декларация по пар. 127 ПЗР към ЗИД ЗУТ от дата 28.02.2013 год. е
видно, че ответниците са декларирали, че в имот с номер *** е изградена масивна жилищна
3
сграда на три етажа, като строителството е извършено в периода от 1992 год. до 1996 год.
Представено е пълномощно, по силата на което на 28.02.2013г. ответниците са
упълномощили ищеца Б.К. да се снабди с удостоверение за търпимост на процесния
недвижим имот, както и с всички права във връзка с разпореждането с имота.
В открито съдебно заседание на 23.01.2020г. ищецът Б.К. признава, че ответниците
нямат друго жилище, освен процесната сграда.
Видно от удостоверение с номер 2/06.03.2019г., издадено по заявление от Б.К. до
Дирекция „Устройство на територията“ на Община Варна, в имот с ид. номер ***,
урегулиран в УПИ 1-74, кв. 2, с. о. „П.“, гр. Варна, е изградено индивидуално водоземно
съоръжение (кладенец).
От представения Договор за охрана с безплатно предоставени технически средства на
обект с номер 7307 (процесната сграда), с възложител Б. С. К., се установява, че в сградата е
монтиран СОТ в края на 2001 год.
От представения неодобрен инвестиционен проект за разделяне на сградата,
изработен 2019 год., е видно, че всеки един от трите етажа представлява отделно жилище и
по тази причине не са необходими никакви промени в сградата, както във функционално,
така и в конструктивно отношение – така обяснителна записка към инвестиционния проект
на л. 37-38 от делото на РС-Варна.
От показанията на свидетелката Марийка Николова Маринова, вуйна на Б.К., се
установява следното: Свидетелката и ищците са съседи, като имотите им ги дели една
ограда. Къщата, предмет на делбата, е строена общо от страните в настоящото производство.
След построяването и през 1996 год. партерният етаж се ползва от ответника С.К.. В
́
периода от 1996 год. до 2015-2016 год. двамата ищци са живели в къщата постоянно –
обитавали са втория и третия (мансарден) етажи На втория и третия етаж ищецът сложи и
СОТ и си отварял неговите си помещения с парола. През 2015-2016 год. ищците се
преместили в гр. Варна, за да е по–удобно да водят детето на училище. Ищецът често
посещавал имота, имал и работилница в него. Ответниците не са живели на втори и трети
етаж от сградата.
От показанията на свидетеля Й.Ж.Т., без родство и дела със страните, се установява,
че ищците са живели непрекъснато в сградата от 1996 год. до преди около две-три години.
Обитавали втория и третия етаж. След като сградата била построена ищецът направил
всички довършителни работи по втория и третия етаж и със семейството си живял там. В
имота има животни, СОТ, градина и работилница. На първия етаж от къщата е живял
ответникът С.К.. Останалите два етажа са били обитавани от ищците. СОТ е бил поставен на
етажите, в които живеели ищците.
От показанията на свидетеля П.В.П., без родство и дела със страните, се установява
следното: Ищците живяли в процесния имот известно време, къщата била на три етажа,
свидетелят не знае кой етаж са обитавали ищците. Ответниците живеят в сградата, живеят и
в дома на дъщеря си Е..
От показанията на свидетелката В.С.Й., първа братовчедка на ищеца, се установява,
че в момента ответниците живеят при своята дъщеря. Процесната сграда е на три етажа,
ищците са живели в сградата, в жилището на втория етаж. Сградата била построена с
помощта на Б.К., като финансирането идвало от неговата майка.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
4
Жалбата е подадена в срок, от страни с правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение, като неизгодно за тях и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
От наведените от ищците твърдения, следва да се приеме, че същите основават
правото си на съсобственост върху процесната триетажна жилищна сграда в обем от 2 / 3 ид.
част от същата, съвместно при режим на СИО, въз основа на придобиване по давностно
владение на втория и третия етажи от сградата през време на брака им, с начало на
владението от 1996 година, а ответниците са собственици на първия (партерния) етаж от
процесната сграда въз основа на построяването му през време на брака в поземлен имот,
индивидуална собственост на съпругата С. И. К.. Според ищците, тъй като всеки един от
трите етажа представлява самостоятелно жилище и ищците са придобили по давност две от
тях, а ответниците са съсобственици на жилището на първия етаж, то това обуславяло и
извода, че ищците са съсобственици на сградата с квота от 2 / 3 ид. части съвместно в режим
на СИО, а ответниците – с квота от 1 / 3 ид. част.
Установено е по делото от гласните доказателства, обсъдени във връзка и с
писмените, че от момента на построяването на сградата през 1996 год. до 2015 год. ищците
са живели на втория и третия етажи (сградата е триетажна и всеки етаж представлява
фактически отделно жилище) а ответниците са живели в жилището на първия (партерния
етаж). Анализът на горните доказателства обосновава извода, че след построяването на
сградата през 1996 год. ищците Б. и Г. К.и са установили фактическа власт върху жилищата
на втория и третия етажи, които са ползвали като едно жилище. Жилището представлява
самостоятелна вещ, самостоятелен обект на правото на собственост, а оттам е и годен обект
на владение, за който няма пречка да се придобие по давност в изключителна собственост,
при наличие и на останалите предпоставки на института на придобивната давност. По
делото няма доказателства, които да оборват установената в чл. 69, ал. 2 от ЗС презумпция,
няма и доказателства, че установеното от ищците върху жилището на втория и третия етажи
владение е било прекъсвано, няма и доказателства за прекъсване на давността. С оглед
горното съдът приема, че с изтичането на десетгодишния давностен срок, т. е., най – късно в
края на 2006 година, ищците са придобили по давност собствеността върху жилището на
втория и третия етаж в процесната сграда (в този смисъл са и твърденията на ищците), ведно
с принадлежностите му, вкл. и съответните идеални части от общите части на сградата, и са
станали негови изключителни собственици. Действието на придобивната давност настъпва
по право, като с изтичането на предвидения в закона давностен срок владелецът придобива
правото на собственост върху владяния от него имот, без да е необходимо да предприема
каквито и да е други действия. Позоваването на давността, съгласно чл. 120 от ЗЗД е
необходимо само за констатиране и зачитане на последиците й.
При това положение към 2007 год. сградата е изгубила статута си на самостоятелен
имот, на самостоятелен обект на правото на собственост, а е възникнала етажна собственост
по смисъла на глава четвърта от ЗС, налице са два имота – жилище на първия (партерен
етаж) и жилище на втория и третия етажи, които принадлежат на различни собственици.
Поради това и искът за делба на сградата е неоснователен.
Първоинстанционното решение като краен резултат е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Страните не са претендирали разноски, поради което и съдът не изследва за
дължимостта им.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260229/03.09.2020г., постановено по гр. дело № 8176/2019
год. по описа на Рс-Варна, с което е отхвърлен предявения от Б. С. К. и Г. М. К., двамата от
гр. Варна против С. И. К. и С. Б. К., двамата от гр. Варна, иск за делба на следния недвижим
имот: триетажна жилищна сграда, построена в гр. Варна, с. о. „П.“, с адм. адрес: ***,
представляваща обект с идентификатор ***.5 по КККР на гр. Варна, със ЗП от 106 кв. м. и
РЗП 321, 2 кв. м., разположена в ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване, при условията на чл. 280 от ГПК, пред ВКС
на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6