Решение по дело №901/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1197
Дата: 14 юни 2021 г.
Съдия: Здравка Георгиева Диева
Дело: 20217180700901
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 април 2021 г.

Съдържание на акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен  съд  Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1197/14.6.2021г.

гр.Пловдив, 14 . 06 . 2021г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен Съд – Пловдив, VI състав, в открито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                        Административен съдия : Здравка Диева

 

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа административно дело № 901 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :

К.С.Г., ЕГН **********, с пълномощник адв.Ат. Д. ***, офис 1, обжалва принудителна административна мярка по чл.171 ал.1 т.5 б.“б“ вр. чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/ - принудително преместване на МПС с рег.№ **** без знанието на неговия собственик.

Становища на страните :

- В жалбата е посочено, че на 23.03.2021г., около 10ч., оспорващото лице е паркирало собствения си лек автомобил марка Фолксваген Поло с рег.№ **** на адрес – гр.Пловдив, ул.Родопи № 127 и след 13 ч. установило, че автомобилът не е на мястото, на което е паркиран, а е репатриран принудително без знанието на собственика. Жалбоподателят счита, че наложената принудителна административна мярка /ПАМ/ е нищожна, издадена от некомпетентен орган. Алтернативно поддържа незаконосъобразност на същата, като излага доводи, че не е налице нито една от материалноправните предпоставки по чл.171 т.5 б.“б“ от ЗДвП. Твърди, че процесното МПС не е било паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство или по начин създаващ опасност за другите участници в движението. МПС-то не е затруднявало преминаването на другите участници в движението. Издаването на обжалваната ПАМ не съответства на целта на закона. Поискано е да бъде обявена нищожността на наложената ПАМ, алтернативно да бъде отменена отменена с присъждане на направените съдебни разноски.

В писмено становище адв.Д. поддържа жалбата и твърдението за незаконосъобразност на ПАМ. Счита, че липсата на доказана от административния орган по несъмнен начин съществуваща реална опасност за други участници в движението, не може самостоятелно да обоснове прилагане на ПАМ - репатриране на МПС, а само неправилно паркиране не презумира наличие на основание за налагане на ПАМ по чл.171 т.5 буква „б“ от ЗДвП. Доказателствената тежест за наличие на конкретно фактическо основание, изразяващо се в опасност за други участници в движението, е върху ответника, като в случая не е конкретизирана опасност.

- Ответникът мл.инспектор Д.Н.Г. – ст. полицай в сектор „Общинска полиция – Пловдив“ към Отдел „Охранителна полиция” при ОД МВР-Пловдив, оспорва жалбата. В съдебно заседание заяви, че в кръстовище съгл. чл.98 ал.1 т.6 ЗДв.П – на 5м. от него е забранено спиране и паркиране. Според ответникът, видно от снимковия материал, МПС е паркирано по начин, действително създаващ опасност за другите участници в движението – отнета е видимостта на идващи от дясно на паркирания автомобил. Посочено бе, че не се мерят метри, а се изготвя само снимков материал. В случая се вижда как колата със задната си част навлиза в зоната на кръстовище. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

Жалбата е допустима - подадена в законоустановения срок от адресат на неблагоприятен административен акт /приложен фискален бон от 23.03.2021г. на стойност 60.00лв. отразява осъществено принудително преместване на автомобила на тази дата, вкл. фискален бон от 23.03.2020г. на стойност 12.00лв. – престой паркинг; жалбата е постъпила в АС-Пловдив на 06.04.2021г./.

Правото на жалба не е отречено поради приключило действие на ПАМ, тъй като законосъобразността на административен акт се преценява към момента на издаване / извършване, а за лицето съществува правен интерес с арг. и от чл.203 и сл. АПК.

1. По отношение компетентността на органа по репатриране : Според данните от преписката /вр. с указания, л.16/, ответник в съдебното производство е мл.инспектор Д.Н.Г. – ст.полицай в сектор „Общинска полиция – Пловдив“ към Отдел „Охранителна полиция” при ОД МВР-Пловдив.

Съгласно чл.30 от приетата по делото Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив /л.47 и сл./ : „Определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностните лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.; Принудителната административна мярка се прилага от длъжностните лица по предходната алинея съобразно тяхната компетентност по преценка за всеки конкретен случай”. В чл.31 т.4 от наредбата е посочено : Звеното за контрол, определено със заповед на кмета на общината, могат съвместно с определените от Министъра на вътрешните работи служби за контрол, да извършват принудително преместване на автомобил без знанието на неговия собственик в случаите – т.4 /изм. и доп. с Р.№ 245, ПР.№ 14 от 27.07.2017г./ „ППС паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на други участници в движението; в този случай лицата по чл.168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорно пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на министерството на вътрешните работи.”. Съгл. чл.33 ал.1 от наредбата, преместването става със специализиран автомобил за преместване на неправилно паркирани ППС, на основание чл.167, чл.168, чл.171 т.5 б.”б” от ЗДв.П.

Със Заповед № 8121з-1215/27.10.2016г. /л.37/ Министърът на вътрешните работи определил длъжностни лица на „ръководна“, „изпълнителска“ и „младши изпълнителска“ длъжност от структурните звена на „Пътна полиция“ и „Охранителна полиция“ в Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР, които да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, на основание чл.168 ал.1 ЗДв.П. Съгласно приета по делото Заповед № 18ОА2593/06.11.2018г. на Кмета на Община Пловдив /л.38/, мл.инспектор Д.Н.Г. – старши полицай /т.24/ е определен за държавен служител от сектор „Общинска полиция” – Пловдив към отдел „Охранителна полиция” при ОД МВР – Пловдив, който може да премества или да нарежда да бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, на основание чл.168 ал.1 ЗДв.П. При тези данни следва, че ПАМ е приложена от компетентен орган и възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

1.1 В представено с преписката писмено становище /л.29 и сл./ на Началник сектор Общинска полиция-Пловдив е посочено : На 23.02.2021г около 09:20 часа при патрулиране в обслужваната територия мл.инспектор Д.Н.Г., назначен в екип с репатриращ автомобил тип „Паяк“ забелязва неправилно паркиран лек автомобил Фолксваген с рег. № **** в кръстовището на ул.“Родопи“ с ул.“Михаил Такев“, за което е разпоредил действия по принудително преместване на лекия автомобил за нарушение на чл.171 т.5 б.”Б” от ЗДв.П.

В чл.3 от приетата по делото Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив, са указани местата на територията на община Пловдив, където може да се извърши престой и паркиране, освен установения в нормативните актове ред. Според чл.4 ал.1 от Наредбата, престоят и паркирането са забранени: на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението, или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал (т.1); на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях (т.4); на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях (т.5). Както бе посочено, според чл.31 т.4 от наредбата : Звеното за контрол, определено със заповед на кмета на общината, могат съвместно с определението от министъра на вътрешните работи служби за контрол, да извършват принудително преместване на автомобил без знанието на неговия собственик в случаите – т.4 /изм. и доп. с Р.№ 245, ПР.№ 14 от 27.07.2017г./ „ППС паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на други участници в движението;….”. В докладната не е посочен текст от наредбата, вписан е чл.171 т.5 буква Б от ЗДв.П.

Приложените към жалбата два фискални бона от 23.03.2021г. установяват осъществено принудително преместване на автомобила на тази дата.

Преписката съдържа : заверени копия на: ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата на сектор „Общинска полиция-Пловдив” за 23.03.2021г. със състав на нарядите и подпис на инструктирания Димитър Г. по вид наряд 504 и участък за обслужване „репатриране”, от 8 до 20ч. – т.19, л.39 гръб; снимков материал с дата и час на заснемане, л.40-45 и л.65-76.

Според „Докладна записка” /л.36, л.64/, на 23.03.2021г. Д.Г. работил по безопасност на движението за времето от 08.00ч. до 20.00ч. с автомобил за репатриране с ДК № РВ 2197 КМ и водач Пенелов, като в 09.20ч. на ул. „Родопи“ и ул.”Михаил Такев” в гр.Пловдив, на основание чл.171 т.5 б.Б ЗДв.П бил репатриран автомобил марка фолксваген, цвят черен, с ДК № ****. Посоченото основанието за репатриране в докладната е : „Паркиран в кръстовище, като създава опасност за другите участници в движението”. Автомобилът е оставен на съхранение на паркинга на бул.”Н.Цанов” № 24 в 09.35ч. Докладната е подписана от Г..

1.2. Съобрази се, че законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактическите и правни основания, с приоритет на първопосочените. Фактическото основание в случая съдържа текст от закона – част от съдържанието на приетата за нарушена норма – чл.171 т. 5 б. "Б" от ЗДв.П, като индивидуализация на конкретната опасност, произтичаща от местоположението на МПС произтича от снимковия материал /л.40, 41, 65, 67/ - МПС действително навлиза в зоната на кръстовище, не минимално и отнема видимост на идващите автомобили от заснетата улица.

2. Актът, съгласно който се осъществява дейността в дадения случай, е нареждане за преместване /репатриране/ на МПС, което е паркирано. По аргумент от чл. 172 ал. 1 ЗДв.П, не е задължителна писмена форма за мярката по чл. 171 т. 5 б. "б" ЗДв.П, като прилагането й по същество представлява властническо волеизявление на административния орган, осъществено чрез действие /Решения №№ 5459/13г.; 5353/13г.; 7635/2017г.; 9817/2017г. на ВАС, др./. Поради това не е необходимо издаването на писмен документ, в който да е обективирано волеизявлението на компетентния орган.

Няма спор, че по отношение на МПС, собственост на жалбоподателя /изрично заявено в жалбата/ - марка фолксваген, цвят черен, с ДК № ****, е осъществено принудително преместване, за фактическото изпълнение на което сочат представените като доказателство заверени копия на финансови бонове от 23.03.2021г. и докладната записка от 23.03.2021г. на Д.Г. – служител на длъжност ст.полицай в сектор Общинска полиция към отдел Охранителна полиция при ОД МВР-Пловдив.

Местоположението и конкретната позиция на автомобила, описано в докладната записка – в кръстовище, на ул. „Родопи“ и ул.”Михаил Такев” в гр.Пловдив, е онагледена в приложения снимков материал по делото, който не е оспорен.

Приложеното правно основание - чл. 171 т. 5 б. „б“ от Закона за движение по пътищата съдържа три отделни хипотези, реализирането на които дават правомощие на компетентния орган да наложи ПАМ – преместване на ППС без знанието на неговия собственик или упълномощено от него лице : първата - когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, втората - когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението, третата - когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, административният орган прилага в условията на обвързана компетентност предвидената по закон ПАМ с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. В случая снимковият материал потвърждава възприетото от административния орган и отразено в докладната записка – автомобилът е паркиран в кръстовище, като позицията му създава опасност за другите участници в движението /втората хипотеза от цитираната норма - когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението/.

3. ПАМ са форма на държавна принуда. Основанията за прилагането им, органите, които ги прилагат и правните субекти, спрямо които се прилагат, както и мерките за въздействие и редът за прилагането им, са императивно установени. Съгласно чл. 170 ал. 1 АПК - доказателствената тежест за фактическите основания, въз основа на които е издаден административният акт, е на административния орган. Административният орган следва да докаже, че превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението. ПАМ по чл. 171 т. 5 б. "б" ЗДв.П се налагат с административен акт, издаван в устна форма. Тази законово установена форма на издаване на акта допуска доказване с всички допустими средства, вкл. снимков материал.

Съгласно чл.93 ал.1 ЗДв.П, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача, а съгласно ал.2 паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. Не се спори, че собственикът - водач на автомобила не се е намирал в него към момента на разпореждането на ПАМ, поради което и с оглед разпоредбите на чл.93 ЗДв.П, автомобила не е бил в престой, а е бил паркиран.

Според § 6 т.28 ДР ЗДв.П „Участник в движението” е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя, като такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. Съгласно § 6 т.8 ДР ЗДв.П, „Кръстовище“ е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. Съгласно § 6 т.54 ДР ЗДв.П, „Пешеходна пътека” е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци, като на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.

Документираните данни относно мястото на паркиране следва да се приемат за достоверни. За същите спор няма. Видно от снимковия материал, автомобилът на жалбоподателя е паркиран в кръстовището на ул.“Родопи“ с ул.“Михаил Такев“ в гр. Пловдив. В нормата на чл. 98 ал. 1 т. 1 от ЗДв.П е предвидено, че престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Нарушение на забрана за паркиране на определено място като административно нарушение, е основание за налагане на административно наказание на основание чл. 186 вр. с чл. 183 ал. 2 т. 1. Това нарушение само по себе си не е достатъчно за прилагане на принудителната мярка - преместване на превозното средство без знанието на собственика. Нарушението на чл.98 ал.1 т.6 ЗДв.П е отделен състав на административно нарушение вр. чл.183 ал.4 т.8 ЗДв.П и се санкционира с глоба, като не се предвижда принудително въздействие с преместване на неправилно паркирано МПС по реда на чл.171 т.5 б.„б” ЗДв.П, без да е установено то да пречи или да създава опасност за другите участници в движението. Паркиране в зона на кръстовище съставлява основание по смисъла на чл. 171 т. 5 б. "б", предл. второ ЗДв.П за прилагане на мярка на административна принуда, когато е доказано безсъмнено, че създава опасност /предпоставките, при които е допустимо принудителното преместване, сочат на регламентирана със закон ограниченост на ситуациите/.

Видно от снимковия материал и в частност снимката на л.67, онагледяваща позицията на паркиралото МПС в близък план – автомобилът действително попада в зоната на кръстовище. Заснетата позиция обосновава извод за ограничена видимост по отношение автомобилите, идващи от улицата в посока на снимката, където е заснет контролен орган /л.67/. При служебна справка в интернет приложението google maps се установява, че кръстовището е с 5 лъча и в него се пресичат освен улиците “Родопи“, “Михаил Такев“ и улица „Хаджи Поптилев“. От сателитното изображение в google maps се установява, че кръстовището е широко, вкл. и че в конкретната част е под тъп ъгъл /откъм ул.“Михаил Такев“ към ул. „Хаджи Поптилев“/. От друга страна, местоположението на автомобила /л.67, 69/ обективно ограничава пряко видимостта на автомобилите, идващи от улицата, заснета на снимка  - л.69, както поддържа ответникът. Тоест, независимо от обхвата на кръстовището, отнемането на видимост по отношение участници в движението, произтичаща от паркирало в зона на кръстовище МПС, е основание за извод за създадена опасност по см. на чл.171 т.5 б.”б” ЗДв.П, тъй като МПС навлиза в кръстовището със задната част на автомобила / в тази насока Решение № 6363 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7987/2015 г., VII о./. Текстът на нормата, приложена в частта за създаване на опасност от паркиралото в нарушение на правилата за движение МПС – в кръстовище, изисква преценка във всеки конкретен случай, но при съобразяване с целите на ПАМ, дефинирани в чл.171 ал.1 ЗДв.П - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Осигуряването на безопасност на движението изисква предотвратяване на предпоставки за ПТП и установените със ЗДв.П правила за движение и забрани са императивни и целят опазване животът и здравето на участниците в движението по пътищата, вкл. улесняване тяхното придвижване.

В конкретиката на фактите снимковият материал разкрива позиционирано МПС в зона на кръстовище – ул.Родопи и ул.Михаил Такев, при навлизане в кръстовището не в минимум – снимки на л.65, 66, 67. Видно от разположението на МПС, онагледено в снимковия материал, позицията на автомобила ограничава видимост на участниците в движението при влизане в кръстовището от улицата, заснета на снимка – л.69, с което паркираното превозно средство действително създава опасност за другите участници в движението. Отчита се, че не всяко неправилно паркиране би могло да създаде опасност, както и, че само по себе си престой и паркиране на кръстовище не е доказателство, че е налице опасност по смисъла на чл. 171 т. 5 б. "б" ЗДвП. Наличието на такава опасност в конкретния случая произтича от обстоятелството, че разположението на паркиралия автомобил обективно ограничава видимостта на другите водачи на МПС, независимо от широчината на кръстовището. Фактическото основание за прилагане на ПАМ – паркирано в кръстовище МПС, създаващо опасност за другите участници в движението, е доказано посредством снимковия материал, поради което жалбата се приема за неоснователна

Мотивиран с изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата на К.С.Г.,***, против принудителна административна мярка по чл.171 ал.1 т.5 б.“б“ от Закона за движение по пътищата - принудително преместване на МПС с рег.№ **** без знанието на неговия собственик.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

          Административен съдия :