№ 901
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20231000500943 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №263465/12.12.2022 г. по гр. д. № 12247/2020 г. по описа на
Софийски градски съд е осъдено ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД,
ЕИК *********, да заплати на М. П. И. с ЕГН:**********, при участието на
трето лице помагач на страната на ответника И. С. И., сумата от 200000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 7853 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат
на ПТП, настъпило на 09.02.2020 г., около 10.30 ч. в гр.София, в района на
кръстовището образувано от ул. „Хенрих Ибсен“ към бул. „Т. Каблешков“, в
посока на движение от ул. „Хенрих Ибсен“ към ул. „Луи Айер“, причинено
виновно от И. С. И., при управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, с peг. № ***, който в нарушение на правилата за движение по
пътищата, посочени в чл. 20, ал. 2, изр. 1 и чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, не
съобразил характера на движението - предстоящата му маневра за извършване
завиване наляво и осъществил същата с превишена скорост, управлявайки
ППС с концентрация на алкохол в кръвта 1.23 на хиляда, без да има
необходимата правоспособност за това, като при извършване на маневрата
загубил напречна устойчивост, влязъл в завоя в странично занасяне,
променил траекторията на движение и напуснал пътното платно качвайки се
на десния тротоар, и в резултат блъснал движещата се по него пешеходка М.
П. И., и по непредпазливост и причинил телесни повреди изразяващи се в
счупване на дясната и лявата бедрени кости в дисталната част в областта на
епикондила и счупване с изкълчване на лявата сакро-илиачна става, след
което избягал от местопроизшествието, за което е постигнато споразумение
1
по НОХД № 15227/2020г. на СРС, обективирано в протокол от 09.06.2022 г.,
чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД със застрахователна полица с № BG/30/119000741233/2019г.,
със срок на действие от 12.03.2019 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната
лихва върху главниците за имуществени и неимуществени вреди, считано от
14.09.2020 г., когато е постановен отказа за изплащане по извънсъдебната
претенция от застрахователя, до окончателното заплащане на вземането.
Посоченото решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство - ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, действащ чрез
процесуалния си представител, в неизгодната за него уважителна част – за
сумата над 50000 лв. до пълния уважен размер от 200000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Във
въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в
обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че
първоинстанционният съд при определяне на дължимия размер на
обезщетението за неимуществени вреди не се е съобразил с настъпилите в
резултат на процесното ПТП телесни увреждания, заключението на приетата
съдебно-медицинска експертиза и принципа за справедливост по смисъла на
чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, като
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен
за сумата над 50 000 лева и да се присъдят направените съдебни разноски
съобразно изхода на спора.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в
първоинстанционното производство - М. П. И., не е депозирал отговор на
въззивната жалба. В откритото съдебно заседание пред САС процесуалният
представител на М. П. И. изразява становище, с което въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Претендира се присъждане на сторените във
въззивното производство разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК
и съответни доказателства за тяхното извършване.
В установения от закона срок, третото лице помагач в
първоинстанционното производство - И. С. И., не е депозирал отговор на
въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника в частта, в
която искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинените на М.
П. И. неимуществени вреди е уважен до сумата от 50000 лв., поради което в
тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
2
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Производството пред СГС е образувано по предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника –
застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която
е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно
събитие на 09.02.2020 г. – до сумата от 50000 лв. (в частта, в която
първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на
предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като
спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали
първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера
на заместващото обезщетение.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
пострадалия болки и страдания вследствие на причинените му травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – в началото на 2020 г., както и високият
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени
вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите – в размер до 10, 400 млн. лв., независимо
от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция
на тази правна норма).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
3
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
По категоричен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП и
конкретният механизъм на причиняване на увреждането на пострадалата се
установяват от споразумение по НОХД № 15227/2020г. на СРС,
обективирано в протокол от 09.06.2022 г. и заключението на приетата САТЕ
от първоинстанционния съд. Доказва се, че виновен за процесното ПТП е
изключително водачът на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с per. №
*** - И. С. И., който като неправоспособен водач, повлиян от алкохол над
допустимите норми, управлявал автомобила неадекватно, като допуснал
странично занасяне и навлизане върху десния тротоар, където ударил двете
пешеходки и електрически стълб. На 09.02.2020 г., около 10.30 ч., в гр.
София, в района на кръстовището образувано от ул. „Хенрих Ибсен“ към бул.
„Т.Каблешков“, в посока на движение от ул. „Хенрих Ибсен“ към ул. „Луи
Айер“, настъпило ПТП причинено виновно от И. С. И., при управление на л.а.
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № ***. Същият в нарушение на
правилата за движение по пътищата, посочени в чл. 20, ал. 2, изр. 1 и чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП, не съобразил характера на движението - предстоящата му
маневра за извършване завиване наляво и осъществил същата със скорост на
движение от 45км/ч, която е над критичната скорост от 41км/ч, с която е
можело да премине левия завой без загуба на напречна устойчивост на ППС,
управлявайки ППС с концентрация на алкохол в кръвта 1.23 на хиляда, без да
има необходимата правоспособност за това. При извършване на маневрата
загубил напречна устойчивост, влязъл в завоя в странично занасяне,
променил траекторията на движение и напуснал пътното платно качвайки се
на десния тротоар, и в резултат блъснал движещата се по него пешеходка М.
П. И., и по непредпазливост и причинил телесни повреди, изразяващи се в
счупване на дясната и лявата бедрени кости в дисталната част в областта на
епикондила, което представлява затруднения на движенията на крайниците за
срок по дълъг от 30 дни и счупване с изкълчване на лявата сакро-илиачна
става, която представлява трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за срок по дълъг от 30 дни, след което избягал от
местопроизшествието.
Въззивният съд кредитира също обсъдената автотехническа експертиза,
тъй като тя е изготвена след преценка на всички относими документи, като е
отговорила подробно на всички поставени релевантни въпроси.
От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и
неоспорена от страните СМЕ, извършила анализ на всички представени по
делото медицински документи и след личен преглед на пострадалата, се
установява, че настъпилите в резултат на процесното ПТП травматични
увреждания са следните: счупване на дясната и лявата бедрени кости в
дисталната част в областта на епикондила, и счупване с изкълчване на лявата
сакро-илиачна става, като за пострадалата е била налице животозастрашаваща
картина от настъпващия травматичен и хеморагичен шок. Получените две
супракондилни фрактури са двете бедсени кости са довели трайно
затруднение на движенията на двата долни крайника за срок по дълъг от 30
4
дни /в случая около година и половина/ и счупване с изкълчване на лявата
сакро-илиачна става е довело на ищцата трайно затруднение на движенията на
левия долен крайник за срок по дълъг от 30 дни /в случая за около 2-3
месеца/. След ПТП пострадалата е въведена в противошокова зала зарази
увредено общо състояние. При постъпването е била контактна, адекватна, с
тежки деформации в долната част на двете бедра, без възможност за
движение и натоварване на същите, с болки в лявата част на таза и в
състояние на начеващ травматичен шок. Подготвена е и оперирана по
спешност, като под обща анестезия са извършени закрити репозиции на двете
счупени бедрени кости под TV контрол и са били поставени първоначално
външни фиксатори. След операцията пострадалата е била поставена на строг
постелен режим в Клиниката по ортопедия и травматология. След
изследвания и подготовка на 14.02.2020г. и 20.02.2020г., в два сеанса са били
извършени: „отстраняване на външните фиксатори, нови репозиции на
счупените бедрени кости и стабилизиране на костните фрагменти с метални
плаки и винтове“. Извършено открито наместване на изкълчената лява сакро-
илиачна става и стабилизирането и с два AO-винта. Продължена е
инфузионната, антибиотична, антикоагулентна и обезболяваща терапия. След
стабилизиране на общото състояние ищцата е изписана, като е продължила
лечението амбулаторно, с назначени контролни прегледи, предписан режим
— да не натоварва долните крайници, да приема антикоагуланти и
обезболяващи средства. И. е освидетелствана от ТЕЛК на 21.10.2020 г., по
силата на което е оправдан болничният отпуск за последните 6 месеца, като е
бил продължен с още два месеца - до 20.12.2020 г. В периода от 22.06.2021 г.
до 28.06.2021 г. и в периода от 11.10.2021 г. до 14.10.2021 г. тя е провела
отново два пъти болнично и оперативно лечение, когато оперативно са били
отстранени металните остеосинтези от вече зарасналите фрактури на двете
бедрени кости. Общо лечебният и възстановителен период при пострадалата е
продължил повече от година и половина. През посоченият период е търпяла
болки и страдания с различна интензивност. Най-интензивни са били те през
първите два месеца непосредствено след злополуката и 30 дни след всяка
една от извършените две операции и изваждане на металните планки и
винтове от зарасналите вече бедрени кости. Интензивни са били болките и по
време на проведената начална рехабилитация, когато тя е трябвало да започне
натоварване на двата долни крайника и тазовите кости. Извън посочените
периоди е търпяла само периодично явяващи се болки при обща преумора
след движение с помощни средства, както и при рязка промяна на времето,
когато е била принудена да ползва повече седативни и обезболяващи
средства. Наред с претърпените болки през първите няколко месеца
пострадалата не е можела да се движи самостоятелно в дома си и е започнала
натоварване на крайниците чак в края на 6-тия месец, поради вида на
фрактурите и провежданите костни операции. До този период тя е имала
нужда от чужда помощ при обслужването и в ежедневието. След този период
е започнала да се придвижва с помощта на патерици, което е довело до
дискомфорт в ежедневието. Към момента на изготвяне на експертизата, при
изминал период от 3 години след ПТП И. не би трябвало да търпи постоянни
болки. Може да търпи болки при промяна на времето и претоварване. Движи
се самостоятелно, с леко накуцваща походка. Налице е обща хипотрофия на
мускулатурата на двете бедра. На дясно бедро в долната част е налице
5
козметичен дефект - остатъчен, голям дъговиден кожен белег от извършена
костна операция с дължина 22см и ширина 0.5см и друг с дължина 4см и
ширина 0.2см. Счупената бедрена кост е зараснала окончателно. Движенията
на дясната колянна става са почти в норма, само движението „флексия“
/свиване/ е н възможности до 90 градуса, което затруднява ищцата при
клякане. На лявото бедро, в долната част е налице козметичен дефект -
останала дъговиден белег от костната операция с дължина 19см и ширина 0.3
см и други два точковидни белези с d - 0.4см. Счупената лява бедрена кост е
зараснала окончателно. Движенията на лявата колянна става са в пълен обем,
но коляното има изразена латерална нестабилност /халтавост/, което прави
движението на ищцата нестабилно при наклонен терен и изкачване на стълби.
В областта на таза, над лявата сакроилиачна става има точковидно белези от
извършена остеосинтеза на ставата с винтове. Ставата е трайно обездвижена и
е причина при рязка промяна на времето ищцата да получава периодични
болки, които отзвучават бързо при употреба на аналгетици. Във връзка с
уврежданията пострадалата е отново освидетелствана от ТЕЛК с Експертно
решение № 91642/185/28.09.2022г., с което и е определена 80% трайна загуба
на работоспособност за срок от 3 години. Съгласно заключението е възможно
автомобилна злополука да доведе на потърпевшия психически стрес,
разстройство на съня, бинт и цялостния живот, като по делото липсва
медицинска документация, която да са описани налични такива отклонения
от нормата при ищцата. Още по време на болничното лечение при
пострадалата са били включени седативни средства за стабилизиране на
психичното и състояние.
При обсъждане на СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло
направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като тя е изготвена
след преценка на всички събрани по делото доказателства - медицинска
документация, като е отговорила подробно на всички поставени релевантни
въпроси.
От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното
производство свидетел М.-С. М. И. - дъщеря на ищцата, се установява, че
след процесното ПТП пострадалата е останала 20 дни в болницата, изцяло на
легло. През ден два свидетелката я посещавала. Докато отсъствала санитарите
обслужвали ищцата. Тя постоянно имала нужда от някой до себе си, който да
и носи храна, да и сменя подлогата, да и съдейства за някакви елементарни
нужди. След изписването й от болница пострадалата още два месеца останала
изцяло на легло. Обгрижвали я свидетелката и баба й. За санитарните нужди
ползвала подлога, хранела се в леглото. Имала непрестанни болки и вечер
заспивала с успокоителни хапчета. Психически била много разстроена. Не се
срещала с приятели през този период. Веднъж дошли колегите и и по близки
съседи. В домът им идвал рехабилитатор повече то месец, за да я вдигне на
крака, като тя преминала през инвалидна количка, проходилка, патерици и
канадка, и така за първи път станала от леглото в края на месец април.
Направила две крачки и казала, че е изморена, но била горда от постигнатото.
До декември ползвала помощни средства. После след операциите за махане
на допълнителните средства в краката и пак ползвала патерици, защото и
било трудно да се придвижва. Сега, когато била в къщи и вършела домашни
неща се изморявала и с десния крак леко накуцвал. Качвала се по стълби
6
много трудно. Сега работела като дентален асистент - седнала, като се
наложило да смени професията си. Преди работела като сервитьор по 12-13
часа на крак. Вече не можела да издържа на такова напрежение.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават
се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните
възприятия за последиците върху психиката на пострадалата и изживените от
нея болки и страдания са непосредствени.
При така изяснените правнозначими факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на пострадалата за причинените й от
противоправното поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер
на 160000 лв. Наистина, законодателят е определил висок нормативен
максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди – в размер на 10, 420 млн. лева
при причиняване на неимуществени вреди, независимо от броя на
пострадалите лица – арг. чл. 492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е
целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените
болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично
право, като неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на
имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият,
като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици
от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие – началото на 2020 г., и наложилите се
морални норми в обществото, самият механизъм на причиняване на
увреждането; респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания
(счупване на дясната и лявата бедрени кости в дисталната част в областта на
епикондила, и счупване с изкълчване на лявата сакро-илиачна става, при
възстановителен период от над година и половина в конкретния случай и
търпени през този период болки, страдания и дискомфорт с различен
интезитет), на пострадалата в работоспособна възраст - на 40 години при
настъпване на процесното застрахователно събитие, настоящата съдебна
инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от нея
болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от
160 000 лв. При определяне на този размер въззивният съд отчита и
останалите трайни, нелечими и неотстраними последици от инцидента,
изразяващи се в накуцваща походка, обща хипотрофия на мускулатурата на
двете бедра, загрозяващи козметични дефекти представляващи белези от
оперативните рани със значителни размери, ограничения в движението на
дясната колянна става - движението „флексия“ /свиване/, което е възможно до
90 градуса и създава затруднения при клякане, латерална нестабилност
/халтавост/ на лява колянна става, което прави движението нестабилно при
наклонен терен и изкачване на стълби. Ограничение в движението съставлява
и трайното обездвижване на лявата сакроилиачна става, което е и причина за
периодични болки при рязка промяна на времето, които се повлияват от
употреба на аналгетици. Освен това апелативният съд, при съобразяване с
7
опитните правила, взема предвид и правнорелевантния факт, че при
настъпване на процесното ПТП пострадалата като пешеходец неминуемо е
изживяла изключително силен стрес и уплаха. Отчитайки всички релевантни
обстоятелства въззивният съд намира, че присъденият размер на обезщетение
от първоинстанционния съд е завишен, поради което следва да бъде намален
съгласно чл. 52 ЗЗД до сумата от 160000 лева.
С оглед на всичко гореизложено, въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени вреди
в резултат от процесното ПТП, възлиза на сумата от 160000 лв., поради което
предявеният осъдителен иск правилно е уважен до този размер, като
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта над сума от
160 000 лева до пълния претендиран размер от 200 000 лева и искът в тази
част да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззивника – ответник следва да се
присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК сторените по
делото разноски съобразно уважената част на подадената от него въззивна
жалба. Също така в полза на въззиваемия - ищец следва да се присъдят
сторените разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК
съобразно отхвърлената част на подадената въззивна жалба. Въззивният съд
определя дължимите разноски в минималните размери за адвокатски
възнаграждения съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и вземайки предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото. Доколкото във въззивното производство не е
доказана данъчната регистрация на адв. М. Г. и не е представена данъчна
фактура за изплатено му адвокатско възнаграждение, то в полза на ЗД „БУЛ
ИНС“ АД следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение без начислен
ДДС.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №263465/12.12.2022 г. по гр. д. № 12247/2020 г. по
описа на Софийски градски съд, в частта, в която е уважен предявеният от М.
П. И. с ЕГН:********** срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с
ЕИК:*********, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1
ЗЗД над сумата от 160000 лв. до пълния предявен и уважен размер от 200000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпило на 09.02.2020 г. застрахователно събитие
по договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
ведно със законната лихва от 14.09.2020 г. до окончателното й заплащане,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. П. И. с ЕГН:********** срещу ЗАД
„ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК:*********, иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над сумата от 160000 лв.
до пълния предявен размер от 200000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени й неимуществени вреди от настъпило на
8
09.02.2020 г. застрахователно събитие по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва от 14.09.2020 г.
до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която е
осъдено ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК:********* да
заплати на М. П. И. с ЕГН:********** сумата над 50000 лв. до сумата от
160000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени й
неимуществени вреди от настъпило на 09.02.2020 г. застрахователно събитие
по договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
ведно със законната лихва от 14.09.2020 г. до окончателното й заплащане.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК М. П. И. с
ЕГН:********** да заплати на ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с
ЕИК:********* сумата от 800 лв. - съдебни разноски пред САС съобразно
уважената част от въззивната жалба, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП и
сумата от 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК ЗАД
„ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД с ЕИК:********* да заплати на М. П.
И. с ЕГН:**********, сумата от 3300 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред САС
съобразно отхвърлената част от въззивната жалба.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач - И. С.
И., действащо на страната на ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9